Подготвят Чехия за разграбване

Виктор Орбан, премиерът на Унгария, охулен и оплюван от медиите като най-върл комунист, освободи страната от робството на задължителните „частни пенсионни фондове“. Дегенератите*, които притежават схемата на този вид финансови пирамиди на много места по планетата, обаче не могат да стоят на сухо за дълго, затова им е нужна нова жертва, от която да смучат, след като унгарците ги изхвърлиха. Новата жертва е Чехия.

Спомняте ли си, че в тази страна преди не много дълго време се появиха специалисти, които пророкуваха, че пенсионната възраст ще бъде 73 за младото поколение и това няма алтернатива? Това по сценария е насаждането на страх сред населението. След което се лансират спасителите (това са финансовите пирамиди по Чили схемата) – принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“.

В края на януари чешкия парламент прие закон, с който да се въведат задължителни „частни пенсионни фондове“ в страната. Законопроектът е отхвърлен от Сената и не е подписан от президента. Лобистите са разтревожени, че схемата може да почне да работи най-рано през 2013 г. (а това са пропуснати ползи за дегенератите). Схемата е представена в Чехия като част от изключително важна пенсионна реформа, тъй като разходите на държавната пенсионна система нарастват постоянно и Чехия е една от последните страни в региона, които не са предприели промени в пенсионното си осигуряване по препоръка на Световната банка.

Лобистите споделят, че пенсионната индустрия гледа на реформата като отлична възможност (естествено), въпреки, че широката общественост не е убедена какви ще са резултатите от реформата (а трябва, собствениците на финансовите пирамиди ще станат много много богати).

Според реформата, в Чехия ще се въведат задължителни „частни пенсионни фондове“, които ще получават лиценз от чешкото правителство, като всеки от тях ще предлага 4 подфонда с различен рисков профил (това са „мултифондовете“, които се опитват да се лансират и в България, за да се замаже какво се е случило с парите за пенсии).

Ще се създаде правителствен пенсионен фонд, който ще може да инвестира в облигации издадени от чешкото правителство и други страни от ЕС (я, това много прилича на „сребърния фонд“ в България, дали е случайно съвпадение?).

Вноската в принудителен задължителен „частен пенсионен фонд“ ще бъде 5% от заплатата за тези, които изберат да се присъединят към схемата (тук май отново има подозрителна прилика с данък ДЗПО 5%). Тези, които изберат да се присъединят към схемата, не могат да се откажат след това (в България обаче нямаше възможност за избор, всички родени след 1959 г. са насилени противоконституционно да плащат данъци на „частни фирми“).

През първите 6 месеца след като закона влезе в сила, всички чешки работници ще могат да се присъединят към схемата, като след това само тези под 35 годишна възраст ще могат да го направят (ау, ще пропуснат шанса на живота си).

Чили схемата работи, като държавите, в които бъде въведена започват да затъват в дългове. Неслучайно при отхвърлянето от Сената на законопроекта за въвеждане на задължителни „частни пенсионни фондове“, в Чехия се отхвърля и друг законопроект за рязко повишаване на данъка върху добавената стойност, чрез която мярка да се финансира „реформата“. Да, такива „смели реформи“ винаги вървят ръка за ръка с повишаване на данъците.

„Десно-центристката“ коалиция в Чехия е обещала да въведе пенсионна схема с „капиталово натрупване“ (за организаторите на схемата) в страната. Опозицията е твърдо против реформата, тъй като отклоняването на осигурителни вноски от държавното обществено осигуряване към „частни пенсионни фондове“ ще дестабилизира държавното пенсионно осигуряване. Този спор за „капиталовото натрупване“ е воден и преди 120 години в Германия, а резултатите когато лобистите надделеят са добре известни – „История на първата пенсионна система в Германия от времето на Ото фон Бисмарк“.

Управляващата коалиция смята, че е нереалистично да се очаква ръст на раждаемостта (защо така?), затова е необходимо да се увеличат принудителните спестявания и да се намали потреблението, като ДДС трябва да се увеличи с 40%, а приходите от приватизация ще покрият временния (за има няма 40-50 години) недостиг при държавното пенсионно осигуряване в резултат от отклоняването на осигурителни вноски към принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“.

По чилийски от Чили, където при демократично въведената реформа във времената на военна диктатура, се извършва демократична приватизация, а до днес бюджета на Чили се крепи на това, че държавата е втория най-голям износител на медна руда на планетата. Пенсиите в Чили са по-успешни от тези в България (за огранизаторите на схемата). А какво да кажем за България? Кой не помни приватизацията? Кой не е чувал за нея?

Ако някой се чуди как България може да стигне средното ниво в ЕС по стандарт на живот, то отговорът е много лесен – като другите държави като Чехия бъдат подложени на същите грабителски схеми, които се случиха в България последните 2 десетилетия.

И все пак, ако ви е малко жал за бедните чехи, предупредете ги да спрат схемата, защото едно скапано правителство идва и си отива, но щетите трябва да се понасят от хората след това.

Вместо Чехия да се срива и да стане като България под робството на „частни фирми“, по-добре България да стане като Чехия преди въвеждането на финансовите пирамиди.

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Източници на информация:
Czech pension reform to usher in new second-pillar system
Czech Senate sends message by rejecting pensions reform bill
––
* дегенерат – духовно изродено същество
Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

911 – Къде принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са инвестирали парите на данъкоплатците

Настоящото представлява справка към септември 2011 г., в какво принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са декларирали счетоводно (дали декларираната информация е вярна и точна, се предполага), че са инвестирали парите на данъкоплатците, след което е приложен кратък анализ върху твърде обобщената информация.

УПФ

ППФ

Общо

УПФ%

ППФ%

Общо%

І.

Инвестиции общо, в т.ч.

2 979 885

411 522

3 391 407

88,86%

90,73%

89,08%

1

Дългови ценни книжа, издадени или гарантирани от държави-членки на ЕС, други държави или техните централни банки

1 095 194

131 433

1 226 627

32,66%

28,98%

32,22%

2

Корпоративни облигации

639 935

90 775

730 710

19,08%

20,01%

19,19%

2.1

от тях: издадени или гарантирани от банки с цел финансиране на инфраструктурни и инвестиционни проекти

43 857

6 370

50 227

1,31%

1,40%

1,32%

3

Ипотечни облигации

22 572

4 485

27 057

0,67%

0,99%

0,71%

4

Общински облигации

92 692

11 493

104 185

2,76%

2,53%

2,74%

5

Акции, права и дялове

507 961

90 673

598 634

15,15%

19,99%

15,72%

5.1

Акции и права на АДСИЦ

53 140

15 233

68 373

1,58%

3,36%

1,80%

5.2

Акции и права на КИС

221 563

30 853

252 416

6,61%

6,80%

6,63%

5.3

Акции и права извън тези на АДСИЦ и КИС

233 258

44 587

277 845

6,96%

9,83%

7,30%

6

Банкови депозити

531 232

66 623

597 855

15,84%

14,69%

15,70%

7

Инвестиционни имоти

90 299

16 040

106 339

2,69%

3,54%

2,79%

ІІ.

Балансови активи общо, в т.ч.

3 353 439

453 552

3 806 991

100,00%

100,00%

100,00%

1

Инвестиции общо
от тях:

2 979 885

411 522

3 391 407

88,86%

90,73%

89,08%

1.1

ценни книжа, търгувани на чуждестранни регулирани пазари

1 321 302

145 650

1 466 952

39,40%

32,11%

38,53%

1.2

банкови депозити в  банки в чужбина

56 151

2 367

58 518

1,67%

0,52%

1,54%

2

Парични средства

324 212

35 887

360 099

9,67%

7,91%

9,46%

3

Краткосрочни вземания

49 342

6 143

55 485

1,47%

1,35%

1,46%

в хиляди лева

в % от балансовите активи

Какво става ясно от тази информация:

  1. Почти 1/3 от активите на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са вкарани в държавен дълг (тоест обещание на държавата някой ден да извади пари от някъде и да плати). Една от заявките, която официално дава „Чили схемата“, е данъкоплатеца да се освободи от държавата и да осигури собствената си пенсия чрез капиталово натрупване. Съдейки по данните, с 1/3 от парите му, които са му иззети насила от държавата и дадени на „частни фирми“, е купен държавен дълг срещу комисионна. Тоест 1/3 от парите в принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ всъщност не съществуват, а вместо тях някъде стоят вероятно хартийки, на които пише, че държавата дължи едни пари. За тези брилянтни сделки, които уж освобождават данъкоплатеца от държавата, „частните фирми“ управляващи фонда, си прибират комисионната. По този начин се постигат няколко ефекта:
    1. Данъкоплатеца си плаща данъците, от които е избягал
    2. Освен, че си ги плаща, плаща и комисионна на „частни фирми“
    3. Държавата му затъва в дългове към „частните фирми“, на които държавата е предоставила парите му, които е иззела с държавна принуда
    4. Тъй като държавата му затъва в дългове, това му гарантира, че в бъдеще ще плаща по-големи данъци, и ще търпи по-големи лишения. Не трябва да се забравя, че и едно време, при демократичните тоталитарни строеве, са карали хората доброволно-насила да си купят държавни облигации, защото това е много добра инвестиция и да не пропуснат шанса на живота си.
    5. Това е най-хубавия вариант при инвестирането на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, защото все пак дълга е на държавата, а държавата по всяко време може да каже „стоп – зануляваме, няма дълг повече“, а и все пак самата държава е ползвала парите за нещо (с малко повече късмет и някаква полза е имало от изхарчените средства). По-лошият вариант е, когато принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са купили държавни облигации (пряко или чрез посредник) на чужда държава (примерно Гърция, или Зимбабве, или Япония). Да, това са много сигурни инвестиции. Теорията казва, че да купиш държавна облигация е най-сигурната инвестиция. Лошото е, че с парите, които са иззети от населението насила, се купува държавен дълг на чужди държави. Независимо дали са от Гърция (член на ЕС), Зимбабве (друга държава) или Япония. По този начин българския данъкоплатец се лишава от настояще, за да могат в други държави да харчат. Както става ясно парите ги няма, а насреща стоят обещанията на съответните държави да платят. По данни на ЦРУ, през 2010 г. Гърция има държавен дълг от 143% от брутния вътрешен продукт. Зимбабве има държавен дълг през 2010 г. от 233% от БВП. А за Япония този процент е 199% от БВП. Не трябва да се говори, че тези държави никога няма да си платят дълговете, да не предизвикаме паника. 199% от БВП (почти 2 пъти повече от всичко, което се произвежда в държавата за 1 година) не е никакъв проблем да се изплати, нали?
    6. Но никой не е казал, че принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ ще купят облигации от точно тези държави. Гърция я смятат несправедливо за много рискова инвестиция (държавните облигации са безрискови, как може да са рискови), за Зимбабве пък съвсем рискова я смятат. Но Япония е острова на стабилността. И там който си купи държавен дълг, освен, че може да е сигурен в инвестицията си, може да е сигурен и друго – за толкова стабилни инвестиции лихвата е близка до 0%, че и отрицателна може да е на годишна база (не е като да ги държиш под дюшека). 0% доходност, или под нулата, но това не пречи на „частните фирми“, които управляват принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ да си приберат годишната комисионна за управление. Колкото до инфлацията, кой ти гледа такива работи, нали плаща данъкоплатеца с лична индивидуална сметка в принудителен задължителен „частен пенсионен фонд“.
  2. Значи държавните облигации ги смятат за безрискови, но не съвсем. И въпреки това те се смятат за най-безрисковата инвестиция. Друга голяма част от порто-фейла на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са закупените дългове от частни фирми. В теорията държавните облигации се смятат за безрискова инвестиция, а корпоративните облигации за инвестиция с малко риск. И тази инвестиция с малко риск представлява 19% от декларираните активи на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“. Парите ги няма, вместо тях тези фондове притежават хартийка, на която пише „обещавам да платя някога“ и това обещание е изчислено в пари. Като чете „корпоративни облигации“, читателят не трябва да си мисли, че фондовете са търсили закъсали фирми на братчеди, на които им трябват пари и които никога няма да върнат, напротив това ще са почти сигурно много стабилни фирми. Ето, 1,32% от порто-фейла са издадени или гарантирани от банки за финансиране на инфраструктурни и инвестиционни проекти. Остатъка до 19% кой ти гледа, а и толкова почтени образувания като един принудителен задължителен „частен пенсионен фонд“ („универсален“ или „професионален“) не би се изгаврил с парите на данъкоплатеца, не, в никакъв случай не трябва да има никакви съмнения за подобно нещо. Това е Чили схемата – най-добрата и работи отлично, в България пък съвсем.
  3. Третата значителна част от порто-фейла на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са така наречените „акции“. Акцията вече е документ за собственост от част от нещо, не е като облигацията – документ за дълг. По някакви необясними причини акцията я водят за високорискова. Ааа не, при принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ думата „риск“ е забранена. Как така е възможно на данъкоплатеца да му бъдат иззети насила парите, да бъдат дадени на „частни фирми“, и на всичкото отгоре да бъдат инвестирани рисково? Тук КФН трябва веднага да направи нещо по въпроса. Например това, а? информиране на осигурените лица чрез рекламните и информационни материали за фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, че при управлението на активите на фонда не се гарантира положителна доходност и запазване в пълен размер на внесените по индивидуалните партиди средства. За да не си мисли данъкоплатеца, че се гаврят с парите му, трябва още един внимателен поглед към инвестицията в акции. Според декларираната счетоводна информация на сектор принудителни задължителни „частни“, 8,5% от порто-фейла на тези „частни пенсионни фондове“ са инвестирани в АДСИЦ и КИС. АДСИЦ са дружества със специална инвестиционна цел в недвижими имоти и вземания свързани с тях. Да не вземе данъкоплатеца да си помисли, че тези АДСИЦ са кухи, купуват на завишени цени с парите на данъкоплатеца или нещо подобно. Няма такова нещо. А КИС? Това от английски май идва, но не е сигурно. Говорят го, че е нещо от вида взаимен фонд, където по принцип обикновените хора си купуват дялове от фирми, които се занимават с инвестиции в други фирми, инвестиции в държавни облигации и т.н., диверсификация да има е важното. Всеки обикновен човек може да си купи дялове от взаимен фонд при желание и да ги продаде по всяко време. Това е и смисъла от съществуването на взаимните фондове – и обикновения човек с малко средства да може да придобие част от фирма, а и да не е изложен на рискове, множество такси, липса на ликвидност и т.н. Не е ясно обаче защо тази инвестиция, която е предназначена за обикновени хора, е в порто-фейла на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“. Да не вземе читателя да си помисли, че тези инвестиции се правят за заобикаляне на законодателството и косвено ДЗПО и ППФ фондове да субсидират фирми на братчедите на Пешо Търгашев от Шмекериново с посредник взаимен фонд? Ама че мнителност, конспирации и т.н., няма такива работи.
  4. Следващата голяма част от порто-фейла на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са банковите депозити – близо 16%. Инвестицията в банков депозит се прави от хора, които не знаят какво да правят с парите си в момента, и дават възможност на банките да им намерят най-доброто място под слънцето. При банковия депозит парите са гарантирани до 196 хиляди лева  в България. За близо 600 милиона лева обаче, нещата не стоят съвсем така. Отделно от това трябва да се запита човек как така толкова големи професионалисти и срещу комисионна, правят същото, което всеки обикновен данъкоплатец би направил с повече пари от необходимото – да ги вложи в банков депозит ако не му бяха иззети насила от държавата и дадени на няколко „частни фирми“.
  5. Накрая не трябва да се пропуска и частта от порто-фейла на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, които се водят „под дюшека“. Не са вложени дори в банков депозит, а спят по касите на професионалистите. Сумата е над 360 милиона лева (към септември 2011 г.), което е доста странно, тъй като принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ ако изплащат някакви пенсии изобщо, то те са в крайно незначителен размер. За цялото си над 10 годишно съществуване УПФ са изплатили под 7 милиона лева номинално, а ППФ около 33 милиона. Тогава защо 360 милиона лева спят някъде по касите, не е много ясно. Може би се готвят тези пари за някакви мащабни инвестиции с куфарчета? Хващат куфарчетата с парите и отиват да правят крупни инвестиции? Или ако не са предвидени за такива цели, може би някой трябва да обясни на данъкоплатеца защо е трябвало да му се изземат парите насила от данъчните, да се предоставят на „частни фирми“ да спят по касите. Защото парите биха могли да спят и под дюшека на данъкоплатеца, нали? И в банката, която той иска, да са му гарантирани и да може да си ги ползва както и когато пожелае. Защо са тези допълнителни транзакции? Защо на данъкоплатеца му съдират кожата и я дават на „частни фирми“ за управление?

Нали не е някаква измама с протекцията на държавата?

Ако е, защо представителите на сектата „Приватизирай всичко“ са такива фенове на идеята за принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“? И да се вдига колкото може повече данък ДЗПО? Нали тяхната религия гласи, че всичко що е държавно е лошо, а държавата е мръсна дума по принцип. Противоречия в религията си май са допуснали?

В последно време от сектата насочват погледите към „сребърния фонд“ в България, като протестират, че щяло да му се разреши да купува държавни облигации, което било законно, но непочтено. Така държавата взимала от единия джоб и вкарвала в другия, и на всичкото отгоре само на себе си ще може да дава, пари зад граница няма да може да се изнасят. Което би превърнало фонда в нещо като втори НОИ – няма пари, има обещания, че ще има когато потрябват пари.

Това противоречи на смисъла от създаването на „сребърния фонд“ – доходността от активите му да се ползва за увеличаване на държавните пенсии, което обезсмисля съществуването на фонда, тъй като по-голямата част от парите му са инвестирани в държавен дълг. В Германия преди 100-на години са открили, че натрупване на капиталови резерви ако изобщо има някакво, трябва да е в минимален размер за покриване на разходи при извънредни ситуации и нищо повече.

И все пак нещо не става ясно каква е разликата между „сребърния фонд“, който ще купува държавен дълг и принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, които ще купуват държавен дълг, а при депозитите, при бездействието на парите?

  1. „сребърния фонд“ ще финансира само България (според сектата това е лошо), докато принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ могат да финансират други държави (а това хубаво)
  2. „сребърния фонд“ ще може да купува само гарантиран от държавата дълг (това е много лошо според сектата), докато принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ могат да купуват и дълг, който има само гаранцията на частни фирми (а това е много хубаво)
  3. „сребърния фонд“ може да прави депозити в БНБ (БНБ дължи пари), докато принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ правят депозити в търговски банки (частни фирми дължат пари)
  4. Пари от „сребърния фонд“ спят в трезора на БНБ(лошо), иззетите от данъкоплатеца средства, дадени на принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“ спят по касите на „частни пенсионни фондове“ (а това е нормално)

Има ли разлика?

Ако съществуването на „сребърния фонд“ е безсмислено, какво да кажем за създадените от държавата мутанти: „частни универсални пенсионни фондове“ и „частни професионални пенсионни фондове“, които са принудителни и задължителни за населението?

От сектата „Приватизирай всичко“ обаче дума не казват по този въпрос, вероятно не са получили инструкция какво да отговарят, като ги обвинят в шарлатания. А, може би стандартното: „гледайте НОИ колко е зле, гледайте „сребърния фонд“ колко е зле, дайте да ги приватизираме и здравеопазването също, всичко трябва да се приватизира“.

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в Анализ. 8 Comments »

Конституциите на третата българска държава

В настоящото са събрани на едно място конституциите на третата българска държава, включително все още действащата, както следва:

Търновска конституция – 1879 г.

Конституция на Народна република България – 1947 г.

Конституция на Народна република България – 1971 г.

Конституция на Република България – 1991 г.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в Законодателство. 1 Comment »

Безработица – обезщетения, осигуряване

Общоприето е, че безработицата е нещо негативно, вредно, тежко се приема. Но неработенето в някои случаи може да се разглежда и като нещо позитивно – хората евентуално могат да имат свободно време за себе си, за саморазвитие, а и бедите се съпътстват от обществена солидарност. Важното е всеки да знае правата си и да ги използва, ако му се наложи. Осигурителната система съществува, за да му помогне.

Съдържание
Какво означава да си безработен?
Кой се осигурява за безработица?
Право на парично обезщетение за безработица
Процедура за кандидатстване за обезщетение за безработица
Размер на паричното обезщетение за безработица
Спиране изплащането на паричните обезщетения за безработица
Прекратяване изплащането на паричните обезщетения за безработица
Възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица
Ред за отпускане, изплащане, изменяне, спиране и прекратяване на паричните обезщетения за безработица
Осигурителен стаж за пенсия по време на безработицата
Здравно осигуряване през периода на безработицата

Какво означава да си безработен?

От правна гледна точка, за да е безработно едно лице, трябва да е работоспособно, активно да търси работа и най-важното – да е регистрирано в агенцията по заетостта като безработен. Няма ли регистрация, лицето и да е без работа, не попада в статистиката, няма право на никакви обезщетения и подпомагане.

Кой се осигурява за безработица?

Съгласно чл. 4 от КСО, задължително осигурени за безработица са:

– работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на морските лица. Лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, не се осигуряват за безработица, ако това е предвидено в съответната програма;

– държавните служители;

– съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;

– военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност, както и лицата по чл. 69, ал. 5;

– членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията; членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, не се осигуряват за безработица;

– лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор;

– изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите;

– лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;

– специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето.

Работещите само по граждански договори и самоосигуряващите се лица не се осигуряват за безработица и нямат право на обезщетение за безработица. Морските лица по собствен избор могат да се осигуряват за безработица върху избран от тях доход между 420 и 2000 лева месечно, изцяло за своя сметка.

Право на парично обезщетение за безработица

Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:

– имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;

– не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава;

– не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване, включително работа по граждански договор или самоосигуряване

За търсените поне 9 месеца в осигуряване за безработица от последните 15 се зачита времето:

– на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;

– на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане;

– на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;

– зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна.

Процедура за кандидатстване за обезщетение за безработица

Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа заявление подадено лично от лицето до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по постоянен или настоящ адрес. Към заявлението се подават:

документ за регистрация като безработен от Агенцията по заетостта;

акт за прекратяване на правоотношението;

документи, удостоверяващи общ и/или служебен трудов стаж, и/или осигурителен стаж, и/или стаж, зачетен на основание на международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна;

Осигурителният стаж се установява с трудова, служебна и/или осигурителна книжка, и/или с документ по образец, утвърден от управителя на НОИ, издаден от осигурителя, и/или документ, удостоверяващ осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която Република България има международен договор в областта на социалното осигуряване. При определяне на срока за изплащане на обезщетението за безработица се взема предвид времето:

зачетено за трудов стаж по Кодекса на труда, служебен стаж по Закона за държавния служител, стаж по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за съдебната власт до 31 декември 2001 г. включително;

– през което лицата са осигурени за безработица след 1 януари 2002 г.

– зачетено въз основа на документ, удостоверяващ осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която Република България има международен договор в областта на социалното осигуряване.

Към заявлението се прилага и декларация за банковата сметка за изплащане на паричното обезщетение за безработица по образец съгласно приложение № 4, както и копие от документ, издаден от съответната банка, с данни за личната банкова сметка.

При прието заявление с нередовни или липсващи документи териториалното поделение на НОИ изпраща на лицето уведомително писмо с обратна разписка в 7-дневен срок от приемане на документите, като му дава необходимите писмени указания за отстраняване на нередностите. Когато лицето не е намерено на посочения в представените документи адрес, уведомяването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на документа, подлежащ на връчване, на определено за целта място в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, Интернет страницата на Националния осигурителен институт или в общината или кметството. В този случай уведомлението се смята за връчено след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението.

Ако в 15-дневен срок от датата на уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или липсващите документи не бъдат представени в териториалното поделение на НОИ, преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните подадени от осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите в Националната агенция по приходите.

За своя град виж къде се намира териториалното поделение на НОИ в секцията с контакти.

Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако:

– заявлението за отпускане на обезщетение е подадено в тримесечен срок от тази дата

– лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата. За териториалните поделения на агенцията натисни тук

Ако заявлението се подаде без неуважителни причини след повече от 3 месеца след прекратяване на осигуряването, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението и за периода, който лицето има право да го получава, но със санкция периода на закъснението. Периода на закъснението според Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е времето от датата, следваща изтичането на 3-месечния срок, до деня, предхождащ датата на подаване на заявлението.

Пример: лицето има право на обезщетение за безработица за 12 месеца. По неуважителни причини отива на 4-я месец и 1-я ден след спирането на работа. Лицето ще може да получава обезщетението от датата на заявлението за 11 месеца вместо за 12 (1 месец е санкцията).

Уважителни причини според наредбата са: задържане от органите на властта; явяване в съд или в друг държавен орган; участие във военноучебен сбор или преподготовка; заболяване и други подобни обстоятелства, удостоверени с официален документ, за които териториалното поделение на НОИ е уведомено своевременно.

Ако заявлението се подаде в 3 месечния срок, но регистрацията в агенцията по заетостта не се извърши в 7 дневния срок, то периода за получаване на обезщетението се намалява със закъснението.

Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа подадените данни от осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите в Националната агенция по приходите за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, както и данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на паричните обезщетения, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

По първоначално постъпило заявление се съставя досие, съдържащо заявлението, документите към него, всички последващи заявления и жалби на лицето и постановените актове по правото му на обезщетение за безработица. Досието се съхранява в териториалното поделение на НОИ, чрез което се изплаща обезщетението.

Размер на паричното обезщетение за безработица

Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица (7,20 лева съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г.). Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася.

Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105и 107, ал. 1, т. 1 – 4 от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 245, ал. 1, т. 4, 6 и 8от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

Безработните лица, придобили право на парично обезщетение за безработица преди изтичането на три години от датата на предходното отпускане на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца.

Лицата, наети на работа на непълно работно време в срока за изплащане на паричното обезщетение и получаващи възнаграждение по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, имат право на обезщетение за безработица в размер 50 на сто от полагащото им се парично обезщетение за оставащия период на изплащането.

Когато в периода, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно:

– за времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане и на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година – среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;

– за времето на платен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане – доходът, от който е определено паричното обезщетение;

– за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна – среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;

– за времето, през което лицето не е осигурено за безработица – среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период.

Период за получаване на парично обезщетение за безработица

Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, в зависимост от продължителността на осигурителния стаж на лицето, за период, както следва:

Осигурителен стаж

Период за получаване на обезщетение

До 3 години

4 месеца

От 3 до 5 години

6 месеца

От 5 до 10 години

8 месеца

От 10 до 15 години

9 месеца

От 15 до 20 години

10 месеца

От 20 до 25 години

11 месеца

Над 25 години

12 месеца

За осигурителен стаж при определяне периода за изплащане на обезщетение се зачита трудовият стаж до 1 януари 2002 г. по Кодекса на труда или по специални закони и времето след тази дата, през което лицата са осигурени за безработица.

Спиране изплащането на паричните обезщетения за безработица

Изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира за периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност или обезщетение за оставане без работа на основание чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 106, ал. 2 и чл. 107, ал. 3 от Закона за държавния служител и чл. 58, ал. 3 от Закона за висшето образование.

Безработният е длъжен да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт настъпването и отпадането на обстоятелствата по ал. 1 в срок до 7 работни дни.

Изплащането се възобновява от деня на отпадане на основанието за спиране за оставащия към датата на спиране период.

Длъжностните лица, на които е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ спират с разпореждане изплащането на обезщетенията за безработица, когато са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението.

Прекратяване изплащането на паричните обезщетения за безработица

Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при:

–          започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване;

–          прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта;

–          придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава;

–          смърт на безработния.

Лицето е длъжно да декларира пред съответното териториално поделение на НОИ за настъпването на обстоятелствата в срок до 7 дни.

Ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява дейност – основание за задължително осигуряване, която бъде преустановена след по-малко от 9 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Ако регистрацията е направена след този срок, изплащането на паричното обезщетение се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението.

Възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица

Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, чл. 172, ал. 1от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 254 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 226 от Закона за съдебната власт. Лицата нямат право на парично обезщетение за безработица до пълното възстановяване на дължимите суми с изключение на случаите, в които тези суми могат да бъдат прихванати от отпуснатото парично обезщетение за безработица. В 7-дневен срок от изплащане на обезщетенията осигурителят е длъжен да представи копия от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране, и за периода, през който са получавали парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане.

За възстановяване на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане, което подлежи на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Ред за отпускане, изплащане, изменяне, спиране и прекратяване на паричните обезщетения за безработица

Паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Длъжностното лице издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване и подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Паричните обезщетения за безработица се изплащат от Националния осигурителен институт на лицата по декларирана от тях лична банкова сметка.

Националният осигурителен институт превежда на всяка банка на 15-о число на месеца общата сума на паричните обезщетения за предходния месец за всички правоимащи лица с банкови сметки в съответната банка.

За изплащане на неполучено парично обезщетение за безработица от починал безработен всеки от наследниците подават до ТП на НОИ по постоянен или настоящ адрес заявление по образец съгласно приложение № 6, към което прилагат удостоверение за законните наследници, декларация за банковата сметка за изплащане на паричното обезщетение за безработица/дълготрайна безработица по образец съгласно приложение № 4 и копие от документ, издаден от съответната банка, с данни за личната банкова сметка. Когато децата на починалия са малолетни или непълнолетни, документите се подават от законния им представител. Обезщетението се разделя между наследниците по определения от Закона за наследството ред. Когато децата на починалия са малолетни или непълнолетни, полагащата им се част от обезщетението се изплаща на законния им представител.

Осигурителен стаж за пенсия по време на безработицата

До отпадането на понятието „осигурителен стаж“ от системата за социално осигуряване, този показател е важен измерител при определяне размера на пенсията. За целите на тази архаична система, периода, в който лицето получава обезщетение за безработица се признава за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски.

Здравно осигуряване през периода на безработицата

За периода, в който лицето получава парично обезщетение за безработица, здравното осигуряване е за сметка на републиканския бюджет. Ако лицето отговаря на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по реда на Закона за социално подпомагане, се осигурява здравно за сметка на републиканския бюджет и след като изтече периода, в който има право на парично обезщетение за безработица.

Още полезна информация за търсещи работа:

Агенция по заетостта

Национален осигурителен институт

Министерство на труда и социалната политика

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Скритата реклама на принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”, чрез насаждане на страх

Излиза независим експерт или не точно, по телевизия или вестници, казва на хората, че младите днес ще се пенсионират на 70 някога. Казва, че държавната осигурителна система има много проблеми и някой ден 1 работещ ще издържа 2 пенсионери.

Какъв точно ефект се цели с подобни изявления:
– насаждане на страх у хората, че никога няма да се пенсионират
– създаване на впечатление, че цял живот ще си дават парите, а нищо няма да получат в замяна, следователно – по-добре да не се осигуряват изобщо – това означава да се унищожи системата за социално осигуряване.

Тук тънката пропаганда се поема от разни либерали (по-скоро само представящи се за либерали), които започват да припяват: „държавната осигурителна система не работи добре, дайте да я заменим с частни пенсионни фондове, частното работи винаги по-добре, всеки сам да си осигури собствената си пенсия, така ще се преборим с демографските проблеми и всеки ще е отговорен за старините си“. Чили как добре се справят, хайде като тях.

Какви са фактите обаче:
1. Ако пенсионната възраст е 65 години, то потенциала за една кариера е около 47 години. Ако средната продължителност на живота в България е 75 години. Това означава средно 10 години да се получава пенсия.
2. При нулев естествен прираст на населението (това значи всяко семейство да си има по 2 деца), срещу всеки пенсионер би трябвало да има 4,7 човека, които са в работоспособна възраст. Разбира се една част от тях ще са безработни или ще учат (въпреки, че повечето учащи и работят), или ще отглеждат деца. Ако оставим 15% от населението в работоспособна възраст да не работи, то пак ще останат 4 човека, които да работят, срещу 1 пенсионер. Не 1 срещу 2-ма, както върви според пропагандата.

Чисто теоретично в следващата таблица е разгледано предположение, че в страната естественият прираст в пенсионната система е 0 за дълъг период от време, хората са изключително здрави и всички стигат до средната продължителност на живота (и не я преминават). Тя е 75 години. Пенсионната възраст е 65 години. Всяка година се раждат по 100 хиляди деца, и си отиват 100 хиляди възрастни. При това състояние, съотношението работещи/пенсионери би трябвало да бъде поне 4/1 и всъщност да няма никакъв дефицит в пенсионната система, като осигуровките за пенсии ще бъдат ниски в същото това време.

Лица до 18 години

Лица между

18 и 65 години

Пенсионери между

65 и 75 години

18 години по 100 000 родени деца

47 години по 100 000 родени лица в работоспособна възраст

10 години по 100 000 родени в след трудоспособна възраст

1 800 000 средно

4 700 000 средно

1 000 000 средно

Ако някой планира всички на възраст 18-64 години да са 1/2 от пенсионерите, това вече е друг въпрос и може би трябва да се разпита какво е намислил. Война може би? Масово избиване на младите? Защото и емиграцията вече спира. Дори хората ще почнат да се връщат обратно в страната. А може би планира средна продължителност на живота 100 години? Ако е така да си каже. Средната пенсия може без проблем да бъде 50% (сега около 40%) от средния осигурителен доход в страната, при нулев естествен прираст на населението и като данък пенсии се намали до 12,5% (17,8% към 2012 г.).

Съотношение работещи/пенсионери

Какъв процент от дохода ще се получава под формата на пенсия

100%

90%

80%

70%

60%

50%

40%

30%

20%

10%

10,0

10,0%

9,0%

8,0%

7,0%

6,0%

5,0%

4,0%

3,0%

2,0%

1,0%

Каква осигурителна вноска е необходима от работещите

9,0

11,1%

10,0%

8,9%

7,8%

6,7%

5,6%

4,4%

3,3%

2,2%

1,1%

8,0

12,5%

11,3%

10,0%

8,8%

7,5%

6,3%

5,0%

3,8%

2,5%

1,3%

7,0

14,3%

12,9%

11,4%

10,0%

8,6%

7,1%

5,7%

4,3%

2,9%

1,4%

6,0

16,7%

15,0%

13,3%

11,7%

10,0%

8,3%

6,7%

5,0%

3,3%

1,7%

5,0

20,0%

18,0%

16,0%

14,0%

12,0%

10,0%

8,0%

6,0%

4,0%

2,0%

4,0

25,0%

22,5%

20,0%

17,5%

15,0%

12,5%

10,0%

7,5%

5,0%

2,5%

3,8

26,3%

23,7%

21,1%

18,4%

15,8%

13,2%

10,5%

7,9%

5,3%

2,6%

3,6

27,8%

25,0%

22,2%

19,4%

16,7%

13,9%

11,1%

8,3%

5,6%

2,8%

3,4

29,4%

26,5%

23,5%

20,6%

17,6%

14,7%

11,8%

8,8%

5,9%

2,9%

3,2

31,3%

28,1%

25,0%

21,9%

18,8%

15,6%

12,5%

9,4%

6,3%

3,1%

3,0

33,3%

30,0%

26,7%

23,3%

20,0%

16,7%

13,3%

10,0%

6,7%

3,3%

2,8

35,7%

32,1%

28,6%

25,0%

21,4%

17,9%

14,3%

10,7%

7,1%

3,6%

2,6

38,5%

34,6%

30,8%

26,9%

23,1%

19,2%

15,4%

11,5%

7,7%

3,8%

2,4

41,7%

37,5%

33,3%

29,2%

25,0%

20,8%

16,7%

12,5%

8,3%

4,2%

2,2

45,5%

40,9%

36,4%

31,8%

27,3%

22,7%

18,2%

13,6%

9,1%

4,5%

2,0

50,0%

45,0%

40,0%

35,0%

30,0%

25,0%

20,0%

15,0%

10,0%

5,0%

1,8

55,6%

50,0%

44,4%

38,9%

33,3%

27,8%

22,2%

16,7%

11,1%

5,6%

1,6

62,5%

56,3%

50,0%

43,8%

37,5%

31,3%

25,0%

18,8%

12,5%

6,3%

1,4

71,4%

64,3%

57,1%

50,0%

42,9%

35,7%

28,6%

21,4%

14,3%

7,1%

1,3

76,9%

69,2%

61,5%

53,8%

46,2%

38,5%

30,8%

23,1%

15,4%

7,7%

1,2

83,3%

75,0%

66,7%

58,3%

50,0%

41,7%

33,3%

25,0%

16,7%

8,3%

1,0

100,0%

90,0%

80,0%

70,0%

60,0%

50,0%

40,0%

30,0%

20,0%

10,0%

0,8

125,0%

112,5%

100,0%

87,5%

75,0%

62,5%

50,0%

37,5%

25,0%

12,5%

Каква осигурителна вноска е необходима от работещите

От къде идва огромния дефицит на фонд „Пенсии“ в НОИ, което се използва от шменти-либерали да се упражняват орално по телевизия и по вестници?

1. След 1989 г. в България има масово пенсиониране, което се използва, за да скрие огромната безработица в страната. Разходите за това пенсиониране очевидно не би трябвало да са за сметка на фонд „Пенсии“, но в последствие с цел държавното обществено осигуряване да се компрометира, да се докаже неговата неефективност, е избран този вариант и всички проблеми в държавата се прехвърлят на пенсионната система (там има много пари всяка година, които някой иска да приватизира).

2. 1999 г. държавни предатели допускат в социалното осигуряване да се появи теоретичното недоразумение задължителен „частен пенсионен фонд“. Следващите правителства постоянно увеличават вноските в тези „частни фондове“, като за сметка на принудителните вноски, се намаляват приходите на фонд „Пенсии“ към НОИ. Така дефицита на фонд „Пенсии“ към НОИ е допълнително около 800 милиона лева годишно. Преките щети за населението от „спасителите“ към септември 2011 г. са над 700 милиона лева реални пари. Но като се направи разследване може да се окаже, че са в пъти по-големи.

3. Дефицита на НОИ, който съществува поради масовите пенсионирания след 1989 г. и заради финансовите пирамиди наречени задължителни „частни пенсионни фондове“ (данък ДЗПО 5% и допълнителен данък професионален фонд за работещите 1-ва и 2-ра категория труд), се покрива от държавния бюджет. Тези средства не отиват за образование, здравеопазване, култура, инфраструктура и каквото и да е друго полезно за обществото. Те отиват в няколко частни фирми, които гарантират, че повече от 100% от парите, които са прибрали с държавна принуда, не могат да бъдат изгубени, откраднати или каквото и да е от този род.

4. Разбира се недостига на средства в ключови отрасли води до разсипията им. Работещите в тези отрасли вместо да отидат на стачка и да искат да се спрат плащанията на частните прасета незабавно, започват да се самоизяждат помежду си. Сигурно така е по-лесно. А може би и на някой това му е цел. В следствие отраслите започват да затъват. По Чили схемата и цялата държава започва да затъва.

Обобщено:
1. Държавата се опитва да скрие огромната безработица след 1989 г. с масово пенсиониране на хора. Всички проблеми на държавата се пращат на пенсионната система, за да изглежда, че е неефективна и плаче за приватизация.
2. Държавни предатели водят за спасители финансови пирамиди от Чили тип (човека взе парите и каза: „чакай много, това е дългосрочна инвестиция“), които ще решат проблемите със застаряването на населението, демографската картина и т.н. Всъщност пенсионното осигуряване в България, като изключим изключително скапаната формула на НОИ и робията на осигурителния стаж, няма особено големи предизвикателства пред себе си. Въвеждането на модела на осигурителния принос окончателно ще реши проблемите на системата. Повече масови пенсионирания не се очакват и в следващите десетилетия системата от само себе си ще се стабилизира при пенсионна възраст 65 години (но трябва и да се отрежат възможностите за тарикатлъци), като вноската за пенсии ще падне на 12,5%.
3. Никакви „частни пенсионни фондове“ – спасители не са нужни. Никакви задължителни „инвестиции“ в „лични сметки“. Никакво „капиталово натрупване“. Съществуването на тези „частни фондове“ не е решение, а проблем застрашаващ националната сигурност.

Когато се създава първата пенсионна система в Германия преди повече от 120 години, отново има лобита, които смятат, че системата трябва да е с капиталово натрупване, защото капиталът е нещо стабилно и всеки ще си спести за собствената си пенсия, без да разчита на следващите поколения да го издържат. Останалите обаче смятат, че пенсионна система с капиталово натрупване крие огромен политически риск. Да се чуди човек как още преди 120 години немците са го знаели това. Първата пенсионна система в Германия на Бисмарк започва да работи през 1891 г. като смесена система. От типа Pay-As-You-Go като може да натрупва резерви, които да са достатъчни за разходите в следващите 5 години. Това е компромисното решение между лобистите за капиталово натрупване и останалите със здрав разум. Тъй като пенсионната възраст в началото е 70 години, натрупаните резерви се оказват много повече от предвиденото. През 1900 г. се нарушава баланса (Бисмарк вече го няма) и вместо да се намалят вноските за пенсия на работещите, се взима решение, че капитала много добре би се справил и в бъдеще. Трябва да се натрупват резерви не само за 5 години, а всеки да може да си осигури собствената пенсия, без значение какви са демографските условия и без следващите поколения да трябва да плащат. Всеки сам ще си изплати собствената си пенсия. Капиталът гарантира.

Доста познато, нали? И преди 120 години е имало търгаши, и в Германия ги е имало дори.

През 1914 г. в Германия започва тежка инфлация. Кофи с пари с номинал милиони марки са нужни, за да си купи човек хляб. До 1923 г. от капитала (който гарантира стабилност) не е останало почти нищо. Бюджетът за пенсии е 4 квинтилиона марки (квинтилион = 1 с 18 нули). Тогава Германия преминава изцяло към системата Pay-As-You-Go, като резерви ако се натрупват, са минимални и само за спешни случаи. Каквото държавата го прибере от данъкоплатците, това връща веднага на населението. Без политически рискове повече. Без натрупан капитал, който може да се окраде или обезцени по друг начин.

Защо е нужна системата за социално осигуряване?

Бисмарк е дал отговора на този въпрос още през 19 век.

Всеки, който има пред себе си перспективата за пенсия в напреднала възраст или инвалидност, дори и да е съвсем малка, е много по-щастлив и доволен от съдбата си, много по-сговорчив, и много по-лесно се управлява, от този, чието бъдеще е напълно несигурно… Постигането на доволство сред бедните не би било никак скъпо. Те трябва да разберат, че държавата не само взима, но и дава, и не като милостиня, а като право на онези, които имат нужда от грижи, когато изпаднат в неработоспособност“ – Ото фон Бисмарк

Защо някои искат да съсипят системата за социално осигуряване? Кои са тези лица?

Те не са държавници, те не са либерали, те не са работническата класа, те не са и аристокрацията. Най-обикновени лакоми прасета (лакомията води до безумие, свинете не могат да се контролират), които не са наясно какво ги чака без система за социално осигуряване. Или чувството за недосегаемост ги кара да си въобразяват, че ще им се размине и мога да излязат сухи от океана.

Без социално осигуряване настава масова бедност и тогава за прасетата ще стане най-страшно. Бедният човек няма да има какво да губи – всичко ще са му взели. Един беден човек, който няма какво да губи, спира да уважава частната собственост (ау какъв ужас, нали). Излиза от пирамидата, в която е стоял смачкан на дъното, а този, който е на върха на пирамидата, ще приближи дъното с едно ниво (а това е вече наистина голяма драма). Бедният няма накъде повече да пада, но богатият има.

Богатият човек, който иска да остане такъв и в бъдеще много добре знае това (Ото фон Бисмарк – обединителят на Германия е бил такъв).

Социалното осигуряване е създадено от богатите за бедните, за да не губят бедните вярата в системата, в която са на дъното, но която все пак им дава възможност да живеят и за в бъдеще. Социалното осигуряване гарантира социалния мир в обществото. Който иска да няма социално осигуряване е безумец. Ако е богат, ще загуби всичко, което има.

Който иска социалното осигуряване да е приватизирано и да зависи от „частни пенсионни фондове“, е най-обикновен измамник.

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“
Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в Анализ. 6 Comments »

Индекс на Херфиндал-Хиршман (Herfindahl-Hirschman Index – HHI) и принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“

Какво е индексът на Херфиндал-Хиршман?

Общоприет измерител за пазарна концентрация и установяващ наличието на монопол и пазарен провал. Изчислява се като пазарния дял на всяка фирма в съответен отрасъл се степенува на втора степен. Числата от всички фирми в дадения отрасъл, които се получават, се събират. Крайният резултат е индексът на Херфиндал-Хиршман.

Колкото по-висок е този индекс, толкова по-монополизиран е съответния пазар и държавата би трябвало да се намеси незабавно, защото нейна е задачата да се бори с монополите, в името на свободния пазар.

Индекс до 100 означава конкурентен пазар
Индекс от 100 до 1500 означава не монополизиран пазар
Индекс от 1500 до 2500 означава средно монополизиран пазар
Индекс над 2500 означава висока концентрация на монополна власт
Индекс 10000 означава пълен монопол на 1 фирма и тотален пазарен провал.

Примери:
1. На даден пазар имаме 1 фирма със 100% пазарен дял
В случая индексът е: 100*100 = 10000 (тотален пазарен провал)

2. На даден пазар имаме 2 фирми с по 50% пазарен дял всяка
Индексът е 50*50 + 50*50 = 2500 + 2500 = 5000 (силно монополизиран пазар)

3. На даден пазар имаме 1 фирма с 50% пазарен дял и 2 фирми с по 25% пазарен дял
Индексът е 50*50 + 25*25 + 25*25 = 2500 + 625 + 625 = 3750 (силно монополизиран пазар)

4. На даден пазар имаме 10 фирми с по 10% пазарен дял всяка
Индексът е 10*10 + 10*10 + 10*10 и т.н. = 100+100+100+… = 1000 (не монополизиран пазар)

5. На даден пазар имаме 100 фирми с по 1% пазарен дял всяка
Индексът е 1*1 + 1*1 + 1*1… = 1+1+1+1… = 100 (конкурентен пазар)

6. На даден пазар имаме 1000 фирми с по 0,1% пазарен дял всяка
Индексът е 0,1*0,1 + 0,1*0,1 + 0,1*0,1… = 0.01 + 0.01 + 0.01… = 10 (конкурентен пазар)

Индекс на Херфиндал-Хиршман (Herfindahl-Hirschman Index – HHI) и принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“

В сайта на „комисията за финансов надзор“ гордо е публикуван пазарния дял на всеки от принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ към септември 2011 г.

Резултатите са следните според броя клиенти насилени с държавна принуда, да плащат данъци на частни фирми:

Принудителни задължителни „универсални пенсионни фондове“:

Кой фонд

Пазарен дял (по брой клиенти )

Принудителен задължителен универсален пенсионен фонд 1

33,09%

Принудителен задължителен универсален пенсионен фонд 2

19,68%

Принудителен задължителен универсален пенсионен фонд 3

13,03%

Принудителен задължителен универсален пенсионен фонд 4

10,99%

Принудителен задължителен универсален пенсионен фонд 5

9,17%

Принудителен задължителен универсален пенсионен фонд 6

8,63%

Принудителен задължителен универсален пенсионен фонд 7

3,29%

Принудителен задължителен универсален пенсионен фонд 8

1,46%

Принудителен задължителен универсален пенсионен фонд 9

0,66%

Общо

100,00%

Индексът на Херфиндал-Хиршман е както следва: 33,09*33,09 + 19,68*19,68 + 13,03*13,03 + 10,99*10,99 + 9,17*9,17 + 8,63*8,63 + 3,29*3,29 + 1,46*1,46 + 0,66*0,66 = 1944.77 (средно монополизиран пазар)

Принудителни задължителни „професионални пенсионни фондове“

Кой фонд

Пазарен дял (принудителни клиенти )

Принудителен задължителен професионален пенсионен фонд 1

31,58%

Принудителен задължителен професионален пенсионен фонд 2

16,15%

Принудителен задължителен професионален пенсионен фонд 3

14,58%

Принудителен задължителен професионален пенсионен фонд 4

11,64%

Принудителен задължителен професионален пенсионен фонд 5

9,37%

Принудителен задължителен професионален пенсионен фонд 6

7,80%

Принудителен задължителен професионален пенсионен фонд 7

5,48%

Принудителен задължителен професионален пенсионен фонд 8

2,53%

Принудителен задължителен професионален пенсионен фонд 9

0,87%

Общо

100,00%

Индексът на Херфиндал-Хиршман е както следва: 31,58*31,58 + 16,15*16,15 + 14,58*14,58 + 11,64*11,64 + 9,37*9,37 + 7,80*7,80 + 5,48*5,48 + 2,53*2,53 + 0,87*0,87 = 1792,01 (средно монополизиран пазар)

Значи няма страшно. „Пазарът“ е средно монополизиран. Свръхпечалбите за собствениците на тези принудителни „частни фондове“ е гарантирана. Нищо, че преките щети за насилените данъкоплатци са над 700 милиона лева реални пари към септември 2011 г., важното е частен монопол да има.

Принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ индекс на Херфиндал-Хиршман не ги лови. Той се използва за реални пазари, докато „пазарът“ на принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“ е нещо подобно:
1. Данъкоплатците са насилени с държавна репресия да си закупят някакъв продукт (примерно картофи).
2. Могат да избират от кой продавач в този средно монополизиран „пазар“ да си купят тези картофи, но ориз, домати или нещо друго не може. Единствено картофи.
3. Ако не изберат, държавата ще ги купи вместо тях и за тяхна сметка разбира се
4. Картофите могат да се консумират след 20-30-40 години. Това са дългосрочни картофи, трябва да отлежат, иначе схемата не работи
5. Чилийските картофи са наистина много големи и вкусни, 30 години отлежали, страхотен сорт

Да закрием принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“
Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Експеримент с 5 маймуни

Настоящото не е преразказ на така популярния експеримент, разглеждат се закономерности далеч надхвърлящи самия експеримент.

ЕКСПЕРИМЕНТ С 5 МАЙМУНИ

В клетка се поставят 5 маймуни, на тавана на клетката се връзва банан. Под банана се поставя стълба, така че маймуните да могат да стигнат до банана.
Не след дълго, някоя от маймуните ще поиска да вземе банана. В момента, в който докосне стълбата, маймуните се заливат със студена вода.
Отърсили се от шока, след известно време друга маймуна ще поиска да вземе банана. В момента, в който докосне стълбата, маймуните се заливат със студена вода.
Отърсили се от шока, след известно време, някоя от маймуните отново ще поиска да вземе банана. Този път обаче другите ще я нападнат, тъй като вече многократно са били заливани със студена вода всеки път, когато някоя се опита да вземе банана.

Това е момента една от маймуните в клетката да бъде заменена с друга, която не знае за какво става дума. Новата маймуна няма дълго да се бави, щом види банана, ще отиде да го вземе. В момента, в който докосне стълбата, останалите 4 маймуни ще я нападнат, тъй като многократно са били заливани с вода. Новата маймуна от първия път няма да разбере, ще опита отново да вземе банана. И отново ще бъде нападната от останалите 4 маймуни в клетката.

Това е момента още една от маймуните в клетката да бъде заменена с друга. Най-новата маймуна няма дълго да се бави, щом види банана, ще отиде да го вземе.
Когато тръгне, останалите 4 маймуни в клетката ще я нападнат, включително и новопостъпилата в клетката преди това маймуна. Разбира се най-новата маймуна ще опита отново. Пак ще я нападнат останалите 4 в клетката. Докато и тя не разбере, че тръгне ли към банана, всички я нападат.

Тогава трябва да се замени още една от останалите 3 заливани със студена вода. След това още една и още една.

Докато накрая в клетката няма да има нито една маймуна, която да е била заливана със студена вода. Нито една маймуна в клетката не е била заливана със студена вода, но която и да тръгне да взима банана, ще бъде нападната от останалите, без която и да е от тях да е наясно защо?

„Ако всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно“ – Уолтър Липман

В този експеримент има няколко ключови момента:
1. клетката – първата асоциация вероятно е, че става дума за някакво малко помещение с решетки. Но не е ли семейството нещо подобно? Ами училището? А работното място? Държавата? Може би някаква наддържавна организация? А планетата? Защо не галактиката? Или цялата Вселена?

2. банана – това е нещо, с което маймуните се хранят. Най-естественото нещо, когато една маймуна види банан, е да отиде да го вземе. Но всеки път само една тръгва – това е лидерът в клетката към съответния момент

3. стълбата – много ключов елемент, който подсказва, че не е възможно маймуните да успеят да се покатерят по клетката по някакъв начин и да достигнат банана. Не случайно е сложена стълбата. Ако нямаше нужда от стълбата, то това щеше да означава, че всяка от маймуните по едно и също време от различните страни на клетката би могла да се катери и да достигне банана. Това би означавало конкуренция между маймуните и най-добрата и бърза от тях би стигнала до банана. Само че стълбата е тясна и по нея може да се качи само една от маймуните – лидерът в клетката към дадения момент.

4. студената вода – това е наказанието, че някоя от маймуните се е откроила като лидер, тръгвайки да направи най-нормалното нещо. Студената вода кара маймуните да опитат да надвият природните закони. Само че вероятно експериментът не е бил провеждан достатъчно дълго, тъй като е добре известно, че леденостудената вода плаши само в началото. Ако маймуните бяха излагани продължително време на студена вода, вероятно биха свикнали към нея. Тогава щяха въпреки водата да вземат банана.

5. липса на ясна цел, воля и решителност – за да вземе банана, някоя от маймуните трябва да прояви освен лидерски качества да се открои, и да довърши започнатото, въпреки студената вода

6. липса на комуникация и на каквато и да е низходяща роднинска връзка – в експеримента маймуните не са роднини, новите в клетката не са деца или внуци на излизащите от клетката, не може да се смята, че на база генетична наследственост и опита на първите, новите в клетката започват да се държат по правилата в клетката. В случая не става дума и за дете, което от любопитство иска да пипне горещ котлон, а по-знаещите го убеждават настоятелно, че не трябва да го прави. Експеримента доказва, че не е нужно генетично наследство, достатъчно е другите да вярват в нещо, за да стане то общовалидно за всички. Ако маймуните бяха истинско семейство, организация, държава, галактика и т.н. и с обща цел, те би трябвало да изградят стратегия срещу експериментатора. Например могат да се разпределят из клетката, някоя от тях ще тръгне много бързо и целенасочено към банана, а останалите 4 ще отвличат вниманието на експериментатора (той е само 1, а маймуните са 5, ако маймуните играят в екип, експериментатора няма никакъв шанс) и заливането със студена вода ще е минимално, ако изобщо има такова. След това банана ще се подели поравно между всичките 5 маймуни.

7. гладът – гладът е голяма сила. По-голяма сила от заплахата от заливане със студена вода. Ако маймуните са наистина гладни, мокри не мокри, някоя ще вземе банана на всяка цена. В случая явно бананът по-скоро не се възприема като храна, а като някакво постижение на лидера към съответния момент в клетката. Мотивацията не е достатъчна. Може би маймуните получават в клетката някаква друга храна, от по-нисък клас спрямо банана, но все пак храна. Като са сити (живота не е застрашен), не ги заливат с вода (имат и сигурност), могат да си позволят да се откажат от по-възвишени неща като да са част от нещо по-голямо, увереност и саморазвитие (последните нива от пирамидата на Маслоу не им трябват). Само че липсата на саморазвитие означава, че вечно ще са в клетка. От къде се появява тази храна от нисък клас? Какво би станало ако експериментатора го няма, но въпреки това маймуните са в клетка? Клетка не задължително с решетки. Може да е семейство, училище, работно място, държава, наддържавна организация, планета, галактика,  Вселена

8. Маймуните участващи в експеримента не са 5, а 10. Заглавието съвсем умишлено подведе читателя, който също взе участие в експеримента

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в Анализ. Етикети: , . 1 Comment »
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 524 other followers