Докладът на Сър Уилям Беверидж – Social Insurance and Allied Services (Beveridge Report)

Представен на парламента по заповед на Негово Величество – ноември 1942 г.

Настоящото представлява резюме от доклада, като подробно са разгледани предположенията, методите и принципите. Пълния текст се състои от близо 300 страници.

 Три водещи принципа при препоръките

След всеобхватното проучване на социалното осигуряване, препоръките, които са отправени са при спазване на следните принципи:

- Всички предложения за бъдещето, когато те трябва да ползват опита на миналото, не трябва да се ограничават от групови интереси, в резултат на което е получен този опит. Сега, когато войната е унищожила забележителности от всякакъв вид е възможността да се ползва опита на чисто. По време на революционни моменти в световната история, се правят революции, не кръпки.

- Организацията на социалното осигуряване трябва да е част от цялостна политика за прогреса на обществото. Напълно развито социално осигуряване може да осигури сигурност за доходите. Това е атака срещу бедността. Но бедността е един от 5-те гиганта, които трябва да се реконструират, и най-лесния за атака. Останалите са болестите, невежеството, мизерията и безделието.

- Социалната сигурност трябва да се постигне чрез сътрудничеството между държавата и отделния човек. Държавата трябва да предлага сигурност за труда и приноса. Държавата при организирането на социалната сигурност, чрез гарантирането на национален минимум трябва да остави пространство и да стимулира всеки да допринася доброволно повече от минимума, за себе си и своето семейство.

Планът за социална сигурност, посочен в доклада се базира на тези принципи. Той ползва опита, но не е ограничен от опита. На първо място и преди всичко е план за застраховка – да върне в замяна на принос, средства в размер на екзистенц-минимума, по право и без подоходен тест, така че хората да могат да градят свободно върху нея.

Пътят към свободата от бедността

Работата на междуведомствения комитет започва с преглед на съществуващите схеми за социално осигуряване и свързаните с тях услуги. Планът за социална сигурност започва с диагностика на бедността – на обстоятелствата, при които, в годините предхождащи настоящата война, семействата и отделните лица във Великобритания могат да не разполагат със средства за препитание. По време на тези години безпристрастни научни организации правят социални изследвания за условията на живот в основните градове във Великобритания, включително Лондон, Ливърпул, Шефилд, Плимут, Саунтхемптън, Йорк и Бристол. Те определят дела на хората във всеки град, чийто доходи са под необходимите за издръжка, и анализират степента и причините за това. Във всички проведени социални проучвания се получават едни и същи резултати. Във всички проучвания се оказва, че между три-четвърти и пет-шести от случаите бедността е в следствие загубата на работна сила. Практически останалата една-четвърт до една-шеста е поради несъответстващи доходи на големината на семейството. Тези проучвания са проведени преди въвеждането на добавките към  пенсиите, които редуцират бедността сред възрастното население. Но това не влияе на основното заключение, извлечено от тези проучвания – премахването на бедността изисква преразпределение на доходите чрез социално осигуряване и според нуждите на семейството.

Премахването на бедността изисква подобряване на държавното осигуряване, което е предоставяне на средства при прекъсване или загуба на възможност за доходи. Всички основни причини за загубата на доходи са обект на схемите за социално осигуряване. Ако независимо от тези схеми, твърде много безработни, болни, стари или овдовели хора са останали без адекватни доходи за издръжка според стандартите приети в проучванията, това означава, че обезщетенията са по-ниски от необходимото, или не се получават за такъв период, който е необходим. Освен това помощта, която допълва осигуряването е или недостатъчна, или е достъпна при условия, които хората избягват. Никое от обезщетенията предоставяни преди войната не е свързано със стандартите от социалното проучване. Въпреки,  че обезщетението за безработица не е свързано със стандартите, обезщетенията за болест и нетрудоспособност, пенсиите за възраст и вдовишките пенсии са далеч по-ниски. Компенсациите за работещите са под необходимото ниво за всеки, който се грижи за семейство или чийто доходи от труд са по-малко от два пъти сумата необходима за издръжка.

За да не се позволява загубата на възможност за работа да води до бедност, е необходимо да се подобрят съществуващите схеми за социално осигуряване в три посоки:

- Разширяване на обхвата на включените лица

- Разширяване обхвата на рисковете, които се покриват

- Увеличаване на размера на обезщетението

Премахването на бедността изисква регулиране на доходите в периоди на загуба на такива, при семейни нужди и помощи за отглеждане на деца. Без такова подпомагане като обезщетение или добавка към него при големи семейства, няма как социалното осигуряване да бъде адекватно.

Чрез допълнително преразпределение на доходите със социалното осигуряване и детските надбавки, бедността във Великобритания щеше да е преборена преди сегашната война. Планът за социална сигурност в част 5 от този доклад поставя за цел премахването на бедността след края на войната. Той включва задължително социално осигуряване, с национална помощ и доброволно допълнително осигуряване. Предполага се въвеждане на надбавки за деца на издръжка. Планът предвижда  създаването на комплексни здравни услуги и възможности за рехабилитация, и поддържане на заетостта, избягване на масовата безработица като необходими условия за успеха на социалната сигурност. Тези три мерки (детски надбавки, здравеопазване и рехабилитация, поддържане на заетостта) са описани като основа на плана. Те не са обсъдени в детайлното изложение на плана в част 5 от доклада, а в част 6, която е за по-общите въпроси свързани със социалното осигуряване.

Планът изхожда от фактите, от състоянието на хората, както е разкрито от социалните изследвания между двете световни войни. Планът отчита два други факта за британското общество. Първият е, че дела на хората навършили пенсионна възраст спрямо цялото общество ще бъде много по-голям, в сравнение с когато и да било в миналото. Вторият факт е, че ниската степен на възпроизводство на британското общество ще доведе до бързо и непрекъснато намаляване на населението. Първият факт налага да се търсят начини да се отлага възрастта за пенсиониране. Вторият налага задължително да се търсят начини да се дава приоритет в социалните разходи, на грижите за децата и в защита на майчинството.

Разпоредба за пенсии е най-големия елемент в системата за социално осигуряване. Възрастта за пенсиониране се обсъжда в част 3 от доклада като един от три специални проблеми. Накратко, предложението е да се въведат за всички граждани адекватни пенсии, без тест за доходи, на етапи, с преходен период от 20 години, като ще се предоставя незабавно помощ за лицата, които са в нужда.

При прилагането на преходния период за пенсии по право, планът за социална сигурност във Великобритания следва прецедентът в Нова Зеландия. Размера на пенсиите там е по-голям от предложения в плана, но се достига след преходен период от 28 години, в сравнение с 20 годишния период във Великобритания. След 20 години, нивото на пенсиите в Нова Зеландия няма да е много по-различно от това във Великобритания.

Пенсиите в Нова Зеландия не са под условие за напускане на работа. За Великобритания се предлага тези, които отложат пенсионирането си и продължат да работят, да имат по-голяма пенсия от основната.

Резюме на планът за социална сигурност

Главният елемент от плана за социална сигурност е схема за социално осигуряване срещу  загуба на доходи и за специални разходи като раждане на дете, брак и смърт. Схемата въплъщава 6 основни принципа:

- Плоска ставка за обезщетения

- Плосък размер на вноската

- Унификация на административната отговорност

- Адекватност на обезщетението

- Изчерпателност

- Класификация

Въз основа на тези принципи и в комбинация с национална помощ и доброволно осигуряване, целта на плана за социална сигурност е да се справи с бедността при всякакви обстоятелства.

План, който е проектиран да покрие толкова много различни обстоятелства, трябва да бъде дълъг и подробен. При подготовката на доклада естествено възниква въпроса в каква дълбочина трябва да се достигне и дали не е по-добре да се поставят само принципите. Поради две причини се очертават основните линии, за да се поставят предложенията в детайлност, каквато времето позволи. Първата причина е, че за принципите може да се съди след като се види как работят на практика. Втората причина е, че плана за социална сигурност трябва да влезе в действие когато войната свърши или скоро след това. Няма време за губене за изготвяне на план в пълнота.

Много подробности посочени в част 5 не са нито изчерпателни, нито окончателни. Те са поставени като основа за дискусия, но тяхното формулиране е с цел да се съкрати последващата дискусия. Дори и сред основните предложения в доклада има разлика във важността им за схемата като цяло. Има някои предложения, които въпреки, че са важни и желателни сами по себе си, могат и да бъдат пропуснати без да се променя нищо друго в схемата.

Шестте принципа посочени по-горе са фундаментални. Останалата част от схемата може да се настройва без промени в характера й. Всички нива на обезщетение и допълнителни детайли подлежат на изменения.

Основните разпоредби на плана могат да се обобщят в следното:

  1. Планът покрива всички граждани, без горна граница на доходите, но има отношение към различния им начин на живот.
  2. По отношение на социалната сигурност, населението попада в 6 основни класа:

               i. Работещи по трудов договор

              ii. Друга платена заетост, включително работодатели, търговци и независими работещи от всякакъв вид

             iii. Домакини, които са омъжени жени в работоспособна възраст

             iv. Други в работоспособна възраст, които нямат платена заетост

              v. Лица под трудоспособна възраст

             vi. Лица над трудоспособна възраст

  1. Шестия от тези класове ще получава пенсия за възраст, а петия ще се покрива чрез детски надбавки, които ще се получават за всички деца, когато отговорен родител получава обезщетение или пенсия. Четирите други класа ще бъдат осигурени според обстоятелствата свързани с тях. Всичките 6 класа ще бъдат покрити за цялостно медицинско лечение и рехабилитация, както и за разходи за погребение.
  2. Всяко лице от клас 1, 2 и 4 ще плаща вноска чрез печат върху единен осигурителен документ всяка седмица или комбинация от седмици. При клас 1 работодателя също прави вноски, които се приспадат от заплатата на работника. Вноската ще се различава за различните класове, според обезщетенията, които се предлагат и ще бъде по-висока за мъжете, за да се осигурят средствата за обезщетение за лицата от клас 3.
  3. При прости изисквания за осигурителните вноски, всяко лице от клас 1 ще получава обезщетение за безработица и инвалидност, пенсия за възраст, здравеопазване и подпомагане при разходите за погребение. Лицата от клас 2 ще получават всички тези придобивки с изключение на обезщетение за безработица и за инвалидност през първите 13 седмици от инвалидността. Лицата от клас 4 ще получават всички придобивки, с изключение на обезщетение на безработица и за инвалидност. За заместите, вместо обезщетение на безработица, всички (с изключение на клас 1) ще получават възможност за обучение, която да им помогне да намерят нови средства за препитание ако с това, което разполагат не е достатъчно. Помощ за майчинство, средства за вдовици и разведени и имащи право на пенсия ще се осигурява на всички лица от клас 3 по силата на вноските на техните съпрузи. В добавка към помощите за майчинство, домакините, които имат платена работа, ще получават обезщетение за майчинство за 13 седмици, което да им помогне да не работят, за периода преди и след раждането на детето.
  4. Обезщетенията за безработица, за инвалидност, пенсията за възраст (след преходния период), и обезщетението за обучението ще бъдат с еднакъв размер, независимо от доходите на лицето. Това обезщетение ще бъде в достатъчен размер за всички обичайни случаи. Ще има допълнително обезщетение за мъж и жена, която не е заета на платена длъжност. Когато лицето няма съпруга, или тя е на платена длъжност ще има обезщетение в по-нисък размер. Когато лицето няма съпруга, но е със зависимо от издръжка дете над възрастта за получаване на детски надбавки, ще се получава обезщетение за дете на издръжка. Обезщетението за майчинство на домакини, които работят на платена длъжност ще бъде по-голямо, отколкото обезщетението им за безработица или инвалидност. Ще има специални обезщетения за вдовици. С тези изключения, всички обезщетения ще са в еднакъв размер за мъжете и жените. Инвалидност в следствие промишлена авария или болест ще се третира като всички други видове инвалидност през първите 13 седмици. Ако инвалидността продължи и след това, обезщетението се заменя от промишлена пенсия свързана с доходите на лицето между гарантиран минимум и максимален таван на пенсията.
  5. Обезщетението за безработица ще продължи да се изплаща без тест за доходите дотогава, докато безработицата продължи, но ще е свързано с условия за задължително постъпване, когато бъде намерена подходяща работа или посещения на курсове за обучение. Обезщетението за инвалидност ще се получава без тест за доходите толкова дълго, колкото продължава инвалидността, или докато бъде заменено от промишлена пенсия, като в периода се извършва подходящо лечение или професионално обучение. Пенсиите (различни от промишлените) ще се плащат само при пенсиониране. Те могат да се изискват по всяко време след навършване на минималната възраст за пенсиониране, която е 65 години за мъже и 60 години за жени. Размера на пенсията ще се увеличава ако пенсионирането се отложи. Пенсиите по право ще достигнат пълния си размер в преходен период от 20 години, в който адекватни пенсии според нуждите ще бъдат плащани на всички, които се нуждаят. Положението на съществуващите пенсионери ще се запази. Постоянни пенсии няма да се изплащат повече на вдовици в работоспособна възраст без деца на издръжка, за сметка на което те ще получават временно обезщетение в по-голям размер от обезщетението за безработица или инвалидност, след това ще имат право на обучение ако е необходимо. За вдовиците с грижа за деца на издръжка ще има допълнение към детските надбавки, достатъчна за издръжка без други средства. Положението на съществуващите вдовици по отношение на пенсиите се запазва.
  6. За ограничен брой случаи на нужда, които не са обхванати от социалното осигуряване, ще бъде достъпна национална помощ след подоходен тест.
  7. Медицинско лечение покриващо всички потребности ще бъде осигурено на всички граждани чрез националната здравна служба, организирана чрез здравните заведения и последващо лечение и рехабилитация ще се осигурява за всички, които имат нужда от него.
  8. Ще се създаде министерство на социалната сигурност, което ще отговаря за социалното осигуряване, националната помощ и насърчаването и надзора на доброволното осигуряване. Доколкото е необходимо ще поеме настоящата работа на други държавни ведомства и местни органи в тези области.

Природата на социалното осигуряване

Съгласно схемата за социално осигуряване, която е основната част от плана за социална сигурност, всеки гражданин в работоспособна възраст ще прави вноски според класа в който попада, или омъжените жени ще имат вноски от своите съпрузи. Всеки ще бъде покрит за всички рискове от седмична вноска чрез един осигурителен документ. Всички плащания за безработица, инвалидност и пенсиониране ще се получават докато е необходимо, без тест за доходите, и ще се изплащат от фонда за социално осигуряване, който ще се финансира от вноските на осигурените лица, работодателите им и от държавата. Това кореспондира с двата мирогледа за подхода към проблемите за социална сигурност.

Първият е, че желанието на хората във Великобритания е обезщетенията да са в замяна на вноските, които всеки прави, вместо да се получават безплатно от държавата. Това желание е показано както от популярността на задължителното осигуряване, така и от феноменалния ръст на доброволното осигуряване срещу болест, смърт, и за болнично лечение.

Втората гледна точка е, че каквито средства са необходими за осигуряване на обезщетенията в такъв размер и за колкото дълго е нужно, трябва да дойдат от фонд, към който получателите са правили вноски и към който те може да трябва да правят по-високи вноски ако фонда няма достатъчно ресурси. Според планът приет 1930 г. по отношение на продължителната безработица и продължителната инвалидност, когато държавата трябва да поеме бремето, което не се покрива от осигуровките, за да се запази ниска вноската е грешно по принцип. Осигурените лица не трябва да чувстват, че е възможно да се получават приходи за безделие, които се финансират от бездънната държавна хазна. Правителствата не трябва да чувстват, че като плащат социални помощи могат да избягат от отговорността безработицата и болестите да се сведат до минимум. Директните разходи на държавата трябва да отиват за запазване на трудовата заетост и други производителни ресурси на страната, и в предотвратяването и борбата с болестите, а не да ремонтира дефектна схема за осигуряване.

Държавата не може да се изключи напълно от предоставянето на пряка помощ за хората в нужда, след подоходен тест. Някои с физически недъзи е възможно да нямат никакъв принос, но да са обхванати от осигурителната схема. Получаването на обезщетения без тест за доходи, за неограничен период от време означава, че трябва да има определени условия на един или друг етап, като например условията как получателите на обезщетение да използват времето си, така че да оздравеят или да се пазят здрави.

Освен това за получаването на пенсия за възраст се налагат условия за внасяне на вноски за значителен брой години. При въвеждането на адекватни пенсии трябва да има преходен период, по време на който онези, които не покриват условията за пенсии за принос, но са в нужда, посрещат нуждите си чрез помощи.

Националното подпомагане е основен метод в целия план за социална сигурност, и практиката показва, че подпомагането след подоходен тест може да се администрира справедливо, като се взимат индивидуалните обстоятелства.

Но обхвата на подпомагането ще бъде стеснен от самото начало и ще намалее по време на преходния период за пенсиите.

Схемата за социална сигурност е проектирана сама по себе си да гарантира доходите необходими за издръжка при всякакви обстоятелства в рамките на нормалното.

Схемата е описана като осигурителна, защото спазва осигурителния принцип.

Описана е като социално осигуряване, за да се разграничи от доброволното осигуряване.

На първо място, докато определянето на премията според риска е в основата на доброволното осигуряване, това не важи при системата за социално осигуряване, където вноските са задължителни по силата на закон.

На второ място, според актюерските рискове като смърт, старост или болест, е необходимо при доброволното осигуряване да се заделят резерви.

Държавата с правото си да определя размера на данъците, не е необходимо да заделя резерви и на практика не го е правила в миналото. Реализирайки задължителното социално осигуряване няма нужда да залага премия в зависимост от риска, а е въпрос само на политическо решение какво да се направи.

Когато стартира държавното осигуряване във Великобритания се смята, че задължителното осигуряване трябва да е както при доброволното осигуряване като се изчислява размера на осигуровката спрямо риска. По този начин е реализирано здравното осигуряване по системата на Approved Societies. Смятало се е осигуряването за безработица да е в зависимост от индустрията, като се насърчава специални схеми за осигуряване от индустрията и като се връщат вноските на лицата, които не са ползвали обезщетения. В още по-ранни времена размера на премиите за индустриалните рискове е последица от формата, при която вноските за трудовите злополуки се правят – отговорност на работодателя е да прави доброволни застраховки на работниците си. 30-на години след 1912 г. общественото мнение страни от тези начални идеи. Тази промяна е най-изразена по отношение на безработицата, където в общата схема, осигуряването от индустрията спада до исторически изключения. Днес общия аргумент е, че размера на безработицата в индустрията е извън контрол. Всички браншове зависят едни от други. Същата тенденция в общественото мнение е и по отношение на здравното осигуряване. По отношение компенсациите на работниците, същия аргумент се използва от федерацията на миньорите – всички останали индустрии не могат да съществуват без въгледобив, затова всички индустрии трябва да поемат разходите за злополуките и болестите при добива на въглища.

Общественото мнение изглежда ясно изразено. Сантиментите на британския народ са при задължителното осигуряване организирано от държавата за всички условията да бъдат едни и същи. Никой не може да претендира да плаща по-малко, защото е по-здрав или е с по-голяма заетост.

Терминът „социално осигуряване“ предполага, че е задължително за всички. Налага се обединяването на рискове, освен когато отделянето на рисковете има социална цел. Може да има съображения на социалната политика за адаптиране на размера на осигуровките според риска, с цел да се стимулира избягването на опасностите по време на трудовата дейност.

Размер на вноските и обезщетенията

Социалното осигуряване трябва да има за цел да осигури минимален доход необходим за издръжка. Какъв трябва да е размера на вноските и обезщетенията не може да се определи сега по две причини. Първо, невъзможно е днес да се прогнозира със сигурност нивото на цените след войната. Второ, определянето на това какво е необходимо за разумно човешко съществуване е въпрос на преценка, която се променя с времето.

Процедурата приета за справянето с този проблем е да се определят минималните средства за издръжка, дадени от независими експерти, да се определи седмичния доход, който ще е достатъчен за издръжка при обичайните нива на цените. Обезщетенията, пенсиите и безвъзмездната помощ са посочени като временни след войната. На тяхна база е възможно да се намери най-подходящата връзка между размерите на обезщетенията и осигуровките.

Размера на вноските не е от съществено значение. Ако стойността на парите, когато схемата започне да функционира се различава съществено от допусканията, на които се основават ставките, възможно е да се променят, без да се променя значително самата схема.

Ако социалната политика трябва да изисква обезщетения в по-голям размер от този необходим за издръжка, размера на обезщетението и вноските може да се повиши без да се променя структурата на схемата.

Ако социалната политика или недостига на средства налагат обезщетенията да са в по-нисък размер, обезщетенията и вноските трябва да се намалят, въпреки че няма да е толкова лесно без някои промени в рамките на схемата.

Най-важните от ставките са 40 единици обезщетение за мъжете и жените когато са безработни или неработоспособни, и след прехода добавка от 8 единици на дете седмично. Тези суми са голямо допълнение към съществуващите обезщетения. На практика означават, че безработен или неработоспособен мъж или съпруга, която не работи, с две деца, ще получава 56 единици седмично, докато трае безработицата или неработоспособността, в сравнение с 33 единици за безработица и 15 единици за болест с някои добавки, които важат преди войната. За омъжените жени, които имат доходи от трудова заетост ще има обезщетение за майчинство от 36 единици седмично, в продължение на 13 седмици, в допълнение към помощите за майчинство от 4 паунда, които се полагат за всички омъжени жени. Други обезщетение за овдовели или пострадали при трудова злополука се увеличават по подобен начин.

Ще има нови обезщетения за погребение, брак и други нужди, както и пълно медицинско обслужване на институционално ниво, за всички граждани и лицата на тяхна издръжка, които няма да плащат за лечението.

При тези нива на обезщетенията общия бюджет за социална сигурност, включващ детските надбавки, безплатното здравеопазване и рехабилитация ще се оценява на 697 милиона паунда през 1945 г. като първа година от плана, и на 858 милиона паунда през 1965 г.

Очаква се при тези нива вноските от работниците да покриват около 25% от бюджета за паричните обезщетения и добавките за деца. Остатъка ще бъде осигурен от вноски на работодателите и чрез централния бюджет.

Опита да се определи размера на обезщетенията и пенсиите на научна основа, по отношение необходимите средства за издръжка е изправен пред сериозни трудности в условията на съвременна Великобритания. В този и в други отношения, формирането на задоволителна схема за социална сигурност зависи от решаването на други проблеми от икономически и социален характер. Обект на неизбежните трудности е оценяването в числа на минимума необходим за издръжка. По същото време схемата е пълна с аномалии, многобройни агенции и ненужни административни разходи, които ще се заменят от координация, простота и икономичност.

Единно социално осигуряване и промени

Предимствата на унифицираната система за социално осигуряване са неоспорими. Те могат да се получат само с цената на промени в настоящата административна машина. Принципните промени от сегашната практика са посочени по-долу. Причината за всяка от тези промени е дадена в част 2 от този доклад.

  1. Унификация на социалното осигуряване по отношение на вноските, даваща възможност на осигуреното лице да получи при нужда всички обезщетения чрез една седмична вноска и чрез един единствен документ
  2. Унификация на социалното осигуряване и подпомагане по отношение на администрирането му от Министерството на социалната сигурност и неговите местни представителства, чрез които се достигат всички осигурени лица
  3. Ревизия на настоящата система даващи различни обезщетения за еднакви осигурителни вноски
  4. Ревизия на настоящата схема за компенсация на работниците и включване на разпоредба за трудовите злополуки и заболявания в унифицираната схема за социално осигуряване, даваща специални пенсии при продължителна неработоспособност и безвъзмездни средства за лица на издръжка в случай на смърт причинена от трудова злополука или заболяване.
  5. Отделяне на медицинското обслужване от администрирането на изплащането на парични обезщетения и създаване на условия за цялостно медицинско обслужване на всеки гражданин, покриващо всички лечения и всяка форма на неработоспособност, като всичко ще е под надзора на здравните служби.
  6. Припознаване на домакините като отделен клас осигурени лица, на които ще се предоставят обезщетения спрямо специфичните им нужди, включващи при всички случаи субсидия при сключване на брак, при раждане на дете, при смърт на съпруга и пенсии за възраст. Ако домакините нямат заетост носеща доходи, получават обезщетение по време на безработица или неработоспособност на съпруга. Ако са заемали платена длъжност получават специално обезщетение за майчинство в добавка към субсидията, и по-ниски обезщетения за безработица и неработоспособност
  7. Продължаване на осигуровката при продължителна неработоспособност за всички заети лица, и на осигуряването за пенсии за старост за всички лица в трудоспособна възраст, независимо дали за заети на платена длъжност или не.
  8. Възможност за безплатно обучение на всички, които са изгубили поминъка си, независимо дали е бил платен или не.
  9. Приравняване на обезщетенията и пенсиите за безработица, инвалидност, различни от тези за продължителна инвалидност поради трудова злополука или болест и пенсионирането за възраст
  10. Приравняване на условията за обезщетения за безработица и неработоспособност, включително неработоспособност поради трудова злополука или болест
  11. Приравняване на вноските за обезщетение за безработица и неработоспособност (с изключение когато е поради трудова злополука или болест) и ревизия на условията за вноски за получаване на пенсия
  12. Обезщетението за безработица да се получава в пълен размер за неограничен период, при условия за задължителни обучения и постъпване на работа ако бъде намерена подходяща
  13. Обезщетението за инвалидност да се получава в пълен размер за неограничен период от време
  14. Пенсиите (различни от индустриалните) да се увеличават за всяка година с вноски след навършване на възрастта за пенсиониране (65 за мъже и 60 за жени)
  15. Обединяване на схемите за безработица, за селското стопанство, банковото дело, финанси и застраховане към общата схема за социално осигуряване
  16. Премахването на изключенията от осигуряване за:
    1. Държавни служители, местна администрация, полиция, медицински сестри, работещи в железницата и др.
    2. Лица с доходи над 420 паунда на година, които не упражняват физически труд
  17. Смяна на разпоредбата за вдовишки пенсии, като трябва да се отговаря на нуждите при всеки различен случай. Предоставя се временно обезщетение при всички случаи, обучение ако е необходимо и обезщетение докато вдовицата трябва да се грижи за деца на издръжка
  18. Включване на субсидията за погребение в задължителната осигуровка
  19. Прехвърляне на функциите местната администрация към Министерството на социалната сигурност по отношение на държавното подпомагане различно от лечение
  20. Прехвърлянето на отговорността за незрящи към Министерството на социалната сигурност, и създаване на нова схема за поддържане на благосъстоянието им чрез сътрудничество между министерството, местните власти и доброволни агенции
  21. Прехвърляне към Министерството на социалната сигурност на функциите свързани с работата на митническите органи по отношение на пенсиите несвързани с вноски
  22. Смяна на комитета за задължително осигуряване срещу безработица с подобен, но с разширени правомощия
  23. Преобразуване на бизнеса с индустриално осигуряване в обществена услуга и др.

Този значителен списък с промени не означава, че предложенията на доклада не признава постиженията на миналото. Каквото се предлага днес за унифицирана социална сигурност произлиза от това, което е вече постигнато. Запазва се принципа разходите на осигурителната система да се покриват между работника, работодателя и държавата. Запазва се и се разширява принципа, че задължителната осигуровка трябва да осигурява обезщетение в един и и същ размер, независимо от доходите, в замяна на плоски вноски от всички. Запазва се най-добрия метод за отчитане на вноските към системата по отношение на документирането им чрез осигурителни печати. Предложената схема в някои отношения е революция, но по по-важните неща е естествено развитие от миналото.

Планът за социална сигурност се представя като нещо, което може да се въведе в действие веднага след края на войната. В меморандум от актюера на правителството по отношение на финансовите аспекти на плана се приема за целите на свързаните с него разходи по отношение броя на населението, че планът ще започне да действа от 1 юли 1944 г., а първата цяла година ще бъде календарната 1945 г. Но с оглед законодателната и административна работа, която ще е нужна да се приведе планът в сила, толкова скоро ще е възможно само ако се приемат принципите на плана от правителството и парламента.

ЧАСТ 5

ПЛАН ЗА СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ

ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ, МЕТОДИ И ПРИНЦИПИ

Обхват на социалната сигурност – терминът „социална сигурност“ се използва, за да обозначи осигуряването на обезщетение при загуба на работата, при болест, злополука, пенсиониране за възраст, подпомагане за погребение, и да се покрият извънредните разходи свързани с раждане на дете, брак или смърт. На първо време социалната сигурност означава сигурност за минимални доходите, но системата трябва да се стреми възможно най-скоро да  се отстрани причината за загубата на доходи.

Три предположения – не може да се изработи задоволителна схема за социална сигурност с изключение на следните случаи:

- Надбавките за деца до 15 години или в редовно обучение до 16 години

- Здравни и рехабилитационни услуги за превенция и лечение на болести и възстановяване на трудоспособността за всички членове на обществото

- Поддържане на заетостта, тоест избягване на масовата безработица

Три метода за сигурност – планът за социална сигурност е очертан по-долу, включващ три метода: социално осигуряване за основните нужди, национална помощ при специални случаи, доброволно осигуряване за допълнения към основното подпомагане. Социалното осигуряване означава предоставяне на парични средства при условията за задължителни осигурителни вноски направени преди това, независимо от средствата, с които разполага индивида към момента на претенцията за обезщетение. Докато социалното осигуряване може и трябва да бъде основен инструмент за гарантиране на доходите, не може да бъде единствен. Необходимо е да се допълва и чрез доброволно осигуряване. Националното подпомагане означава предоставяне на парични средства при доказана нужда от тях по време на претенцията, като се взимат под внимание индивидуалните обстоятелства за всеки отделен случай. Подпомагането е необходимо допълнение към социалното осигуряване, като може да разшири обхвата му. В допълнение към социалното осигуряване и подпомагане, има място и за доброволно осигуряване. Социалното осигуряване и подпомагане се организират от държавата, за да гарантират основен доход за издръжка. Доходите и разходите на населението обаче се различават драстично. Поддържането на висок стандарт при изпадане в нужда е въпрос на личен избор и е необходимо лицето да се осигурява допълнително и доброволно. Но държавата трябва да е сигурна, че мерките й дават свобода и насърчават подобно доброволно осигуряване.

6 принципа на социалното осигуряване – схемата за социално осигуряване стъпва на 6 основни принципа:

- Фиксиран размер на обезщетението за издръжка

- Фиксиран размер на осигурителната вноска

- Унификация на административната отговорност

- Адекватност на обезщетенията

- Изчерпателност

- Класификация

Фиксиран размер на обезщетението за издръжка – първия принцип на социалното осигуряване е предоставяне на обезщетение в един и същи размер, без значение от доходите на лицето преди да изпадне в безработица, неработоспособност или да се пенсионира. Изключение е направено само за продължителната неработоспособност в резултат от трудова злополука. Този принцип идва от признаването на мястото и важността на доброволното осигуряване и осигурителната схема предложена за Великобритания от тази в Германия, Съветския съюз, САЩ и повечето страни с изключение на Нова Зеландия. Фиксирания размер на обезщетението е един и същ при загуба на доходи поради безработица, инвалидност, пенсиониране. За периодите на майчинство или след загуба на съпруга има временно обезщетение в по-голям размер.

Фиксиран размер на осигурителната вноска – втория фундаментален принцип е, че задължителното осигуряване трябва да е в един и същи размер, независимо от доходите. Всички осигурени лица, бедни или богати плащат едни и същи осигуровки. Тези с по-високи доходи плащат повече косвено, тъй като една част от разходите на социалното осигуряване се покрива от държавния бюджет. Тази черта разграничава схемата предложена за Великобритания от схемата установена наскоро в Нова Зеландия, според която размера на осигуровките е свързан с доходите. Единствено изключение е по-голямата вноска за работещите в индустрии с по-голям риск.

Унификация на административната отговорност – третия принцип е да се концентрира администрирането на системата за по-голяма ефективност и по-ниски разходи. За всяко осигурено лице ще има седмична вноска, която да покрива всички рискове. Ще има локални офиси във всяка област, които да обслужват гражданите. Методите за плащане на различните обезщетения ще взимат под внимание обстоятелствата на осигуреното лице. Всички вноски се правят към фонда за социално осигуряване и всички обезщетения се изплащат от този фонд.

Адекватност на обезщетенията – единния размер на обезщетението трябва да бъде достатъчен, за да се покрият разходите за издръжка във всички нормални случаи. Обезщетенията трябва да се изплащат, дотогава, докато от тях има нужда.

Изчерпателност – не трябва да се оставя нито на социалното подпомагане, нито на доброволното осигуряване който и да е основен риск, който може да се покрие от схемата за социално осигуряване. За всички рискове, толкова общи като например разходите за погребение, схемата на задължителното социално осигуряване е много по-евтина за администриране от доброволното осигуряване.

Класификация – социалното осигуряване, въпреки, че е унифицирано и всеобхватно, трябва да взима под внимание начина на живот на различните слоеве на обществото. Някои зависят от доходите получавани от труд, някои печелят по друг начин, домакините пък оказват жизненоважни неплатени услуги, някои са под трудоспособната възраст, а други над нея. Терминът „класификация“ се използва, за да обозначи, че е необходима различен подход при осигуряването според различните обстоятелства, за всеки от тези класове от обществото. Но класификацията не се прави по икономически или социален признак.

6 класа на населението – според нуждите на хората. От гледна точка на социалната сигурност хората се разделят на 6 основни класа: служители, работещи друга платена работа, домакини, други в работоспособна възраст, под работоспособна възраст, над работоспособна възраст. Някои рискове, например за медицинско лечение или за погребение са общи за всички. Но лицата под работоспособна възраст се нуждаят от детски надбавки, а тези над работоспособна възраст от пенсии. Останалите 4 класа имат различни нужди, за които ще бъдат осигурени от вноски, независимо дали са направени от тях или от друго лице за тях. Клас 1 (работещите на трудов договор) в добавка към медицинските грижи, разходите за погребение и пенсия, се нуждаят от сигурност срещу загуба на доходи в следствие от безработица или неработоспособност. Клас 2 (заети с доходи, но не по трудови правоотношения) не могат да са осигурени срещу загуба на работа, но се нуждаят от сигурност срещу загуба на доходи поради неработоспособност. Клас 3 (домакини) без платена заетост нямат нужда от загуба на доходи поради неработоспособност или друга причина, но имат специфични нужди произтичащи от брака. Клас 4 (останалите в работоспособна възраст) е хетерогенна група, в която малка част от хората остават за голяма част от живота си, но която се нуждае от средства при медицинско лечение, погребение и пенсиониране, също така да си намерят нов поминък.

8 причини за бедността:

- Безработица – невъзможност на работоспособно лице да работи срещу възнаграждение. Осигурителната система осигурява обезщетения и субсидии

- Неработоспособност – невъзможност на лице в работоспособна възраст да работи срещу възнаграждение поради болест или злополука. Осигурителната система предоставя обезщетение и индустриална пенсия

- Загуба на препитание – от лица работещи на свободна практика. Предоставя се обучение, което да ги подпомогне да се преквалифицират и намерят ново препитание

- Пенсиониране – системата предоставя пенсия за възраст

- Брак – нуждите на жената се удовлетворяват чрез:

  • Субсидия при сключване на брак
  • Субсидия при раждане на дете и ако жената е работила преди раждането, обезщетение за майчинство
  • Обезщетение или пенсия при загуба на доходи от съпруга поради безработица, инвалидност или пенсиониране
  • Обезщетение според индивидуалните обстоятелства при смърт на съпруга
  • При развод – обезщетение, издръжка и възможност за обучение
  • При невъзможност за изпълнение на домакинските задължения – субсидия за платена помощ при болест, като част от лечението

- Разходи за погребение – предоставя се субсидия

- Деца – до навършване на 16 години ако учат се предоставят детски надбавки

- Физическо заболяване или нетрудоспособност – предоставя се лечение и рехабилитация

Работници по трудови правоотношения (клас 1) – това са лица, които зависят от доходите, които получават по силата на договор за труд, включително чиракуване. Границите на този клас се коригират чрез някои изключения и допълнения. Осигурените лица от този клас имат трудова книжка, които представят на работодателя за печат. Работещите, които са наети от друг член на семейството се изключват от този клас и попадат към клас 2, за да се избегнат фиктивни претенции за обезщетения за безработица. Лица от клас 2 или 4 наети на временен трудов договор могат да изискват освобождаване от вноски, а лицата от клас 3 могат да се освободят от вноски толкова дълго, колко желаят. Освободените лица представят на работодателя специална карта за печат.

От друга страна, някои изключения, с които се освобождават от вноски определени лица, повече няма да се прилагат. По специално:

- Няма да има изключения за който и да е работник на основание лимит според доходите

- Работниците на възраст над работоспособната, няма да имат право да избират дали да се осигуряват или не заради принципа, че пенсия се получава само на оттеглили се от трудова възраст поради възраст (65 години за мъже и 60 години за жени). Тези, които продължат да работят след това, трябва да правят вноски, като могат да се пенсионират по всяко време след това.

- Всички трябва да правят вноски независимо от личния им риск. За военните специални условия за вноски ще им осигуряват право на обезщетение, когато се върнат към цивилния си живот. За търговците ще има специални договорености за вноски според условията на тяхната заетост.

Работещи друга платена заетост (клас 2) – това са всички, които работят с платена заетост и не са включени към клас 1. Повечето от тях са лица, които работят за своя сметка и са работодатели на самите себе си, включително амбулантни търговци, фермери и др. Работещите от клас 2 плащат вноски чрез книжка за заетост. Ако лице от клас 2 прекъсне своята дейност и бъде нает по трудов договор, ще премине към клас 1 и ще има право на обезщетение за безработица в допълнение към останалите обезщетения от клас 2. Ако е нает на временен трудов договор, само работодателя ще прави вноски като лицето няма да има право на обезщетение за безработица. Обратно, ако лице, което е основно заето по трудов договор, но което също работи по нетрудови правоотношения, ще има право на освобождаване от вноски от клас 2. Лицата от клас 2 ще имат право да кандидатстват за освобождаване от вноски ако техния доход е под определен минимум – примерно 75 паунда на година.

Домакини (клас 3) – това са омъжени жени в трудоспособна възраст, живеещи със своите съпрузи. Домакиня, която има платена работа, може да избира дали да прави вноски за клас 1, клас 2, или да не прави никакви вноски.

Други лица в работоспособна възраст (клас 4) – това са в основно ученици и студенти над 16 години, неомъжени жени, ангажирани с домашни задължения, неработоспособни поради загуба на зрението или друго физическо увреждане, без да имат право на обезщетение от схемата за социално осигуряване. Лицата със загуба на зрението и други физически увреждания след приемането на новата схема ще се третират като принадлежащи към клас 6 (получаващи пенсия), а не към клас 4. Всички останали в клас 4 трябва да имат осигурителна книжка и да правят вноски тази книжка трябва да се издаде, за да се получи трудова книжка или карта за заетост. Лицата в клас 4 могат да се освободят от осигурителни вноски ако общия им доход е под определен минимум – примерно 75 паунда на година.

Лица под трудоспособна възраст (клас 5) – всички лица на възраст под 16 години, които са в редовно обучение, независимо дали задължително или доброволно

Лица над трудоспособна възраст (клас 6) – минималната пенсионни възраст ще бъде 65 години за мъжете и 60 години за жените, но лицата, които продължат да работят ще правят вноски и ще се третират като принадлежащи към клас 1 или клас 2.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

About these ads

Кой изпълнява функцията на сервитьорка на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“?

Предварително извинения към всички средностатистически прасета, които по една или друга причина може да се почувстват засегнати – тази статия не се отнася за тях. Организациите за защита на животните също да не се засягат, не става дума за средностатистическото прасе – животинка. Не се насажда желание за жестокост към животни по никакъв начин.

Колкото до лакомите свини от тази статия – те може и да са просто една фикция, но за който се припознае, не трябва да се засяга, а напротив – статията е богато приветствие, аплодисменти за брилянтната схема. Свръхалчността, свръхнаглостта са качества, които не всеки има, и които трябва да се оценяват.

Комисията за финансов надзор в историята, е просто една фикция в страната Х. Ако някой работещ в организация с подобно име се засегне, то съвпадението е абсолютно случайно (100% гаранция случайност), тъй като КФН в страната Х не съществува.

Всички линкове към статията са също така 100% случайно съвпадение, не трябва да се свързват по никакъв начин с реални лица и събития.

Историята започва така… Действието се развива в страната Х.

През 1999-та година по между другото в тази страна Х от втория свят, успешно била прекарана реформа на пенсионната система, като преди това напълно умишлено, всички спестявания на населението били откраднати. Протестите били страшни. В хората започнало да се навява съмнението, че целта на реформата е умишлен геноцид за възрастното население. Мнозинството смятали, че системата не им дава достатъчно (тези с минимална пенсия), а други смятали, че системата им дава по-малко, отколкото са заработили (тези с максимална пенсия). В действителност най-вероятно през 1999-та било взето решението системата да е такава каквато ще е, защото сметките се връзвали, без значение дали и получаващите по-малко от заслуженото, и получаващите много повече от заслуженото, ще са тотално недоволни от тази система.

Възрастните хора смятали, че се подлагат на геноцид, но в действителност 1999-та бил подготвен геноцида не за тях, а за младото поколение – родените след 1959 г. По прехвален модел от страна от третия свят се взело решението пенсионната система да се състои от 3 стълба – държавна пенсия (тази, която трябва да се компрометира умишлено и постоянно, но това трябва да се пази в тайна), задължителна допълнителна пенсия от частен фонд, и доброволна допълнителна пенсия от частен фонд.

Хубавото на реформата от 1999-та и късметът за родените след 1959 г. било, че задължителните частни фондове така и не почнали да работят в началото. От април 2002 г. обаче данък ДЗПО започва да постъпва в няколко частни фирми. До края на 2003 г. този данък е 2%. До края на 2005 е 3%. През 2006 е 4%, а от 2007-ма до сега е 5%. Хорът на свободните певцопойците изпаднал във възторг какъв голям успех е данък ДЗПО да става все по-голям. Все по-големи данъци да постъпват в принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“, точно както всеки с либерално мислене разсъждава?

Само че този данък не е допълнителен (което е още по-хубаво, нали?), родените след 1959 г. не плащат повече, за да получават допълнителна пенсия, а точно толкова, колкото и родените преди 1960 г. Лошото е, че тъй като с държавна принуда родените след 1959 г. са плащали данък ДЗПО, то държавната им пенсия трябва да бъде редуцирана пропорционално на плащанията за този данък. Обаче спокойно, парите в принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са напълно гарантирани. Има държавен орган, създаден със закон, който се грижи парите иззети с държавна принуда от хората, да не бъдат откраднати.

Страната Х си има кодекс за социално осигуряване, където пише, че „Минималната доходност за съответните видове пенсионни фондове представлява 60 на сто от средната постигната доходност или с 3-процентни пункта по-малка от средната – което от двете числа е по-малко.“

На обикновения читател може и да не му направи впечатление, но както е разписано в закона, ако средната доходност на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ е -97%, то някой от тях може да реализира доходност 100% загуба и ще е напълно в духа на закона. Нещо повече – това е духа на закона. Ама няма да се плашите, парите са на сигурно място.

Държавния орган, който следи да не би принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ да се отклоняват с повече от 3% от средната доходност, тоест ако средно всички тези фондове загубят 97% от парите на хората, някой от тях да не загуби 101%, в страната Х се нарича комисия за финансов надзор.

По официален първоначален замисъл от 1999-та година тези принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“ трябвало да бъдат възприемани като капиталови, подпомагащи националната икономика и от малкото пари (някакви си 5% от доходите на хората) да върнат много високи пенсии – от природата ще се появи разликата – въздух, дъждовна вода, пясък, слънце и т.н.

Значи тези принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“ може да се разглеждат като едни добри прасета, които ще се угояват с 5% данък върху доходите на хората (ама не на всички, а основно от най-богатите, които плащат най-много данъци спрямо доходите си – социално подпомагане за бедни милионери трябва да има, все пак това е страната Х).

Ролята на страната Х е да съдере кожите на данъкоплатците, да даде парите на добрите прасета да кльопат, а тъй като прасетата ще набиват не само кожите на данъкоплатците, но и каквото намерят на земята – кал, дъждовна вода, пясък и т.н., то като дойде време за пенсиониране, на младите ще са приготвени прасета, които да са наддали повече, от колкото им е давано за плюскане – това е по гениалния модел в страна от третия свят. От кожа на данъкоплатец, пясък, дъждовна вода и кал – голямо прасе за пенсионера – пълна гаранция.

То хубаво това нещо, но през годините се оказало, че прасетата от пясък, дъждовна вода и кал не наддавали, а на всичкото отгоре кожата на данъкоплатеца, която им била давана за плюскане била повече, отколкото общото тегло на прасетата взети заедно. Комисията за финансов надзор обаче не отчитала аномалии, тъй като всичко е в рамките на закона – ако всички прасета набиват кожи на данъкоплатец, но никое от прасетата не слабее с повече от 3% спрямо средното, то всичко е в рамките на закона.

Прасетата обаче били обезпокоени, почувствали несигурност. През 2010 г. стопанката им държавата била много недоволна, че толкова години им е предоставяно да плюскат кожа на данъкоплатци, а не само, че не са наддали както трябва, но са и отслабнали. Те трябвало освен с угояването с кожи на данъкоплатци да набиват и пясък, дъждовна вода, кал и каквото друго има в кочината, че да наддадат на тегло и да има някакъв смисъл от тях. Но не. И прасетата били в опасност – „ийк, ийк“.

Спокойно, те си имат ангели пазители в страната Х – наричани „конституционния съд“. Държавата може и да им е хвърлила око да ги маха, но ангелите пазители ще ги бранят до изтичане на мандата си.

Не че е толкова трудно да се преодолее съпротивата на тези ангели, като се попита данъкоплатеца да продължава ли да му се дерат 5% от кожата всеки месец и да се дават на прасета, които не само не напълняват, но и слабеят, или да се спре схемата, прасетата да не участват повече в системата и кожата на данъкоплатеца да си остане на гърба му, за да си я прави каквото иска. Не е никак трудно, въпрос на желание само.

Прасетата обаче решили да се съберат в заведение и да умуват какво да се прави, защото ако им спрат кожите на данъкоплатците, ще останат на пясък, вода, кал и каквото друго намерят в кочината. Затова измислили хитър и коварен план. Викнали сервитьорка (тя се казвала комисия за финансов надзор) и поръчали от менюто:

- Ние слабеем, а данъкоплатците имат очаквания към нас, затова от 2017 г. искаме не 5%, а 7% от тяхната кожа месечно – ходи да обясниш на държавата в кухнята да засили дрането

- Данъкоплатците не трябва да знаят колко тежим в действителност, ще ползваме нагласен кантар и ще показваш наддаването за такъв период, че винаги да изглеждаме по-тежки от преди.

- На данъкоплатците трябва да им се съобщи, че ние сме все пак прасета, зависими сме от праха по земята и дъждовната вода, а е криза, да имат предвид, че може и да отслабнем, това трябва да го напишем официално някъде, примоли се за промяна в закона – така да бъде: „информиране на осигурените лица чрез рекламните и информационни материали за фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, че при управлението на активите на фонда не се гарантира положителна доходност и запазване в пълен размер на внесените по индивидуалните партиди средства

- Искаме да можем да набиваме от всичко и от други кошари, сега сме много ограничени и как да тлъстеем при това положение

- Направили сме голяма кочина, а и сме отслабнали, трябва ни някакво оправдание, че ще ни спрат иначе кльопаницата. Четохме, че номерът в страна от третия свят минава много добре – искаме да се въведат мултипрасета, за да има как да обясним след няколко години, когато пенсионерите поискат свинско, че сланината се е стопила и това е по тяхна вина, а не сме ние виновните.

Сервитьорката си записала менюто и представила исканията на държавата. Те много приличали на тези, тези, тези, тези, тези (всяка прилика с действителни комисии за финансов надзор, други органи на власт, лица и каквото и да е друго, в реални държави, е напълно случайна)

И сега какво трябва да обяснява държавата Х на данъкоплатеца?

Май официалната версия за създаването на прасетата беше, че от малко кожодерене, много шунка ще пада, по чилийски, а то се оказва, че прасетата искат още повече да набиват, но без никакви гаранции (както вече повече от 10 години се кара) дали въобще ще има и грам свинско при пенсиониране.

Прасетата от бъдещо свинско, се превръщат в изискващи все повече кожа от данъкоплатеца – от 2017 г. трябва да му се вдигне данък ДЗПО до 7%, за да има по-мазна и тлъста шунка (тя направо много тлъста и мазна, не забравяйте че всяка прилика с действителни лица и събития е 100% и напълно случайна), а ако има възможност и повече от 7%.

Не беше май замисъла държавата да ходи да пита тези няколко частни прасета какво те искат, а прасетата трябваше да са в услуга на данъкоплатеца?

Може би понеже няма никакъв политически риск с принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, ей така между другото държавата се е превърнала от поръчващата музиката в сервитьорка?

- Прасетата искат повече плюскане – държавата да ходи да го събере

- Прасетата искат нагласен кантар – държавата да го осигури

- Прасетата искат да няма големи очаквания за шунка от тях – държавата да ходи да го съобщи на данъкоплатците и да обяснява къде е избягала шунката след това

- Прасетата търсят начин да избягат зад граница, държавата да го узакони

- Прасетата искат мултипрасета – държавата да ги регламентира

Добре де, ами държавата сервитьорка поне ще получи ли бакшиш? Или само ще я използват в заведението?

В страната Х данъкоплатците са вечно недоволни, в последните месеци излизат на протести:

- Че няма достатъчно пари за образование

- Че няма достатъчно пари за наука

- Че няма достатъчно пари за младите

- Че няма достатъчно пари за субсидии за земеделие

- Че няма достатъчно пари за здравеопазване

- Че няма достатъчно пари за сигурност

- Че няма достатъчно пари за пенсии и т.н.

Обаче кожодеренето е било осъществено и се осъществява всяка година, с всяка година е все повече. Защо не излязат да протестират студенти, майки, земеделци, полицаи, лекари, пенсионери и т.н., че одраната кожа се дава на прасетата, а не отива за образование, за наука, за младите, за земеделие, за здраве, за сигурност, за пенсии и т.н.?

Бъдещите пенсионери трябва вече да са се досетили (доказано е емпирично), че свинско от принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“ няма да има. Кожата на данъкоплатеца влиза в огромния търбух на свинете, там претърпява разни видоизменения, а данъкоплатеца в най-добрия случай ще получи онова на изхода на прасето – е да, неговата си кожа е, само че минала през търбуха на няколко частни свини и на вкус и на мирис няма да е същата.

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Пенсионни „мултифондове“ – оправданието защо парите за пенсия са изчезнали

От няколко години в България, нагли лобисти лансират идеята финансовите пирамиди от „частен пенсионен вид“, ползващи подкрепата на конституционния съд, да предлагат пенсионни „мултифондове“. Тази идея разбира се идва от Чили. Какво се казва официално:

- Хората трябва да могат да избират каква пенсия искат – висока или ниска, затова трябва да имат възможност да избират къде най-успешно да бъдат инвестирани парите им. По младите могат да рискуват повече, затова да изберат по-високодоходни фондове с акции, а по-старите не трябва толкова да рискуват, за тях държавни облигации.

Как е реализирана схемата в Чили (ама не си мислете, че ще ви откраднат парите, които са ви прибрани насила, това е официалната версия все пак):

Та в Чили има „мултифондове“, 5 типа, с различна доходност (забележете, не думата риск, а доходност се използва). С букви са обозначени – A, B, C, D, E. Фонд от тип „А“ означава фонд, който ще носи максимална доходност, а фонд от тип „Е“ ще носи най-ниска доходност. Всеки да си избира сам каква пенсия иска? Така като се замисли човек, всеки би трябвало да избере фонд от тип „А“, защото е най-доходния, нали така? Лесен и безплатен обяд дават в Чили – раят на пазарната икономика.

А има и нещо друго, в Чили, в зависимост от доходността на фондовете от „А“ до „Е“, централната банка им разрешава определена част от активите да инвестират извън страната.

Лимит на чуждестранната инвестиция

Вид фонд

А

B

C

D

E

100%

90%

75%

45%

35%

Източник: Banco Central de Chile, Comunicado de Prensa, el 4 de noviembre de 2010.

Официалната версия за това нещо е, че тъй като фонд „А“ носи най-голяма доходност, трябва да има възможност да инвестира извън страната, за да я донесе тази доходност, да му се развържат ръцете да инвестира доходоносно в каквото иска и където иска. Съдейки по таблицата фонд тип „А“ (най-високодоходния) може да инвестира всичко извън страната, за да носи най-добрата доходност (забележете, че се използва израза „инвестиране извън страната“, а не „източване на парите зад граница“).

Онези потребители на фондовете чудо, които не си изберат каква доходност искат, служебно им се назначава според възрастта – например за такива до 35 години – фонд с доходност “B”, за по-старите, с по-малка доходност (в Чили 60% от хората са били служебно разпределени).

До тук с официалната версия. В действителност пирамидите на Пинера от Чили, са създали „мултифондовете“ с целта, когато дойде време за пенсиониране и се окаже, че парите ги няма, на пенсионера да се съобщи, че това е станало, тъй като той е бил инвестирал парите в по-високорисков фонд и имало е криза, всички са загубили, но неговия фонд най-малко, да е доволен на това, което има. Ако ли пък не си е избрал сам фонда (не че има значение, всички източват заедно, никой няма да тръгне да се цепи от схемата), отново е виновен той, тъй като е бил безотговорен, не е отишъл да каже на коя финансова пирамида и каква част от парите му иска да бъдат източени, и къде (зад граница, или в страната чрез държавни облигации с по-ниска доходност от инфлацията).

Това е и причината да се иска въвеждане на „мултифондове“ от лобистите за финансовите пирамиди в България – да се обяснява през 2020 г., когато хората масово разберат, че парите им, събрани с държавна принуда, са изчезнали, а и тъй като държавата ги е насилила противоконституционно да плащат данъци на частни фирми, и значителна част от държавната им пенсия няма да могат да я вземат – нали ще получават „допълнителна пенсия“ от „универсален пенсионен фонд“ (в превод пари от всякъде прибира, не подбира), няма защо да се оплакват.

В края на октомври 2010 г., общия размер на активите под управление на 6-те частни пенсионни дружества в Чили е 140 милиарда долара и около 47,5% от тях са изнесени зад граница.

Колкото повече наближава 2020 г., толкова повече ще се лобира за повишаване на вноските за ДЗПО (финансовите пирамиди за родените след 1959 г.) и ще се лобира за появата на „мултифондове“.

Повишаването на вноските за ДЗПО е от алчността на собствениците на схемата, и е предвидено от 2017 г. да се повишат на 7% (5% от доходите на хората са им малко), освен ако населението не направи каквото трябва и дейността на пирамидите не е прекратена дотогава.

А мултифондовете са, за да може спокойно да се източват парите зад граница, и да има законно оправдание защо са изчезнали, каква е била причината, как пенсионерът е виновен, че е оставил парите му да се загубят и т.н. За справка, комисията за финансов надзор имаше предложение преди няколко месеца принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ да обявяват в проспектите си, че има възможност парите на хората, които са иззети насилствено от държавата и дадени на тези „частни фондове“, да се загубят. Значи ще те предупредят, че парите ти, които ти взимат насила със закон, може да се загубят…

Но чудна работа, за какво им са на лобистите тези „мултифондове“, след като и без друго:

- 1,69 милиарда лева официално са изнесени зад граница (а уж трябваше да подкрепят икономиката в страната)

- Над 705 милиона лева реални пари са се изпарили някъде, а може би много повече и това е напълно законно

- Финансовите пирамиди продължават да засмукват за „управление“ всяка година стотици милиони и всяка година все повече (дупка в бюджета на НОИ) и т.н.

Ами не им трябват, и така лапат достатъчно, но за прекомерната алчност граници няма.

Интересно е как господа лобистите ще обяснят необходимостта от „мултифондове“, при положение, че на пазара има така наречените mutual funds (взаимни фондове) и всеки може напълно доброволно да отиде и да си влага парите при различен риск и различна доходност. Който има потребност от допълнителна пенсия, да ходи да си инвестира парите както намери за добре.

Защо държавата трябва да насилва цялото население да бъдат изгубени парите му и да бъде намалена държавната му пенсия?

Едва ли ще намерят смислено обяснение, освен някоя от традиционните шашми, че те са либерали и като либерали поддържат тезата, че принудително събраните пари с държавна репресия трябва да може да се избира по какъв начин да бъдат откраднати (естествено няма така да се каже, но в превод от лобистки това значи).

Само че да се самоопределиш като либерал, не е достатъчно, за да те приемат за такъв. Да припомним либералните ценности:

- Свобода (да ти прибира парите държавата насилствено и да ги дава на финансови пирамиди от „капиталов пенсионен тип“, докато в същото време населението в страната търпи огромни лишения, не е свобода)

- Подкрепа на частната собственост (ама тази на гражданите, а не на собствениците на принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“)

- Върховенство на закона (а не да налагаш алчните си комплексирани интереси над конституцията в страната)

Адам Смит, ако можеше да види тези наглеци, и с какво намесват теорията му за свободния пазар, нямаше да може да спре да повръща от отвращение.

И все пак, докога ще продължават тези безобразия започнали 2001 г., зависи от населението. Ако си мълчиш докато те крадат законно, ще продължават да те крадат, докато заради теб и нормалните хора около теб не се смени закона, така че да защитава интересите на обществото, а не на няколко свръхнагли частни фирми, които се имат за най-хитри от всички.

В името на либералните ценности и защитата на отделния човек, присъединете се към каузата:

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Борете се за възстановяването на пълните си права за държавна пенсия, и съдете държавата (защото тя дава баницата, не е лудия този, който я прибира), докато не прекрати дейността на финансовите пирамиди, които е създала.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

От къде идват дупките в бюджета на НОИ и как да се затворят

В общественото пространство дискусията за дефицитите в Националния осигурителен институт е постоянна. В настоящото са показани дупките и как да се затворят:

Пробойна номер 1 в бюджета на НОИ – принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“

От както започват дейността си, дефицита в бюджета на НОИ расте с всяка година. Причината е много проста – задължително насилени да се лишават от доходите си в полза на „частни пенсионни фондове“ са родените след 1959 г. Останалите си плащат само на НОИ. С всяка следваща година броя на родените преди 1960 г., които внасят вноски намалява, следователно отваря се все по-голяма дупка в бюджета на НОИ, тъй като все повече стават работещите, насилени с държавна репресия да плащат данък пенсии вместо на НОИ, на финансови пирамиди от пенсионен вид. Тоест държавата дере кожите на данъкоплатците, но вместо с одраната кожа да се плащат пенсиите, част от парите отиват за управление в полза на принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“. И по още един друг начин казано, НАП прибира парите, но част от тях не дава на НОИ, а на частни фирми. Обаче НОИ трябва да плаща пенсии, пирамидите само прибират парите, но не плащат, а ако дойде време да плащат, ще дадат каквото е останало неизпарено, неизточено, неоткраднато, значи няма да е много (справка началото на 2011 и поредното отлагане).

По години дупката в бюджета на НОИ заради лансирането на финансови пирамиди от Чили тип в България, и ползващи се с протекцията на „конституционния съд“, е както следва по извадка от дейността на тези структури месец по месец, измерена по реалните стойности на парите във времето:

Година

Заради принудителните универсални „частни фондове“

Заради принудителните професионални „частни фондове“

Общо дефицит за НОИ

Номинални

Реални към

09-2011 г.

Номинални

Реални към

09-2011 г.

Номинални

Реални към

09-2011 г.

2001

0

0

52 992 000

91 244 579

52 992 000

91 244 579

2002

42 120 000

68 970 478

42 878 000

69 978 001

84 998 000

138 948 479

2003

71 208 000

113 227 746

45 021 000

71 701 571

116 229 000

184 929 317

2004

133 763 000

200 184 530

47 589 019

71 314 956

181 352 019

271 499 486

2005

165 844 000

236 193 828

46 943 490

66 838 549

212 787 490

303 032 377

2006

236 831 000

314 579 787

52 121 476

69 276 443

288 952 476

383 856 230

2007

410 560 000

501 343 915

64 146 628

78 260 959

474 706 628

579 604 874

2008

549 770 100

599 238 181

78 464 000

85 574 519

628 234 100

684 812 700

2009

620 483 000

659 242 617

76 311 964

81 037 668

696 794 964

740 280 285

2010

639 780 000

662 509 347

74 546 000

77 157 956

714 326 000

739 667 303

2011

506 016 000

503 792 973

48 550 000

48 335 545

554 566 000

552 128 518

Общо

3 376 375 100

3 859 283 403

629 563 577

810 720 746

4 005 938 677

4 670 004 149

Изплатени

6 774 000

7 161 758

139 737 000

150 014 689

Остатъци

3 353 459 000

3 353 459 000

453 552 000

453 552 000

Резултат

-16 142 100

-498 662 645

-36 274 577

-207 154 057

От 2001 г. до септември 2011 г., дупката във фонд „Пенсии“ на НОИ заради принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ е номинално 4 005 938 677 лева, или измерено по стойността на парите към септември 2011:

4 670 004 149 лева. Това са преки лишения за българина през последните 10 години. Пари, които са могли да отидат за образование, за култура, за инфраструктура и т.н. Пари, които така и така са били принудително иззети с държавна репресия от хората и бизнеса, но не са постъпили по предназначение – да се плащат пенсии, а са били дадени за източване от няколко частни дружества. В резултат от успешното управление (източване) по официална информация липсват в реални изражения 705 816 702 лева (вреди от „универсални“ и „професионални“ финансови пирамиди от пенсионен капиталов за организаторите на схемата тип). Преки вреди – пари, които са били одрани от кожата на данъкоплатеца, но нито са били дадени за пенсии, нито са налице. Изпарили са се някъде. И това е официалната информация, която се намира бавно и мъчително от отчетите при Комисията за финансов надзор, и с допълнителни изчисления. Но знае ли някой дали декларираните наличности на средства в тези дружества са там действително? Дали тези отчети не са пълни с кухи активи? И ако има кухи активи, каква част са такива и какво действително е останало след голямото плюскане?

Как се решава този проблем? С прекратяване дейността на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, като без да се повишават вноски за пенсия, със спирането на данък ДЗПО и данък „допълнителен професионален“, за следващата година между 800 и 900 милиона лева от дупката в бюджета за пенсии на НОИ ще се затвори. По отношение на оцелелите средства от управлението на финансовите пирамиди, нека родените след 1959 г. да решат сами – искат ли да възстановят правата си за пълна държавна пенсия, или ще поемат за своя сметка загубите причинени заради държавата (не е толкова виновен който яде баницата, а който му я дава) в полза на свръхпечалбите на частни фирми. Не е много сложно, не е и противоконституционно всеки да може да реши, нали? Хората знаят какво да направят.

Много е възможно в този момент както и преди, правителството на републиката да е подложено под натиск от страна на „майките“ на някои от тези частни фирми, и да се страхува да спре схемата. Затова населението трябва да помогне на собствената си държава, като започнат да се водят масирани дела срещу самата държава за противоконституционно отнемане на права за държавна пенсия за всички родени след 1959 г. Ежедневно трябва да има натиск от населението, докато държавата не смени законодателството и не се преустанови дейността на финансовите пирамиди, създадени със закон.

Присъединете се към каузата: Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Частните пенсионни фондове, които ще продължат да съществуват, трябва да работят на пазарни принципи, ще са единствено доброволни, и ще предлагат уникален инвестиционен продукт – „нулева реална доходност„.

Пробойна номер 2 в бюджета на НОИ – скапаната формула за пенсиониране на НОИ и системата на осигурителния стаж.

Повече по темата – „Как да получим най-голяма пенсия“

Вредите от системата на осигурителния стаж и от морална гледна точка, и като загуба на доверие в системата, е трудно да се определят в количествено измерение.

Какво е решението за този проблем? Смяна на модела на осигурителния стаж, с модела на осигурителния принос

Пробойна номер 3 в бюджета на НОИ – пенсии за „инвалидност“

Като не броим хората, които действително са с увреждания и се нуждаят от обществена солидарност, поради дефектната система на осигурителния стаж, не малко са лицата, които не могат да се пенсионират по нормален начин. И като не могат да се пенсионират по нормален начин, ползват възможностите, които дава един пропит от лобизъм „кодекс за социално осигуряване“. Няма само лобистите да лапат, нали така? Как става този номер с пенсиите за „инвалидност“, които се получават от напълно здрави хора, но които се възползват от лошото законодателство:

- в „кодекса за социално осигуряване“ в чл. 74 пише следното: „Осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – до датата на заявлението по чл. 94, както следва:

1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа – независимо от продължителността на осигурителния стаж;

2. до 25-годишна възраст – една година;

3. до 30-годишна възраст – 3 години;

4. над 30-годишна възраст – 5 години;“

Е браво, само че точка 1 не може да се използва за измама, защото там действително ще има тежко увреждане на лицето, а се търси как да се източва НОИ с пенсии за инвалидност, които да се получават от напълно здрави хора. Значи, трябва ви осигурителен стаж (голямото бедствие на системата). За препоръчване 1 година, за лице до 25 години. През тази 1 година лицето трябва да се осигурява на максималния осигурителен доход. Това е много важно, за да се направят най-големи щети на НОИ. Нима? И още как.

- как се определя размера на пенсията за инвалидност? В чл. 75 пише следното „Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж… Когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст, по-ниска от възрастта по чл. 68(пенсионната – 63 за мъже и 60 за жени), разликата между възрастта му, но не по-рано от навършване на 16 години и възрастта по чл. 68 се признава за осигурителен стаж. При определяне на пенсията признатото време и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж се умножават с коефициент, както следва:

1. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто – 0,9;

2. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто – 0,7;

3. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто – 0,5.“

- ето сега идва най-важния момент – за източването на НОИ чрез пенсия за инвалидност от напълно здраво лице ще стане по следния начин:

1. да предположим, че лицето е на 20 години

2. съвсем умишлено го осигуряваме фиктивно като самоосигуряващо се лице 1 година на максималния осигурителен доход от 2000 лева

3. чрез корумпиран лекар (а такива ще има достатъчно докато имат статут на гледащи на пациента като на торба с пари, и вместо да лекуват, издават фактури) намираме му фалшиви документи за увреждане (да не ставаме твърде нагли, ще са за най-ниската степен на увреждане – трета група)

4. намираме и корумпирани служители на ТЕЛК, които няма да се усъмнят в достоверността на фалшивите документи (българското законодателство в момента дава спокойствие при даването на подкуп, тъй като и даващата страна и получаващата страна могат да бъдат преследвани наказателно, тоест са съучастници и никой няма да тръгне да топи другата страна; този проблем може да се реши много лесно с малка промяна в наказателния кодекс, но докато това не се направи, спокойно – подкупите ще си стоят ненаказани). Не правете това, освен ако не страдате от крайна наглост или крайна нужда.

Значи обобщено – осигуряваме фиктивно 20 годишен на максимален доход 1 година, намираме корумпиран лекар и корумпиран служител в ТЕЛК. Каква пенсия ще получава лицето в този случай:

На 20 е, от мъжки пол. До навършване на пенсионна възраст за мъжете има 43 години. Размера на пенсията му ще е:

- индивидуалния му коефициент (а той ще е 2000 лева / средния осигурителен доход, да кажем 600 лева) ще е 3,33, умножено по

- осигурителен стаж – 1 година + (43 години(толкова години има до пенсионна възраст) * 0.5 (това е от третата група)) или общо 22,5 години, умножено по

- 1,1%, умножено по средния осигурителен доход в страната за последните 12 месеца(да кажем, че е отново 600 лева)

И така лицето ще получава пенсия 3,33 * 22,5 * 1,1% * 600 = 494.51 лева месечно

А какви разходи ще бъдат направени преди това:

- осигуряване 1 година върху 2000 лева за пенсия и здраве – това е 2000 лева * 25,8% * 12 месеца = 6192 лева за осигуровки

- подкуп на алчен лекар

- подкуп на служител на ТЕЛК

Не може да се сметне колко ще взимат корумпираните служители(въпрос на наглост и чувство за безнаказаност), но приходите от „инвалидността“ са много впечатляващи. Само за първата година и разходите за осигуровки ще са избити, в рамките на втората година и подкупите ще са напълно избити и след това според бизнес плана, на печалба както се вика. А представете си, че бяхме по-нагли и бяхме извадили документ за втора група инвалидност? Всичко това, само с 1 година формален осигурителен стаж.

Добре де, как да се спрат тези измами?

Много е просто, модела на осигурителния стаж има грешна философия. И при инвалидните пенсии отново е грешна философията в момента. Защо се дава пенсия за инвалидност? Защото лицето има стаж, или защото е с увреждане? Би трябвало да е, защото е с увреждане. В такъв случай пенсиите за инвалидност трябва да се разглеждат като социално подпомагане за хора в нужда. Размера на пенсията трябва да бъде равен на минималната социална пенсия, умножено по коефициент за степента на увреждане на лицето. Недопустимо е социално подпомагане да зависи от осигурителен стаж. Човек с еднаква степен на увреждане, има едни и същи потребности като всеки друг, независимо от осигурителния си стаж. Пенсиите за инвалидност трябва да се финансират със средства от централния бюджет през фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“, както е заложено по модела на осигурителния принос. След това инвалидността по документи няма да е толкова изгодна, както е в момента. Без стрес в системата, ще се спрат измамите. Колкото до хората с действително увреждания, тях държавата трябва да ги подпомага освен с пенсията, най-вече в натура(тук може да спадат най-различен вид подпомагане от личен асистент за най-тежките увреждания, рехабилитации и т.н. ), която „инвалидите“ по документи няма за какво да я ползват. Интереса им към документалните измами ще изчезне напълно.

Пробойна номер 4 в бюджета на НОИ – докога таван на осигурителния доход и малките лобисти

Докога ще има социално подпомагане и данъчни преференции за крайно нуждаещи се милионери?

Този проблем се решава с отпадането на максималния осигурителен доход. Без значение богат гражданин с 270 лева месечно, или крайно нуждаещ се от данъчни преференции с 3 000 000 годишна заплата, всички трябва да плащат данъци според възможностите си. Осигуровките са вид данък, и не може да са удар само за богатите с 270 лева месечно и средната класа, а да не се плащат от бедните милионери.

Пробойна номер 5 в бюджета на НОИ – Плащаш за майчинство само когато ще раждаш?

Защо няма възможност човек да избира дали да плаща данък ДЗПО на принудителен задължителен „частен пенсионен фонд“, но може да избира дали да се осигурява за майчинство ако е самоосигуряващо се лице, и не се осигурява ако е работещо по граждански договор?

А, защото в първия случай ще се ощетят финансовите пирамиди, пък за фонда за майчинство на никой не му пука, така ли?

Простата истина е, че за стабилно развитие на обществото, всяка двойка трябва да има 2 деца, за да се пази нулев естествен прираст на населението. Обезщетението за майчинство на едно самоосигуряващо се лице е 90% от осигурителния му доход за 18 месеца назад. Обезщетението за майчинство се получава 410 дни или 13,5 месеца. Вноската за майчинство и общо заболяване е 3,5%.

Като самоосигуряващото се лице може да избира дали да се осигурява за майчинство или не, то е ясно, че ще се осигурява само докато има планове за скорошно раждане. След второто дете осигуряването за майчинство няма да му е нужно, тъй като бъдещи изгоди няма да очаква. Тогава сметката е такава:

- за да получава 13,5 месеца по 90% от осигурителния си доход, и да не ощети обществото, би трябвало да внася около 347 месеца по 3,5%, а това са 29 години осигуряване за майчинство. Само че с тази вноска се покриват и разходите за болнични, значи лицето не трябва и да се разболява много. Или с други думи казано, през цялата си кариера едно лице трябва да се осигурява за майчинство задължително, за да може да получава обезщетението си за майчинство и да излиза в болнични, в противен случай някой друг ще му плаща сметката. За да не стане някаква грешка, в семейството има и баща(който се осигурява за майчинство, а няма да ползва такова обезщетение), обаче нали това семейство трябва да има не само едно дете, а 2. Тоест и двамата трябва да внасят осигуровка за майчинство през цялата си кариера, и да не се разболяват много, защото в противен случай някой друг ще им плаща сметката. Много грубо звучи така написано, нали? Обаче е истина. Самоосигуряващите се, работещите по граждански договор, трябва да внасят задължително вноски за майчинство и общо заболяване, защото в противен случай някой друг им плаща сметката и така не е честно.

Задаваща се голяма грешка – работника да се наказва ако работи на по-ниски от реалните доходи, или без договор

Поредната голяма грешка е на път да стане реалност – работника да се наказва ако се съгласи да работи без трудов договор, или на по-ниска от реалната заплата. В такъв случай работника не само, че ще продължи да работи без договор, или на по-ниска от реалната заплата, но ще е съучастник в нарушението, и като съучастник ще си трае и няма да смее да издаде работодателя си експлоататор, защото ще отнесе глоба.

Вместо да се прави тази глупост, решението е друго – осигуровките да са изцяло за сметка на работодателите, глобите ще са зверски за работодателя, а работника ще е в по-силна страна и най-малкото, при първите сигнали за нагло експлоатиране, в случай че работодателя си го позволи, а преди това са имали сговор да се работи без договор или на по-нисък от реалния доход, работника ще отиде да клепа експлоататора. Едни добри хора ще отидат при работодателя, ще му ударят зверската глоба и след това за дълго време ще го помни. Така се изкореняват тези явления, ако се направят работника и работодателя съучастници в нарушенията, ще стане точно обратното. Нелепиците, че работника има интерес да плати глобата, тъй като парите щели да отидат по личната му сметка, са смехотворни.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

За и против добавката за стаж

Напоследък в общественото пространство се дискутира отпадането на задължителната добавка за трудов стаж и професионален опит. Тази добавка съществува на основание чл. 244 от кодекса на труда и минималния й размер от 0,6% за всяка завършена година трудов стаж на сходна длъжност е регламентиран с постановление на Министерски съвет от 2007 г.

Защо тази добавка пречи?

1. създава се проблеми на счетоводството – това може ли да е основание? Счетоводителите да се оправят. Защо трябва заради тях да се лишават хората от допълнителни доходи? Защото като счетоводителите имат проблем, организацията, за която работят също има проблем, а като организацията има проблем и тези, които работят в нея също ще имат проблем.

Не са малко случаите, при които работодателите стартиращи нов бизнес не знаят, че такова нещо като допълнително възнаграждение за трудов стаж съществува. В резултат подлежат на глоби. А тези глоби работодателя ще трябва да си ги избие от някъде – дали ще съкращава работни места, или ще вдига цени на крайна продукция(удряйки потребителите по джоба), все от някъде разходите трябва да се покрият.

2. създава се проблем за бюджетирането – работодателя обикновено има определен бюджет за дадено работно място, предварително заложен, и в него едва ли фигурират добавки за трудов стаж, които са допълнителен непредвиден разход. В резултат не е изключена следната ситуация:

Пристига работника, сключва трудов договор. Идва счетоводителя да съобщи на шефа, че дадения работник е с 20 години стаж и трябва да му се начислява минимум 0,6% добавка към заплатата (и допълнително данъци(осигуровки) върху нея) за всяка година стаж. Работодателя не е предвидил бюджет и казва на счетоводителя: „Не, никакви такива, няма да стане, няма да начисляваш нищо допълнително, те имат достатъчно работа, няма да дойдат на проверка, или ако дойдат траеш си, станала е техническа грешка.“

Счетоводителя: „Но шефе, глобите не са малки“

Работодателя: „Слушай какво ти казвам, че нали знаеш за ръста на безработицата“

Естествено проверка идва. Тогава със сияйна усмивка работодателя я посреща

Работодателя: „Добър ден добър господин инспектор“

След установяване на нередността…

Работодателя: „О, ама наистина ли? Не са начислени добавки за стаж? Грешка ли е станала? И то за всички работници? За последните 5 години? Сега ще дойде онова говедо счетоводителя да обясни какво е направил“

Счетоводителя: „Ами… техническа грешка, нали знаете софтуера на НАП колко е скапан и още не са направили нормален…“

Инспектор: „Добре, като сложим лихвите за последните 5 години + глобата става…“

Работодателя: „Не, моля ви, не, само не това…“

Инспектор: „Заповядайте документите, има и срок за обжалване“

И така, доста неприятна ситуация.

3. създава се проблем за наемането на хората с повече трудов стаж – имайки предвид предходната ситуация, за следващото наемане на хора работодателя ще е особено мнителен към всеки приличащ на имащ някакъв трудов стаж. „По външността посрещат“. Изглежда ли кандидата за работа на 40 години, в главата на работодателя ще се появят следните мисли:

Работодателя: „Тоя като нищо може да има 20 години стаж, това са 20 * 0,6% допълнително разходи, няма да я бъде“.

Опциите в случая са по-възрастния директно да бъде отпратен или работодателя да му предложи по-ниска заплата, така че с добавките му за стаж да правят точно общия бюджет предвиден за работното място. Тоест ефекта от трудовия стаж по отношение работната заплата става в най-добрия случай нулев.

4. Противоречие с принципите за мобилност на работната сила – като забравим за предишните примери, добавката за стаж може да се тълкува като стимул за индивида да работи една и съща професия колкото се може по-дълго, защото получава добавка за стажа по нея. Само че по този начин се стимулира обвързаността на индивида към професията. Техническия прогрес предполага, че индивидите трябва да са много гъвкави, прекалената профилираност е опасна за индивида, защото в даден момент може да се окаже, че технологичния прогрес е направил така, че професията му е ненужна за обществото. И тогава индивида е голям специалист по нещо, от което никой няма нужда.

Ползата от добавката за стаж?

Неприятен е разговора с шефа, че заплатата не е актуализирана от известно време. Работника често няма да посмее да преговаря за по-висока заплата, а с добавката за стаж административно всяка година заплатата му се повишава. Е да, но работодателите имат достатъчно методи, че да се обезсилят допълнителните разходи за трудови ресурси, ако няма по-голяма производителност на труда и по-големи печалби.

Затова в заключение, добавката за стаж по-скоро създава неприятности, отколкото да помага на някой. Е да, инспекторите имат 1 възможност повече да налагат глоби, но…

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в Анализ, Казуси. 3 Comments »

911 – Принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ пак нанесоха доходност

Ако това беше заглавие на театрална постановка, вероятно щеше да се нарича „Капиталов принцип 911 – Голямото плюскане за сметка на данъкоплатеца“.

Излезе тримесечния отчет за дейността на фондовете работещи на „капиталов принцип“, на сайта на Комисията за финансов надзор. КФН, която за пореден път сложи минимална доходност на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ под нулата (спазвайки стриктно нормата на „кодекса за социално осигуряване“ – 3% под средното за бранша, или в превод ако бранша ДЗПО или допълнителни професионални, загуби 97% от парите на хората, няма да има никакъв проблем който и да е фонд да реализира 100% отрицателна доходност, съгласно чл. 193, ал. 3 от „КСО“)

Как населението в България търпи тежки лишения над 10 години, с всяка година все повече, а насреща някой трупа на гърба му отрицателна доходност на капиталов принцип? От къде идват около 800 милиона от годишния дефицит на НОИ?

Настоящото показва в реално изражение какви пари са засмуквали съвкупно всеки месец така наречените „универсални пенсионни фондове“ (данък ДЗПО 5% в полза на частни фирми), така наречените „професионални частни фондове“, и с какво разполагат балансово към 30.09.2011 г.

Номинален резултат от дейността на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове” (наричани универсални) към септември 2011 г.: - 16 142 100 лева

Не е печатна грешка, за 10 години това е номиналната им съвкупна доходност (загуба на езика на нормалните хора). Номинална съвкупна загуба от 0,48% за целия период на съществуването им.

Номинален резултат от дейността на принудителните задължителни „частни професионални фондове“ (наричани професионални) към септември 2011 г.: - 36 274 577 лева

И това не е грешка. Това е номиналната доходност (загуба на езика на нормалните хора) на „професионалните частни пенсионни фондове“ за 11 години професионално управление. Номинална съвкупна загуба от 5,76% за целия период на съществуването им.

Обаче и това съвсем не са реалните факти. За периода на съществуването им стойността на парите във времето се е променила. Като се преизчислят невероятните успехи, реалните цифри изглеждат по този начин – по стойността на парите във времето към септември 2011:

1. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, универсалните пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на частни фирми) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 498 662 645 лева или 12,9%.

2. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, „професионалните частни пенсионни фондове“ (данък допълнителен професионален в полза на частни фирми със защитата на „конституционния съд“) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 207 154 057 лева или 25,55%.

Общо реални преки загуби за населението в България – около 705 816 702 лева

Държавата те насилва да вкарваш пари, които уж ще плащат по-голяма пенсия, а тези пари „пуф“ – изчезнати, изпарени, пресушени.

Към 30.09.2011 данък ДЗПО са плащали 3 111 971 човека. Средно пряката загуба като я разпределим означава, че на всеки му е бръкнато в джоба и са му откраднати по 160,24 лева. Не доходност, на всеки роден след 1959 г. са му откраднати средно по 160,24 лева, само от данък ДЗПО.

Който не вярва, може да се убеди сам от таблиците по-долу. Разбира се цифрите са съвсем неангажиращи, възможни са минимални отклонения в рамките на статистическата грешка.

Присъединете се към каузата:

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Дейност на принудителните задължителни „универсални пенсионни фондове“ до септември 2011

Период

Индекс

Засмукани средства

Сегашни пари (09-2011)

Изплатени

Сегашни пари

(09-2011)

Кумулиран резултат

04-2002

1,000

4 370 000

6 957 040

-6 957 040

05-2002

0,979

2 739 000

4 454 022

-11 411 062

06-2002

0,963

4 206 000

6 953 221

-18 364 284

07-2002

0,964

4 523 000

7 469 519

-25 833 802

08-2002

0,957

7 896 000

13 135 248

-38 969 050

09-2002

0,965

4 094 000

6 754 039

-45 723 089

10-2002

0,974

4 108 000

6 714 513

-52 437 603

11-2002

0,976

6 210 000

10 129 426

-62 567 029

12-2002

0,988

3 974 000

6 403 449

-68 970 478

01-2003

0,995

6 027 000

9 643 200

-78 613 678

02-2003

0,996

2 932 000

4 686 490

-83 300 168

03-2003

1,000

3 545 000

5 643 640

-88 943 808

04-2003

1,002

7 637 000

12 133 836

-101 077 645

05-2003

0,996

6 556 000

10 479 068

-111 556 713

06-2003

0,975

5 391 000

8 802 535

-120 359 248

07-2003

0,983

8 965 000

14 519 105

-134 878 353

08-2003

0,991

4 785 000

7 686 902

-142 565 255

09-2003

1,000

6 976 000

11 105 792

-153 671 047

10-2003

1,007

6 240 000

9 865 025

-163 536 072

11-2003

1,026

4 802 000

7 451 057

-170 987 129

12-2003

1,044

7 352 000

11 211 096

-182 198 224

01-2004

1,058

5 683 000

8 551 357

-190 749 582

02-2004

1,062

5 554 000

8 325 770

-199 075 352

03-2004

1,061

12 283 000

18 430 288

-217 505 640

04-2004

1,064

7 416 000

11 096 120

-228 601 761

05-2004

1,064

10 440 000

15 620 752

-244 222 512

06-2004

1,046

9 640 000

14 671 969

-258 894 482

07-2004

1,058

10 145 000

15 265 444

-274 159 926

08-2004

1,054

16 050 000

24 242 505

-298 402 431

09-2004

1,063

9 266 000

13 877 208

-312 279 639

10-2004

1,065

19 405 000

29 007 286

-341 286 925

11-2004

1,072

10 485 000

15 571 007

-356 857 933

12-2004

1,085

17 396 000

25 524 822

-382 382 755

01-2005

1,093

10 056 000

14 646 983

-397 029 737

02-2005

1,103

7 243 000

10 454 085

-407 483 823

03-2005

1,107

15 386 000

22 126 930

-429 610 753

04-2005

1,118

11 925 000

16 980 859

-446 591 612

05-2005

1,113

10 738 000

15 359 296

-461 950 907

06-2005

1,098

20 510 000

29 737 632

-491 688 539

07-2005

1,100

13 981 000

20 234 320

-511 922 859

08-2005

1,106

12 803 000

18 428 911

-530 351 771

09-2005

1,121

15 467 000

21 965 624

-552 317 394

10-2005

1,135

13 191 000

18 502 266

-570 819 660

11-2005

1,146

13 213 000

18 355 232

-589 174 892

12-2005

1,155

21 331 000

29 401 690

-618 576 582

01-2006

1,165

12 877 000

17 596 724

20 500

28 014

-636 145 293

02-2006

1,200

14 664 000

19 454 240

20 500

27 197

-655 572 336

03-2006

1,203

17 031 000

22 538 115

20 500

27 129

-678 083 322

04-2006

1,209

16 586 000

21 840 291

20 500

26 994

-699 896 619

05-2006

1,208

24 493 000

32 278 854

20 500

27 017

-732 148 456

06-2006

1,189

21 807 000

29 198 271

20 500

27 448

-761 319 279

07-2006

1,184

16 881 000

22 698 101

20 500

27 564

-783 989 816

08-2006

1,181

21 262 000

28 661 392

20 500

27 634

-812 623 574

09-2006

1,184

21 198 000

28 502 716

20 500

27 564

-841 098 727

10-2006

1,199

24 538 000

32 580 897

20 500

27 219

-873 652 405

11-2006

1,216

23 279 000

30 477 112

20 500

26 839

-904 102 678

12-2006

1,230

22 215 000

28 753 073

20 500

26 533

-932 829 218

01-2007

1,248

26 150 000

33 358 013

37 500

47 837

-966 139 394

02-2007

1,254

20 363 000

25 851 592

37 500

47 608

-991 943 377

03-2007

1,253

31 193 400

39 632 796

37 500

47 646

-1 031 528 527

04-2007

1,259

25 824 300

32 654 715

37 500

47 419

-1 064 135 823

05-2007

1,260

40 122 100

50 693 955

37 500

47 381

-1 114 782 396

06-2007

1,255

37 366 200

47 399 992

37 500

47 570

-1 162 134 819

07-2007

1,283

35 695 000

44 291 847

37 500

46 532

-1 206 380 134

08-2007

1,323

31 059 000

37 374 095

37 500

45 125

-1 243 709 104

09-2007

1,340

32 972 000

39 172 704

37 500

44 552

-1 282 837 257

10-2007

1,348

39 550 000

46 708 902

37 500

44 288

-1 329 501 871

11-2007

1,369

29 711 000

34 550 703

37 500

43 608

-1 364 008 966

12-2007

1,384

60 554 000

69 654 601

37 500

43 136

-1 433 620 431

01-2008

1,403

43 258 000

49 085 343

62 083

70 446

-1 482 635 328

02-2008

1,419

27 546 000

30 904 321

62 083

69 652

-1 513 469 997

03-2008

1,431

33 097 000

36 820 702

62 083

69 068

-1 550 221 630

04-2008

1,443

50 184 000

55 365 854

62 083

68 494

-1 605 518 991

05-2008

1,449

55 099 000

60 536 651

62 083

68 210

-1 665 987 432

06-2008

1,447

48 197 000

53 026 692

62 083

68 304

-1 718 945 821

07-2008

1,469

52 216 000

56 588 068

62 083

67 281

-1 775 466 608

08-2008

1,471

39 934 000

43 218 850

62 083

67 190

-1 818 618 268

09-2008

1,487

47 110 000

50 436 530

62 083

66 467

-1 868 988 331

10-2008

1,495

55 699 000

59 312 915

62 083

66 111

-1 928 235 135

11-2008

1,494

40 922 000

43 606 308

62 083

66 155

-1 971 775 288

12-2008

1,491

56 508 100

60 335 946

62 087

66 293

-2 032 044 940

01-2009

1,503

45 925 979

48 645 481

92 666

98 153

-2 080 592 269

02-2009

1,504

50 638 034

53 600 898

92 666

98 088

-2 134 095 079

03-2009

1,501

54 699 987

58 016 242

92 666

98 284

-2 192 013 037

04-2009

1,511

44 848 000

47 252 161

92 666

97 634

-2 239 167 564

05-2009

1,507

50 373 000

53 214 211

92 666

97 893

-2 292 283 882

06-2009

1,501

62 368 000

66 149 138

92 666

98 284

-2 358 334 736

07-2009

1,492

47 377 000

50 552 402

92 666

98 877

-2 408 788 261

08-2009

1,490

43 534 000

46 514 180

92 666

99 010

-2 455 203 431

09-2009

1,489

48 946 000

52 331 788

92 666

99 076

-2 507 436 143

10-2009

1,491

62 634 000

66 876 813

92 666

98 943

-2 574 214 013

11-2009

1,493

51 535 000

54 952 257

92 666

98 811

-2 629 067 459

12-2009

1,500

57 604 000

61 137 045

92 674

98 358

-2 690 106 146

01-2010

1,509

0

0

162 666

171 613

-2 689 934 533

02-2010

1,518

0

0

162 666

170 596

-2 689 763 937

03-2010

1,521

100 304 000

104 986 172

162 666

170 259

-2 794 579 850

04-2010

1,538

11 397 000

11 797 155

162 666

168 377

-2 806 208 628

05-2010

1,536

72 781 000

75 434 474

162 666

168 597

-2 881 474 505

06-2010

1,521

107 752 000

112 781 844

162 666

170 259

-2 994 086 090

07-2010

1,527

63 803 000

66 518 910

162 666

169 590

-3 060 435 410

08-2010

1,529

36 646 000

38 155 940

162 666

169 368

-3 098 421 982

09-2010

1,541

63 040 000

65 126 334

162 666

168 049

-3 163 380 266

10-2010

1,550

50 191 000

51 551 014

162 666

167 074

-3 214 764 206

11-2010

1,561

53 270 000

54 327 892

162 666

165 896

-3 268 926 203

12-2010

1,568

80 596 000

81 829 612

162 674

165 164

-3 350 590 651

01-2011

1,578

0

0

252 000

254 236

-3 350 336 415

02-2011

1,597

83 689 000

83 426 981

252 000

251 211

-3 433 512 185

03-2011

1,606

71 365 000

70 742 889

252 000

249 803

-3 504 005 271

04-2011

1,610

52 572 000

51 984 239

252 000

249 183

-3 555 740 326

05-2011

1,609

53 587 000

53 020 823

252 000

249 337

-3 608 511 812

06-2011

1,595

55 319 000

55 214 952

252 000

251 526

-3 663 475 238

07-2011

1,595

66 878 000

66 752 211

252 000

251 526

-3 729 975 923

08-2011

1,591

71 404 000

71 448 880

252 000

252 158

-3 801 172 645

09-2011

1,592

51 202 000

51 202 000

253 000

253 000

-3 852 121 645

Общо

3 376 375 100

3 859 283 403

6 774 000

7 161 758

-3 852 121 645

Фондовете управляват към 30.09.2011

3 353 459 000

Фондовете са засмукали реални пари към 09-2011

3 859 283 403

Фондовете са изплатили реални пари към 09-2011

7 161 758

Фондовете са нанесли реални преки загуби за населението в България от

498 662 645

Дейност на принудителните задължителни „професионални пенсионни фондове“ до септември 2011

Период

Индекс

Засмукани средства

Сегашни пари

(09-2011)

Изплатени

Сегашни пари (09-2011)

Кумулиран реален резултат

01-2001

1,000

4 416 000

7 692 672

-7 692 672

02-2001

1,003

4 416 000

7 669 663

-15 362 335

03-2001

1,004

4 416 000

7 662 024

-23 024 359

04-2001

1,002

4 416 000

7 677 317

-30 701 676

05-2001

1,003

4 416 000

7 669 663

-38 371 339

06-2001

1,002

4 416 000

7 677 317

-46 048 656

07-2001

1,000

4 416 000

7 692 672

-53 741 328

08-2001

1,003

4 416 000

7 669 663

-61 410 991

09-2001

1,016

4 416 000

7 571 528

-68 982 519

10-2001

1,033

4 416 000

7 446 924

-76 429 443

11-2001

1,035

4 416 000

7 432 533

-83 861 976

12-2001

1,042

4 416 000

7 382 603

-91 244 579

01-2002

1,070

3 416 000

5 561 376

-96 805 955

02-2002

1,087

2 456 000

3 935 926

-100 741 881

03-2002

1,096

2 356 000

3 744 664

-104 486 545

04-2002

1,094

2 712 000

4 318 377

-108 804 922

05-2002

1,072

3 669 000

5 962 125

-114 767 047

06-2002

1,054

5 576 000

9 215 742

-123 982 789

07-2002

1,055

3 850 000

6 357 062

-130 339 851

08-2002

1,048

4 498 000

7 476 637

-137 816 488

09-2002

1,056

2 781 000

4 587 597

-142 404 085

10-2002

1,067

6 079 000

9 924 665

-152 328 750

11-2002

1,068

2 989 000

4 875 316

-157 204 066

12-2002

1,082

2 496 000

4 018 514

-161 222 580

01-2003

1,089

3 946 000

6 312 151

83 666

133 835

-167 400 896

02-2003

1,090

2 052 000

3 279 435

83 666

133 712

-170 546 619

03-2003

1,094

1 701 000

2 708 539

83 666

133 223

-173 121 935

04-2003

1,097

5 510 000

8 749 699

83 666

132 859

-181 738 775

05-2003

1,090

4 066 000

6 498 139

83 666

133 712

-188 103 202

06-2003

1,067

5 034 000

8 218 583

83 666

136 594

-196 185 191

07-2003

1,076

6 015 000

9 738 039

83 666

135 452

-205 787 778

08-2003

1,084

3 261 000

5 240 463

83 666

134 452

-210 893 789

09-2003

1,095

3 714 000

5 908 482

83 666

133 102

-216 669 169

10-2003

1,102

2 553 000

4 035 686

83 666

132 256

-220 572 599

11-2003

1,123

2 976 000

4 616 378

83 666

129 783

-225 059 194

12-2003

1,142

4 193 000

6 395 977

83 674

127 636

-231 327 535

01-2004

1,158

3 453 474

5 195 122

1 553 250

2 336 582

-234 186 075

02-2004

1,162

3 608 165

5 409 142

1 553 250

2 328 538

-237 266 679

03-2004

1,161

4 557 020

6 837 493

1 553 250

2 330 544

-241 773 628

04-2004

1,165

3 140 515

4 695 946

1 553 250

2 322 542

-244 147 032

05-2004

1,165

3 683 249

5 507 485

1 553 250

2 322 542

-247 331 975

06-2004

1,144

4 253 123

6 476 346

1 553 250

2 365 176

-251 443 145

07-2004

1,158

2 553 451

3 841 202

1 553 250

2 336 582

-252 947 765

08-2004

1,153

6 329 000

9 562 114

1 553 250

2 346 714

-260 163 165

09-2004

1,164

3 321 000

4 970 088

1 553 250

2 324 537

-262 808 716

10-2004

1,166

3 940 000

5 886 346

1 553 250

2 320 550

-266 374 512

11-2004

1,173

5 506 496

8 177 593

1 553 250

2 306 702

-272 245 403

12-2004

1,188

3 243 526

4 756 079

1 553 250

2 277 577

-274 723 905

01-2005

1,197

2 728 149

3 970 289

64 583

93 988

-278 600 206

02-2005

1,207

3 281 453

4 735 950

64 583

93 209

-283 242 947

03-2005

1,211

4 571 672

6 576 261

64 583

92 901

-289 726 307

04-2005

1,224

2 787 813

3 967 623

64 583

91 915

-293 602 015

05-2005

1,218

3 922 962

5 610 673

64 583

92 367

-299 120 321

06-2005

1,202

4 944 412

7 165 695

64 583

93 597

-306 192 419

07-2005

1,203

3 296 029

4 772 803

64 583

93 519

-310 871 703

08-2005

1,210

5 197 000

7 481 962

64 583

92 978

-318 260 687

09-2005

1,227

2 210 000

3 137 588

64 583

91 690

-321 306 585

10-2005

1,242

3 266 000

4 580 815

64 583

90 583

-325 796 817

11-2005

1,254

4 293 000

5 963 641

64 583

89 716

-331 670 742

12-2005

1,265

6 445 000

8 875 249

64 587

88 941

-340 457 050

01-2006

1,275

5 588 000

7 634 742

84 916

116 019

-347 975 773

02-2006

1,313

2 641 000

3 503 901

84 916

112 661

-351 367 013

03-2006

1,317

3 551 000

4 696 919

84 916

112 319

-355 951 613

04-2006

1,323

3 343 000

4 401 743

84 916

111 809

-360 241 547

05-2006

1,322

5 868 000

7 732 266

84 916

111 894

-367 861 919

06-2006

1,301

3 879 000

5 193 865

84 916

113 700

-372 942 084

07-2006

1,295

3 859 000

5 191 025

84 916

114 227

-378 018 882

08-2006

1,293

3 480 000

4 688 445

84 916

114 403

-382 592 924

09-2006

1,296

4 475 000

6 015 008

84 916

114 139

-388 493 793

10-2006

1,313

4 698 509

6 233 665

84 916

112 661

-394 614 797

11-2006

1,331

6 223 817

8 145 672

84 916

111 137

-402 649 332

12-2006

1,347

4 515 150

5 839 192

84 924

109 827

-408 378 697

01-2007

1,366

4 235 317

5 401 114

122 833

156 644

-413 623 167

02-2007

1,372

3 745 914

4 756 109

122 833

155 959

-418 223 317

03-2007

1,371

4 806 991

6 107 789

122 833

156 072

-424 175 034

04-2007

1,378

4 242 997

5 363 789

122 833

155 279

-429 383 544

05-2007

1,379

6 212 351

7 847 654

122 833

155 167

-437 076 031

06-2007

1,374

4 445 426

5 636 050

122 833

155 732

-442 556 349

07-2007

1,404

5 713 869

7 089 430

122 833

152 404

-449 493 375

08-2007

1,448

4 975 224

5 985 387

122 833

147 773

-455 330 989

09-2007

1,467

4 653 539

5 525 879

122 833

145 859

-460 711 009

10-2007

1,475

6 681 000

7 890 374

122 833

145 068

-468 456 315

11-2007

1,499

4 943 000

5 744 300

122 833

142 745

-474 057 870

12-2007

1,515

9 491 000

10 913 084

122 837

141 242

-484 829 712

01-2008

1,536

6 066 000

6 879 539

149 000

168 983

-491 540 268

02-2008

1,553

4 719 000

5 293 302

149 000

167 133

-496 666 437

03-2008

1,566

5 171 000

5 752 160

149 000

165 746

-502 252 851

04-2008

1,579

6 307 000

6 958 071

149 000

164 381

-509 046 541

05-2008

1,586

10 706 000

11 759 049

149 000

163 656

-520 641 934

06-2008

1,584

5 742 000

6 314 750

149 000

163 862

-526 792 822

07-2008

1,608

7 962 000

8 625 500

149 000

161 417

-535 256 905

08-2008

1,610

5 080 000

5 496 497

149 000

161 216

-540 592 186

09-2008

1,628

6 137 000

6 566 741

149 000

159 434

-546 999 493

10-2008

1,636

7 889 000

8 400 145

149 000

158 654

-555 240 984

11-2008

1,635

5 733 000

6 108 187

149 000

158 751

-561 190 420

12-2008

1,632

6 952 000

7 420 578

149 000

159 043

-568 451 955

01-2009

1,645

5 913 033

6 261 704

155 750

164 934

-574 548 725

02-2009

1,646

6 903 000

7 305 605

155 750

164 834

-581 689 496

03-2009

1,643

6 526 931

6 920 215

155 750

165 135

-588 444 576

04-2009

1,654

7 982 000

8 406 677

155 750

164 037

-596 687 216

05-2009

1,649

5 523 000

5 834 485

155 750

164 534

-602 357 167

06-2009

1,643

7 208 000

7 642 323

155 750

165 135

-609 834 355

07-2009

1,633

6 192 000

6 605 306

155 750

166 146

-616 273 515

08-2009

1,630

5 203 000

5 560 507

155 750

166 452

-621 667 570

09-2009

1,630

5 771 000

6 167 535

155 750

166 452

-627 668 653

10-2009

1,632

6 292 000

6 716 093

155 750

166 248

-634 218 498

11-2009

1,634

6 933 000

7 391 240

155 750

166 044

-641 443 694

12-2009

1,641

5 865 000

6 225 978

155 750

165 336

-647 504 336

01-2010

1,652

0

0

249 833

263 444

-647 240 892

02-2010

1,661

0

0

249 833

262 016

-646 978 876

03-2010

1,665

12 228 000

12 793 499

249 833

261 387

-659 510 988

04-2010

1,684

126 000

130 340

249 833

258 438

-659 382 890

05-2010

1,681

10 009 000

10 372 206

249 833

258 899

-669 496 197

06-2010

1,665

9 504 000

9 943 524

249 833

261 387

-679 178 334

07-2010

1,672

7 816 000

8 143 225

249 833

260 293

-687 061 266

08-2010

1,674

4 664 000

4 853 458

249 833

259 982

-691 654 742

09-2010

1,686

8 522 000

8 805 056

249 833

258 131

-700 201 667

10-2010

1,696

7 106 000

7 298 733

249 833

256 609

-707 243 791

11-2010

1,708

5 498 000

5 607 445

249 833

254 806

-712 596 430

12-2010

1,716

9 073 000

9 210 470

249 837

253 622

-721 553 278

01-2011

1,727

0

0

278 000

280 415

-721 272 863

02-2011

1,748

8 104 000

8 076 183

278 000

277 046

-729 072 000

03-2011

1,758

5 721 000

5 668 932

107 944 000

106 961 575

-627 779 357

04-2011

1,762

4 995 000

4 938 303

278 000

274 844

-632 442 816

05-2011

1,761

5 194 000

5 137 960

278 000

275 001

-637 305 775

06-2011

1,745

4 126 000

4 118 907

278 000

277 522

-641 147 160

07-2011

1,746

6 434 000

6 419 260

278 000

277 363

-647 289 057

08-2011

1,742

8 209 000

8 209 000

278 000

278 000

-655 220 057

09-2011

1,742

5 767 000

5 767 000

281 000

281 000

-660 706 057

Общо

629 563 577

810 720 746

139 737 000

150 014 689

-660 706 057

Фондовете управляват към 30.09.2011

453 552 000

Фондовете са засмукали реално

810 720 746

Фондовете са изплатили реални

150 014 689

Фондовете са нанесли реални преки загуби за населението в България от

207 154 057

Забележка: През март 2011 професионалните фондове превеждат към НОИ 107 666 000 лева
Забележка 2: Изплатените от фондовете пари за всеки месец са сумата за годината разделена на 12, като остатъкът е сметнат за последния месец на годината.
Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Сключване на трудов договор – документи, правила, процедури

Какво е нужно за сключване на трудов договор?

Документите, които са необходими за сключването на трудов договор са регламентирани от НАРЕДБА за документите, които са необходими за сключване на трудов договор и са както следва:

  1. Документ за самоличност, който работодателя трябва да върне веднага
  2. Ако е необходим образователен или друг ценз, документ за придобиването му
  3. Ако е необходим минимален трудов стаж за длъжността, документ за придобиването му
  4. Ако лицето постъпва за първи път на работа или не е било на работа по трудов договор за повече от 3 месеца, документ за медицински преглед, удостоверяващ, че лицето може да заема длъжността
  5. Ако със закон или друг нормативен акт се изисква чисто съдебно минало за определени длъжности, свидетелство за съдимост. В противен случай работодателя няма право да го изисква
  6. Ако лицето не е навършило 18 години, разрешение от инспекцията по труда

Работодателя може да изисква други документи единствено ако за заемане на съответната длъжност са предвидени в закон или друг нормативен акт.

Сключване на трудов договор

Трудовия договор се сключва задължително в писмена форма, като работника и работодателя получават по 1 екземпляр. Минималните реквизити, които трябва да съдържа се регламентират от кодекса на труда:

  1. Номер на трудовия договор
  2. Дата на сключване на трудовия договор
  3. Основание за сключване на договора (чл. 67 – чл. 70, чл. 230 или чл. 235 от кодекса на труда)
  4. Наименование на фирмата, седалище и адрес на управление
  5. Идентификационен код на фирмата (по БУЛСТАТ или по ЗДДС)
  6. Трите имена на управителя на фирмата, постоянен адрес и ЕГН
  7. Трите имена на работника, постоянен адрес и ЕГН (не е задължително и правилно да се пише друга информация от личната карта на работника)
  8. Вид и степен на образование на работника (ако се изисква за длъжността)
  9. Наименование на длъжността (от изброените в Националната класификация на професиите и длъжностите)
  10. Код по националната класификация на икономическите дейности
  11. Място на работа (града, в който ще се изпълнява трудовата дейност)
  12. Продължителност на работния ден или седмица
  13. Времетраене на договора (ако не е уговорено друго, се смята за сключен за неопределено време, недействително е да се сключи срочен трудов договор за повече от 3 години, освен ако в нормативен акт не е предвидено друго)
  14. Размер на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителни платени годишни отпуски (минималния платен годишен отпуск е 20 работни дни)
  15. Основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер (основното трудово възнаграждение не може да е по-малко от минималната работна заплата при пълно работно време 8 часа на ден; съгласно кодекса на труда за всяка пълна година трудов стаж на сходна длъжност задължително се полага минимум 0,6% надбавка за стаж към основното трудово възнаграждение, ако друго не е уговорено се счита, че допълнителното трудово възнаграждение е 0,6% за всяка пълна година трудов стаж на сходна длъжност; задължително се изплащат допълнителни възнаграждения за нощен и извънреден труд съгласно наредбата за структурата и организацията на работната заплата)
  16. Периодичност на изплащане на трудовите възнаграждения (ако не се договори друго съгласно кодекса на труда, възнаграждението на работника се изплаща всеки месец на два пъти – авансово и окончателно)
  17. Задължение на страните (в глава шеста от кодекса на труда са разписани стандартните задължения на страните, конкретните задължения на работника се посочват в длъжностната характеристика, която е приложение към договора и му се връчва задължително при постъпване на работа)
  18. Еднакъв срок за предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор (не повече от 3 месеца, всякакви други договорки са недействителни, ако не е уговорено, се счита, че е 30 дни; ако е срочен трудов договор не повече от остатъка до края на договора)
  19. Начало на изпълнение на трудовия договор – (до 3 дни след сключването на трудовия договор, трябва да му се направи регистрация в НАП съгласно НАРЕДБА № 5 ОТ 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 4 от кодекса на труда; работника не може да постъпи на работа преди да получи копие от документите за регистрация на договора, в противен случай на работодателя се налага глоба, а работника не може да е сигурен, че действително е назначен на работа и не трябва да започва трудова дейност)
  20. Подписи на двете страни по договора

В трудовия договор могат да се уреждат и други условия, които не могат да са по-неблагоприятни за работника от установените в закона или с колективен трудов договор.

С уверение се удостоверява датата на постъпване на работа (не преди работника да получи копие от документите за регистрация на договора, и не по-късно от 7 дни от получаването на документите за регистрация).

Ако работника не е работил по трудови правоотношения до момента, работодателя трябва да му издаде трудова книжка (не да прати работника до книжарницата да си купи сам)

При постъпването на работа работника задължително трябва да е запознат с правилата за вътрешния ред в организацията, което се удостоверява с писмена декларация в свободна форма.

Трудовия договор не може да се променя без писменото съгласие и на двете страни (освен за повишаване на трудовото възнаграждение на работника, за което не е нужно съгласието му).

Работодателят е длъжен най-късно до 1 месец след влизането на изменението в сила да предостави на работника необходимата писмена информация за извършените промени.

Работодателят подава уведомление в НАП в срок 3 календарни дни от всяка промяна на трудов договор, или в срок 7 дни от прекратяването му.

Уведомленията се попълват и подават писмено по образец или по интернет, като в този случай се използва не особено удобния софтуерен продукт на НАП за генериране на файла.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 316 other followers