Експеримент с 5 маймуни

Настоящото не е преразказ на така популярния експеримент, разглеждат се закономерности далеч надхвърлящи самия експеримент.

ЕКСПЕРИМЕНТ С 5 МАЙМУНИ

В клетка се поставят 5 маймуни, на тавана на клетката се връзва банан. Под банана се поставя стълба, така че маймуните да могат да стигнат до банана.
Не след дълго, някоя от маймуните ще поиска да вземе банана. В момента, в който докосне стълбата, маймуните се заливат със студена вода.
Отърсили се от шока, след известно време друга маймуна ще поиска да вземе банана. В момента, в който докосне стълбата, маймуните се заливат със студена вода.
Отърсили се от шока, след известно време, някоя от маймуните отново ще поиска да вземе банана. Този път обаче другите ще я нападнат, тъй като вече многократно са били заливани със студена вода всеки път, когато някоя се опита да вземе банана.

Това е момента една от маймуните в клетката да бъде заменена с друга, която не знае за какво става дума. Новата маймуна няма дълго да се бави, щом види банана, ще отиде да го вземе. В момента, в който докосне стълбата, останалите 4 маймуни ще я нападнат, тъй като многократно са били заливани с вода. Новата маймуна от първия път няма да разбере, ще опита отново да вземе банана. И отново ще бъде нападната от останалите 4 маймуни в клетката.

Това е момента още една от маймуните в клетката да бъде заменена с друга. Най-новата маймуна няма дълго да се бави, щом види банана, ще отиде да го вземе.
Когато тръгне, останалите 4 маймуни в клетката ще я нападнат, включително и новопостъпилата в клетката преди това маймуна. Разбира се най-новата маймуна ще опита отново. Пак ще я нападнат останалите 4 в клетката. Докато и тя не разбере, че тръгне ли към банана, всички я нападат.

Тогава трябва да се замени още една от останалите 3 заливани със студена вода. След това още една и още една.

Докато накрая в клетката няма да има нито една маймуна, която да е била заливана със студена вода. Нито една маймуна в клетката не е била заливана със студена вода, но която и да тръгне да взима банана, ще бъде нападната от останалите, без която и да е от тях да е наясно защо?

„Ако всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно“ – Уолтър Липман

В този експеримент има няколко ключови момента:
1. клетката – първата асоциация вероятно е, че става дума за някакво малко помещение с решетки. Но не е ли семейството нещо подобно? Ами училището? А работното място? Държавата? Може би някаква наддържавна организация? А планетата? Защо не галактиката? Или цялата Вселена?

2. банана – това е нещо, с което маймуните се хранят. Най-естественото нещо, когато една маймуна види банан, е да отиде да го вземе. Но всеки път само една тръгва – това е лидерът в клетката към съответния момент

3. стълбата – много ключов елемент, който подсказва, че не е възможно маймуните да успеят да се покатерят по клетката по някакъв начин и да достигнат банана. Не случайно е сложена стълбата. Ако нямаше нужда от стълбата, то това щеше да означава, че всяка от маймуните по едно и също време от различните страни на клетката би могла да се катери и да достигне банана. Това би означавало конкуренция между маймуните и най-добрата и бърза от тях би стигнала до банана. Само че стълбата е тясна и по нея може да се качи само една от маймуните – лидерът в клетката към дадения момент.

4. студената вода – това е наказанието, че някоя от маймуните се е откроила като лидер, тръгвайки да направи най-нормалното нещо. Студената вода кара маймуните да опитат да надвият природните закони. Само че вероятно експериментът не е бил провеждан достатъчно дълго, тъй като е добре известно, че леденостудената вода плаши само в началото. Ако маймуните бяха излагани продължително време на студена вода, вероятно биха свикнали към нея. Тогава щяха въпреки водата да вземат банана.

5. липса на ясна цел, воля и решителност – за да вземе банана, някоя от маймуните трябва да прояви освен лидерски качества да се открои, и да довърши започнатото, въпреки студената вода

6. липса на комуникация и на каквато и да е низходяща роднинска връзка – в експеримента маймуните не са роднини, новите в клетката не са деца или внуци на излизащите от клетката, не може да се смята, че на база генетична наследственост и опита на първите, новите в клетката започват да се държат по правилата в клетката. В случая не става дума и за дете, което от любопитство иска да пипне горещ котлон, а по-знаещите го убеждават настоятелно, че не трябва да го прави. Експеримента доказва, че не е нужно генетично наследство, достатъчно е другите да вярват в нещо, за да стане то общовалидно за всички. Ако маймуните бяха истинско семейство, организация, държава, галактика и т.н. и с обща цел, те би трябвало да изградят стратегия срещу експериментатора. Например могат да се разпределят из клетката, някоя от тях ще тръгне много бързо и целенасочено към банана, а останалите 4 ще отвличат вниманието на експериментатора (той е само 1, а маймуните са 5, ако маймуните играят в екип, експериментатора няма никакъв шанс) и заливането със студена вода ще е минимално, ако изобщо има такова. След това банана ще се подели поравно между всичките 5 маймуни.

7. гладът – гладът е голяма сила. По-голяма сила от заплахата от заливане със студена вода. Ако маймуните са наистина гладни, мокри не мокри, някоя ще вземе банана на всяка цена. В случая явно бананът по-скоро не се възприема като храна, а като някакво постижение на лидера към съответния момент в клетката. Мотивацията не е достатъчна. Може би маймуните получават в клетката някаква друга храна, от по-нисък клас спрямо банана, но все пак храна. Като са сити (живота не е застрашен), не ги заливат с вода (имат и сигурност), могат да си позволят да се откажат от по-възвишени неща като да са част от нещо по-голямо, увереност и саморазвитие (последните нива от пирамидата на Маслоу не им трябват). Само че липсата на саморазвитие означава, че вечно ще са в клетка. От къде се появява тази храна от нисък клас? Какво би станало ако експериментатора го няма, но въпреки това маймуните са в клетка? Клетка не задължително с решетки. Може да е семейство, училище, работно място, държава, наддържавна организация, планета, галактика,  Вселена

8. Маймуните участващи в експеримента не са 5, а 10. Заглавието съвсем умишлено подведе читателя, който също взе участие в експеримента

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в Анализ. Етикети: , . 1 Comment »

Какви пенсии предлага „най-успешната пенсионна система“ в Чили

Характерна черта на финансовите пирамиди е, че работят много добре до момента, в който трябва да почнат и да плащат, а не само да прибират парите на хората. Но идва и момента на истината. Схемата в Чили започва да действа много успешно (за собствениците на „частни пенсионни фондове“) през 1981 г. От тогава са минали над 30 успешни години на свръхпечалби, а за пенсионерите в Чили резултатът е следния:

Среден размер на пенсията по видове в UF през месец ноември 2011 г.

Вид на пенсията

Брой пенсионери

Среден размер UF)

Пенсия за старост

370 025

6,99

Пенсия за старост при по-ранно пенсиониране

245 468

11,31

Пенсия за инвалидност

75 497

9,43

Пенсия за частична инвалидност

10 044

7,83

Вдовишка пенсия

140 741

6,40

Пенсия за сираци

54 847

2,20

Други пенсии

14 702

3,09

Какво е това UF?
Индекс, тъй като страната Чили има много стабилна валута, което е разбираемо в страна с толкова свободна икономика и благоденстващо население, ниска степен на корупция и т.н. Вместо да си използват стабилната валута за мерна единица, ползва се индекс. Но недейте да мислите, че валутата на Чили не е много стабилна, както приляга на либерална държава, със стабилна свободна пазарна икономика и т.н.

Към 30 ноември 2011 г. 1 UF = 22 213,43 чилийско песо

Към 10 януари 2012 г. 10 000 чилийско песо = 29,9543 лева

Следователно при сметките ще приемем, че 1 UF = 66,54 лева

Като преизчислим горната таблица излиза следното:

Вид на пенсията

Брой пенсионери

Среден размер (в лева)

Пенсия за старост

370 025

465,11

Пенсия за старост при по-ранно пенсиониране

245 468

752,57

Пенсия за инвалидност

75 497

627,47

Пенсия за частична инвалидност

10 044

521,01

Вдовишка пенсия

140 741

425,86

Пенсия за сираци

54 847

146,39

Други пенсии

14 702

205,61

Все пак е добре да се съберат пенсиите за старост, за да се види масовия случай каква е пенсията, която се предлага от така успешните частни пенсионни фондове в Чили.

Излиза, че пенсия за старост от частни пенсионни фондове в Чили получават 615 493 пенсионера, като средния й размер е 579,75 лева.

Леле, супер, а средната българска пенсия е под 300 лева… Това е от модела, трябва Чили модел и пенсиите и в България ще скочат като при тях?

Само няколко подробности преди това – като за начало това са средните пенсии на най-богатите пенсионери в Чили. Колко взимат останалите?

Минималната пенсия в страната разбира се. И тази пенсия е за сметка на държавния бюджет. През 2012 г. специалната програма на правителството, целяща да спаси мнозинството пенсионери от крайна бедност, ще покрие пенсионерите от 60% най-бедни семейства в Чили, като ще им предостави минимална държавна пенсия, тъй като частния пенсионен фонд не им предлага дори толкова. Пенсиите от тип PBS (Old-Age Basic Solidarity Pension) се предоставят за тези пенсионери, които нямат никакви средства в частен пенсионен фонд и са в размер на около 235 български лева. Добавки от държавния бюджет от типа APS (Old-Age Solidarity Pension Contribution) се предоставят на пенсионерите в някое от 60% от най-бедните семейства в Чили, които имат право на пенсия от частен фонд, но която е под определен размер. Тези добавки са в среден размер от около 142 български лева. От тези спасителни схеми на правителството са обхванати мнозинството от пенсионерите в Чили.

Още няколко подробности трябва да се споменат преди да се направят по-генерални изводи. Например колко е минималната работна заплата в Чили? До юли 2012 г. ще е 182 000 чилийско песо. Това прави 545,17 български лева.

Имайки предвид и този съвсем маловажен факт, да се върнем към пенсиите, които тези така успешни частни фондове предоставят и какви са спасителните мерки на правителството за мнозинството пенсионери в Чили, само че този път стойностите ще се представят като съотношение между размера на средната пенсия и минималната работна заплата в Чили:

Вид на пенсията

Брой пенсионери

Съотношение спрямо минималната работна заплата

Пенсия за старост

370 025

85,31%

Пенсия за старост при по-ранно пенсиониране

245 468

138,04%

Пенсия за инвалидност

75 497

115,10%

Пенсия за частична инвалидност

10 044

95,57%

Вдовишка пенсия

140 741

78,11%

Пенсия за сираци

54 847

26,85%

Други пенсии

14 702

37,71%

Минималната пенсия, с която правителството в Чили спасява значителна част от пенсионерите е 43,11% от минималната работна заплата в страната. Добавките, които правителството дава на пенсионерите, които имат над 0,00 песо в „частен пенсионен фонд“ и принадлежат към 60% най-бедни семейства в страната, са средно 26,05% от минималната работна заплата.

Но тези проценти едва ли говорят твърде много на българския гражданин. Като ги преобразуваме според българската минимална работна заплата (290 лева от 1 май 2012 г.) излиза, че ако някой голям мозък беше въвел чрез чилийската диктатура през 1980 г. Пинера схемата в България, то българската средна пенсия за най-богатата част български пенсионери щеше да е 308,39 лева (579,75 / 545,17 * 290). А спасителната минимална пенсия за сметка на правителството щеше да е 125,02 лева (43,11% от 290 лева). Средната правителствена добавка за пенсионерите, които имат над 0,00 песо в частен пенсионен фонд и са в най-бедните 60% семейства в страната щеше да е 75,55 лева. Ако не са в най-бедните 60% от семействата няма нищо.

В същото време собствениците на тази схема щяха да са реализирали 30 години свръхпечалби.

Ето това е най-големия успех на чилийската схема и повече хора трябва да знаят за него.
Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

История на първата пенсионна система в Германия от времето на Ото фон Бисмарк

Германия въвежда осигурителни вноски за старост и за инвалидност за цялото работещо население в края на 19 век. Системата съществува преди световната война, оцелява след нея, възстановява се след разрушителната хиперинфлация в страната, устоява на стреса от тежката икономическа депресия и продължава да е основа за икономическия живот.

Германската система издържа на всички възможни опасности, пред които една осигурителна система може да се изправи, но по необходимост, за да оцелее във времето е претърпяла множество промени.

Този доклад(е изготвен от Мериан Сакмън под ръководството на Едвин Вит, и разглежда периода 1891 г. до 1934 г.) представя историята на промените, най-вече от финансова гледна точка. Поради това, голяма част от историята е пропусната. За пример административните процедури са проучени дотолкова, доколкото оказват влияние върху финансите на системата.

Обхватът на проучването се ограничава до кратко изследване на разпределението на разходите, финансовото състояние на фонда, инвестициите на резервите, разходите за администриране, размера на обезщетенията, броя на получаващите обезщетения през годините.

Кратка история на закона

Закона за осигуряване за старост и инвалидност е част от програмата, която Ото фон Бисмарк предлага на работещото население в Германия, като преди това работниците са били потиснати от строго законодателство. Неговата надежда е, че като дава на работниците част от парите на държавната хазна в моменти на нужда, и като ги дава по право, може да успокои работническите движения, които целят сваляне на правителството, въпреки, че става въпрос за малки разходи за сметка на бюджета.

Законът е представен през 1889 г. и се приема от парламента с малко мнозинство от 20 гласа, като опозицията е в лицето на работническата партия и групите от лявото крило. Изменя се през 1899 г. и 1911 г. И двата пъти измененията се приемат с голямо мнозинство в парламента. Тези изменения значително разширяват първоначалните разпоредби. Промените от 1911 г. въвеждат осигуряване за наследствени пенсии към осигуряването за старост и инвалидност от първоначалната версия на закона.

Опита на Бисмарк да подкупи работническото движение постига само временен ефект. В интерес на истината създаването на социално осигуряване дава значителен тласък на работническото движение. Социално-демократическата партия отваря офиси в цялата страна, в които работниците могат да получат правни съвети как да предявят по най-добър начин претенциите си за пенсии. Малкия размер на пенсиите дава на възможност на партията да започне кампании, с които да иска големия резерв на осигурителната система да се използва за повишаване на пенсиите, и да обвинява работодателите за несъгласието си срещу такава процедура. В тези кампании се достига всеки работник, тъй като всички имат дял от системата. Консерваторите гледат на това развитие с особена загриженост, тъй като членовете на социално-демократическата партия се увеличават с всяка следваща година.

Все пак, като се погледне историята на социално-демократическата партия след войната, човек може да си зададе въпроса дали все пак Бисмарк не е постигнал първоначалната си цел. Постепенно германското работническо движение губи революционния си характер и тези, които искат постигане на решения надделяват над радикалните фракции, които целят събаряне на правителството и цялата капиталистическа система.

Социално-демократическата партия има значително влияние в правителството през 20-те, усилията й постигат множество изменения на закона за осигуряване за инвалидност приет след войната. Те са всички насочени към либерализиране на съществуващите разпоредби. В нито един момент не е правено предложение да се замени тази система с друга.

Някои автори казват, че национал-социалистическото правителство премахва системата за социално осигуряване или я променя до такава степен, че да не може да се познае. Това не е вярно. След идването на тази партия на власт, множеството постановления в областта изразяват намерението да се запази системата в оригиналната й форма. Значимите промени в никакъв случай не са за драстично намаляване на получаваните обезщетения.

Разпределяне на разходите

Когато планът за осигуряване за старост и инвалидност се дискутира за първи път, възможността за поделяне на разходите между работници, работодатели и правителство се взима сериозно под внимание. Обаче този план се изоставя, защото ако федералното правителство поеме 1/3 от разходите за всяка пенсия, по-добре платените работници ще се облагодетелстват. С цел да се премахне тази несправедливост, се решава федералната субсидия да е фиксирана добавка в еднакъв размер за всяка пенсия. Тази сума възлиза на 50 марки годишно за пенсия за старост, инвалидност, и вдовишка пенсия, и остава на тази цифра до времето на първата световна война. След нея се актуализира няколко пъти, а след 1925 г. е 72 марки. Федералната субсидия за сираци е половината от тази сума. Виж таблица Х-1

Таблица Х-2 показва действителната сума, която федералното правителство внася за пенсионните плащания през годините и пропорцията на тази сума към общия размер на плащания за пенсия. Като цяло федералното правителство плаща около 1/3 от разходите за пенсия. Този дял е около 40% при стартирането на схемата, когато пенсиите са сравнително ниски. Правителството прави вноски за пенсии и за времето прекарано в изпълнение на военна служба.

Преди войната федералното правителство не участва при покриването на разходите за лечение и семейно подпомагане за подлагащите се на подобно лечение. След войната част от приходите от мито се разпределя към регионалните осигурителни офиси за покриване на разходи за лечение. Тази част възлиза на 40 милиона марки годишно от 1925 до 1929 година включително. В следващите години постепенно намалява.

Когато се въвежда данък върху доходите от заплата от правителството на Брунинг през 1929 г., се решава, че приходите от този данък надхвърлящи определена сума, ще се дават на осигурителната система. Това се случва само веднъж – 1929 г.

Тъй като осигурителните офиси изпадат във финансови затруднения, правителството заменя тези несигурни приходи през 1932 г. с фиксирана сума от 163 милиона марки. 1933 г. сумата е 200 милиона.

Няколко пъти в историята на германската осигурителна схема, федералното правителство предоставя специални субсидии към редовните обезщетения. Това се случва първо по време на инфлацията 1920-24 г., когато пенсиите не са достатъчни за пенсионерите. Субсидията се предоставя на регионалните офиси, които да я разпределят сред пенсионерите. Отново, когато пенсиите се повишават през 20-те, федералното правителство допринася за увеличението. Така, когато през 1927 г. наследствените пенсии се предоставят на всички вдовици навършили 65 години, независимо дали са с увреждания, и на наследниците на осигурените лица починали преди 1912 г., правителството поема изцяло допълнителните разходи. Когато се дава допълнително субсидия към вноските платени преди 1921 г. и от 1924 г., правителството поема изцяло повишението на вече отпуснатите пенсии.

Общ резервен фонд и индивидуални фондове – когато законът е приет през 1891 г., всеки регионален офис трябва да плаща от вноските, които е събрал. Предвидено е, че известна част от резервите на регионалните офиси ще постъпват в общ резервен фонд. Общия резервен фонд може да се използва само в случай на крайна необходимост и след решение на федералния осигурителен офис.

През първите 10 години, някои регионални офиси, особено онези в страната издържащи се предимно от селско стопанство, имат големи трудности за отделяне на средства към резервния фонд. Финансовото положение на тези регионални офиси са в много тежко състояние, в сравнение с високо индустриализираните части на страната. Обяснението на това е, че градовете привличат млади и здрави хора от страната и следователно там има много по-малко възрастни и хора с увреждания като процент от населението. Става ясно, че е желателно да се разделят някои от разходите по-голяма част от резерва, за да се изравнят условията между различните части на страната. По тази причина разпоредбата, според която регионалните офиси трябва да правят трансфери към резервния фонд се изоставя през 1900 г. По новите правила определена част от вноските трябва да се заделят настрана от всеки регионален офис, и трябва да се плаща онази част от пенсиите, която е независеща от продължителността на периода в осигуряване. Тоест ¾ от пенсиите за старост и фиксирана основна сума за пенсиите за инвалидност. В началото регионалните офиси трябва да отделят за този общ фонд 40% от получените вноски. Това е само на хартия, тъй като самите фондове остават собственост на регионалните офиси.

С много сложен метод за изчисление се определя в края на всяка година кои части от общите плащания за пенсии да се поемат от общия фонд, регионалните фондове и правителството. От 1900 г. до 1912 г. разпределението на разходите е показано на Таблица Х-3:

Година

Процент от разходите

Година

Процент от разходите

Рег. фонд

Общ фонд

Правителство

Рег. фонд

Общ фонд

Правителство

1900

20,4%

44,3%

35,3%

1907

23,6%

44,7%

31,7%

1901

20,8%

44,7%

34,5%

1908

24,4%

44,4%

31,2%

1902

20,9%

45,0%

34,1%

1909

25,1%

44,2%

30,7%

1903

21,4%

45,1%

33,5%

1910

25,7%

44,0%

30,3%

1904

21,8%

45,1%

33,1%

1911

26,7%

43,6%

29,7%

1905

22,4%

45,0%

32,6%

1912

22,2%

47,0%

30,8%

1906

22,9%

44,9%

32,2%

Разпределението на разходите има желания ефект за облекчаване на частите от страната с преобладаващо селско стопанство, за сметка на индустриалните региони.

Постепенно се увеличават вноските към общия резервен фонд. През 1926 г. всички пенсионни плащания от регионалните офиси са в съответното съотношение спрямо събраните вноски през предходната година.

Система с натрупване на резерви vs PAY-AS-YOU-GO система

Когато за първи път се обсъжда закона за осигуряване за старост и инвалидност, основен въпрос е дали системата да е с капиталово натрупване и да се изграждат резерви, или да се приеме PAYG система, в която да се правят вноски само в размер достатъчен, за да се покриват текущите разходи. Защитниците на системата с капиталово натрупване на резерви отбелязват стабилността, която би предоставила такава система, и факта, че всяко поколение ще плаща за собствената си пенсия, докато при PAYG системата бремето се оставя за следващото поколение. Защитниците на PAYG системата смятат, че заделянето на големи резерви е опасно от политическа гледна точка. Те също така смятат, че натрупването на капитал ще доведе до понижаването на лихвения процент.

Окончателно приетия закон е компромис между двете крайности. В резултат PAYG система трябва да акумулира резерви достатъчни, за да се плащат пенсиите за период от 5 години. Вноските от едно поколение не се натрупват докато това поколение не придобие право на пенсия.  Вместо това тези вноски се използват за покриването на разходите за предходното поколение. При тази система резервите не са толкова големи, колкото при чиста система с капиталови натрупвания. Процента на вноската трябва да расте постепенно, но това увеличение не е толкова голямо, колкото при PAYG система, при която размера на вноските започва от по-високо ниво. Периода на стабилност се достига по-рано отколкото при PAYG система. Както и при PAYG системата в чист вид, първото поколение е облагодетелствано спрямо следващите, но последните поколения са най-малко наказани.

Първоначалните актюерски прогнози се оказват твърде консервативни. Резервите акумулирани през първите 10 години надхвърлят разчетите. Смята се за неразумно да се намалява размера на вноските, затова смесената система е изоставена през 1900 г. и заменена от система за колективно капиталово натрупване. По новата система стойността на всички настоящи и бъдещи вноски трябва да бъде достатъчна, за да покрива не само всички настоящи пенсии, но и също така бъдещите задължения. Резервът разбира се трябва да е значително по-голям от очакваният първоначално, но не би било необходимо да се увеличава размера на вноските, освен ако не се променя размера на плащанията.

Тази система се запазва до войната. Срутва се когато в резултат от инфлацията между 1914 г. и 1923 г., голяма част от капиталово натрупаните резерви се изпаряват. Тогава осигурителната система минава изцяло към системата PAYG, тоест вноските са в такъв размер, че да покриват текущите разходи и да остават минимални резерви за извънредни ситуации.

Германия има опит с почти всички възможни методи за финансиране на осигурителната система. Този опит доказва, че няма метод, който да може да издържи при тотален срив на икономическата структура в страната. Смесената система работи добре при стабилни условия, но войната и нейния ефект изпарява резервите, на която тази система разчита. PAYG системата изпада в трудности заради голямата икономическа депресия. Изглежда много подозрително дали условията преди войната могат да се възстановят с указ. Всичко това доказва, че една социално-осигурителна схема не е по-стабилна от правителството, или финансовото състояние на страната, която я администрира.

Инвестиране на резервите

Основни инвестиции – регионалните офиси държат събраните средства и ги инвестират според определени правила установени със закон, с цел защита на инвестициите. Определена част от средствата могат да се инвестират в държавни облигации. Всичко над това регионалните офиси имат свободата да инвестират по своя воля. Таблица Х-4 показва размера на резервите и в какво са били инвестирани свободните средства. Резервите са в размер малко над 2 милиарда марки през 1913 г. Цифрите след това са повлияни от инфлацията, която започва скоро след 1914 г. Очакванията през 1900 г. са, че резервите трябва да достигнат 2,5 милиарда марки, но през 1912 г. към системата се добавят наследствените пенсии. Без съмнение резервите са щели да достигнат по-голяма сума ако я нямаше войната. Обаче периода с инфлация между 1914 и 1923 г., при който стойността на германската марка потъва до почти нула, изпарява стойността на капитала, на който системата разчита. Само 15,5% или около 300 милиона марки остават от капитала, собственост на осигурителните офиси преди войната. Осигурителната система никога не възстановява предишната си стабилност и изпитва финансови трудности след това. Още преди голямата депресия, през 1927 г., актюерските прогнози сочат, че разходите ще надхвърлят приходите след 1928 г., ако вноските не се увеличат, или обезщетенията не се намалят. Спадът в резервите от 1931 г. е резултат от дефицита поради спада в приходите. Тази ситуация става по-лоша и поради факта, че придобитите ценни книжа трябва да се продадат за около 10% от стойността, на която са придобити.

Може да се повдигне въпросът защо натрупания капитал не е повече. В сравнение с очакванията за резерва, който ще се изгради в САЩ, изглежда наистина много малък. Има няколко причини за това. Първо заплатите в Германия са много по-ниски от тези в САЩ. Второ – вноските преди войната са в размер не много повече от 2% от тези заплати, обезщетенията съответно са също ниски. На трето място осигуреното население е само половината от това, което ще бъде в Германия. След това по-голяма част от разходите отиват за рехабилитация на хора с увреждания, а не за плащане на пенсии. Най-накрая, и може би най-важното, пълни пенсии се получават от работниците, които са навършили пенсионна възраст, без да се изисква да са се осигурявали за продължителен период от време.

Таблица Х-5 показва процентното разпределение по видове инвестиции на осигурителните фондове. Очаквано, тъй като закона оставя възможността на регионалните офиси да инвестират по собствена преценка, че всяка местност очевидно желае да запази средствата, които са събрани. По време на войната, частта от резервите инвестирани в държавни облигации се увеличава значително, тъй като осигурителните офиси помагат да се финансира войната чрез военни заеми. Общата сума инвестирана в такива заеми е в размер от близо 1,5 милиарда марки, или повече от половината от всички резерви. Инвестициите в държавни облигации се увеличават отново от 1929 г., защото правителството плаща своя дял от разходите за пенсии с облигации, а не с пари в брой.

Инвестиции за насърчаване на общото благосъстояние – много голяма част от резерва винаги се използва за насърчаване на общото благосъстояние. Преди войната около половината от натрупания капитал се инвестира в многобройни и разнообразни предприятия, което в крайна сметка би било от полза за работещите. Средства се предоставят под формата на заеми за изграждане на жилища за работниците, болници, оздравителни домове, обществени здравни центрове, публични бани, домове за слепи, детски градини, канализации и системи за водоснабдяване и др. Регионалните офиси строят болници и санаториуми, в които се лекуват хората с увреждания. Малка част от средствата се използва за кредити към частите в страната с преобладаващо селско стопанство. Средствата също така се използват и за финансиране на ипотеки, инфраструктура, подобряване на земи и пътища, животновъдството, облекчаване недостига на фуражи, за напояване, залесяване и други. Таблица Х-6 показва историята на тези инвестиции.

Публичните институции създадени или финансирани от осигурителните фондове не са разпределени поравно в цялата страна. Смята се, че индустриалните региони като Берлин и пристанищните градове, в които има силни работнически движения, са имали по-голям дял в тези дейности, отколкото селските райони и малките градове.

Доходност на инвестициите – прогнозите, че големите резерви ще доведат до понижение на лихвените нива се оказват погрешни. Преди 1914 г. средния лихвен процент рядко пада под 3,5% – ниво, което се използва при първите актюерски прогнози. Когато се правят големи инвестиции за военни заеми при 5% лихвен процент, средното ниво за всички инвестиции се покачва над 4%. След 1928 г. нивата са около 5%. Това може да се види от таблица Х-7, където са показани приходите и разходите на регионалните офиси между 1891 г. и 1934 г. Приходите от инвестиции са достатъчни, за да покриват повече от половината от плащанията в брой в годините непосредствено преди войната.

Администриране

До времето на национал-социалистическия режим, администрирането на осигурителния закон се характеризира с голяма автономност на местно ниво. Преди войната има 31 регионални осигурителни института, 10 специализирани фондове за работниците в железниците, миньорите и моряците, всички отговорни за събирането на вноските, инвестициите на средствата и изплащането на обезщетенията. Тези 41 фонда са администрирани според правилата определени от местността, като за да бъдат валидни, трябва да се одобрят от федералния осигурителен институт, според разпоредбите на федералния закон.

Версайския договор намалява броя на регионите с 2 до 29. Някои от специализираните фондове се консолидират, и остават само 6 към момента когато новия режим идва на власт. Тези регионални офиси и специализирани фондове имат голяма автономност, въпреки че трябва да се подчиняват на общите правила на федералния закон, като например, че определен дял от резервите трябва да се инвестират в държавни облигации. Но като цяло средствата остават в местността където са събрани и се използват за каквито цели реши регионалния офис. Само в случаите на обжалване, производството се извършва от федералния осигурителен офис. Последна инстанция по всичко свързано с осигурителната материя е апелативния съд, който се състои от съдии, които са част от федералния осигурителен офис.

Пощенската служба продава осигурителните марки на работодателите и също така прави месечните плащания в съответствие с указанието на регионалните офиси.

При национал-социалистическото правителство, местната автономия на регионалните офиси се ограничава със закон, приет на 15 юли 1934 г. Този закон предвижда много по-голяма централизация, и дава възможност на министъра на труда да изисква от регионалните офиси да инвестират по-голяма част от средствата в държавни ценни книжа, отколкото до момента.

Друга промяна е въвеждането на принципа за „лидерството“. До 1933 г. надзорен съвет, състоящ се от представители на работодателите и работниците упражнява контрол по отношение лицата, които администрират системата. Този съвет се заменя от „лидер“ чрез закона от 15 юли 1934 г.

Федералния осигурителен институт е независима служба към правителството до 1922 г. През тази година, преминава към министерството на труда.

Може да се види от таблица Х-7, показваща приходите и разходите от 1891-1934 г., че разходите за администрация постоянно се увеличават до момента на икономическата депресия. Функциите по администриране остават почти същите през годините, с изключение на това, че от 1930 г., в резултат от финансовите трудности на федералното правителство, регионалните офиси трябва да плащат на пощенските офиси за услугите по продаването на осигурителните марки и изплащането на паричните обезщетения. До 1930 г. тези услуги са част финансират от федералната субсидия за осигурителната схема. Разходите на пощенските офиси са 20-25% от общите разходи за администрация.

Това увеличаване на разходите за администрация е в резултат по-скоро на общото разширяване на схемата, отколкото от неефективност, което може да се види от таблица Х-8, която показва разходите за администрация към общите разходи и общите приходи.

Тенденцията за дела на разходите за администрация към общите разходи е низходяща, с изключение на годините непосредствено преди войната. Една от причините за повишаването на административните разходи между 1906 и 1914 г. е, че разпределянето на разходите между общия резервен фонд, регионалните фондове и правителството по много сложна формула изисква значителни усилия. По-късно, когато разходите са разпределени към регионалните офиси в пряко съотношение спрямо приходите, много от тази административна работа вече не е необходима. Друга причина за нарастването на административните разходи преди войната е в нарастващия дял на пенсиите за инвалидност. Обезщетенията за инвалидност се увеличават с по-бързи темпове през тези години от плащанията за пенсии. Друга възможна причина може да бъде намерена в дейностите, които са необходими за инвестиране на значителните резерви, които са натрупани по това време.

Съотношението на разходите за администрация към общите приходи не се променя. Тези проценти отразяват до голяма степен условията в страната. Процентите са високи, когато безработицата е висока, и ниски, когато заетостта е висока.

Покритие

Още от самото начало германския закон за социално осигуряване покрива със задължително осигуряване почти всички работещи за заплата. Причината за покриването на цялото работещо население от самото начало може да се намери във факта, че Германия има закони за осигуряване срещу общо заболяване и злополука преди да се осигурят работещите срещу инвалидност и за старост.

Законът от 1889 г. включва и работещите в селското и горското стопанство, както и домашните услуги. Работещите са осигурени ако заплатата им не надхвърля 2000 марки на година. През 1912 г. тази група служители се осигурява от отделен закон. Надомните работници първоначално не са покрити от осигурителната система. Тези в текстилната промишленост, тютюна и цигарената индустрия се включват с изменението на закона от 1899 г., а останалата част от тази група с изменението през 1923 г. Временно заетите лица все още не са осигурени, но трябва да получат специално разрешение, ако искат да се освободят от плащането на вноски. Броя на покритите лица е показано в следващата таблица. Спада на бройката след войната е резултат от факта, че Германия губи територия след Версайския договор. Спада през 1934 г. е резултат от безработицата.

Брой лица, осигурени за инвалидност 1893-1934 г.

Година

Брой лица

Година

Брой лица

1893

10,700,000

1913

18,100,000

1898

11,600,000

1924

17,000,000

1903

13,600,000

1928

18,000,000

1907

14,600,000

1934

17,000,000

Законът  предвижда, че лица, които напускат платена работа, за което подлежат на осигуряване, могат да продължат да се осигуряват доброволно, ако желаят. В този случай, те трябва да плащат и вноската дължима от работодателя, както и своята собствена.

Нуждите на независимите занаятчии, малки работодатели и фермери са взети под внимание, като е възможно те да бъдат покрити от схемата, ако плащат вноските в пълен размер и дела на административните разходи, при условие, че не са по-възрастни от 40 години когато стават осигурени. Тази привилегия е възможна само за хората, които не наемат повече от 2 лица по всяко време на годината.

Вноски

Осигурителните вноски са поделени поравно между работодателя и служителите от началото на схемата. Работниците се кредитират за периодите на заболяване, задължителна военна служба и периодите в безработица.

За целите на събирането на вноските по възможно най-лесен начин и нарастване на вноските според заплатата на работника, първоначално се установяват класове. Една и съща вноска се изисква от всички работници, принадлежащи към един и същи клас на работната заплата.

Равнището на вноските, както и класовете на заплатите се променят често, както може да се види в таблица Х-9. За да може да се направи сравнение с американския закон, тези ставки са изразени като процент от долния и горния лимит за всеки клас в таблица Х-10. Периода с инфлация е пропуснат от последната таблица, тъй като заплатите и вноските се променят много често, за да се поддържат на нивата според обезценяването на парите.

Размерът на вноските се повишава от около 2% от заплатата през 1891 г. до 5-6% през 1934 г. Когато законът се представя за първи път се прогнозира, че първоначалните вноски трябва да се удвоят в рамките на 80 години. В последствие законът се либерализира в редица важни аспекти, така че първоначалните прогнози стават невалидни при всички случаи.

Като цяло, нископлатените работници плащат по-висок процент от заплатата. Тази очевидна дискриминация срещу лицата от ниския клас заплати се оправдава от създателите на оригиналния закон с твърдението, че административните разходи за всички работници са едни и същи и, че нископлатените работници трябва да платят своя дял. От 1927 г. тази несправедливост е поправена до известна степен като се въвежда единна горна граница от 5% за заплатите от всеки клас.

Придобивки

Оригиналния закон покрива рисковете за инвалидност и старост. От тези 2 риска, инвалидността се смята за по-важна от социална гледна точка. Много скоро след приемането на закона, разходите за пенсии за инвалидност надхвърлят в пъти тези за старост.

Това е случая, въпреки че осигуряването за старост важи със задна дата, минималния период с вноски се съкращава за лицата, които са над 40 години когато започват да се осигуряват според годините, на които са над 40 години. По тази причина максималното натоварване на схемата за пенсии за старост много бързо се достига след въвеждането на закона. Наследствените пенсии са добавени през 1912 г. и заемат мястото на субсидиите, които се предоставят в случай на брак, злополука или смърт.

Пенсии за старост – по оригиналния закон пенсии за старост се получават при навършване на 70 години след осигурителен период от 1200 седмици. Този осигурителен период се намалява с 47 седмици за всяка година, с която работника е на 40 годишна възраст, ако може да докаже, че за 3 години преди влизането в сила на закона е бил нает на длъжност подлежаща на осигуряване. Ако може да докаже това, той има право на пълна пенсия за старост след само 1 седмица с вноски. Без съмнение това е една от основните причини защо резервите не достигат до пропорционалния размер, който се прогнозира в предложената схема за старост в САЩ. Условията за получаване на пенсия за старост се либерализират в закона от 1900 г., и възможността за кратък осигурителен период се запазва не само за първото поколение пенсионери, но и за всички лица, които са започнала да се осигуряват задължително след като са навършили 40 годишна възраст. По-късно това е променено до 35 годишна възраст. От самото начало има внушителни обществени движения за намаляване на пенсионната възраст. През 1916 г. тя се намалява от 70 на 65 години.

Създателите на оригиналния закон разглеждат анюитетите за старост като добавка към доходите на работника. Когато възрастните хора стават неспособни да работят, могат да поискат пенсията за старост да се замени от пенсия за инвалидност. Последната е в по-висок размер. Една от промените през 1922 г. е да се предостави на лицето, което е навършило пенсионна възраст пълния размер на пенсията за инвалидност, независимо дали е инвалид. Същия закон намалява периода в задължително осигуряване от 1200 на 200 седмици. Под натиска на икономическата депресия, периода в задължително осигуряване се повишава на 750 седмици през 1929 г.

Таблица Х-1 е представя накратко разпоредбите, според които размерът на пенсиите за старост се изчислява във времето. От таблицата се вижда, че до 1922 г. пенсията за старост се състои от фиксирана федерална субсидия от 50 марки годишно + увеличение според класа заплата, която работника е получавал. След 1922 г. пенсията за старост се изчислява по същия начин като пенсията за инвалидност. Състои се от фиксирана федерална субсидия, фиксирана основна сума + увеличение според броя и сумата на вноските платени от осигурения за целия период, в които се е осигурявал.

Сумата която се изплаща в различните класове на заплатите, след осигурителен период от 2000 седмици от датата на всяка промяна в закона, може да се види в таблица Х-11.

Пенсиите за старост почти не се променят в 24-те години преди войната. По време на периода в инфлация пенсионерите изпадат в много сериозни финансови затруднения, както и всички, които зависят от фиксирани доходи. От 1918 г. е необходимо да се предоставят допълнителни субсидии на пенсионерите, които скоро надхвърлят многократно размера на самата пенсия. Тези допълнителни субсидии са в размер 8 марки на месец през 1918 г. за всички пенсии за старост и пенсии за инвалидност, 20 марки през 1919 г., 30 марки през 1920 г., 70 марки през 1921 г., и от 1922 г. пенсионерите получават помощи след проверка за бедност. Федералното правителство поделя с местната власт разходите за помощите за пенсионерите през този период. Когато валутата се стабилизира през 1924 г., пенсии в един и същи размер се плащат за всички пенсионери, които имат право на тях, и не се кредитират никакви вноски платени преди войната.

Скоро обаче тази система се изоставя и от април 1925 г. пенсиите се увеличават пропорционално на броя и размера на вноските платени преди и след войната. От този момент нататък работническото движение оказва политически натиск, в резултат от който размера на пенсиите са утроени за всички класове заплати спрямо пенсиите преди войната.

Финансовите трудности предизвикани от икономическата депресия води до необходимостта не само да се изчисляват новите пенсии на различна база, но и да се намалят всички останали пенсии с 72 марки на година. През 1932 г. правителството на Франц фон Папен намалява фиксираната основна сума с 50%, а национал-социалистическото правителство отменя тази част от пенсията напълно (виж таблица Х-1). Размера на пенсиите за работниците с най-ниски заплати са само около 50% от пенсиите, които са получавали по време на републиката.

Вноските се повишават в периода след войната в същото съотношение като придобивките. Национал-социалистическото правителство не предлага да намали вноските. Точно обратното, то се надява, че вноските могат да се повишат с повишаването на заетостта и като се намалят вноските за безработица. Действителния среден размер на новите пенсии, които се отпускат от 1891 г. са показани в таблица Х-12. Тази таблица показва много плавно повишение на размера на пенсиите преди войната, скок от 2-3 пъти по време на републиката, и драстична редукция при Франц фон Папен и национал-социалистическото правителство.

Тези цифри не значат много, освен ако не се свържат със заплатите, които всеки е получавал преди пенсиониране. За съжаление е много трудно да се получи информация за средната работна заплата в Германия. Направен е опит да се пресметне средната работна заплата според вноските от всеки клас заплати. Това не е много задоволителен метод, защото не се отчита предвид степента на безработица. Може да се смята, че средната пенсия за старост е около 28% от средната работна заплата в страната през първите 10 години на осигурителната схема. Този процент намалява леко в годините от 1900 г. до 1914 г., поради това, че заплатите се увеличават значително през този период. След войната процентът се е увеличил, но не са на разположение цифри до 1930 г., когато съотношението е около 35%.

Пенсии за инвалидност – инвалидността се определя като загуба на 2/3 работоспособност според закона от 1889 г., и тази дефиниция се запазва и занапред. Тъй като осигуровката за здраве покрива периодите в болест до 26 седмици, се оказва желателно да се предоставя обезщетение за инвалидност веднага след като обезщетението за болест не може да се получава. Няма такава разпоредба в оригиналния закон, но промяната е направена през 1900 г. За няколко години се отпускат специални пенсии по болест, но с течение на времето са комбинирани с пенсии за инвалидност. Към 1934 г. лицето, което не може да получава повече обезщетение по болест поради лимита за получаването му, автоматично придобива право на пенсия за инвалидност, докато не възстанови работоспособността си.

За да може да се получава пенсия за инвалидност са нужни 235 седмици с вноски според оригиналния закон. Изискването е занижено през 1900 г. на 200 седмици, и повишено на 250 седмици през октомври 1929 г. Таблица Х-1 съдържа разпоредбите съгласно размера на пенсиите се определя през годините. Пенсията за инвалидност се състои от 3 части:

– Фиксирана федерална субсидия от 50 марки на година до войната. След войната субсидията е 36 марки за първата половина на 1924 г. От август 1924 г. става 48 марки, а от 1925 г. става 72 марки годишно.

– Фиксирана основна сума – 60 марки годишно за периода 1891-1900 г. Повишава се за класовете заплати от 2-ри до 5-ти през 1900 г. с 10 до 40 марки. 1924 г. сумата е 120 марки за всички. 1925 г. се увеличава на 168 марки, намалява се на 84 марки през 1932 г., и се отменя напълно през 1934 г.

– Добавка според броя и размера на вноските на всеки работник. Многобройни са промените при изчисляването на тази добавка.

Когато наследствените пенсии се прибавят към системата през 1912 г., се предвиждат субсидии за децата и за пенсионерите, които имат деца под 15 годишна възраст. В началото субсидията за децата е фиксирана на 10% от пенсията за инвалидност. През 1924 г. става фиксирана сума от 36 марки годишно за всяко дете. 1925 г. е 90 марки, 1928 г. – 120 марки. През 1932 г. се редуцира до 90 марки. За периода 1924 – 1926 г. лимита за възрастта на детето се повишава до 18 години, но се оказва, че това излиза твърде скъпо и веднага след това се възстановява 15 годишната възраст. Децата, които ходят на училище могат да получават субсидията до 21 годишна възраст, както и онези, които не могат да си изкарват прехраната поради недъг получават субсидията без възрастово ограничение. През 1931 г. тези разпоредби се отменят от изпълнителната власт и субсидията не може да се получава за деца над 15 годишна възраст.

Таблица Х-13 показва размера на пенсията за инвалидност според различните класове заплати след период с вноски от 250-2000 седмици след всяка промяна в закона. Действителната средна пенсия за инвалидност отпускана всяка година е показана в таблица Х-14. Тези 2 таблици показват, че както и при пенсиите за старост, обезщетенията за инвалидност са се увеличили минимално преди войната, през 20-те се увеличават 2-3 пъти от нивото преди войната, и се намаляват драстично, особено в класовете с минимални заплати при правителството на Франц фон Папен и това на национал-социалистите.

Ако тези субсидии са свързани със средната заплата на осигуреното население, изглежда, че пенсиите са около 25% от заплатата преди войната, като нарастват до 35% през 1930. След това е трудно да се прецени какво е съотношението поради голямата безработица и спада в заплатите.

Наследствени пенсии – не са част от оригиналния закон, добавени са през 1912 г. Преди това на лицата на издръжка се възстановяват 50% от вноските на починалия или пострадалия при злополука, както и на съпругите, ако са били осигурени за поне 200 седмици. Тези суми са били винаги в относително малък размер. До 1912 г. средно са в размер около 100 марки в случаите на смърт или злополука, докато за брак са само около 40 марки.

Идеята за еднократна парична помощ  се запазва за известно време за вдовиците, които са придобили право на пенсия за инвалидност. Децата на такива жени също получават еднократно плащане при достигане на 15 годишна възраст. Тези разпоредби спират да действат от 1921 г. След това всички парични обезщетения са под формата на пенсии.

През цялото време е било желателно да се ограничи сумата, която може да бъде получавана от едно семейство. През 1912 г. тази максимална сума за всички наследници е 1,5 пъти размера на пенсията за инвалидност. Субсидията за сираците в едно семейство не трябва да надхвърля размера на пенсията за инвалидност. През 1916 г. се взима решение да няма лимит на сумата, която семейството може да получава. Това е в следствие от войната, когато много семейства губят своя основен източник на доходи. Войната се оказва тежко бреме за социално-осигурителната система на Германия, и може да се попита дали това бреме не трябва по-скоро да се поеме от общите данъци. След края на тежките последици от войната и когато сираците от войната достигат възраст, когато могат да си осигурят сами препитанието, отново се поставя лимит за максималната сума, която се отпуска на едно семейство. През 1927 г. се решава общата сума за цялото семейство да не надхвърля 80% от заплатата на починалия.

Вдовишки пенсии – в началото могат да се получават само от вдовици със загубени 2/3 работоспособност. Вдовци на осигурени жени могат да получават наследствена пенсия само ако са крайно нуждаещи се. Вдовиците, които са изчерпали правото си на обезщетение по болест, без да възстановят работоспособността си след това, имат право на пенсии от 1923 г. От 1927 г. всички вдовици навършили 65 години имат право на вдовишка пенсия. Вдовишката пенсия се състои от същите компоненти както пенсията за инвалидност – федерална субсидия, която е в един и същ размер за всяка пенсия; фиксирана основна сума, която е определена част от фиксирания основен размер на пенсията за инвалидност и надбавка, която е част от повишението на пенсията за инвалидност. Повишението и намалението на тази сума следва същия модел както пенсиите за старост и пенсиите за инвалидност: значителна либерализация на обезщетенията през 20-те, и последващо рязко намаление в резултат от икономическата депресия и смените на правителството. Тези промени могат да се видят в таблица Х-15, където са показани средните годишни вдовишки пенсии от 1912 г. Ако тези суми са свързани със средната работна заплата в страната, може да се каже, че вдовишките пенсии са около 10% от средната работна заплата преди войната, и достигат 18% през 1930 г.

Пенсии за сираци – с промяната на закона от 1912 г. законните деца на осигурен мъж и извънбрачните деца на осигурена жена имат право на пенсия за сираци до навършване на 15 годишна възраст. Децата на осигурена жена имат право на пенсия ако бащата не е в състояние да си изкарва прехраната и ако са в нужда. Внуците на починалия осигурен също имат право ако родителите им са починали и са в нужда. През 1923 г. осиновените деца, доведените деца и внуците, за които осигуреното лице ги е предвидил в осигуряване, имат същите права като законните деца. В същото време лимита за получаване на пенсията за сираци се увеличава до 18 годишна възраст. В резултат от тези разпоредби разходите за пенсии за сираци се увеличават много бързо. През 1926 г. лимита за получаване на пенсия за сираци се понижава до 15 годишна възраст, обаче децата, които учат могат да получават пенсията до 21 годишна възраст, а децата с увреждане докато не са в състояние да си изкарват сами прехраната. 1931 г. законът внася допълнителни ограничения и нито едно дете над 15 години не може да получава тази пенсия. В същото време пенсии за сираци от доведените деца или внуци, не могат да се получават. Таблица Х-1 показва законовите разпоредби за изчисляване на пенсиите за сираци. Те се състоят от федерална субсидия за всяко дете + фиксирана основна сума и надбавка, която е част от основната сума и увеличението на пенсията за инвалидност. Тенденцията за размера на пенсиите за сираци следва тази за вдовишките пенсии, както може да се види от таблица Х-16. Повишаването на сирашките пенсии през 20-те е най-голямо спрямо всички други видове пенсии. Преди войната пенсията за сираци е около 4% от средната работна заплата. През 1930 г. вече е достигнала 15%.

Брой пенсионери

Таблица Х-17 показва броя на пенсионерите между 1891 г. и 1934 г. В началото броя им е малко над 100 000. Бързо се увеличава до началото на войната, когато достига над 1 милион. След това броя на пенсионерите се увеличава рязко и достига към 1934 г. почти 3,5 милиона. Изчислено е, че максималното натоварване на системата няма да се достигне до 1960 г., като се очаква, че темпът на нарастване постепенно ще намалее дотогава.

Най-интересните факти от таблица Х-17 са следните:

– Най-големия брой пенсионери за старост се достига скоро след въвеждането на схемата, тъй като периода в осигуряване е съкратен за възрастните работници, пропорционално на годините им над 40. Броя на пенсионерите скача значително от 1916 г., когато се намалява пенсионната възраст на 65 години. От 1922 г. броя им намалява постепенно, защото възрастните получават пенсия за инвалидност.

– Най-голямото увеличение на броя наследствени пенсии е времето след войната. Системата за социално осигуряване поема тежестта на войната като предоставя пенсии за наследниците на жертвите от войната. Броя на вдовишките пенсии се увеличава драстично през 1927 г., когато всички вдовици навършили 65 години имат право на пенсия. Към 30-те години една от причините за намаление на броя на пенсиите за сираци от една страна е понижаването на възрастта за получаването им до 15 години, а от друга, че броя на членовете на средното семейство постепенно намалява

Таблица Х-18 показва броя на пенсионерите във всяка категория, които са достигнали 65 годишна възраст.

Обобщение

В следващите редове е направен опит да се обобщят най-важните изводи, които могат да се извлекат от историята на германската социално-осигурителна система.

Важен факт от историята е неадекватността на прогнозите, които са направени за развитието на системата в самото начало. Това не е по вина на онези, които са правили прогнозите, но по-скоро е резултат от неспособността им да предвидят бъдещото развитие на страната като цяло, предстоящата война, инфлацията и последващите промени в държавната политика. Прогнозите са много добри, до известна степен твърде консервативни за периода 1891 – 1914 г., но са напълно сгрешени от този момент нататък.

Следващия важен момент е, че социално-осигурителната система е неразделна част от икономическия живот на страната. Може да променя своя характер с промени в правителството, като става по-либерална, когато властта е в работническата партия, и ограничава своя обхват, когато властта е в консерваторите. Това не е схема, която се приема веднъж за винаги – по-скоро е постоянно променяща се система, отразяваща всички промени в икономическия живот на страната. Осигурителната система е „под контрол“ по време на монархията в Германия преди войната, и придобивките се увеличават само след внимателно проучване за финансовия ефект от тази промяна. Никога работническите движения не успяват да укажат натиск за по-високи обезщетения. Това се променя изцяло по време на Републиката. Там най-често се увеличават обезщетенията, разширяват се обезщетенията за новите работещи, и това се случва въпреки прогнозите на актюерите за предстоящ дефицит.

Става ясно много скоро след като започват да се натрупват резерви, че традиционните възможности за инвестиции скоро ще се изчерпят. По тази причина осигурителните офиси трябвало да търсят нови видове инвестиции. Те откриват, че работодателите и работниците, които финансират осигурителната система, ще извлекат най-голяма полза от инвестиции, които подпомагат за общото благосъстояние на работниците. Затова се включват в програмата за строежи на жилища за работниците, болници, санаториуми и други подобни институции. Осигурителните офиси се възползват от дейностите, тъй като тези институции помагат да се предотврати и лекува инвалидността, с тенденция да се понижат разходите за обезщетения за инвалидност.

Периода с инфлация изпарява натрупаните капитали и унищожава финансовата основа, на която стъпва осигурителната схема. Независимо от факта, че в Германия инфлацията е в небивали размери, тя не слага край на осигурителната система. Въпреки, че има значителни финансови трудности, осигурителната система стъпвайки на нова основа продължава своята дейност и се разширява.

Германия стартира своята социално-осигурителна схема предоставяйки на населените места и отделни групи работещи голяма автономност. В историята обаче малко по-малко се стига до все по-голяма централизация, споделяне на рисковете и лишаване на регионалните офиси от техните правомощия. Тази тенденция е една и съща при всички правителства, като се засилва при национал-социалистическия режим.

На въпросът дали федералното правителство трябва да покрива част от разходите на осигурителната система отговорът е даден от създателите на оригиналния закон. Обаче във времена на финансови трудности дела на федералното правителство в разходите се увеличава значително над първоначално предвиденото. По време на инфлацията, правителството помага на регионалните офиси за облекчаване на тежкото положение на пенсионерите.

Източник: Social Security Administration

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Да се пенсионираш в…

В настоящото има препратки към условията за пенсиониране в различни страни по света. Подлежи на непрекъснато допълване с информация за повече държави.

Да се пенсионираш в…
Австрия
… Белгия
… Бразилия
… Великобритания
… Германия
Канада
… САЩ
Франция
… Холандия
… Чехия
… Швейцария
… Япония
Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

И Боливия прекрати схемата със задължителните частни пенсионни фондове

В края на 2010 г. конгресът в Боливия одобри плановете си да прекрати дейността на задължителните частни пенсионни фондове, да увеличи размера на държавните пенсии и да намали пенсионната възраст. Предишната пенсионна система се състои от 2 стълба:

– универсална пенсия, която се финансира изцяло за сметка на държавния бюджет и е в изключително ниски размери от 2400 боливара на година (около 30 долара месечно) и

– пенсия от задължителни частни фондове (започнали да функционират, когато през 1996 г. Боливия приватизира пенсионната си система), която се финансира от вноски в размер 12,21% от дохода на лицето, като още на входа 4% от парите на лицето отиват за административна такса на частния фонд.

След закриването на задължителните $частни пенсионни фондове$ правителството прогнозира, че пенсионната система ще бъде финансово устойчива през следващите 35 години.

Новото законодателство преустановява дейността на 2-те частни пенсионни дружества, въпреки, че те бяха под контрола на правителството от момента, в който бяха обявени плановете за реформи през 2009 г.

2-та фонда, контролирани от дъщерни дружества на испанската Banco Bilbao Vizcaya Argentina SA и швейцарската Zurich Financial Services AG разполагат с активи за около 4,5 милиарда долара. От друга страна с новото законодателство се създава държавен орган за управление на социалното осигуряване (Gestora Pública de la Seguridad Social de Largo Plazo (GSS)) към министерството на икономиката и публичните финанси, натоварен с управлението на фондовете. Новия държавен орган ще управлява пенсионен фонд с индивидуални сметки с променлив анюитет, фонд за трудова злополука, фонд за професионални рискове и всички други фондове, които са били под управлението на 2-те частни дружества. Новия държавен орган ще поеме плащанията и на универсалните пенсии за възраст, които не са свързани с вноски, които се финансират изцяло от държавния бюджет, и които се администрират до промяната от частната застрахователна компания Vitalicia. Размера на универсалната пенсия се запазва.

Съгласно новите правила минималната възраст за пенсиониране се намалява до 58 от 60 години (65 години преди реформата 2009 г.). Жените могат да се пенсионират с 1 година по-рано за всяко родено дете, но не за повече от 3 деца. Миньорите могат да се пенсионират на 56 години или на 51, ако са работили при вредни условия на труд.

С новото законодателство се създава фонд (Fondo Solidario), който да осигури минимална пенсия за лицата с ниски доходи или самоосигуряващи се лица, които не изпълняват изискванията за пълна пенсия за осигурителен стаж. Тези пенсии ще бъдат равни на 70% от минималната работна заплата в Боливия (476 боливара – 66$ през 2010 г.) и ще изискват поне 10 години с вноски. С 6% ще се увеличава тази минимална пенсия, за всяка допълнителна година с вноски.

Други важни промени:

– възстановява се платимата от работодателя вноска за пенсия 3% от заплатата на служителя. Вноските за служителите са 10%. Вноските за самоосигуряващите се лица са доброволни.

– ще се изплащат обезщетения за погребение от 1800 боливара (250$), ще се предоставят наследствени пенсии на вдовицата (вдовеца) независимо от това дали ще сключи повторно брак.

– размера на пенсиите ще се изчислява върху доходите от последните 24 месеца.

– ратифицира се иберо-американската Convention on Social Security of 2997, което гарантира преносимостта на пенсионните права сред подписалите страни от Южна Америка.

– въвеждат се мерки за добро управление и срещу корупцията, включително създаване на одиторско дружество и мандатност на одиторите, ограничения за инвестиции, изисквания за отчетност пред правителството и отделните пенсионери, и наказание 5-10 години затвор за присвояване или злоупотреба с фондовете.

Източник: International Social Security Association

Въпреки, че да се блокират за управление значителни средства в държавен пенсионен фонд, е изключително лоша идея, все пак и Боливия вече е свободна държава от финансовите пирамиди наречени задължителни „частни пенсионни фондове“.

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Как е възможно да работя повече, а да получавам по-ниска пенсия

Виж още: Как да получим най-голяма пенсия и Как да трупаме осигурителен стаж най-евтино

След като държавата се освободи от робството на финансовите пирамиди наречени задължителни „частни пенсионни фондове“ (които не са обект на настоящата статия) и прекрати дейността им (след проява на държавническо поведение или под натиска на ограбените данъкоплатци), както други държави вече го направиха, на НОИ му предстои да смени дефектната система на осигурителния стаж, с модел, който да отчита реалния принос на всеки, защото по сегашната система недоразуменията са твърде много, гърча за хората да търсят какви ли не начини за придобиване на осигурителен стаж на най-ниска цена и произтичащите от това проблеми, също.

Възможно ли е дадено лице да работи допълнително, а в крайна сметка да се окаже, че ще получава по-ниска пенсия, въпреки допълнителния труд и платени данъци?

Да, това е поредното недоразумение на системата на „осигурителния стаж“. При формула за изчисляване на пенсията = брой години осигурителен стаж * 1,1% * индивидуален коефициент * средномесечен осигурителен доход в страната за последните 12 месеца. (Приемаме, че различията при трупания стаж до 1996 г. не съществуваха, което в противен случай би усложнило крайно много изчисленията).

Ако лицето към момента Х има 30 години стаж. Общия му осигурителен доход, върху който са платени осигуровки за цялата кариера е 216 000 лева (360 месеца при 600 лева осигурителен доход). Допуска се, че средния осигурителен доход в страната за този период също е 216 000 лева. Това означава, че индивидуалния коефициент на лицето е 1 (средния човек). Ако средния осигурителен доход в страната за последните 12 месеца е 600 лева, то пенсията на лицето ще е равна на 30 години стаж * 1,1% * индивидуален коефициент 1 * 600 лева = 198 лева.

Ако лицето продължи да работи смятайки, че ще повиши размера на бъдещата си пенсия, и си намери работа за следващите 10 години, при 2 часов работен ден и получавайки половината от средния осигурителен доход в страната (тъй като работи на 2 часов работен ден, но е 2 пъти по-ефективен от средния човек) – 300 лева. Нормално е да се смята, че ако работи допълнително, 2 пъти по-ефективно и законно си плаща данъците, това ще означава, че ще получава по-голяма пенсия един ден. Резултатът обаче за голяма изненада ще е следния: Общия осигурителен доход на лицето, върху който са платени осигуровки ще е 216 000 (към момента Х) + 120 месеца * 300 = 252 000 лева. Общия осигурителен доход в страната за този период ще е 216 000 (към момента Х) + 120 месеца * 600 = 288 000 лева. Индивидуалния коефициент на лицето става 252 000 / 288 000 = 0.88.

10 години допълнително като работи по 2 часа на ден, ще му се признае 2,5 години осигурителен стаж. И размера на пенсията на лицето след допълнителния 10 годишен труд става: 32,5 години стаж * 1,1% * 0,88 * 600 = 188,76 лева?

10 години труд допълнително, 2 пъти по-голяма ефективност на труда спрямо средния гражданин, а резултатът е по-ниска пенсия, отколкото ако лицето изобщо не беше работило.

Този пример показва нагледно как системата на „осигурителния стаж“ може да наказва този, който работи допълнително, по-ефективно, и за по-малко работно време, а това е така, защото системата на „осигурителния стаж“ е дефектна по принцип (в България още повече) и не отчита реалния принос на хората.

Всеки сам може да се убеди благодарение на безплатния калкулатор Defective Formula 1.0. Всички резултати получени от калкулатора са напълно неангажиращи. Инструкция за ползване:

  1. За работа с калкулатора е необходима последната версия на Excel 2010 от пакета на Майкрософт Office 2010 (на старата версия 2007 калкулатора не е изпробван дали работи коректно).
  2. Общо правило е, че може да се въвежда само в белите полета.
  3. Първоначално зададените стойности са примера от настоящата статия.
  4. След свалянето на калкулатора в първия таб „Базова информация“ на първия ред се въвежда броя години осигурителен стаж на лицето; на втория ред се въвежда сумата от осигурителния доход на лицето за всички месеци до момента в деноминирани лева (като трябва да се има предвид, че за работилите и преди 1997 г. формулата за изчисляване на пенсията е по-различна, сметките с калкулатора са коректни за работилите само след 1996 г.); на третия ред се въвежда сумата от средния осигурителен доход в страната за периода, в който е работило лицето, виж тук; на четвъртия ред се въвежда средномесечния осигурителен доход в страната за последните 12 месеца, виж тук; на петия ред се въвежда тавана на пенсиите в страната; на шестия и седмия ред числата излизат автоматично
  5. В следващия таб „Допълнително стаж и резултати“ може да се експериментира как ще се отрази на размера на пенсията ако лицето продължи да работи при определени условия при трудов договор. На ред 2 се въвежда на колко часов работен ден. На ред 3 се въвежда за колко месеца ще е допълнителния труд. На ред 4 върху какъв месечен осигурителен доход ще се осигурява. На ред 5 се въвежда предполагаемия среден осигурителен доход в страната през този период. На ред 6 предполагаемия средномесечен осигурителен доход за последните 12 месеца след като лицето приключи с допълнителния труд.
  6. Експериментирайки с числата, човек може да стигне до заключението, че ако работи повече при определени условия, е възможно да получава по-малка пенсия…

За модела на осигурителния принос този проблем не е на дневен ред, тъй като няма значение колко труд е положен формално, а какви данъци са платени спрямо средните, които плащат всички останали през всеки отделен месец. При модела на осигурителния принос се отчита реалния принос на всеки и хората имат интерес да бъдат в системата, а тя ще работи за тях. Невъзможно е човек да работи повече, а да се окаже, че ще получава по-малко, както е възможно по системата на „осигурителния стаж“.

Да съборим лобисткия „кодекс за социално осигуряване“ и да приемем нов по модела на осигурителния принос
Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в Анализ, Казуси. Етикети: , . 10 Comments »

Докладът на Сър Уилям Беверидж – Social Insurance and Allied Services (Beveridge Report)

Представен на парламента по заповед на Негово Величество – ноември 1942 г.

Настоящото представлява резюме от доклада, като подробно са разгледани предположенията, методите и принципите. Пълния текст се състои от близо 300 страници.

 Три водещи принципа при препоръките

След всеобхватното проучване на социалното осигуряване, препоръките, които са отправени са при спазване на следните принципи:

– Всички предложения за бъдещето, когато те трябва да ползват опита на миналото, не трябва да се ограничават от групови интереси, в резултат на което е получен този опит. Сега, когато войната е унищожила забележителности от всякакъв вид е възможността да се ползва опита на чисто. По време на революционни моменти в световната история, се правят революции, не кръпки.

– Организацията на социалното осигуряване трябва да е част от цялостна политика за прогреса на обществото. Напълно развито социално осигуряване може да осигури сигурност за доходите. Това е атака срещу бедността. Но бедността е един от 5-те гиганта, които трябва да се реконструират, и най-лесния за атака. Останалите са болестите, невежеството, мизерията и безделието.

– Социалната сигурност трябва да се постигне чрез сътрудничеството между държавата и отделния човек. Държавата трябва да предлага сигурност за труда и приноса. Държавата при организирането на социалната сигурност, чрез гарантирането на национален минимум трябва да остави пространство и да стимулира всеки да допринася доброволно повече от минимума, за себе си и своето семейство.

Планът за социална сигурност, посочен в доклада се базира на тези принципи. Той ползва опита, но не е ограничен от опита. На първо място и преди всичко е план за застраховка – да върне в замяна на принос, средства в размер на екзистенц-минимума, по право и без подоходен тест, така че хората да могат да градят свободно върху нея.

Пътят към свободата от бедността

Работата на междуведомствения комитет започва с преглед на съществуващите схеми за социално осигуряване и свързаните с тях услуги. Планът за социална сигурност започва с диагностика на бедността – на обстоятелствата, при които, в годините предхождащи настоящата война, семействата и отделните лица във Великобритания могат да не разполагат със средства за препитание. По време на тези години безпристрастни научни организации правят социални изследвания за условията на живот в основните градове във Великобритания, включително Лондон, Ливърпул, Шефилд, Плимут, Саунтхемптън, Йорк и Бристол. Те определят дела на хората във всеки град, чийто доходи са под необходимите за издръжка, и анализират степента и причините за това. Във всички проведени социални проучвания се получават едни и същи резултати. Във всички проучвания се оказва, че между три-четвърти и пет-шести от случаите бедността е в следствие загубата на работна сила. Практически останалата една-четвърт до една-шеста е поради несъответстващи доходи на големината на семейството. Тези проучвания са проведени преди въвеждането на добавките към  пенсиите, които редуцират бедността сред възрастното население. Но това не влияе на основното заключение, извлечено от тези проучвания – премахването на бедността изисква преразпределение на доходите чрез социално осигуряване и според нуждите на семейството.

Премахването на бедността изисква подобряване на държавното осигуряване, което е предоставяне на средства при прекъсване или загуба на възможност за доходи. Всички основни причини за загубата на доходи са обект на схемите за социално осигуряване. Ако независимо от тези схеми, твърде много безработни, болни, стари или овдовели хора са останали без адекватни доходи за издръжка според стандартите приети в проучванията, това означава, че обезщетенията са по-ниски от необходимото, или не се получават за такъв период, който е необходим. Освен това помощта, която допълва осигуряването е или недостатъчна, или е достъпна при условия, които хората избягват. Никое от обезщетенията предоставяни преди войната не е свързано със стандартите от социалното проучване. Въпреки,  че обезщетението за безработица не е свързано със стандартите, обезщетенията за болест и нетрудоспособност, пенсиите за възраст и вдовишките пенсии са далеч по-ниски. Компенсациите за работещите са под необходимото ниво за всеки, който се грижи за семейство или чийто доходи от труд са по-малко от два пъти сумата необходима за издръжка.

За да не се позволява загубата на възможност за работа да води до бедност, е необходимо да се подобрят съществуващите схеми за социално осигуряване в три посоки:

– Разширяване на обхвата на включените лица

– Разширяване обхвата на рисковете, които се покриват

– Увеличаване на размера на обезщетението

Премахването на бедността изисква регулиране на доходите в периоди на загуба на такива, при семейни нужди и помощи за отглеждане на деца. Без такова подпомагане като обезщетение или добавка към него при големи семейства, няма как социалното осигуряване да бъде адекватно.

Чрез допълнително преразпределение на доходите със социалното осигуряване и детските надбавки, бедността във Великобритания щеше да е преборена преди сегашната война. Планът за социална сигурност в част 5 от този доклад поставя за цел премахването на бедността след края на войната. Той включва задължително социално осигуряване, с национална помощ и доброволно допълнително осигуряване. Предполага се въвеждане на надбавки за деца на издръжка. Планът предвижда  създаването на комплексни здравни услуги и възможности за рехабилитация, и поддържане на заетостта, избягване на масовата безработица като необходими условия за успеха на социалната сигурност. Тези три мерки (детски надбавки, здравеопазване и рехабилитация, поддържане на заетостта) са описани като основа на плана. Те не са обсъдени в детайлното изложение на плана в част 5 от доклада, а в част 6, която е за по-общите въпроси свързани със социалното осигуряване.

Планът изхожда от фактите, от състоянието на хората, както е разкрито от социалните изследвания между двете световни войни. Планът отчита два други факта за британското общество. Първият е, че дела на хората навършили пенсионна възраст спрямо цялото общество ще бъде много по-голям, в сравнение с когато и да било в миналото. Вторият факт е, че ниската степен на възпроизводство на британското общество ще доведе до бързо и непрекъснато намаляване на населението. Първият факт налага да се търсят начини да се отлага възрастта за пенсиониране. Вторият налага задължително да се търсят начини да се дава приоритет в социалните разходи, на грижите за децата и в защита на майчинството.

Разпоредба за пенсии е най-големия елемент в системата за социално осигуряване. Възрастта за пенсиониране се обсъжда в част 3 от доклада като един от три специални проблеми. Накратко, предложението е да се въведат за всички граждани адекватни пенсии, без тест за доходи, на етапи, с преходен период от 20 години, като ще се предоставя незабавно помощ за лицата, които са в нужда.

При прилагането на преходния период за пенсии по право, планът за социална сигурност във Великобритания следва прецедентът в Нова Зеландия. Размера на пенсиите там е по-голям от предложения в плана, но се достига след преходен период от 28 години, в сравнение с 20 годишния период във Великобритания. След 20 години, нивото на пенсиите в Нова Зеландия няма да е много по-различно от това във Великобритания.

Пенсиите в Нова Зеландия не са под условие за напускане на работа. За Великобритания се предлага тези, които отложат пенсионирането си и продължат да работят, да имат по-голяма пенсия от основната.

Резюме на планът за социална сигурност

Главният елемент от плана за социална сигурност е схема за социално осигуряване срещу  загуба на доходи и за специални разходи като раждане на дете, брак и смърт. Схемата въплъщава 6 основни принципа:

– Плоска ставка за обезщетения

– Плосък размер на вноската

– Унификация на административната отговорност

– Адекватност на обезщетението

– Изчерпателност

– Класификация

Въз основа на тези принципи и в комбинация с национална помощ и доброволно осигуряване, целта на плана за социална сигурност е да се справи с бедността при всякакви обстоятелства.

План, който е проектиран да покрие толкова много различни обстоятелства, трябва да бъде дълъг и подробен. При подготовката на доклада естествено възниква въпроса в каква дълбочина трябва да се достигне и дали не е по-добре да се поставят само принципите. Поради две причини се очертават основните линии, за да се поставят предложенията в детайлност, каквато времето позволи. Първата причина е, че за принципите може да се съди след като се види как работят на практика. Втората причина е, че плана за социална сигурност трябва да влезе в действие когато войната свърши или скоро след това. Няма време за губене за изготвяне на план в пълнота.

Много подробности посочени в част 5 не са нито изчерпателни, нито окончателни. Те са поставени като основа за дискусия, но тяхното формулиране е с цел да се съкрати последващата дискусия. Дори и сред основните предложения в доклада има разлика във важността им за схемата като цяло. Има някои предложения, които въпреки, че са важни и желателни сами по себе си, могат и да бъдат пропуснати без да се променя нищо друго в схемата.

Шестте принципа посочени по-горе са фундаментални. Останалата част от схемата може да се настройва без промени в характера й. Всички нива на обезщетение и допълнителни детайли подлежат на изменения.

Основните разпоредби на плана могат да се обобщят в следното:

  1. Планът покрива всички граждани, без горна граница на доходите, но има отношение към различния им начин на живот.
  2. По отношение на социалната сигурност, населението попада в 6 основни класа:

               i. Работещи по трудов договор

              ii. Друга платена заетост, включително работодатели, търговци и независими работещи от всякакъв вид

             iii. Домакини, които са омъжени жени в работоспособна възраст

             iv. Други в работоспособна възраст, които нямат платена заетост

              v. Лица под трудоспособна възраст

             vi. Лица над трудоспособна възраст

  1. Шестия от тези класове ще получава пенсия за възраст, а петия ще се покрива чрез детски надбавки, които ще се получават за всички деца, когато отговорен родител получава обезщетение или пенсия. Четирите други класа ще бъдат осигурени според обстоятелствата свързани с тях. Всичките 6 класа ще бъдат покрити за цялостно медицинско лечение и рехабилитация, както и за разходи за погребение.
  2. Всяко лице от клас 1, 2 и 4 ще плаща вноска чрез печат върху единен осигурителен документ всяка седмица или комбинация от седмици. При клас 1 работодателя също прави вноски, които се приспадат от заплатата на работника. Вноската ще се различава за различните класове, според обезщетенията, които се предлагат и ще бъде по-висока за мъжете, за да се осигурят средствата за обезщетение за лицата от клас 3.
  3. При прости изисквания за осигурителните вноски, всяко лице от клас 1 ще получава обезщетение за безработица и инвалидност, пенсия за възраст, здравеопазване и подпомагане при разходите за погребение. Лицата от клас 2 ще получават всички тези придобивки с изключение на обезщетение за безработица и за инвалидност през първите 13 седмици от инвалидността. Лицата от клас 4 ще получават всички придобивки, с изключение на обезщетение на безработица и за инвалидност. За заместите, вместо обезщетение на безработица, всички (с изключение на клас 1) ще получават възможност за обучение, която да им помогне да намерят нови средства за препитание ако с това, което разполагат не е достатъчно. Помощ за майчинство, средства за вдовици и разведени и имащи право на пенсия ще се осигурява на всички лица от клас 3 по силата на вноските на техните съпрузи. В добавка към помощите за майчинство, домакините, които имат платена работа, ще получават обезщетение за майчинство за 13 седмици, което да им помогне да не работят, за периода преди и след раждането на детето.
  4. Обезщетенията за безработица, за инвалидност, пенсията за възраст (след преходния период), и обезщетението за обучението ще бъдат с еднакъв размер, независимо от доходите на лицето. Това обезщетение ще бъде в достатъчен размер за всички обичайни случаи. Ще има допълнително обезщетение за мъж и жена, която не е заета на платена длъжност. Когато лицето няма съпруга, или тя е на платена длъжност ще има обезщетение в по-нисък размер. Когато лицето няма съпруга, но е със зависимо от издръжка дете над възрастта за получаване на детски надбавки, ще се получава обезщетение за дете на издръжка. Обезщетението за майчинство на домакини, които работят на платена длъжност ще бъде по-голямо, отколкото обезщетението им за безработица или инвалидност. Ще има специални обезщетения за вдовици. С тези изключения, всички обезщетения ще са в еднакъв размер за мъжете и жените. Инвалидност в следствие промишлена авария или болест ще се третира като всички други видове инвалидност през първите 13 седмици. Ако инвалидността продължи и след това, обезщетението се заменя от промишлена пенсия свързана с доходите на лицето между гарантиран минимум и максимален таван на пенсията.
  5. Обезщетението за безработица ще продължи да се изплаща без тест за доходите дотогава, докато безработицата продължи, но ще е свързано с условия за задължително постъпване, когато бъде намерена подходяща работа или посещения на курсове за обучение. Обезщетението за инвалидност ще се получава без тест за доходите толкова дълго, колкото продължава инвалидността, или докато бъде заменено от промишлена пенсия, като в периода се извършва подходящо лечение или професионално обучение. Пенсиите (различни от промишлените) ще се плащат само при пенсиониране. Те могат да се изискват по всяко време след навършване на минималната възраст за пенсиониране, която е 65 години за мъже и 60 години за жени. Размера на пенсията ще се увеличава ако пенсионирането се отложи. Пенсиите по право ще достигнат пълния си размер в преходен период от 20 години, в който адекватни пенсии според нуждите ще бъдат плащани на всички, които се нуждаят. Положението на съществуващите пенсионери ще се запази. Постоянни пенсии няма да се изплащат повече на вдовици в работоспособна възраст без деца на издръжка, за сметка на което те ще получават временно обезщетение в по-голям размер от обезщетението за безработица или инвалидност, след това ще имат право на обучение ако е необходимо. За вдовиците с грижа за деца на издръжка ще има допълнение към детските надбавки, достатъчна за издръжка без други средства. Положението на съществуващите вдовици по отношение на пенсиите се запазва.
  6. За ограничен брой случаи на нужда, които не са обхванати от социалното осигуряване, ще бъде достъпна национална помощ след подоходен тест.
  7. Медицинско лечение покриващо всички потребности ще бъде осигурено на всички граждани чрез националната здравна служба, организирана чрез здравните заведения и последващо лечение и рехабилитация ще се осигурява за всички, които имат нужда от него.
  8. Ще се създаде министерство на социалната сигурност, което ще отговаря за социалното осигуряване, националната помощ и насърчаването и надзора на доброволното осигуряване. Доколкото е необходимо ще поеме настоящата работа на други държавни ведомства и местни органи в тези области.

Природата на социалното осигуряване

Съгласно схемата за социално осигуряване, която е основната част от плана за социална сигурност, всеки гражданин в работоспособна възраст ще прави вноски според класа в който попада, или омъжените жени ще имат вноски от своите съпрузи. Всеки ще бъде покрит за всички рискове от седмична вноска чрез един осигурителен документ. Всички плащания за безработица, инвалидност и пенсиониране ще се получават докато е необходимо, без тест за доходите, и ще се изплащат от фонда за социално осигуряване, който ще се финансира от вноските на осигурените лица, работодателите им и от държавата. Това кореспондира с двата мирогледа за подхода към проблемите за социална сигурност.

Първият е, че желанието на хората във Великобритания е обезщетенията да са в замяна на вноските, които всеки прави, вместо да се получават безплатно от държавата. Това желание е показано както от популярността на задължителното осигуряване, така и от феноменалния ръст на доброволното осигуряване срещу болест, смърт, и за болнично лечение.

Втората гледна точка е, че каквито средства са необходими за осигуряване на обезщетенията в такъв размер и за колкото дълго е нужно, трябва да дойдат от фонд, към който получателите са правили вноски и към който те може да трябва да правят по-високи вноски ако фонда няма достатъчно ресурси. Според планът приет 1930 г. по отношение на продължителната безработица и продължителната инвалидност, когато държавата трябва да поеме бремето, което не се покрива от осигуровките, за да се запази ниска вноската е грешно по принцип. Осигурените лица не трябва да чувстват, че е възможно да се получават приходи за безделие, които се финансират от бездънната държавна хазна. Правителствата не трябва да чувстват, че като плащат социални помощи могат да избягат от отговорността безработицата и болестите да се сведат до минимум. Директните разходи на държавата трябва да отиват за запазване на трудовата заетост и други производителни ресурси на страната, и в предотвратяването и борбата с болестите, а не да ремонтира дефектна схема за осигуряване.

Държавата не може да се изключи напълно от предоставянето на пряка помощ за хората в нужда, след подоходен тест. Някои с физически недъзи е възможно да нямат никакъв принос, но да са обхванати от осигурителната схема. Получаването на обезщетения без тест за доходи, за неограничен период от време означава, че трябва да има определени условия на един или друг етап, като например условията как получателите на обезщетение да използват времето си, така че да оздравеят или да се пазят здрави.

Освен това за получаването на пенсия за възраст се налагат условия за внасяне на вноски за значителен брой години. При въвеждането на адекватни пенсии трябва да има преходен период, по време на който онези, които не покриват условията за пенсии за принос, но са в нужда, посрещат нуждите си чрез помощи.

Националното подпомагане е основен метод в целия план за социална сигурност, и практиката показва, че подпомагането след подоходен тест може да се администрира справедливо, като се взимат индивидуалните обстоятелства.

Но обхвата на подпомагането ще бъде стеснен от самото начало и ще намалее по време на преходния период за пенсиите.

Схемата за социална сигурност е проектирана сама по себе си да гарантира доходите необходими за издръжка при всякакви обстоятелства в рамките на нормалното.

Схемата е описана като осигурителна, защото спазва осигурителния принцип.

Описана е като социално осигуряване, за да се разграничи от доброволното осигуряване.

На първо място, докато определянето на премията според риска е в основата на доброволното осигуряване, това не важи при системата за социално осигуряване, където вноските са задължителни по силата на закон.

На второ място, според актюерските рискове като смърт, старост или болест, е необходимо при доброволното осигуряване да се заделят резерви.

Държавата с правото си да определя размера на данъците, не е необходимо да заделя резерви и на практика не го е правила в миналото. Реализирайки задължителното социално осигуряване няма нужда да залага премия в зависимост от риска, а е въпрос само на политическо решение какво да се направи.

Когато стартира държавното осигуряване във Великобритания се смята, че задължителното осигуряване трябва да е както при доброволното осигуряване като се изчислява размера на осигуровката спрямо риска. По този начин е реализирано здравното осигуряване по системата на Approved Societies. Смятало се е осигуряването за безработица да е в зависимост от индустрията, като се насърчава специални схеми за осигуряване от индустрията и като се връщат вноските на лицата, които не са ползвали обезщетения. В още по-ранни времена размера на премиите за индустриалните рискове е последица от формата, при която вноските за трудовите злополуки се правят – отговорност на работодателя е да прави доброволни застраховки на работниците си. 30-на години след 1912 г. общественото мнение страни от тези начални идеи. Тази промяна е най-изразена по отношение на безработицата, където в общата схема, осигуряването от индустрията спада до исторически изключения. Днес общия аргумент е, че размера на безработицата в индустрията е извън контрол. Всички браншове зависят едни от други. Същата тенденция в общественото мнение е и по отношение на здравното осигуряване. По отношение компенсациите на работниците, същия аргумент се използва от федерацията на миньорите – всички останали индустрии не могат да съществуват без въгледобив, затова всички индустрии трябва да поемат разходите за злополуките и болестите при добива на въглища.

Общественото мнение изглежда ясно изразено. Сантиментите на британския народ са при задължителното осигуряване организирано от държавата за всички условията да бъдат едни и същи. Никой не може да претендира да плаща по-малко, защото е по-здрав или е с по-голяма заетост.

Терминът „социално осигуряване“ предполага, че е задължително за всички. Налага се обединяването на рискове, освен когато отделянето на рисковете има социална цел. Може да има съображения на социалната политика за адаптиране на размера на осигуровките според риска, с цел да се стимулира избягването на опасностите по време на трудовата дейност.

Размер на вноските и обезщетенията

Социалното осигуряване трябва да има за цел да осигури минимален доход необходим за издръжка. Какъв трябва да е размера на вноските и обезщетенията не може да се определи сега по две причини. Първо, невъзможно е днес да се прогнозира със сигурност нивото на цените след войната. Второ, определянето на това какво е необходимо за разумно човешко съществуване е въпрос на преценка, която се променя с времето.

Процедурата приета за справянето с този проблем е да се определят минималните средства за издръжка, дадени от независими експерти, да се определи седмичния доход, който ще е достатъчен за издръжка при обичайните нива на цените. Обезщетенията, пенсиите и безвъзмездната помощ са посочени като временни след войната. На тяхна база е възможно да се намери най-подходящата връзка между размерите на обезщетенията и осигуровките.

Размера на вноските не е от съществено значение. Ако стойността на парите, когато схемата започне да функционира се различава съществено от допусканията, на които се основават ставките, възможно е да се променят, без да се променя значително самата схема.

Ако социалната политика трябва да изисква обезщетения в по-голям размер от този необходим за издръжка, размера на обезщетението и вноските може да се повиши без да се променя структурата на схемата.

Ако социалната политика или недостига на средства налагат обезщетенията да са в по-нисък размер, обезщетенията и вноските трябва да се намалят, въпреки че няма да е толкова лесно без някои промени в рамките на схемата.

Най-важните от ставките са 40 единици обезщетение за мъжете и жените когато са безработни или неработоспособни, и след прехода добавка от 8 единици на дете седмично. Тези суми са голямо допълнение към съществуващите обезщетения. На практика означават, че безработен или неработоспособен мъж или съпруга, която не работи, с две деца, ще получава 56 единици седмично, докато трае безработицата или неработоспособността, в сравнение с 33 единици за безработица и 15 единици за болест с някои добавки, които важат преди войната. За омъжените жени, които имат доходи от трудова заетост ще има обезщетение за майчинство от 36 единици седмично, в продължение на 13 седмици, в допълнение към помощите за майчинство от 4 паунда, които се полагат за всички омъжени жени. Други обезщетение за овдовели или пострадали при трудова злополука се увеличават по подобен начин.

Ще има нови обезщетения за погребение, брак и други нужди, както и пълно медицинско обслужване на институционално ниво, за всички граждани и лицата на тяхна издръжка, които няма да плащат за лечението.

При тези нива на обезщетенията общия бюджет за социална сигурност, включващ детските надбавки, безплатното здравеопазване и рехабилитация ще се оценява на 697 милиона паунда през 1945 г. като първа година от плана, и на 858 милиона паунда през 1965 г.

Очаква се при тези нива вноските от работниците да покриват около 25% от бюджета за паричните обезщетения и добавките за деца. Остатъка ще бъде осигурен от вноски на работодателите и чрез централния бюджет.

Опита да се определи размера на обезщетенията и пенсиите на научна основа, по отношение необходимите средства за издръжка е изправен пред сериозни трудности в условията на съвременна Великобритания. В този и в други отношения, формирането на задоволителна схема за социална сигурност зависи от решаването на други проблеми от икономически и социален характер. Обект на неизбежните трудности е оценяването в числа на минимума необходим за издръжка. По същото време схемата е пълна с аномалии, многобройни агенции и ненужни административни разходи, които ще се заменят от координация, простота и икономичност.

Единно социално осигуряване и промени

Предимствата на унифицираната система за социално осигуряване са неоспорими. Те могат да се получат само с цената на промени в настоящата административна машина. Принципните промени от сегашната практика са посочени по-долу. Причината за всяка от тези промени е дадена в част 2 от този доклад.

  1. Унификация на социалното осигуряване по отношение на вноските, даваща възможност на осигуреното лице да получи при нужда всички обезщетения чрез една седмична вноска и чрез един единствен документ
  2. Унификация на социалното осигуряване и подпомагане по отношение на администрирането му от Министерството на социалната сигурност и неговите местни представителства, чрез които се достигат всички осигурени лица
  3. Ревизия на настоящата система даващи различни обезщетения за еднакви осигурителни вноски
  4. Ревизия на настоящата схема за компенсация на работниците и включване на разпоредба за трудовите злополуки и заболявания в унифицираната схема за социално осигуряване, даваща специални пенсии при продължителна неработоспособност и безвъзмездни средства за лица на издръжка в случай на смърт причинена от трудова злополука или заболяване.
  5. Отделяне на медицинското обслужване от администрирането на изплащането на парични обезщетения и създаване на условия за цялостно медицинско обслужване на всеки гражданин, покриващо всички лечения и всяка форма на неработоспособност, като всичко ще е под надзора на здравните служби.
  6. Припознаване на домакините като отделен клас осигурени лица, на които ще се предоставят обезщетения спрямо специфичните им нужди, включващи при всички случаи субсидия при сключване на брак, при раждане на дете, при смърт на съпруга и пенсии за възраст. Ако домакините нямат заетост носеща доходи, получават обезщетение по време на безработица или неработоспособност на съпруга. Ако са заемали платена длъжност получават специално обезщетение за майчинство в добавка към субсидията, и по-ниски обезщетения за безработица и неработоспособност
  7. Продължаване на осигуровката при продължителна неработоспособност за всички заети лица, и на осигуряването за пенсии за старост за всички лица в трудоспособна възраст, независимо дали за заети на платена длъжност или не.
  8. Възможност за безплатно обучение на всички, които са изгубили поминъка си, независимо дали е бил платен или не.
  9. Приравняване на обезщетенията и пенсиите за безработица, инвалидност, различни от тези за продължителна инвалидност поради трудова злополука или болест и пенсионирането за възраст
  10. Приравняване на условията за обезщетения за безработица и неработоспособност, включително неработоспособност поради трудова злополука или болест
  11. Приравняване на вноските за обезщетение за безработица и неработоспособност (с изключение когато е поради трудова злополука или болест) и ревизия на условията за вноски за получаване на пенсия
  12. Обезщетението за безработица да се получава в пълен размер за неограничен период, при условия за задължителни обучения и постъпване на работа ако бъде намерена подходяща
  13. Обезщетението за инвалидност да се получава в пълен размер за неограничен период от време
  14. Пенсиите (различни от индустриалните) да се увеличават за всяка година с вноски след навършване на възрастта за пенсиониране (65 за мъже и 60 за жени)
  15. Обединяване на схемите за безработица, за селското стопанство, банковото дело, финанси и застраховане към общата схема за социално осигуряване
  16. Премахването на изключенията от осигуряване за:
    1. Държавни служители, местна администрация, полиция, медицински сестри, работещи в железницата и др.
    2. Лица с доходи над 420 паунда на година, които не упражняват физически труд
  17. Смяна на разпоредбата за вдовишки пенсии, като трябва да се отговаря на нуждите при всеки различен случай. Предоставя се временно обезщетение при всички случаи, обучение ако е необходимо и обезщетение докато вдовицата трябва да се грижи за деца на издръжка
  18. Включване на субсидията за погребение в задължителната осигуровка
  19. Прехвърляне на функциите местната администрация към Министерството на социалната сигурност по отношение на държавното подпомагане различно от лечение
  20. Прехвърлянето на отговорността за незрящи към Министерството на социалната сигурност, и създаване на нова схема за поддържане на благосъстоянието им чрез сътрудничество между министерството, местните власти и доброволни агенции
  21. Прехвърляне към Министерството на социалната сигурност на функциите свързани с работата на митническите органи по отношение на пенсиите несвързани с вноски
  22. Смяна на комитета за задължително осигуряване срещу безработица с подобен, но с разширени правомощия
  23. Преобразуване на бизнеса с индустриално осигуряване в обществена услуга и др.

Този значителен списък с промени не означава, че предложенията на доклада не признава постиженията на миналото. Каквото се предлага днес за унифицирана социална сигурност произлиза от това, което е вече постигнато. Запазва се принципа разходите на осигурителната система да се покриват между работника, работодателя и държавата. Запазва се и се разширява принципа, че задължителната осигуровка трябва да осигурява обезщетение в един и и същ размер, независимо от доходите, в замяна на плоски вноски от всички. Запазва се най-добрия метод за отчитане на вноските към системата по отношение на документирането им чрез осигурителни печати. Предложената схема в някои отношения е революция, но по по-важните неща е естествено развитие от миналото.

Планът за социална сигурност се представя като нещо, което може да се въведе в действие веднага след края на войната. В меморандум от актюера на правителството по отношение на финансовите аспекти на плана се приема за целите на свързаните с него разходи по отношение броя на населението, че планът ще започне да действа от 1 юли 1944 г., а първата цяла година ще бъде календарната 1945 г. Но с оглед законодателната и административна работа, която ще е нужна да се приведе планът в сила, толкова скоро ще е възможно само ако се приемат принципите на плана от правителството и парламента.

ЧАСТ 5

ПЛАН ЗА СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ

ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ, МЕТОДИ И ПРИНЦИПИ

Обхват на социалната сигурност – терминът „социална сигурност“ се използва, за да обозначи осигуряването на обезщетение при загуба на работата, при болест, злополука, пенсиониране за възраст, подпомагане за погребение, и да се покрият извънредните разходи свързани с раждане на дете, брак или смърт. На първо време социалната сигурност означава сигурност за минимални доходите, но системата трябва да се стреми възможно най-скоро да  се отстрани причината за загубата на доходи.

Три предположения – не може да се изработи задоволителна схема за социална сигурност с изключение на следните случаи:

– Надбавките за деца до 15 години или в редовно обучение до 16 години

– Здравни и рехабилитационни услуги за превенция и лечение на болести и възстановяване на трудоспособността за всички членове на обществото

– Поддържане на заетостта, тоест избягване на масовата безработица

Три метода за сигурност – планът за социална сигурност е очертан по-долу, включващ три метода: социално осигуряване за основните нужди, национална помощ при специални случаи, доброволно осигуряване за допълнения към основното подпомагане. Социалното осигуряване означава предоставяне на парични средства при условията за задължителни осигурителни вноски направени преди това, независимо от средствата, с които разполага индивида към момента на претенцията за обезщетение. Докато социалното осигуряване може и трябва да бъде основен инструмент за гарантиране на доходите, не може да бъде единствен. Необходимо е да се допълва и чрез доброволно осигуряване. Националното подпомагане означава предоставяне на парични средства при доказана нужда от тях по време на претенцията, като се взимат под внимание индивидуалните обстоятелства за всеки отделен случай. Подпомагането е необходимо допълнение към социалното осигуряване, като може да разшири обхвата му. В допълнение към социалното осигуряване и подпомагане, има място и за доброволно осигуряване. Социалното осигуряване и подпомагане се организират от държавата, за да гарантират основен доход за издръжка. Доходите и разходите на населението обаче се различават драстично. Поддържането на висок стандарт при изпадане в нужда е въпрос на личен избор и е необходимо лицето да се осигурява допълнително и доброволно. Но държавата трябва да е сигурна, че мерките й дават свобода и насърчават подобно доброволно осигуряване.

6 принципа на социалното осигуряване – схемата за социално осигуряване стъпва на 6 основни принципа:

– Фиксиран размер на обезщетението за издръжка

– Фиксиран размер на осигурителната вноска

– Унификация на административната отговорност

– Адекватност на обезщетенията

– Изчерпателност

– Класификация

Фиксиран размер на обезщетението за издръжка – първия принцип на социалното осигуряване е предоставяне на обезщетение в един и същи размер, без значение от доходите на лицето преди да изпадне в безработица, неработоспособност или да се пенсионира. Изключение е направено само за продължителната неработоспособност в резултат от трудова злополука. Този принцип идва от признаването на мястото и важността на доброволното осигуряване и осигурителната схема предложена за Великобритания от тази в Германия, Съветския съюз, САЩ и повечето страни с изключение на Нова Зеландия. Фиксирания размер на обезщетението е един и същ при загуба на доходи поради безработица, инвалидност, пенсиониране. За периодите на майчинство или след загуба на съпруга има временно обезщетение в по-голям размер.

Фиксиран размер на осигурителната вноска – втория фундаментален принцип е, че задължителното осигуряване трябва да е в един и същи размер, независимо от доходите. Всички осигурени лица, бедни или богати плащат едни и същи осигуровки. Тези с по-високи доходи плащат повече косвено, тъй като една част от разходите на социалното осигуряване се покрива от държавния бюджет. Тази черта разграничава схемата предложена за Великобритания от схемата установена наскоро в Нова Зеландия, според която размера на осигуровките е свързан с доходите. Единствено изключение е по-голямата вноска за работещите в индустрии с по-голям риск.

Унификация на административната отговорност – третия принцип е да се концентрира администрирането на системата за по-голяма ефективност и по-ниски разходи. За всяко осигурено лице ще има седмична вноска, която да покрива всички рискове. Ще има локални офиси във всяка област, които да обслужват гражданите. Методите за плащане на различните обезщетения ще взимат под внимание обстоятелствата на осигуреното лице. Всички вноски се правят към фонда за социално осигуряване и всички обезщетения се изплащат от този фонд.

Адекватност на обезщетенията – единния размер на обезщетението трябва да бъде достатъчен, за да се покрият разходите за издръжка във всички нормални случаи. Обезщетенията трябва да се изплащат, дотогава, докато от тях има нужда.

Изчерпателност – не трябва да се оставя нито на социалното подпомагане, нито на доброволното осигуряване който и да е основен риск, който може да се покрие от схемата за социално осигуряване. За всички рискове, толкова общи като например разходите за погребение, схемата на задължителното социално осигуряване е много по-евтина за администриране от доброволното осигуряване.

Класификация – социалното осигуряване, въпреки, че е унифицирано и всеобхватно, трябва да взима под внимание начина на живот на различните слоеве на обществото. Някои зависят от доходите получавани от труд, някои печелят по друг начин, домакините пък оказват жизненоважни неплатени услуги, някои са под трудоспособната възраст, а други над нея. Терминът „класификация“ се използва, за да обозначи, че е необходима различен подход при осигуряването според различните обстоятелства, за всеки от тези класове от обществото. Но класификацията не се прави по икономически или социален признак.

6 класа на населението – според нуждите на хората. От гледна точка на социалната сигурност хората се разделят на 6 основни класа: служители, работещи друга платена работа, домакини, други в работоспособна възраст, под работоспособна възраст, над работоспособна възраст. Някои рискове, например за медицинско лечение или за погребение са общи за всички. Но лицата под работоспособна възраст се нуждаят от детски надбавки, а тези над работоспособна възраст от пенсии. Останалите 4 класа имат различни нужди, за които ще бъдат осигурени от вноски, независимо дали са направени от тях или от друго лице за тях. Клас 1 (работещите на трудов договор) в добавка към медицинските грижи, разходите за погребение и пенсия, се нуждаят от сигурност срещу загуба на доходи в следствие от безработица или неработоспособност. Клас 2 (заети с доходи, но не по трудови правоотношения) не могат да са осигурени срещу загуба на работа, но се нуждаят от сигурност срещу загуба на доходи поради неработоспособност. Клас 3 (домакини) без платена заетост нямат нужда от загуба на доходи поради неработоспособност или друга причина, но имат специфични нужди произтичащи от брака. Клас 4 (останалите в работоспособна възраст) е хетерогенна група, в която малка част от хората остават за голяма част от живота си, но която се нуждае от средства при медицинско лечение, погребение и пенсиониране, също така да си намерят нов поминък.

8 причини за бедността:

– Безработица – невъзможност на работоспособно лице да работи срещу възнаграждение. Осигурителната система осигурява обезщетения и субсидии

– Неработоспособност – невъзможност на лице в работоспособна възраст да работи срещу възнаграждение поради болест или злополука. Осигурителната система предоставя обезщетение и индустриална пенсия

– Загуба на препитание – от лица работещи на свободна практика. Предоставя се обучение, което да ги подпомогне да се преквалифицират и намерят ново препитание

– Пенсиониране – системата предоставя пенсия за възраст

– Брак – нуждите на жената се удовлетворяват чрез:

  • Субсидия при сключване на брак
  • Субсидия при раждане на дете и ако жената е работила преди раждането, обезщетение за майчинство
  • Обезщетение или пенсия при загуба на доходи от съпруга поради безработица, инвалидност или пенсиониране
  • Обезщетение според индивидуалните обстоятелства при смърт на съпруга
  • При развод – обезщетение, издръжка и възможност за обучение
  • При невъзможност за изпълнение на домакинските задължения – субсидия за платена помощ при болест, като част от лечението

– Разходи за погребение – предоставя се субсидия

– Деца – до навършване на 16 години ако учат се предоставят детски надбавки

– Физическо заболяване или нетрудоспособност – предоставя се лечение и рехабилитация

Работници по трудови правоотношения (клас 1) – това са лица, които зависят от доходите, които получават по силата на договор за труд, включително чиракуване. Границите на този клас се коригират чрез някои изключения и допълнения. Осигурените лица от този клас имат трудова книжка, които представят на работодателя за печат. Работещите, които са наети от друг член на семейството се изключват от този клас и попадат към клас 2, за да се избегнат фиктивни претенции за обезщетения за безработица. Лица от клас 2 или 4 наети на временен трудов договор могат да изискват освобождаване от вноски, а лицата от клас 3 могат да се освободят от вноски толкова дълго, колко желаят. Освободените лица представят на работодателя специална карта за печат.

От друга страна, някои изключения, с които се освобождават от вноски определени лица, повече няма да се прилагат. По специално:

– Няма да има изключения за който и да е работник на основание лимит според доходите

– Работниците на възраст над работоспособната, няма да имат право да избират дали да се осигуряват или не заради принципа, че пенсия се получава само на оттеглили се от трудова възраст поради възраст (65 години за мъже и 60 години за жени). Тези, които продължат да работят след това, трябва да правят вноски, като могат да се пенсионират по всяко време след това.

– Всички трябва да правят вноски независимо от личния им риск. За военните специални условия за вноски ще им осигуряват право на обезщетение, когато се върнат към цивилния си живот. За търговците ще има специални договорености за вноски според условията на тяхната заетост.

Работещи друга платена заетост (клас 2) – това са всички, които работят с платена заетост и не са включени към клас 1. Повечето от тях са лица, които работят за своя сметка и са работодатели на самите себе си, включително амбулантни търговци, фермери и др. Работещите от клас 2 плащат вноски чрез книжка за заетост. Ако лице от клас 2 прекъсне своята дейност и бъде нает по трудов договор, ще премине към клас 1 и ще има право на обезщетение за безработица в допълнение към останалите обезщетения от клас 2. Ако е нает на временен трудов договор, само работодателя ще прави вноски като лицето няма да има право на обезщетение за безработица. Обратно, ако лице, което е основно заето по трудов договор, но което също работи по нетрудови правоотношения, ще има право на освобождаване от вноски от клас 2. Лицата от клас 2 ще имат право да кандидатстват за освобождаване от вноски ако техния доход е под определен минимум – примерно 75 паунда на година.

Домакини (клас 3) – това са омъжени жени в трудоспособна възраст, живеещи със своите съпрузи. Домакиня, която има платена работа, може да избира дали да прави вноски за клас 1, клас 2, или да не прави никакви вноски.

Други лица в работоспособна възраст (клас 4) – това са в основно ученици и студенти над 16 години, неомъжени жени, ангажирани с домашни задължения, неработоспособни поради загуба на зрението или друго физическо увреждане, без да имат право на обезщетение от схемата за социално осигуряване. Лицата със загуба на зрението и други физически увреждания след приемането на новата схема ще се третират като принадлежащи към клас 6 (получаващи пенсия), а не към клас 4. Всички останали в клас 4 трябва да имат осигурителна книжка и да правят вноски тази книжка трябва да се издаде, за да се получи трудова книжка или карта за заетост. Лицата в клас 4 могат да се освободят от осигурителни вноски ако общия им доход е под определен минимум – примерно 75 паунда на година.

Лица под трудоспособна възраст (клас 5) – всички лица на възраст под 16 години, които са в редовно обучение, независимо дали задължително или доброволно

Лица над трудоспособна възраст (клас 6) – минималната пенсионни възраст ще бъде 65 години за мъжете и 60 години за жените, но лицата, които продължат да работят ще правят вноски и ще се третират като принадлежащи към клас 1 или клас 2.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 459 other followers