Кой изпълнява функцията на сервитьорка на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“?

Предварително извинения към всички средностатистически прасета, които по една или друга причина може да се почувстват засегнати – тази статия не се отнася за тях. Организациите за защита на животните също да не се засягат, не става дума за средностатистическото прасе – животинка. Не се насажда желание за жестокост към животни по никакъв начин.

Колкото до лакомите свини от тази статия – те може и да са просто една фикция, но за който се припознае, не трябва да се засяга, а напротив – статията е богато приветствие, аплодисменти за брилянтната схема. Свръхалчността, свръхнаглостта са качества, които не всеки има, и които трябва да се оценяват.

Комисията за финансов надзор в историята, е просто една фикция в страната Х. Ако някой работещ в организация с подобно име се засегне, то съвпадението е абсолютно случайно (100% гаранция случайност), тъй като КФН в страната Х не съществува.

Всички линкове към статията са също така 100% случайно съвпадение, не трябва да се свързват по никакъв начин с реални лица и събития.

Историята започва така… Действието се развива в страната Х.

През 1999-та година по между другото в тази страна Х от втория свят, успешно била прекарана реформа на пенсионната система, като преди това напълно умишлено, всички спестявания на населението били откраднати. Протестите били страшни. В хората започнало да се навява съмнението, че целта на реформата е умишлен геноцид за възрастното население. Мнозинството смятали, че системата не им дава достатъчно (тези с минимална пенсия), а други смятали, че системата им дава по-малко, отколкото са заработили (тези с максимална пенсия). В действителност най-вероятно през 1999-та било взето решението системата да е такава каквато ще е, защото сметките се връзвали, без значение дали и получаващите по-малко от заслуженото, и получаващите много повече от заслуженото, ще са тотално недоволни от тази система.

Възрастните хора смятали, че се подлагат на геноцид, но в действителност 1999-та бил подготвен геноцида не за тях, а за младото поколение – родените след 1959 г. По прехвален модел от страна от третия свят се взело решението пенсионната система да се състои от 3 стълба – държавна пенсия (тази, която трябва да се компрометира умишлено и постоянно, но това трябва да се пази в тайна), задължителна допълнителна пенсия от частен фонд, и доброволна допълнителна пенсия от частен фонд.

Хубавото на реформата от 1999-та и късметът за родените след 1959 г. било, че задължителните частни фондове така и не почнали да работят в началото. От април 2002 г. обаче данък ДЗПО започва да постъпва в няколко частни фирми. До края на 2003 г. този данък е 2%. До края на 2005 е 3%. През 2006 е 4%, а от 2007-ма до сега е 5%. Хорът на свободните певцопойците изпаднал във възторг какъв голям успех е данък ДЗПО да става все по-голям. Все по-големи данъци да постъпват в принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“, точно както всеки с либерално мислене разсъждава?

Само че този данък не е допълнителен (което е още по-хубаво, нали?), родените след 1959 г. не плащат повече, за да получават допълнителна пенсия, а точно толкова, колкото и родените преди 1960 г. Лошото е, че тъй като с държавна принуда родените след 1959 г. са плащали данък ДЗПО, то държавната им пенсия трябва да бъде редуцирана пропорционално на плащанията за този данък. Обаче спокойно, парите в принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са напълно гарантирани. Има държавен орган, създаден със закон, който се грижи парите иззети с държавна принуда от хората, да не бъдат откраднати.

Страната Х си има кодекс за социално осигуряване, където пише, че „Минималната доходност за съответните видове пенсионни фондове представлява 60 на сто от средната постигната доходност или с 3-процентни пункта по-малка от средната – което от двете числа е по-малко.“

На обикновения читател може и да не му направи впечатление, но както е разписано в закона, ако средната доходност на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ е -97%, то някой от тях може да реализира доходност 100% загуба и ще е напълно в духа на закона. Нещо повече – това е духа на закона. Ама няма да се плашите, парите са на сигурно място.

Държавния орган, който следи да не би принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ да се отклоняват с повече от 3% от средната доходност, тоест ако средно всички тези фондове загубят 97% от парите на хората, някой от тях да не загуби 101%, в страната Х се нарича комисия за финансов надзор.

По официален първоначален замисъл от 1999-та година тези принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“ трябвало да бъдат възприемани като капиталови, подпомагащи националната икономика и от малкото пари (някакви си 5% от доходите на хората) да върнат много високи пенсии – от природата ще се появи разликата – въздух, дъждовна вода, пясък, слънце и т.н.

Значи тези принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“ може да се разглеждат като едни добри прасета, които ще се угояват с 5% данък върху доходите на хората (ама не на всички, а основно от най-богатите, които плащат най-много данъци спрямо доходите си – социално подпомагане за бедни милионери трябва да има, все пак това е страната Х).

Ролята на страната Х е да съдере кожите на данъкоплатците, да даде парите на добрите прасета да кльопат, а тъй като прасетата ще набиват не само кожите на данъкоплатците, но и каквото намерят на земята – кал, дъждовна вода, пясък и т.н., то като дойде време за пенсиониране, на младите ще са приготвени прасета, които да са наддали повече, от колкото им е давано за плюскане – това е по гениалния модел в страна от третия свят. От кожа на данъкоплатец, пясък, дъждовна вода и кал – голямо прасе за пенсионера – пълна гаранция.

То хубаво това нещо, но през годините се оказало, че прасетата от пясък, дъждовна вода и кал не наддавали, а на всичкото отгоре кожата на данъкоплатеца, която им била давана за плюскане била повече, отколкото общото тегло на прасетата взети заедно. Комисията за финансов надзор обаче не отчитала аномалии, тъй като всичко е в рамките на закона – ако всички прасета набиват кожи на данъкоплатец, но никое от прасетата не слабее с повече от 3% спрямо средното, то всичко е в рамките на закона.

Прасетата обаче били обезпокоени, почувствали несигурност. През 2010 г. стопанката им държавата била много недоволна, че толкова години им е предоставяно да плюскат кожа на данъкоплатци, а не само, че не са наддали както трябва, но са и отслабнали. Те трябвало освен с угояването с кожи на данъкоплатци да набиват и пясък, дъждовна вода, кал и каквото друго има в кочината, че да наддадат на тегло и да има някакъв смисъл от тях. Но не. И прасетата били в опасност – „ийк, ийк“.

Спокойно, те си имат ангели пазители в страната Х – наричани „конституционния съд“. Държавата може и да им е хвърлила око да ги маха, но ангелите пазители ще ги бранят до изтичане на мандата си.

Не че е толкова трудно да се преодолее съпротивата на тези ангели, като се попита данъкоплатеца да продължава ли да му се дерат 5% от кожата всеки месец и да се дават на прасета, които не само не напълняват, но и слабеят, или да се спре схемата, прасетата да не участват повече в системата и кожата на данъкоплатеца да си остане на гърба му, за да си я прави каквото иска. Не е никак трудно, въпрос на желание само.

Прасетата обаче решили да се съберат в заведение и да умуват какво да се прави, защото ако им спрат кожите на данъкоплатците, ще останат на пясък, вода, кал и каквото друго намерят в кочината. Затова измислили хитър и коварен план. Викнали сервитьорка (тя се казвала комисия за финансов надзор) и поръчали от менюто:

- Ние слабеем, а данъкоплатците имат очаквания към нас, затова от 2017 г. искаме не 5%, а 7% от тяхната кожа месечно – ходи да обясниш на държавата в кухнята да засили дрането

- Данъкоплатците не трябва да знаят колко тежим в действителност, ще ползваме нагласен кантар и ще показваш наддаването за такъв период, че винаги да изглеждаме по-тежки от преди.

- На данъкоплатците трябва да им се съобщи, че ние сме все пак прасета, зависими сме от праха по земята и дъждовната вода, а е криза, да имат предвид, че може и да отслабнем, това трябва да го напишем официално някъде, примоли се за промяна в закона – така да бъде: „информиране на осигурените лица чрез рекламните и информационни материали за фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, че при управлението на активите на фонда не се гарантира положителна доходност и запазване в пълен размер на внесените по индивидуалните партиди средства

- Искаме да можем да набиваме от всичко и от други кошари, сега сме много ограничени и как да тлъстеем при това положение

- Направили сме голяма кочина, а и сме отслабнали, трябва ни някакво оправдание, че ще ни спрат иначе кльопаницата. Четохме, че номерът в страна от третия свят минава много добре – искаме да се въведат мултипрасета, за да има как да обясним след няколко години, когато пенсионерите поискат свинско, че сланината се е стопила и това е по тяхна вина, а не сме ние виновните.

Сервитьорката си записала менюто и представила исканията на държавата. Те много приличали на тези, тези, тези, тези, тези (всяка прилика с действителни комисии за финансов надзор, други органи на власт, лица и каквото и да е друго, в реални държави, е напълно случайна)

И сега какво трябва да обяснява държавата Х на данъкоплатеца?

Май официалната версия за създаването на прасетата беше, че от малко кожодерене, много шунка ще пада, по чилийски, а то се оказва, че прасетата искат още повече да набиват, но без никакви гаранции (както вече повече от 10 години се кара) дали въобще ще има и грам свинско при пенсиониране.

Прасетата от бъдещо свинско, се превръщат в изискващи все повече кожа от данъкоплатеца – от 2017 г. трябва да му се вдигне данък ДЗПО до 7%, за да има по-мазна и тлъста шунка (тя направо много тлъста и мазна, не забравяйте че всяка прилика с действителни лица и събития е 100% и напълно случайна), а ако има възможност и повече от 7%.

Не беше май замисъла държавата да ходи да пита тези няколко частни прасета какво те искат, а прасетата трябваше да са в услуга на данъкоплатеца?

Може би понеже няма никакъв политически риск с принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, ей така между другото държавата се е превърнала от поръчващата музиката в сервитьорка?

- Прасетата искат повече плюскане – държавата да ходи да го събере

- Прасетата искат нагласен кантар – държавата да го осигури

- Прасетата искат да няма големи очаквания за шунка от тях – държавата да ходи да го съобщи на данъкоплатците и да обяснява къде е избягала шунката след това

- Прасетата търсят начин да избягат зад граница, държавата да го узакони

- Прасетата искат мултипрасета – държавата да ги регламентира

Добре де, ами държавата сервитьорка поне ще получи ли бакшиш? Или само ще я използват в заведението?

В страната Х данъкоплатците са вечно недоволни, в последните месеци излизат на протести:

- Че няма достатъчно пари за образование

- Че няма достатъчно пари за наука

- Че няма достатъчно пари за младите

- Че няма достатъчно пари за субсидии за земеделие

- Че няма достатъчно пари за здравеопазване

- Че няма достатъчно пари за сигурност

- Че няма достатъчно пари за пенсии и т.н.

Обаче кожодеренето е било осъществено и се осъществява всяка година, с всяка година е все повече. Защо не излязат да протестират студенти, майки, земеделци, полицаи, лекари, пенсионери и т.н., че одраната кожа се дава на прасетата, а не отива за образование, за наука, за младите, за земеделие, за здраве, за сигурност, за пенсии и т.н.?

Бъдещите пенсионери трябва вече да са се досетили (доказано е емпирично), че свинско от принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“ няма да има. Кожата на данъкоплатеца влиза в огромния търбух на свинете, там претърпява разни видоизменения, а данъкоплатеца в най-добрия случай ще получи онова на изхода на прасето – е да, неговата си кожа е, само че минала през търбуха на няколко частни свини и на вкус и на мирис няма да е същата.

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

About these ads

Пенсионни „мултифондове“ – оправданието защо парите за пенсия са изчезнали

От няколко години в България, нагли лобисти лансират идеята финансовите пирамиди от „частен пенсионен вид“, ползващи подкрепата на конституционния съд, да предлагат пенсионни „мултифондове“. Тази идея разбира се идва от Чили. Какво се казва официално:

- Хората трябва да могат да избират каква пенсия искат – висока или ниска, затова трябва да имат възможност да избират къде най-успешно да бъдат инвестирани парите им. По младите могат да рискуват повече, затова да изберат по-високодоходни фондове с акции, а по-старите не трябва толкова да рискуват, за тях държавни облигации.

Как е реализирана схемата в Чили (ама не си мислете, че ще ви откраднат парите, които са ви прибрани насила, това е официалната версия все пак):

Та в Чили има „мултифондове“, 5 типа, с различна доходност (забележете, не думата риск, а доходност се използва). С букви са обозначени – A, B, C, D, E. Фонд от тип „А“ означава фонд, който ще носи максимална доходност, а фонд от тип „Е“ ще носи най-ниска доходност. Всеки да си избира сам каква пенсия иска? Така като се замисли човек, всеки би трябвало да избере фонд от тип „А“, защото е най-доходния, нали така? Лесен и безплатен обяд дават в Чили – раят на пазарната икономика.

А има и нещо друго, в Чили, в зависимост от доходността на фондовете от „А“ до „Е“, централната банка им разрешава определена част от активите да инвестират извън страната.

Лимит на чуждестранната инвестиция

Вид фонд

А

B

C

D

E

100%

90%

75%

45%

35%

Източник: Banco Central de Chile, Comunicado de Prensa, el 4 de noviembre de 2010.

Официалната версия за това нещо е, че тъй като фонд „А“ носи най-голяма доходност, трябва да има възможност да инвестира извън страната, за да я донесе тази доходност, да му се развържат ръцете да инвестира доходоносно в каквото иска и където иска. Съдейки по таблицата фонд тип „А“ (най-високодоходния) може да инвестира всичко извън страната, за да носи най-добрата доходност (забележете, че се използва израза „инвестиране извън страната“, а не „източване на парите зад граница“).

Онези потребители на фондовете чудо, които не си изберат каква доходност искат, служебно им се назначава според възрастта – например за такива до 35 години – фонд с доходност “B”, за по-старите, с по-малка доходност (в Чили 60% от хората са били служебно разпределени).

До тук с официалната версия. В действителност пирамидите на Пинера от Чили, са създали „мултифондовете“ с целта, когато дойде време за пенсиониране и се окаже, че парите ги няма, на пенсионера да се съобщи, че това е станало, тъй като той е бил инвестирал парите в по-високорисков фонд и имало е криза, всички са загубили, но неговия фонд най-малко, да е доволен на това, което има. Ако ли пък не си е избрал сам фонда (не че има значение, всички източват заедно, никой няма да тръгне да се цепи от схемата), отново е виновен той, тъй като е бил безотговорен, не е отишъл да каже на коя финансова пирамида и каква част от парите му иска да бъдат източени, и къде (зад граница, или в страната чрез държавни облигации с по-ниска доходност от инфлацията).

Това е и причината да се иска въвеждане на „мултифондове“ от лобистите за финансовите пирамиди в България – да се обяснява през 2020 г., когато хората масово разберат, че парите им, събрани с държавна принуда, са изчезнали, а и тъй като държавата ги е насилила противоконституционно да плащат данъци на частни фирми, и значителна част от държавната им пенсия няма да могат да я вземат – нали ще получават „допълнителна пенсия“ от „универсален пенсионен фонд“ (в превод пари от всякъде прибира, не подбира), няма защо да се оплакват.

В края на октомври 2010 г., общия размер на активите под управление на 6-те частни пенсионни дружества в Чили е 140 милиарда долара и около 47,5% от тях са изнесени зад граница.

Колкото повече наближава 2020 г., толкова повече ще се лобира за повишаване на вноските за ДЗПО (финансовите пирамиди за родените след 1959 г.) и ще се лобира за появата на „мултифондове“.

Повишаването на вноските за ДЗПО е от алчността на собствениците на схемата, и е предвидено от 2017 г. да се повишат на 7% (5% от доходите на хората са им малко), освен ако населението не направи каквото трябва и дейността на пирамидите не е прекратена дотогава.

А мултифондовете са, за да може спокойно да се източват парите зад граница, и да има законно оправдание защо са изчезнали, каква е била причината, как пенсионерът е виновен, че е оставил парите му да се загубят и т.н. За справка, комисията за финансов надзор имаше предложение преди няколко месеца принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ да обявяват в проспектите си, че има възможност парите на хората, които са иззети насилствено от държавата и дадени на тези „частни фондове“, да се загубят. Значи ще те предупредят, че парите ти, които ти взимат насила със закон, може да се загубят…

Но чудна работа, за какво им са на лобистите тези „мултифондове“, след като и без друго:

- 1,69 милиарда лева официално са изнесени зад граница (а уж трябваше да подкрепят икономиката в страната)

- Над 705 милиона лева реални пари са се изпарили някъде, а може би много повече и това е напълно законно

- Финансовите пирамиди продължават да засмукват за „управление“ всяка година стотици милиони и всяка година все повече (дупка в бюджета на НОИ) и т.н.

Ами не им трябват, и така лапат достатъчно, но за прекомерната алчност граници няма.

Интересно е как господа лобистите ще обяснят необходимостта от „мултифондове“, при положение, че на пазара има така наречените mutual funds (взаимни фондове) и всеки може напълно доброволно да отиде и да си влага парите при различен риск и различна доходност. Който има потребност от допълнителна пенсия, да ходи да си инвестира парите както намери за добре.

Защо държавата трябва да насилва цялото население да бъдат изгубени парите му и да бъде намалена държавната му пенсия?

Едва ли ще намерят смислено обяснение, освен някоя от традиционните шашми, че те са либерали и като либерали поддържат тезата, че принудително събраните пари с държавна репресия трябва да може да се избира по какъв начин да бъдат откраднати (естествено няма така да се каже, но в превод от лобистки това значи).

Само че да се самоопределиш като либерал, не е достатъчно, за да те приемат за такъв. Да припомним либералните ценности:

- Свобода (да ти прибира парите държавата насилствено и да ги дава на финансови пирамиди от „капиталов пенсионен тип“, докато в същото време населението в страната търпи огромни лишения, не е свобода)

- Подкрепа на частната собственост (ама тази на гражданите, а не на собствениците на принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“)

- Върховенство на закона (а не да налагаш алчните си комплексирани интереси над конституцията в страната)

Адам Смит, ако можеше да види тези наглеци, и с какво намесват теорията му за свободния пазар, нямаше да може да спре да повръща от отвращение.

И все пак, докога ще продължават тези безобразия започнали 2001 г., зависи от населението. Ако си мълчиш докато те крадат законно, ще продължават да те крадат, докато заради теб и нормалните хора около теб не се смени закона, така че да защитава интересите на обществото, а не на няколко свръхнагли частни фирми, които се имат за най-хитри от всички.

В името на либералните ценности и защитата на отделния човек, присъединете се към каузата:

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Борете се за възстановяването на пълните си права за държавна пенсия, и съдете държавата (защото тя дава баницата, не е лудия този, който я прибира), докато не прекрати дейността на финансовите пирамиди, които е създала.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

От къде идват дупките в бюджета на НОИ и как да се затворят

В общественото пространство дискусията за дефицитите в Националния осигурителен институт е постоянна. В настоящото са показани дупките и как да се затворят:

Пробойна номер 1 в бюджета на НОИ – принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“

От както започват дейността си, дефицита в бюджета на НОИ расте с всяка година. Причината е много проста – задължително насилени да се лишават от доходите си в полза на „частни пенсионни фондове“ са родените след 1959 г. Останалите си плащат само на НОИ. С всяка следваща година броя на родените преди 1960 г., които внасят вноски намалява, следователно отваря се все по-голяма дупка в бюджета на НОИ, тъй като все повече стават работещите, насилени с държавна репресия да плащат данък пенсии вместо на НОИ, на финансови пирамиди от пенсионен вид. Тоест държавата дере кожите на данъкоплатците, но вместо с одраната кожа да се плащат пенсиите, част от парите отиват за управление в полза на принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“. И по още един друг начин казано, НАП прибира парите, но част от тях не дава на НОИ, а на частни фирми. Обаче НОИ трябва да плаща пенсии, пирамидите само прибират парите, но не плащат, а ако дойде време да плащат, ще дадат каквото е останало неизпарено, неизточено, неоткраднато, значи няма да е много (справка началото на 2011 и поредното отлагане).

По години дупката в бюджета на НОИ заради лансирането на финансови пирамиди от Чили тип в България, и ползващи се с протекцията на „конституционния съд“, е както следва по извадка от дейността на тези структури месец по месец, измерена по реалните стойности на парите във времето:

Година

Заради принудителните универсални „частни фондове“

Заради принудителните професионални „частни фондове“

Общо дефицит за НОИ

Номинални

Реални към

09-2011 г.

Номинални

Реални към

09-2011 г.

Номинални

Реални към

09-2011 г.

2001

0

0

52 992 000

91 244 579

52 992 000

91 244 579

2002

42 120 000

68 970 478

42 878 000

69 978 001

84 998 000

138 948 479

2003

71 208 000

113 227 746

45 021 000

71 701 571

116 229 000

184 929 317

2004

133 763 000

200 184 530

47 589 019

71 314 956

181 352 019

271 499 486

2005

165 844 000

236 193 828

46 943 490

66 838 549

212 787 490

303 032 377

2006

236 831 000

314 579 787

52 121 476

69 276 443

288 952 476

383 856 230

2007

410 560 000

501 343 915

64 146 628

78 260 959

474 706 628

579 604 874

2008

549 770 100

599 238 181

78 464 000

85 574 519

628 234 100

684 812 700

2009

620 483 000

659 242 617

76 311 964

81 037 668

696 794 964

740 280 285

2010

639 780 000

662 509 347

74 546 000

77 157 956

714 326 000

739 667 303

2011

506 016 000

503 792 973

48 550 000

48 335 545

554 566 000

552 128 518

Общо

3 376 375 100

3 859 283 403

629 563 577

810 720 746

4 005 938 677

4 670 004 149

Изплатени

6 774 000

7 161 758

139 737 000

150 014 689

Остатъци

3 353 459 000

3 353 459 000

453 552 000

453 552 000

Резултат

-16 142 100

-498 662 645

-36 274 577

-207 154 057

От 2001 г. до септември 2011 г., дупката във фонд „Пенсии“ на НОИ заради принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ е номинално 4 005 938 677 лева, или измерено по стойността на парите към септември 2011:

4 670 004 149 лева. Това са преки лишения за българина през последните 10 години. Пари, които са могли да отидат за образование, за култура, за инфраструктура и т.н. Пари, които така и така са били принудително иззети с държавна репресия от хората и бизнеса, но не са постъпили по предназначение – да се плащат пенсии, а са били дадени за източване от няколко частни дружества. В резултат от успешното управление (източване) по официална информация липсват в реални изражения 705 816 702 лева (вреди от „универсални“ и „професионални“ финансови пирамиди от пенсионен капиталов за организаторите на схемата тип). Преки вреди – пари, които са били одрани от кожата на данъкоплатеца, но нито са били дадени за пенсии, нито са налице. Изпарили са се някъде. И това е официалната информация, която се намира бавно и мъчително от отчетите при Комисията за финансов надзор, и с допълнителни изчисления. Но знае ли някой дали декларираните наличности на средства в тези дружества са там действително? Дали тези отчети не са пълни с кухи активи? И ако има кухи активи, каква част са такива и какво действително е останало след голямото плюскане?

Как се решава този проблем? С прекратяване дейността на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, като без да се повишават вноски за пенсия, със спирането на данък ДЗПО и данък „допълнителен професионален“, за следващата година между 800 и 900 милиона лева от дупката в бюджета за пенсии на НОИ ще се затвори. По отношение на оцелелите средства от управлението на финансовите пирамиди, нека родените след 1959 г. да решат сами – искат ли да възстановят правата си за пълна държавна пенсия, или ще поемат за своя сметка загубите причинени заради държавата (не е толкова виновен който яде баницата, а който му я дава) в полза на свръхпечалбите на частни фирми. Не е много сложно, не е и противоконституционно всеки да може да реши, нали? Хората знаят какво да направят.

Много е възможно в този момент както и преди, правителството на републиката да е подложено под натиск от страна на „майките“ на някои от тези частни фирми, и да се страхува да спре схемата. Затова населението трябва да помогне на собствената си държава, като започнат да се водят масирани дела срещу самата държава за противоконституционно отнемане на права за държавна пенсия за всички родени след 1959 г. Ежедневно трябва да има натиск от населението, докато държавата не смени законодателството и не се преустанови дейността на финансовите пирамиди, създадени със закон.

Присъединете се към каузата: Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Частните пенсионни фондове, които ще продължат да съществуват, трябва да работят на пазарни принципи, ще са единствено доброволни, и ще предлагат уникален инвестиционен продукт – „нулева реална доходност„.

Пробойна номер 2 в бюджета на НОИ – скапаната формула за пенсиониране на НОИ и системата на осигурителния стаж.

Повече по темата – „Как да получим най-голяма пенсия“

Вредите от системата на осигурителния стаж и от морална гледна точка, и като загуба на доверие в системата, е трудно да се определят в количествено измерение.

Какво е решението за този проблем? Смяна на модела на осигурителния стаж, с модела на осигурителния принос

Пробойна номер 3 в бюджета на НОИ – пенсии за „инвалидност“

Като не броим хората, които действително са с увреждания и се нуждаят от обществена солидарност, поради дефектната система на осигурителния стаж, не малко са лицата, които не могат да се пенсионират по нормален начин. И като не могат да се пенсионират по нормален начин, ползват възможностите, които дава един пропит от лобизъм „кодекс за социално осигуряване“. Няма само лобистите да лапат, нали така? Как става този номер с пенсиите за „инвалидност“, които се получават от напълно здрави хора, но които се възползват от лошото законодателство:

- в „кодекса за социално осигуряване“ в чл. 74 пише следното: „Осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – до датата на заявлението по чл. 94, както следва:

1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа – независимо от продължителността на осигурителния стаж;

2. до 25-годишна възраст – една година;

3. до 30-годишна възраст – 3 години;

4. над 30-годишна възраст – 5 години;“

Е браво, само че точка 1 не може да се използва за измама, защото там действително ще има тежко увреждане на лицето, а се търси как да се източва НОИ с пенсии за инвалидност, които да се получават от напълно здрави хора. Значи, трябва ви осигурителен стаж (голямото бедствие на системата). За препоръчване 1 година, за лице до 25 години. През тази 1 година лицето трябва да се осигурява на максималния осигурителен доход. Това е много важно, за да се направят най-големи щети на НОИ. Нима? И още как.

- как се определя размера на пенсията за инвалидност? В чл. 75 пише следното „Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж… Когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст, по-ниска от възрастта по чл. 68(пенсионната – 63 за мъже и 60 за жени), разликата между възрастта му, но не по-рано от навършване на 16 години и възрастта по чл. 68 се признава за осигурителен стаж. При определяне на пенсията признатото време и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж се умножават с коефициент, както следва:

1. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто – 0,9;

2. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто – 0,7;

3. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто – 0,5.“

- ето сега идва най-важния момент – за източването на НОИ чрез пенсия за инвалидност от напълно здраво лице ще стане по следния начин:

1. да предположим, че лицето е на 20 години

2. съвсем умишлено го осигуряваме фиктивно като самоосигуряващо се лице 1 година на максималния осигурителен доход от 2000 лева

3. чрез корумпиран лекар (а такива ще има достатъчно докато имат статут на гледащи на пациента като на торба с пари, и вместо да лекуват, издават фактури) намираме му фалшиви документи за увреждане (да не ставаме твърде нагли, ще са за най-ниската степен на увреждане – трета група)

4. намираме и корумпирани служители на ТЕЛК, които няма да се усъмнят в достоверността на фалшивите документи (българското законодателство в момента дава спокойствие при даването на подкуп, тъй като и даващата страна и получаващата страна могат да бъдат преследвани наказателно, тоест са съучастници и никой няма да тръгне да топи другата страна; този проблем може да се реши много лесно с малка промяна в наказателния кодекс, но докато това не се направи, спокойно – подкупите ще си стоят ненаказани). Не правете това, освен ако не страдате от крайна наглост или крайна нужда.

Значи обобщено – осигуряваме фиктивно 20 годишен на максимален доход 1 година, намираме корумпиран лекар и корумпиран служител в ТЕЛК. Каква пенсия ще получава лицето в този случай:

На 20 е, от мъжки пол. До навършване на пенсионна възраст за мъжете има 43 години. Размера на пенсията му ще е:

- индивидуалния му коефициент (а той ще е 2000 лева / средния осигурителен доход, да кажем 600 лева) ще е 3,33, умножено по

- осигурителен стаж – 1 година + (43 години(толкова години има до пенсионна възраст) * 0.5 (това е от третата група)) или общо 22,5 години, умножено по

- 1,1%, умножено по средния осигурителен доход в страната за последните 12 месеца(да кажем, че е отново 600 лева)

И така лицето ще получава пенсия 3,33 * 22,5 * 1,1% * 600 = 494.51 лева месечно

А какви разходи ще бъдат направени преди това:

- осигуряване 1 година върху 2000 лева за пенсия и здраве – това е 2000 лева * 25,8% * 12 месеца = 6192 лева за осигуровки

- подкуп на алчен лекар

- подкуп на служител на ТЕЛК

Не може да се сметне колко ще взимат корумпираните служители(въпрос на наглост и чувство за безнаказаност), но приходите от „инвалидността“ са много впечатляващи. Само за първата година и разходите за осигуровки ще са избити, в рамките на втората година и подкупите ще са напълно избити и след това според бизнес плана, на печалба както се вика. А представете си, че бяхме по-нагли и бяхме извадили документ за втора група инвалидност? Всичко това, само с 1 година формален осигурителен стаж.

Добре де, как да се спрат тези измами?

Много е просто, модела на осигурителния стаж има грешна философия. И при инвалидните пенсии отново е грешна философията в момента. Защо се дава пенсия за инвалидност? Защото лицето има стаж, или защото е с увреждане? Би трябвало да е, защото е с увреждане. В такъв случай пенсиите за инвалидност трябва да се разглеждат като социално подпомагане за хора в нужда. Размера на пенсията трябва да бъде равен на минималната социална пенсия, умножено по коефициент за степента на увреждане на лицето. Недопустимо е социално подпомагане да зависи от осигурителен стаж. Човек с еднаква степен на увреждане, има едни и същи потребности като всеки друг, независимо от осигурителния си стаж. Пенсиите за инвалидност трябва да се финансират със средства от централния бюджет през фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“, както е заложено по модела на осигурителния принос. След това инвалидността по документи няма да е толкова изгодна, както е в момента. Без стрес в системата, ще се спрат измамите. Колкото до хората с действително увреждания, тях държавата трябва да ги подпомага освен с пенсията, най-вече в натура(тук може да спадат най-различен вид подпомагане от личен асистент за най-тежките увреждания, рехабилитации и т.н. ), която „инвалидите“ по документи няма за какво да я ползват. Интереса им към документалните измами ще изчезне напълно.

Пробойна номер 4 в бюджета на НОИ – докога таван на осигурителния доход и малките лобисти

Докога ще има социално подпомагане и данъчни преференции за крайно нуждаещи се милионери?

Този проблем се решава с отпадането на максималния осигурителен доход. Без значение богат гражданин с 270 лева месечно, или крайно нуждаещ се от данъчни преференции с 3 000 000 годишна заплата, всички трябва да плащат данъци според възможностите си. Осигуровките са вид данък, и не може да са удар само за богатите с 270 лева месечно и средната класа, а да не се плащат от бедните милионери.

Пробойна номер 5 в бюджета на НОИ – Плащаш за майчинство само когато ще раждаш?

Защо няма възможност човек да избира дали да плаща данък ДЗПО на принудителен задължителен „частен пенсионен фонд“, но може да избира дали да се осигурява за майчинство ако е самоосигуряващо се лице, и не се осигурява ако е работещо по граждански договор?

А, защото в първия случай ще се ощетят финансовите пирамиди, пък за фонда за майчинство на никой не му пука, така ли?

Простата истина е, че за стабилно развитие на обществото, всяка двойка трябва да има 2 деца, за да се пази нулев естествен прираст на населението. Обезщетението за майчинство на едно самоосигуряващо се лице е 90% от осигурителния му доход за 18 месеца назад. Обезщетението за майчинство се получава 410 дни или 13,5 месеца. Вноската за майчинство и общо заболяване е 3,5%.

Като самоосигуряващото се лице може да избира дали да се осигурява за майчинство или не, то е ясно, че ще се осигурява само докато има планове за скорошно раждане. След второто дете осигуряването за майчинство няма да му е нужно, тъй като бъдещи изгоди няма да очаква. Тогава сметката е такава:

- за да получава 13,5 месеца по 90% от осигурителния си доход, и да не ощети обществото, би трябвало да внася около 347 месеца по 3,5%, а това са 29 години осигуряване за майчинство. Само че с тази вноска се покриват и разходите за болнични, значи лицето не трябва и да се разболява много. Или с други думи казано, през цялата си кариера едно лице трябва да се осигурява за майчинство задължително, за да може да получава обезщетението си за майчинство и да излиза в болнични, в противен случай някой друг ще му плаща сметката. За да не стане някаква грешка, в семейството има и баща(който се осигурява за майчинство, а няма да ползва такова обезщетение), обаче нали това семейство трябва да има не само едно дете, а 2. Тоест и двамата трябва да внасят осигуровка за майчинство през цялата си кариера, и да не се разболяват много, защото в противен случай някой друг ще им плаща сметката. Много грубо звучи така написано, нали? Обаче е истина. Самоосигуряващите се, работещите по граждански договор, трябва да внасят задължително вноски за майчинство и общо заболяване, защото в противен случай някой друг им плаща сметката и така не е честно.

Задаваща се голяма грешка – работника да се наказва ако работи на по-ниски от реалните доходи, или без договор

Поредната голяма грешка е на път да стане реалност – работника да се наказва ако се съгласи да работи без трудов договор, или на по-ниска от реалната заплата. В такъв случай работника не само, че ще продължи да работи без договор, или на по-ниска от реалната заплата, но ще е съучастник в нарушението, и като съучастник ще си трае и няма да смее да издаде работодателя си експлоататор, защото ще отнесе глоба.

Вместо да се прави тази глупост, решението е друго – осигуровките да са изцяло за сметка на работодателите, глобите ще са зверски за работодателя, а работника ще е в по-силна страна и най-малкото, при първите сигнали за нагло експлоатиране, в случай че работодателя си го позволи, а преди това са имали сговор да се работи без договор или на по-нисък от реалния доход, работника ще отиде да клепа експлоататора. Едни добри хора ще отидат при работодателя, ще му ударят зверската глоба и след това за дълго време ще го помни. Така се изкореняват тези явления, ако се направят работника и работодателя съучастници в нарушенията, ще стане точно обратното. Нелепиците, че работника има интерес да плати глобата, тъй като парите щели да отидат по личната му сметка, са смехотворни.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

За и против добавката за стаж

Напоследък в общественото пространство се дискутира отпадането на задължителната добавка за трудов стаж и професионален опит. Тази добавка съществува на основание чл. 244 от кодекса на труда и минималния й размер от 0,6% за всяка завършена година трудов стаж на сходна длъжност е регламентиран с постановление на Министерски съвет от 2007 г.

Защо тази добавка пречи?

1. създава се проблеми на счетоводството – това може ли да е основание? Счетоводителите да се оправят. Защо трябва заради тях да се лишават хората от допълнителни доходи? Защото като счетоводителите имат проблем, организацията, за която работят също има проблем, а като организацията има проблем и тези, които работят в нея също ще имат проблем.

Не са малко случаите, при които работодателите стартиращи нов бизнес не знаят, че такова нещо като допълнително възнаграждение за трудов стаж съществува. В резултат подлежат на глоби. А тези глоби работодателя ще трябва да си ги избие от някъде – дали ще съкращава работни места, или ще вдига цени на крайна продукция(удряйки потребителите по джоба), все от някъде разходите трябва да се покрият.

2. създава се проблем за бюджетирането – работодателя обикновено има определен бюджет за дадено работно място, предварително заложен, и в него едва ли фигурират добавки за трудов стаж, които са допълнителен непредвиден разход. В резултат не е изключена следната ситуация:

Пристига работника, сключва трудов договор. Идва счетоводителя да съобщи на шефа, че дадения работник е с 20 години стаж и трябва да му се начислява минимум 0,6% добавка към заплатата (и допълнително данъци(осигуровки) върху нея) за всяка година стаж. Работодателя не е предвидил бюджет и казва на счетоводителя: „Не, никакви такива, няма да стане, няма да начисляваш нищо допълнително, те имат достатъчно работа, няма да дойдат на проверка, или ако дойдат траеш си, станала е техническа грешка.“

Счетоводителя: „Но шефе, глобите не са малки“

Работодателя: „Слушай какво ти казвам, че нали знаеш за ръста на безработицата“

Естествено проверка идва. Тогава със сияйна усмивка работодателя я посреща

Работодателя: „Добър ден добър господин инспектор“

След установяване на нередността…

Работодателя: „О, ама наистина ли? Не са начислени добавки за стаж? Грешка ли е станала? И то за всички работници? За последните 5 години? Сега ще дойде онова говедо счетоводителя да обясни какво е направил“

Счетоводителя: „Ами… техническа грешка, нали знаете софтуера на НАП колко е скапан и още не са направили нормален…“

Инспектор: „Добре, като сложим лихвите за последните 5 години + глобата става…“

Работодателя: „Не, моля ви, не, само не това…“

Инспектор: „Заповядайте документите, има и срок за обжалване“

И така, доста неприятна ситуация.

3. създава се проблем за наемането на хората с повече трудов стаж – имайки предвид предходната ситуация, за следващото наемане на хора работодателя ще е особено мнителен към всеки приличащ на имащ някакъв трудов стаж. „По външността посрещат“. Изглежда ли кандидата за работа на 40 години, в главата на работодателя ще се появят следните мисли:

Работодателя: „Тоя като нищо може да има 20 години стаж, това са 20 * 0,6% допълнително разходи, няма да я бъде“.

Опциите в случая са по-възрастния директно да бъде отпратен или работодателя да му предложи по-ниска заплата, така че с добавките му за стаж да правят точно общия бюджет предвиден за работното място. Тоест ефекта от трудовия стаж по отношение работната заплата става в най-добрия случай нулев.

4. Противоречие с принципите за мобилност на работната сила – като забравим за предишните примери, добавката за стаж може да се тълкува като стимул за индивида да работи една и съща професия колкото се може по-дълго, защото получава добавка за стажа по нея. Само че по този начин се стимулира обвързаността на индивида към професията. Техническия прогрес предполага, че индивидите трябва да са много гъвкави, прекалената профилираност е опасна за индивида, защото в даден момент може да се окаже, че технологичния прогрес е направил така, че професията му е ненужна за обществото. И тогава индивида е голям специалист по нещо, от което никой няма нужда.

Ползата от добавката за стаж?

Неприятен е разговора с шефа, че заплатата не е актуализирана от известно време. Работника често няма да посмее да преговаря за по-висока заплата, а с добавката за стаж административно всяка година заплатата му се повишава. Е да, но работодателите имат достатъчно методи, че да се обезсилят допълнителните разходи за трудови ресурси, ако няма по-голяма производителност на труда и по-големи печалби.

Затова в заключение, добавката за стаж по-скоро създава неприятности, отколкото да помага на някой. Е да, инспекторите имат 1 възможност повече да налагат глоби, но…

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в Анализ, Казуси. 3 Comments »

911 – Принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ пак нанесоха доходност

Ако това беше заглавие на театрална постановка, вероятно щеше да се нарича „Капиталов принцип 911 – Голямото плюскане за сметка на данъкоплатеца“.

Излезе тримесечния отчет за дейността на фондовете работещи на „капиталов принцип“, на сайта на Комисията за финансов надзор. КФН, която за пореден път сложи минимална доходност на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ под нулата (спазвайки стриктно нормата на „кодекса за социално осигуряване“ – 3% под средното за бранша, или в превод ако бранша ДЗПО или допълнителни професионални, загуби 97% от парите на хората, няма да има никакъв проблем който и да е фонд да реализира 100% отрицателна доходност, съгласно чл. 193, ал. 3 от „КСО“)

Как населението в България търпи тежки лишения над 10 години, с всяка година все повече, а насреща някой трупа на гърба му отрицателна доходност на капиталов принцип? От къде идват около 800 милиона от годишния дефицит на НОИ?

Настоящото показва в реално изражение какви пари са засмуквали съвкупно всеки месец така наречените „универсални пенсионни фондове“ (данък ДЗПО 5% в полза на частни фирми), така наречените „професионални частни фондове“, и с какво разполагат балансово към 30.09.2011 г.

Номинален резултат от дейността на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове” (наричани универсални) към септември 2011 г.: - 16 142 100 лева

Не е печатна грешка, за 10 години това е номиналната им съвкупна доходност (загуба на езика на нормалните хора). Номинална съвкупна загуба от 0,48% за целия период на съществуването им.

Номинален резултат от дейността на принудителните задължителни „частни професионални фондове“ (наричани професионални) към септември 2011 г.: - 36 274 577 лева

И това не е грешка. Това е номиналната доходност (загуба на езика на нормалните хора) на „професионалните частни пенсионни фондове“ за 11 години професионално управление. Номинална съвкупна загуба от 5,76% за целия период на съществуването им.

Обаче и това съвсем не са реалните факти. За периода на съществуването им стойността на парите във времето се е променила. Като се преизчислят невероятните успехи, реалните цифри изглеждат по този начин – по стойността на парите във времето към септември 2011:

1. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, универсалните пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на частни фирми) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 498 662 645 лева или 12,9%.

2. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, „професионалните частни пенсионни фондове“ (данък допълнителен професионален в полза на частни фирми със защитата на „конституционния съд“) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 207 154 057 лева или 25,55%.

Общо реални преки загуби за населението в България – около 705 816 702 лева

Държавата те насилва да вкарваш пари, които уж ще плащат по-голяма пенсия, а тези пари „пуф“ – изчезнати, изпарени, пресушени.

Към 30.09.2011 данък ДЗПО са плащали 3 111 971 човека. Средно пряката загуба като я разпределим означава, че на всеки му е бръкнато в джоба и са му откраднати по 160,24 лева. Не доходност, на всеки роден след 1959 г. са му откраднати средно по 160,24 лева, само от данък ДЗПО.

Който не вярва, може да се убеди сам от таблиците по-долу. Разбира се цифрите са съвсем неангажиращи, възможни са минимални отклонения в рамките на статистическата грешка.

Присъединете се към каузата:

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Дейност на принудителните задължителни „универсални пенсионни фондове“ до септември 2011

Период

Индекс

Засмукани средства

Сегашни пари (09-2011)

Изплатени

Сегашни пари

(09-2011)

Кумулиран резултат

04-2002

1,000

4 370 000

6 957 040

-6 957 040

05-2002

0,979

2 739 000

4 454 022

-11 411 062

06-2002

0,963

4 206 000

6 953 221

-18 364 284

07-2002

0,964

4 523 000

7 469 519

-25 833 802

08-2002

0,957

7 896 000

13 135 248

-38 969 050

09-2002

0,965

4 094 000

6 754 039

-45 723 089

10-2002

0,974

4 108 000

6 714 513

-52 437 603

11-2002

0,976

6 210 000

10 129 426

-62 567 029

12-2002

0,988

3 974 000

6 403 449

-68 970 478

01-2003

0,995

6 027 000

9 643 200

-78 613 678

02-2003

0,996

2 932 000

4 686 490

-83 300 168

03-2003

1,000

3 545 000

5 643 640

-88 943 808

04-2003

1,002

7 637 000

12 133 836

-101 077 645

05-2003

0,996

6 556 000

10 479 068

-111 556 713

06-2003

0,975

5 391 000

8 802 535

-120 359 248

07-2003

0,983

8 965 000

14 519 105

-134 878 353

08-2003

0,991

4 785 000

7 686 902

-142 565 255

09-2003

1,000

6 976 000

11 105 792

-153 671 047

10-2003

1,007

6 240 000

9 865 025

-163 536 072

11-2003

1,026

4 802 000

7 451 057

-170 987 129

12-2003

1,044

7 352 000

11 211 096

-182 198 224

01-2004

1,058

5 683 000

8 551 357

-190 749 582

02-2004

1,062

5 554 000

8 325 770

-199 075 352

03-2004

1,061

12 283 000

18 430 288

-217 505 640

04-2004

1,064

7 416 000

11 096 120

-228 601 761

05-2004

1,064

10 440 000

15 620 752

-244 222 512

06-2004

1,046

9 640 000

14 671 969

-258 894 482

07-2004

1,058

10 145 000

15 265 444

-274 159 926

08-2004

1,054

16 050 000

24 242 505

-298 402 431

09-2004

1,063

9 266 000

13 877 208

-312 279 639

10-2004

1,065

19 405 000

29 007 286

-341 286 925

11-2004

1,072

10 485 000

15 571 007

-356 857 933

12-2004

1,085

17 396 000

25 524 822

-382 382 755

01-2005

1,093

10 056 000

14 646 983

-397 029 737

02-2005

1,103

7 243 000

10 454 085

-407 483 823

03-2005

1,107

15 386 000

22 126 930

-429 610 753

04-2005

1,118

11 925 000

16 980 859

-446 591 612

05-2005

1,113

10 738 000

15 359 296

-461 950 907

06-2005

1,098

20 510 000

29 737 632

-491 688 539

07-2005

1,100

13 981 000

20 234 320

-511 922 859

08-2005

1,106

12 803 000

18 428 911

-530 351 771

09-2005

1,121

15 467 000

21 965 624

-552 317 394

10-2005

1,135

13 191 000

18 502 266

-570 819 660

11-2005

1,146

13 213 000

18 355 232

-589 174 892

12-2005

1,155

21 331 000

29 401 690

-618 576 582

01-2006

1,165

12 877 000

17 596 724

20 500

28 014

-636 145 293

02-2006

1,200

14 664 000

19 454 240

20 500

27 197

-655 572 336

03-2006

1,203

17 031 000

22 538 115

20 500

27 129

-678 083 322

04-2006

1,209

16 586 000

21 840 291

20 500

26 994

-699 896 619

05-2006

1,208

24 493 000

32 278 854

20 500

27 017

-732 148 456

06-2006

1,189

21 807 000

29 198 271

20 500

27 448

-761 319 279

07-2006

1,184

16 881 000

22 698 101

20 500

27 564

-783 989 816

08-2006

1,181

21 262 000

28 661 392

20 500

27 634

-812 623 574

09-2006

1,184

21 198 000

28 502 716

20 500

27 564

-841 098 727

10-2006

1,199

24 538 000

32 580 897

20 500

27 219

-873 652 405

11-2006

1,216

23 279 000

30 477 112

20 500

26 839

-904 102 678

12-2006

1,230

22 215 000

28 753 073

20 500

26 533

-932 829 218

01-2007

1,248

26 150 000

33 358 013

37 500

47 837

-966 139 394

02-2007

1,254

20 363 000

25 851 592

37 500

47 608

-991 943 377

03-2007

1,253

31 193 400

39 632 796

37 500

47 646

-1 031 528 527

04-2007

1,259

25 824 300

32 654 715

37 500

47 419

-1 064 135 823

05-2007

1,260

40 122 100

50 693 955

37 500

47 381

-1 114 782 396

06-2007

1,255

37 366 200

47 399 992

37 500

47 570

-1 162 134 819

07-2007

1,283

35 695 000

44 291 847

37 500

46 532

-1 206 380 134

08-2007

1,323

31 059 000

37 374 095

37 500

45 125

-1 243 709 104

09-2007

1,340

32 972 000

39 172 704

37 500

44 552

-1 282 837 257

10-2007

1,348

39 550 000

46 708 902

37 500

44 288

-1 329 501 871

11-2007

1,369

29 711 000

34 550 703

37 500

43 608

-1 364 008 966

12-2007

1,384

60 554 000

69 654 601

37 500

43 136

-1 433 620 431

01-2008

1,403

43 258 000

49 085 343

62 083

70 446

-1 482 635 328

02-2008

1,419

27 546 000

30 904 321

62 083

69 652

-1 513 469 997

03-2008

1,431

33 097 000

36 820 702

62 083

69 068

-1 550 221 630

04-2008

1,443

50 184 000

55 365 854

62 083

68 494

-1 605 518 991

05-2008

1,449

55 099 000

60 536 651

62 083

68 210

-1 665 987 432

06-2008

1,447

48 197 000

53 026 692

62 083

68 304

-1 718 945 821

07-2008

1,469

52 216 000

56 588 068

62 083

67 281

-1 775 466 608

08-2008

1,471

39 934 000

43 218 850

62 083

67 190

-1 818 618 268

09-2008

1,487

47 110 000

50 436 530

62 083

66 467

-1 868 988 331

10-2008

1,495

55 699 000

59 312 915

62 083

66 111

-1 928 235 135

11-2008

1,494

40 922 000

43 606 308

62 083

66 155

-1 971 775 288

12-2008

1,491

56 508 100

60 335 946

62 087

66 293

-2 032 044 940

01-2009

1,503

45 925 979

48 645 481

92 666

98 153

-2 080 592 269

02-2009

1,504

50 638 034

53 600 898

92 666

98 088

-2 134 095 079

03-2009

1,501

54 699 987

58 016 242

92 666

98 284

-2 192 013 037

04-2009

1,511

44 848 000

47 252 161

92 666

97 634

-2 239 167 564

05-2009

1,507

50 373 000

53 214 211

92 666

97 893

-2 292 283 882

06-2009

1,501

62 368 000

66 149 138

92 666

98 284

-2 358 334 736

07-2009

1,492

47 377 000

50 552 402

92 666

98 877

-2 408 788 261

08-2009

1,490

43 534 000

46 514 180

92 666

99 010

-2 455 203 431

09-2009

1,489

48 946 000

52 331 788

92 666

99 076

-2 507 436 143

10-2009

1,491

62 634 000

66 876 813

92 666

98 943

-2 574 214 013

11-2009

1,493

51 535 000

54 952 257

92 666

98 811

-2 629 067 459

12-2009

1,500

57 604 000

61 137 045

92 674

98 358

-2 690 106 146

01-2010

1,509

0

0

162 666

171 613

-2 689 934 533

02-2010

1,518

0

0

162 666

170 596

-2 689 763 937

03-2010

1,521

100 304 000

104 986 172

162 666

170 259

-2 794 579 850

04-2010

1,538

11 397 000

11 797 155

162 666

168 377

-2 806 208 628

05-2010

1,536

72 781 000

75 434 474

162 666

168 597

-2 881 474 505

06-2010

1,521

107 752 000

112 781 844

162 666

170 259

-2 994 086 090

07-2010

1,527

63 803 000

66 518 910

162 666

169 590

-3 060 435 410

08-2010

1,529

36 646 000

38 155 940

162 666

169 368

-3 098 421 982

09-2010

1,541

63 040 000

65 126 334

162 666

168 049

-3 163 380 266

10-2010

1,550

50 191 000

51 551 014

162 666

167 074

-3 214 764 206

11-2010

1,561

53 270 000

54 327 892

162 666

165 896

-3 268 926 203

12-2010

1,568

80 596 000

81 829 612

162 674

165 164

-3 350 590 651

01-2011

1,578

0

0

252 000

254 236

-3 350 336 415

02-2011

1,597

83 689 000

83 426 981

252 000

251 211

-3 433 512 185

03-2011

1,606

71 365 000

70 742 889

252 000

249 803

-3 504 005 271

04-2011

1,610

52 572 000

51 984 239

252 000

249 183

-3 555 740 326

05-2011

1,609

53 587 000

53 020 823

252 000

249 337

-3 608 511 812

06-2011

1,595

55 319 000

55 214 952

252 000

251 526

-3 663 475 238

07-2011

1,595

66 878 000

66 752 211

252 000

251 526

-3 729 975 923

08-2011

1,591

71 404 000

71 448 880

252 000

252 158

-3 801 172 645

09-2011

1,592

51 202 000

51 202 000

253 000

253 000

-3 852 121 645

Общо

3 376 375 100

3 859 283 403

6 774 000

7 161 758

-3 852 121 645

Фондовете управляват към 30.09.2011

3 353 459 000

Фондовете са засмукали реални пари към 09-2011

3 859 283 403

Фондовете са изплатили реални пари към 09-2011

7 161 758

Фондовете са нанесли реални преки загуби за населението в България от

498 662 645

Дейност на принудителните задължителни „професионални пенсионни фондове“ до септември 2011

Период

Индекс

Засмукани средства

Сегашни пари

(09-2011)

Изплатени

Сегашни пари (09-2011)

Кумулиран реален резултат

01-2001

1,000

4 416 000

7 692 672

-7 692 672

02-2001

1,003

4 416 000

7 669 663

-15 362 335

03-2001

1,004

4 416 000

7 662 024

-23 024 359

04-2001

1,002

4 416 000

7 677 317

-30 701 676

05-2001

1,003

4 416 000

7 669 663

-38 371 339

06-2001

1,002

4 416 000

7 677 317

-46 048 656

07-2001

1,000

4 416 000

7 692 672

-53 741 328

08-2001

1,003

4 416 000

7 669 663

-61 410 991

09-2001

1,016

4 416 000

7 571 528

-68 982 519

10-2001

1,033

4 416 000

7 446 924

-76 429 443

11-2001

1,035

4 416 000

7 432 533

-83 861 976

12-2001

1,042

4 416 000

7 382 603

-91 244 579

01-2002

1,070

3 416 000

5 561 376

-96 805 955

02-2002

1,087

2 456 000

3 935 926

-100 741 881

03-2002

1,096

2 356 000

3 744 664

-104 486 545

04-2002

1,094

2 712 000

4 318 377

-108 804 922

05-2002

1,072

3 669 000

5 962 125

-114 767 047

06-2002

1,054

5 576 000

9 215 742

-123 982 789

07-2002

1,055

3 850 000

6 357 062

-130 339 851

08-2002

1,048

4 498 000

7 476 637

-137 816 488

09-2002

1,056

2 781 000

4 587 597

-142 404 085

10-2002

1,067

6 079 000

9 924 665

-152 328 750

11-2002

1,068

2 989 000

4 875 316

-157 204 066

12-2002

1,082

2 496 000

4 018 514

-161 222 580

01-2003

1,089

3 946 000

6 312 151

83 666

133 835

-167 400 896

02-2003

1,090

2 052 000

3 279 435

83 666

133 712

-170 546 619

03-2003

1,094

1 701 000

2 708 539

83 666

133 223

-173 121 935

04-2003

1,097

5 510 000

8 749 699

83 666

132 859

-181 738 775

05-2003

1,090

4 066 000

6 498 139

83 666

133 712

-188 103 202

06-2003

1,067

5 034 000

8 218 583

83 666

136 594

-196 185 191

07-2003

1,076

6 015 000

9 738 039

83 666

135 452

-205 787 778

08-2003

1,084

3 261 000

5 240 463

83 666

134 452

-210 893 789

09-2003

1,095

3 714 000

5 908 482

83 666

133 102

-216 669 169

10-2003

1,102

2 553 000

4 035 686

83 666

132 256

-220 572 599

11-2003

1,123

2 976 000

4 616 378

83 666

129 783

-225 059 194

12-2003

1,142

4 193 000

6 395 977

83 674

127 636

-231 327 535

01-2004

1,158

3 453 474

5 195 122

1 553 250

2 336 582

-234 186 075

02-2004

1,162

3 608 165

5 409 142

1 553 250

2 328 538

-237 266 679

03-2004

1,161

4 557 020

6 837 493

1 553 250

2 330 544

-241 773 628

04-2004

1,165

3 140 515

4 695 946

1 553 250

2 322 542

-244 147 032

05-2004

1,165

3 683 249

5 507 485

1 553 250

2 322 542

-247 331 975

06-2004

1,144

4 253 123

6 476 346

1 553 250

2 365 176

-251 443 145

07-2004

1,158

2 553 451

3 841 202

1 553 250

2 336 582

-252 947 765

08-2004

1,153

6 329 000

9 562 114

1 553 250

2 346 714

-260 163 165

09-2004

1,164

3 321 000

4 970 088

1 553 250

2 324 537

-262 808 716

10-2004

1,166

3 940 000

5 886 346

1 553 250

2 320 550

-266 374 512

11-2004

1,173

5 506 496

8 177 593

1 553 250

2 306 702

-272 245 403

12-2004

1,188

3 243 526

4 756 079

1 553 250

2 277 577

-274 723 905

01-2005

1,197

2 728 149

3 970 289

64 583

93 988

-278 600 206

02-2005

1,207

3 281 453

4 735 950

64 583

93 209

-283 242 947

03-2005

1,211

4 571 672

6 576 261

64 583

92 901

-289 726 307

04-2005

1,224

2 787 813

3 967 623

64 583

91 915

-293 602 015

05-2005

1,218

3 922 962

5 610 673

64 583

92 367

-299 120 321

06-2005

1,202

4 944 412

7 165 695

64 583

93 597

-306 192 419

07-2005

1,203

3 296 029

4 772 803

64 583

93 519

-310 871 703

08-2005

1,210

5 197 000

7 481 962

64 583

92 978

-318 260 687

09-2005

1,227

2 210 000

3 137 588

64 583

91 690

-321 306 585

10-2005

1,242

3 266 000

4 580 815

64 583

90 583

-325 796 817

11-2005

1,254

4 293 000

5 963 641

64 583

89 716

-331 670 742

12-2005

1,265

6 445 000

8 875 249

64 587

88 941

-340 457 050

01-2006

1,275

5 588 000

7 634 742

84 916

116 019

-347 975 773

02-2006

1,313

2 641 000

3 503 901

84 916

112 661

-351 367 013

03-2006

1,317

3 551 000

4 696 919

84 916

112 319

-355 951 613

04-2006

1,323

3 343 000

4 401 743

84 916

111 809

-360 241 547

05-2006

1,322

5 868 000

7 732 266

84 916

111 894

-367 861 919

06-2006

1,301

3 879 000

5 193 865

84 916

113 700

-372 942 084

07-2006

1,295

3 859 000

5 191 025

84 916

114 227

-378 018 882

08-2006

1,293

3 480 000

4 688 445

84 916

114 403

-382 592 924

09-2006

1,296

4 475 000

6 015 008

84 916

114 139

-388 493 793

10-2006

1,313

4 698 509

6 233 665

84 916

112 661

-394 614 797

11-2006

1,331

6 223 817

8 145 672

84 916

111 137

-402 649 332

12-2006

1,347

4 515 150

5 839 192

84 924

109 827

-408 378 697

01-2007

1,366

4 235 317

5 401 114

122 833

156 644

-413 623 167

02-2007

1,372

3 745 914

4 756 109

122 833

155 959

-418 223 317

03-2007

1,371

4 806 991

6 107 789

122 833

156 072

-424 175 034

04-2007

1,378

4 242 997

5 363 789

122 833

155 279

-429 383 544

05-2007

1,379

6 212 351

7 847 654

122 833

155 167

-437 076 031

06-2007

1,374

4 445 426

5 636 050

122 833

155 732

-442 556 349

07-2007

1,404

5 713 869

7 089 430

122 833

152 404

-449 493 375

08-2007

1,448

4 975 224

5 985 387

122 833

147 773

-455 330 989

09-2007

1,467

4 653 539

5 525 879

122 833

145 859

-460 711 009

10-2007

1,475

6 681 000

7 890 374

122 833

145 068

-468 456 315

11-2007

1,499

4 943 000

5 744 300

122 833

142 745

-474 057 870

12-2007

1,515

9 491 000

10 913 084

122 837

141 242

-484 829 712

01-2008

1,536

6 066 000

6 879 539

149 000

168 983

-491 540 268

02-2008

1,553

4 719 000

5 293 302

149 000

167 133

-496 666 437

03-2008

1,566

5 171 000

5 752 160

149 000

165 746

-502 252 851

04-2008

1,579

6 307 000

6 958 071

149 000

164 381

-509 046 541

05-2008

1,586

10 706 000

11 759 049

149 000

163 656

-520 641 934

06-2008

1,584

5 742 000

6 314 750

149 000

163 862

-526 792 822

07-2008

1,608

7 962 000

8 625 500

149 000

161 417

-535 256 905

08-2008

1,610

5 080 000

5 496 497

149 000

161 216

-540 592 186

09-2008

1,628

6 137 000

6 566 741

149 000

159 434

-546 999 493

10-2008

1,636

7 889 000

8 400 145

149 000

158 654

-555 240 984

11-2008

1,635

5 733 000

6 108 187

149 000

158 751

-561 190 420

12-2008

1,632

6 952 000

7 420 578

149 000

159 043

-568 451 955

01-2009

1,645

5 913 033

6 261 704

155 750

164 934

-574 548 725

02-2009

1,646

6 903 000

7 305 605

155 750

164 834

-581 689 496

03-2009

1,643

6 526 931

6 920 215

155 750

165 135

-588 444 576

04-2009

1,654

7 982 000

8 406 677

155 750

164 037

-596 687 216

05-2009

1,649

5 523 000

5 834 485

155 750

164 534

-602 357 167

06-2009

1,643

7 208 000

7 642 323

155 750

165 135

-609 834 355

07-2009

1,633

6 192 000

6 605 306

155 750

166 146

-616 273 515

08-2009

1,630

5 203 000

5 560 507

155 750

166 452

-621 667 570

09-2009

1,630

5 771 000

6 167 535

155 750

166 452

-627 668 653

10-2009

1,632

6 292 000

6 716 093

155 750

166 248

-634 218 498

11-2009

1,634

6 933 000

7 391 240

155 750

166 044

-641 443 694

12-2009

1,641

5 865 000

6 225 978

155 750

165 336

-647 504 336

01-2010

1,652

0

0

249 833

263 444

-647 240 892

02-2010

1,661

0

0

249 833

262 016

-646 978 876

03-2010

1,665

12 228 000

12 793 499

249 833

261 387

-659 510 988

04-2010

1,684

126 000

130 340

249 833

258 438

-659 382 890

05-2010

1,681

10 009 000

10 372 206

249 833

258 899

-669 496 197

06-2010

1,665

9 504 000

9 943 524

249 833

261 387

-679 178 334

07-2010

1,672

7 816 000

8 143 225

249 833

260 293

-687 061 266

08-2010

1,674

4 664 000

4 853 458

249 833

259 982

-691 654 742

09-2010

1,686

8 522 000

8 805 056

249 833

258 131

-700 201 667

10-2010

1,696

7 106 000

7 298 733

249 833

256 609

-707 243 791

11-2010

1,708

5 498 000

5 607 445

249 833

254 806

-712 596 430

12-2010

1,716

9 073 000

9 210 470

249 837

253 622

-721 553 278

01-2011

1,727

0

0

278 000

280 415

-721 272 863

02-2011

1,748

8 104 000

8 076 183

278 000

277 046

-729 072 000

03-2011

1,758

5 721 000

5 668 932

107 944 000

106 961 575

-627 779 357

04-2011

1,762

4 995 000

4 938 303

278 000

274 844

-632 442 816

05-2011

1,761

5 194 000

5 137 960

278 000

275 001

-637 305 775

06-2011

1,745

4 126 000

4 118 907

278 000

277 522

-641 147 160

07-2011

1,746

6 434 000

6 419 260

278 000

277 363

-647 289 057

08-2011

1,742

8 209 000

8 209 000

278 000

278 000

-655 220 057

09-2011

1,742

5 767 000

5 767 000

281 000

281 000

-660 706 057

Общо

629 563 577

810 720 746

139 737 000

150 014 689

-660 706 057

Фондовете управляват към 30.09.2011

453 552 000

Фондовете са засмукали реално

810 720 746

Фондовете са изплатили реални

150 014 689

Фондовете са нанесли реални преки загуби за населението в България от

207 154 057

Забележка: През март 2011 професионалните фондове превеждат към НОИ 107 666 000 лева
Забележка 2: Изплатените от фондовете пари за всеки месец са сумата за годината разделена на 12, като остатъкът е сметнат за последния месец на годината.
Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Сключване на трудов договор – документи, правила, процедури

Какво е нужно за сключване на трудов договор?

Документите, които са необходими за сключването на трудов договор са регламентирани от НАРЕДБА за документите, които са необходими за сключване на трудов договор и са както следва:

  1. Документ за самоличност, който работодателя трябва да върне веднага
  2. Ако е необходим образователен или друг ценз, документ за придобиването му
  3. Ако е необходим минимален трудов стаж за длъжността, документ за придобиването му
  4. Ако лицето постъпва за първи път на работа или не е било на работа по трудов договор за повече от 3 месеца, документ за медицински преглед, удостоверяващ, че лицето може да заема длъжността
  5. Ако със закон или друг нормативен акт се изисква чисто съдебно минало за определени длъжности, свидетелство за съдимост. В противен случай работодателя няма право да го изисква
  6. Ако лицето не е навършило 18 години, разрешение от инспекцията по труда

Работодателя може да изисква други документи единствено ако за заемане на съответната длъжност са предвидени в закон или друг нормативен акт.

Сключване на трудов договор

Трудовия договор се сключва задължително в писмена форма, като работника и работодателя получават по 1 екземпляр. Минималните реквизити, които трябва да съдържа се регламентират от кодекса на труда:

  1. Номер на трудовия договор
  2. Дата на сключване на трудовия договор
  3. Основание за сключване на договора (чл. 67 – чл. 70, чл. 230 или чл. 235 от кодекса на труда)
  4. Наименование на фирмата, седалище и адрес на управление
  5. Идентификационен код на фирмата (по БУЛСТАТ или по ЗДДС)
  6. Трите имена на управителя на фирмата, постоянен адрес и ЕГН
  7. Трите имена на работника, постоянен адрес и ЕГН (не е задължително и правилно да се пише друга информация от личната карта на работника)
  8. Вид и степен на образование на работника (ако се изисква за длъжността)
  9. Наименование на длъжността (от изброените в Националната класификация на професиите и длъжностите)
  10. Код по националната класификация на икономическите дейности
  11. Място на работа (града, в който ще се изпълнява трудовата дейност)
  12. Продължителност на работния ден или седмица
  13. Времетраене на договора (ако не е уговорено друго, се смята за сключен за неопределено време, недействително е да се сключи срочен трудов договор за повече от 3 години, освен ако в нормативен акт не е предвидено друго)
  14. Размер на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителни платени годишни отпуски (минималния платен годишен отпуск е 20 работни дни)
  15. Основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер (основното трудово възнаграждение не може да е по-малко от минималната работна заплата при пълно работно време 8 часа на ден; съгласно кодекса на труда за всяка пълна година трудов стаж на сходна длъжност задължително се полага минимум 0,6% надбавка за стаж към основното трудово възнаграждение, ако друго не е уговорено се счита, че допълнителното трудово възнаграждение е 0,6% за всяка пълна година трудов стаж на сходна длъжност; задължително се изплащат допълнителни възнаграждения за нощен и извънреден труд съгласно наредбата за структурата и организацията на работната заплата)
  16. Периодичност на изплащане на трудовите възнаграждения (ако не се договори друго съгласно кодекса на труда, възнаграждението на работника се изплаща всеки месец на два пъти – авансово и окончателно)
  17. Задължение на страните (в глава шеста от кодекса на труда са разписани стандартните задължения на страните, конкретните задължения на работника се посочват в длъжностната характеристика, която е приложение към договора и му се връчва задължително при постъпване на работа)
  18. Еднакъв срок за предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор (не повече от 3 месеца, всякакви други договорки са недействителни, ако не е уговорено, се счита, че е 30 дни; ако е срочен трудов договор не повече от остатъка до края на договора)
  19. Начало на изпълнение на трудовия договор – (до 3 дни след сключването на трудовия договор, трябва да му се направи регистрация в НАП съгласно НАРЕДБА № 5 ОТ 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 4 от кодекса на труда; работника не може да постъпи на работа преди да получи копие от документите за регистрация на договора, в противен случай на работодателя се налага глоба, а работника не може да е сигурен, че действително е назначен на работа и не трябва да започва трудова дейност)
  20. Подписи на двете страни по договора

В трудовия договор могат да се уреждат и други условия, които не могат да са по-неблагоприятни за работника от установените в закона или с колективен трудов договор.

С уверение се удостоверява датата на постъпване на работа (не преди работника да получи копие от документите за регистрация на договора, и не по-късно от 7 дни от получаването на документите за регистрация).

Ако работника не е работил по трудови правоотношения до момента, работодателя трябва да му издаде трудова книжка (не да прати работника до книжарницата да си купи сам)

При постъпването на работа работника задължително трябва да е запознат с правилата за вътрешния ред в организацията, което се удостоверява с писмена декларация в свободна форма.

Трудовия договор не може да се променя без писменото съгласие и на двете страни (освен за повишаване на трудовото възнаграждение на работника, за което не е нужно съгласието му).

Работодателят е длъжен най-късно до 1 месец след влизането на изменението в сила да предостави на работника необходимата писмена информация за извършените промени.

Работодателят подава уведомление в НАП в срок 3 календарни дни от всяка промяна на трудов договор, или в срок 7 дни от прекратяването му.

Уведомленията се попълват и подават писмено по образец или по интернет, като в този случай се използва не особено удобния софтуерен продукт на НАП за генериране на файла.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Социално осигуряване (и данъци) – България

Социално осигуряване (и данъци)– България

Данъците(включително осигуровките) в България

България
Осигуровка за пенсия 17,8%
Осигуровка за здраве 8%
Осигуровка за безработица 1%
Осигуровка за майчинство и общо заболяване 3,5%
Осигуровка за трудова злополука и професионална болест 0,4% – 1,1%
Общ размер на осигурителната тежест 30,7% – 31,4%
Максимален осигурителен доход 2 000 лева месечно
Данък общ доход 10%
ДДС 20%

Настоящото представлява информационния бюлетин на български на справочника на ЕК за социалното осигуряване в България (с някои уточнения по отношение на данъците от  http://www.taxrates.cc/html/bulgaria-tax-rates.html.

Оригиналния текст може да бъде намерен на следния адрес.

Предоставената информация е изготвена в сътрудничество с националните кореспонденти на Mutual Information System on Social Protection (MISSOC).

Съдържание:

Глава I: Въведение, организация и финансиране

Глава II: Здравни грижи

Глава III: Парични обезщетения за болест

Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство

Глава V: Обезщетения за инвалидност

Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост

Глава VII: Обезщетения за преживели лица

Глава VIII: Обезщетения при трудова злополука и професионална болест

Глава IX: Семейни обезщетения

Глава X: Безработица

Глава XI: Минимални средства

Глава XII: Дългосрочни грижи

Приложение I: Полезни адреси и интернет страници

Приложение II: Специални парични обезщетения в България

Глава I: Въведение, организация и финансиране

Въведение

Обхватът на социалната закрила в България включва класическото социално осигуряване, основано на вноски, схеми за социална сигурност и социално подпомагане, независещи от вноски, включително и системата за социални услуги.

Тя съдържа целеви програми за социално подпомагане и грижи, създаване на заетост за групи в неравностойно положение, семейни помощи за деца и т.н.

Схемите за социална сигурност, независещи от вноски, и схемите за социално подпомагане, се финансират от държавния бюджет. За получаване на право за тези схеми се прилага набор от критерии, включително проверка на доходите.

Социалноосигурителните схеми се финансират чрез специални бюджети на социалноосигурителните фондове.

Общественото социално осигуряване, което се ръководи от Националния осигурителен институт, предоставя парични помощи, обезщетения и пенсии за:

-          временна неработоспособност

-          майчинство;

-          временно намалена работоспособност (трудоустрояване );

-          безработица;

-          инвалидност;

-          старост

-          смърт

Задължителното здравно осигуряване, както и здравните грижи, финансирани от бюджета, предоставят основен пакет здравни дейности, финансирани в зависимост от схемата или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, или от държавния бюджет.

Съгласно националното законодателство социалното подпомагане обхваща парични обезщетения или обезщетения в натура, които допълват или заменят доходите до минималния жизнен минимум или задоволяват непредвидени нужди на подпомаганите лица и семейства.

Организация на социалната закрила

Българския модел на здравеопазване включва както схеми, основани на осигуровки, така и финансирани чрез данъците схеми.

Обществените социалноосигурителни схеми осигуряват парични обезщетения и пенсии срещу риск от: болест; инвалидност; майчинство; професионални болести и трудови злополуки; старост и смърт. Освен социалноосигурителните схеми, системата за социално подпомагане предоставя защита срещу риск от бедност, която по силата на българското законодателство, включва и семейните помощи.

Българският пенсионен модел се състои от три стълба. След 2000 г. наред с разходопокривната схема е въведена и задължителна схема за допълнително пенсионно осигуряване — вторият стълб. Той обхваща всички осигуряващи се по задължителната публична схема за пенсионно осигуряване лица, родени след 31 декември 1959 г. (универсална схема) и работещите при опасни условия на труд лица (професионални пенсионни фондове). Третият стълб включва доброволно пенсионно осигуряване, в рамките на което са въведени и професионални схеми,

регулирани от директивата относно ИППО. Схемите по втория и третия стълб се управляват от частни осигурителни дружества под надзора на Комисията за финансов надзор.

Институциите и дейността на социалното осигуряване са предмет на нормативна уредба, която се създава от Парламента и Министерския съвет заедно с представителни организации на служителите и работодателите и други граждански организации, като например организациите за закрила на пациентите и се контролират от Съдебната власт.

Министърът на труда и социалната политика разработва и внедрява политиката в областта на схемите за обществено социално осигуряване, задължително и доброволно пенсионно осигуряване и социално подпомагане.

Министърът на здравеопазването разработва и внедрява политиката в областта на здравеопазването и за двете системи — системата, основана на осигуровки, и финансираната от данъците система.

Националната агенция по приходите, основана през 2005 г., отговаря за създаването и контрола на данъчните и социалноосигурителните задължения и събирането им.

Националният осигурителен институт, създаден през 1995 г., организира членството в обществените осигурителни схеми за парични обезщетения.

Националната здравноосигурителна каса функционира от 1999 г. и започва да сключва договори за здравни услуги с доставчиците от 1 юли 2000 г.

Агенцията по заетостта, основана през 1990 г., въвежда активни мерки за заетост на търсещи работа лица, независимо от техния осигурителен статус.

Агенцията за социално подпомагане управлява дейностите, свързани с осигуряването на минимални средства, социални грижи и семейни обезщетения.

През 2005 г. е създадена Агенцията за хората с увреждания, която извършва различни дейности във връзка с интеграцията на хората с увреждания.

Финансиране

Системата за социална сигурност се финансира от националните осигурителни вноски, плащани от работодателите, служителите, самостоятелно заетите лица и отчасти от държавния бюджет. Системата за социално подпомагане се финансира единствено от държавния бюджет.

Вноски

Осигурителните вноски представляват процент от осигурителния доход. Те се разпределят между работодателя и осигуреното лице в съотношение 60:40 за 2010 г.

(Само фондове „Общи схеми за болест и майчинство“ и „Безработица“). Общата осигурителна вноска за пенсия за трета категория на труд е 17,8 % (9,9 % за работодателя и 7,9 % за осигуреното лице). Ако осигуреното лице е родено след 31.12.1959 г., осигурителната вноска за пенсия е 12,8 % (7,1 % за работодателя и 5,7 % за осигуреното лице). След 1.1.2009 г. държавният бюджет извършва превод към фонд „Пенсии“, възлизащ на 12 процента от сумата на всички осигурителни вноски на всички осигурени лица за календарната година.

Личните вноски за държавните служители, съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдебните служители и военния персона се покриват от държавния бюджет.

Самостоятелно заетите лица плащат пълния размер на дължимите вноски за своя собствена сметка.

Вноските за трудови злополуки и професионални болести варират в зависимост от условията на труд от 0,4 % до 1,1% и са изцяло за сметка на работодателя/осигуреното лице.

Вноските за фонда за гарантирани вземания на служителите е изцяло за сметка на работодателя (0,1 % за 2010 г.). През 2011 г. изплащането на вноски към фонда е временно прекратено.

Служителите от първа и втора категория труд са задължително осигурени в професионален осигурителен фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО). Размерът на вноските за първа категория труд е 12 %, а за втора — 7 %. Вноските се покриват изцяло от работодателя. Работодателят е задължен за собствена сметка да плаща допълнителни вноски към фонд „Пенсии“ в размер на 3 %. Допълнителни 4,3 % се плащат във фонд за учителска пенсия за сметка на работодателите в полза на учителите. Вноските към фонд „Пенсии“ за лицата, родени след 1.1.1960 г., са намалени. Разликата от 5 % постъпва по сметката на лицето в универсален пенсионен фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

Максималният месечен размер на осигурителния доход е 2000 лв. Вноските за социална сигурност се дължат на базата на получено, включително начислено, но неизплатено, брутно месечно възнаграждение. Вноските не могат да са по-ниски от минималния осигурителен доход, определен от основните икономически дейности и квалификационни професионални групи.

За лицата, за които не е определен минимален доход, се дължат вноски върху минималното за страната месечно възнаграждение .

Минималният осигурителен доход за самостоятелно заетите лица варира от 420 лв. до 500 лв. в зависимост от облагаемите годишни доходи за 2009 г. Минималният осигурителен доход за лицата, които не са работили срещу заплащане през 2009 г., както и за самостоятелно заетите лица, започнали икономическата си дейност след 31.12.2009 г., възлиза на 420 лв.

Вашето право на обезщетения за социална сигурност при преместване в рамките на Европа

Системите за социална сигурност в европейските държави са различни, поради което са създадени разпоредби на ЕС за тяхното координиране. Общи правила, гарантиращи достъп до социални обезщетения, са важни за избягване на поставянето на европейски работници в неблагоприятно положение при упражняване на тяхното право на свободно движение. Тези правила са основани на четири принципа:

-          Когато се движите в рамките на Европа, вие винаги сте осигурени по законодателството на една единствена държава-членка: по правило, ако сте в активна заетост, това ще е държавата, където работите, а ако не сте в активна заетост – държавата, където пребивавате.

-          Принципът на равното третиране гарантира, че вие имате същите права и задължения като гражданите на държавата, в която сте осигурени.

-          При необходимост периоди на осигуряване в други държави на ЕС могат да се вземат предвид при отпускане на обезщетение.

-          Парични обезщетения могат да се „пренасят“ ако живеете в държава, различна от държавата на осигуряване.

Можете да разчитате на разпоредбите на ЕС за координация на социалната сигурност в 27-те държави-членки на ЕС, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн (ЕИП) и Швейцария (общо 31 държави).

В края на всяка глава е предоставена обща информация за разпоредбите на ЕС.

Допълнителна информация относно координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване в ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария може да бъде намерена на адрес: http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава II: Здравни грижи

Кога имате право на здравни грижи?

В обхвата на схемите за здравеопазване, финансирано от данъци

1. Български граждани;

2. Постоянно пребиваващи в България чужденци;

Бел.: Съгласно българското законодателство гражданите на останалите държави-членки на ЕС не се считат за чужденци. Гражданите на ЕС имат същите права и задължения като българските граждани въз основа на Договора за функционирането на Европейския Съюз.

В обхвата на задължителното здравно осигуряване

Схемата за задължително здравно осигуряване в България се управлява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). НЗОК предоставя основен пакет здравни услуги въз основа на плащане на вноски за задължително здравно осигуряване.

Следните лица подлежат на задължително здравно осигуряване:

1. всички български граждани, които не са едновременно граждани на друга държава;

2. български граждани, които са едновременно граждани на друга държава, но са постоянно пребиваващи на територията на Република България;

3. чужди граждани или лица без гражданство, които имат право на постоянно пребиваване на територията на Република България, освен ако международен договор, по който Република България е страна, не предвижда друго;

4. лица със статут на бежанци, с хуманитарен статут или лица, на които е предоставено право на убежище.

5. чуждестранни студенти и докторанти, приети в университети или научни организации в страната по реда на Постановление на Министерския съвет № 103 от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и Постановление на Министерския съвет № 228 от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България.

6. Лица, попадащи извън обхвата на мерките, посочени в т. 1—5, по отношение на които се прилага законодателството на Република България в съответствие с правилата за координация на схемите за социална сигурност.

В съответствие с правилата за координация на схемите за социална сигурност лицата, които подлежат на здравно осигуряване в друга държава-членка, не трябва да са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса.

Здравноосигурителните права на лицата, които са задължени да внасят здравноосигурителни вноски за собствена сметка, се прекратяват, в случай че те пропуснат плащане на повече от 3 дължими месечни вноски за период от 36 месеца, до месеца, предхождащ месеца, в който са предоставени здравни грижи.

Въпросните лица могат да възстановят своите права, като платят дължимите вноски за последните 36 месеца. Здравноосигурителните им права се възстановяват от датата на плащане на дължимите вноски. Платените суми за предоставяне на здравни грижи не се възстановяват. Когато заплащането на вноски е задължение на работодателя или на друго лице, неплащането на вноски не лишава осигуреното лице от неговото право на здравно осигуряване.

Какво е покритието?

В обхвата на схемите за здравеопазване, финансирано от данъци

В рамките на схемите за здравеопазване, финансирано от данъци, на българските граждани и някои категории чужди граждани с разрешително за дългосрочно пребиваване се предоставят следното лечение:

-          медицинска помощ при спешни случаи;

-          акушерска помощ за всички жени без здравно осигуряване, независимо от начина на раждане, в обхвата, опреден с наредба на министъра на здравеопазването, която също така определя и процедурата;

-          психиатрична болнична помощ;

-          осигуряване на кръв и кръвни продукти;

-          трансплантация на органи, тъкани и клетки;

-          задължително лечение и/или задължителна изолация

-          експертни оценки и доклади за степента на увреждане и трайна загуба на работоспособност;

-          плащане на лечението за заболявания по реда и условията, определени от министъра на здравеопазването;

-          медицински транспорт по реда и условията, определени от министъра на здравеопазването.

В обхвата на задължителното здравно осигуряване

Задължителното здравно осигуряване гарантира на осигурените лица безплатен достъп до медицинска помощ чрез пакети от здравни дейности от определен вид, характер и размер, както и свободен избор на доставчик на услуги, който е сключил договор с районната здравноосигурителна каса.

Правото на избор се прилага за цялата територия на България и не се ограничава от географски и/или административни принципи.

Националната здравноосигурителна каса плаща за следните медицински услуги:

1. медицинско и стоматологично обслужване за предотвратяване на заболявания;

2. медицинско и стоматологично обслужване за ранно откриване на заболявания;

3. извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностициране и лечение на заболявания;

4. допълнително лечение, продължително лечение и медицинска рехабилитация;

5. спешна медицинска помощ;

6. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство;

7. медицински грижи съгласно чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравеопазването.

8. аборти, извършвани по медицински причини, както и в случай на забременяване в резултат на изнасилване;

9. зъболекарски услуги;

10. медицинско обслужване в случай на домашно лечение;

11. предписване и отпускане на разрешени лекарствени средства за домашно лечение на територията на страната;

12. предписване и отпускане на медицински продукти и диетични храни със специално медицинско предназначение;

13. медицинска експертиза за работоспособност;

14. транспортни услуги за медицински цели.

Медицинското обслужване в обхвата на предходния параграф, с изключение на т. 10, се определя като основен пакет, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Основният пакет се определя с наредба на министъра на здравеопазването.

За извършване на дейностите, предвидени по силата на този закон, НЗОК и Българският лекарски съюз трябва да приемат и подпишат Национален рамков договор за медицински дейности, а НЗОК и Българският зъболекарски съюз трябва да приемат и подпишат Национален рамков договор за зъболекарски услуги.

Националният рамков договор трябва да съдържа:

1. изискванията, на които трябва да отговарят доставчиците на медицински грижи, както и процедурата за сключване на договор с тях;

2. конкретните видове медицински грижи за всеки основен пакет;

3. условията и процедурата за предоставяне на грижи в основния пакет;

4. критериите за качество и достъпност на грижите;

5. документацията и потока от документи;

6. задълженията на страните да предоставят информационни услуги и обмен на информация;

7. други въпроси от значение за здравното осигуряване.

Министърът на здравеопазването издава наредба, определяща писъка със заболявания, за които лекарствените средства, медицинските стоки и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение ще се възстановяват изцяло или частично от Националната здравноосигурителна каса. НЗОК заплаща изцяло или частично до 3 от съдържащите се в списъка фармацевтични продукта за дадено заболяване. НЗОК определя заедно с асоциациите на лекарите и зъболекарите цените на продуктите с производителите и търговците на едро. Обхватът на плащанията от страна на Националната здравноосигурителна каса за включени в списъка продукти се включва в годишния Национален рамков договор.

При всяко посещение при общопрактикуващ лекар, специалист в извънболничната помощ или зъболекар осигуреното лице заплаща потребителска такса в размер на 1 % от минималната работна заплата. Жените над 60 годишна възраст и мъжете над 63 годишна възраст плащат 1 лв. за всяко посещение при лекар или зъболекар.

Ако осигуреното лице се нуждае от болнично лечение, то трябва да заплати 2 % от минималното възнаграждение за страната за всеки ден от болничното лечение, като това важи за до 10 дни на година. След 10-я ден пациентът не заплаща потребителска такса.

Потребителска такса за предоставяне на извънболнично и болнично лечение и зъболекарски услуги не плащат:

-          лица със заболявания, описани в приложението към Националния рамков договор;

-          непълнолетни лица;

-          непълнолетни лица и неработещи членове на семейството;

-          пострадали при или по повод отбраната на страната;

-          ветерани от войнитеи военноинвалиди;

-          задържаните и лишените от свобода лица;

-          социално слаби, получаващи държавни помощи;

  • лицата без доходи, живеещи в социални домове;
  • здравните специалисти;
  • бременните и родилките, до 45 дни след раждането;
  • осигурените лица с тежка инвалидност, страдащи от заболявания;
  • пациентите със злокачествени образувания.

Лицата с прекъснати здравноосигурителни права трябва да заплатят предоставените им здравни услуги.

Как се осъществява достъпът до здравни грижи?

Избор на общопрактикуващ лекар

Осигурените лица имат право на свободен избор на общопрактикуващ лекар за извънболнични грижи и лекар по дентална медицина (зъболекар)в цялата страна.

Осигурените лица могат да сменят своя личен лекар през всяка календарна година в периодите между 1-ви и 30-ти юни и 1-ви и 31-ви декември. В случай на смяна на местопребиваването осигуреното лице има право на избор на общопрактикуващ лекар по всяко време на годината.

Зъболекарски услуги

Осигурените лица имат право на зъболекарски услуги срещу представяне на здравна книжка на зъболекар по свой избор навсякъде в страната.

Извънболнична помощ

Специализирана извънболнична помощ се предоставя на осигурени лица, които са получили „Медицинско направление за консултация или съвместно лечение“ от своя личен лекар. Това направление може да се използва в рамките на 30 календарни дни след издаването му. Осигуреното лице може да избере специалист във всяка болница, която е сключила договор с Районната здравноосигурителна каса, като представи направлението.

Достъп до заведения за болнична помощ

Лекарите и зъболекарите могат да изпратят пациентите до избрано здравно заведение за болнична помощ навсякъде в страната. Изисква се болницата (или диспансерът) да са сключили договор с Районната здравноосигурителна каса. От 2011 г. се предоставя възможност пациентите да избират екип от лекари и медицински сестри в рамките на здравното заведение.

Вашето право на обезщетения за здравни грижи при преместване в рамките на Европа

Ако се отседнали или пребивавате в друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, вие и вашето семейство можете да се възползвате от услугите на общественото здравеопазване, предоставяни там. Това не означава непременно, че лечението ще бъде безплатно; това зависи от националните правила.

Ако планирате временен престой (екскурзия, бизнес пътуване и т.н.) в друга държава от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, кандидатствайте за Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК) преди заминаване. Допълнителна информация за ЕЗОК и начина на кандидатстване за такава карта е налична на адрес: http://ehic.europa.eu.

Ако планирате постоянно преместване в друга държава от ЕС, можете да намерите допълнителна информация за вашите права във връзка със здравеопазването на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава III: Парични обезщетения за болест

Кога имате право на парични обезщетения за болест?

Чрез общественото социално осигуряване се предоставят социалноосигурителни обезщетения и парични помощи на осигурените служители за периодите на временна неработоспособност, когато са в процес на възстановяване на здравето си и няма доходи от трудови правоотношения.

Какво е покритието?

Осигурените лица имат право на обезщетения за временна неработоспособност в случай на:

-          болест;

-          злополуки — с изключение на трудови злополуки;

-          изследвания поради болест;

-          карантина;

-          бременност

-          майчинство;

-          трудоустрояване поради болест;

-          трудоустрояване поради бременност;

-          санаторно-курортно лечение поради болест;

-          придружаване на дете до 3-годишна възраст по време на престоя му в болница;

-          грижа за дете под 18-годишна възраст;

-          грижа за болно лице над 18-годишна възраст.

Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер на 80 процента, а за временна инвалидност вследствие на трудова злополука или професионална болест — до 90 процента от средното дневно брутно възнаграждение или средния дневен осигурителен доход за последните 12 месеца, за които са внасяни или са дължими осигурителни вноски.

Парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудови злополуки и професионални болести се изплащат от първия ден на настъпване на събитието до възстановяване или определяне на постоянна инвалидност.

За периода от 1 юли 2010 г. до 31 декември 2011 г. работодателят ще изплаща паричното обезщетение за болест за първия, втория и третия ден на временната неработоспособност в размер на 70 % от средното брутно възнаграждение на служителя. След това обезщетението е в размер на 80 % от осигурителния доход и се изплаща от Националния осигурителен институт.

Как се осъществява достъпът до парични обезщетения за болест?

Отпуските за временна неработоспособност се отпускат с болничен лист, издаден от органите, отговарящи за оценката на работоспособността. Болничният лист се издава в деня на установяване на неработоспособността, като отпускът може да започне от предишния, от същия или от деня, следващ прегледа. Болничният лист трябва да посочва вида неработоспособност, необходимостта от и вида на лечението и продължителността на отпуска. Болничният лист трябва да се представи на работодателя или последният трябва да бъде информиран относно него незабавно след издаването му, при всички случаи не по-късно от два работни дни след това.

Работодателят предоставя отпуска без право на преценка срещу представяне на болничния лист. За първия работен ден на временната инвалидност работодателят трябва да плати на осигуреното лице средното брутно дневно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната инвалидност.

Паричните обезщетения за втория и следващите дни от временната инвалидност се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт по посочена от осигуреното лице банкова сметка.

Вашето право на парични обезщетения за болест при преместване в рамките на Европа

Като общо правило, паричните обезщетения за болест (т.е. обезщетенията, предназначени по принцип да заменят доходи, които са преустановени поради болест) винаги се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това къде пребивавате или сте отседнали.

При преместване в друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, когато трябва да бъдат изпълнени определени условия за получаване на право на обезщетения за болест, компетентната институция (т.е. институцията в държавата, в която сте осигурени) трябва да вземе предвид осигурителните периоди, периодите на пребиваване или на стаж, които сте завършили съгласно законодателството на някоя от гореспоменатите държави. По този начин се гарантира, че лицата няма да загубят своето осигурително покритие за болест, когато сменят работодателя и се преместват в друга държава.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство

Обезщетения за майчинство и бащинство

Осигурените лица имат право на парично обезщетение за бременност и раждане в замяна на тяхната заплата, в случай че са били осигурявани срещу този риск за период от 12 месеца.

Обезщетение за майчинство (ОМ)

Майките, които са осигурени за общо заболяване и майчинство, имат право на парични обезщетения за бременност и раждане за период от 410 календарни дни, които започват 45 дни преди определената дата за раждане на детето. Ако раждането се случи преди изтичане на 45 дни след началото на получаване на обезщетенията, остатъкът от 45-те дни може да се използва след раждането.

Баща, който е осигурен във „Фонд общо заболяване и майчинство“ за период от поне 12 месеца, по закон има право на изплащане на бащинство за период от 15 календарни дни след раждането на детето. Размерът на обезщетението възлиза на 90 % от осигурителния доход на бащата за последните 18 месеца. Със съгласието на майката (или осиновяващата майка), когато детето навърши 6 месеца, бащата (или осиновяващият баща) може да използва остатъка от 410 дни вместо майката, като получава съответното обезщетение вместо майката.

След изтичане на отпуска за бременност и раждане майките, които са били осигуряване за общо заболяване и майчинство за период от поне 12 месеца, имат право да получат обезщетение за отглеждане на малки деца под 2-годишна възраст.

Помощи за майчинство за неосигурени майки

Бременните жени, чийто среден месечен доход на член от семейството е по-нисък или равен на определено ниво, имат право на еднократна помощ по време на бременността, в случай че нямат право на обезщетение за бременност и раждане по силата на Кодекса за социално осигуряване и ако са постоянно пребиваващи в страната. Това обезщетение се определя всяка година в държавния бюджет на Република България, но не може да е по-ниско от сумата, определена за предходната година.

Ако бременната жена е осигурена за общо заболяване и майчинство, но няма право на обезщетение за бременност и раждане поради това, че не е внасяла осигуровки за изисквания период съгласно Кодекса за социално осигуряване, се изплаща еднократна помощ в размер, пропорционален на броя дни от началото на отпуска за майчинство и раждане и времето на достигане на изисквания период на внасяне на осигуровки съгласно Кодекса за социално осигуряване, но не повече от 45 дни.

Еднократната помощ за бременност се изплаща 45 дни преди определената дата на раждане на детето.

Какво е покритието?

Дневното парично обезщетение по време на бременност и раждане е равно на 90 процента от средното брутно възнаграждение или осигурителния доход за последните 18 месеца, през които са плащани или са дължими осигуровки.

Размерът на обезщетението не може да е по-нисък от законната минимална заплата и не може да надвишава средното нетно възнаграждение.

Размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете под 2-годишна възраст се определя от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и за 2010 г. възлиза на 240 лв.

Ако детето бъде дадено за осиновяване или дадено в детска градина с пълна държавна издръжка, обезщетението се прекратява от следващия ден.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за майчинство и бащинство?

За да се получи право на такова обезщетение, трябва да се получи разрешение за отпуск. Здравните органи издават болничен лист за отпуск. Работодателят предоставя отпуска без право на преценка срещу представяне на болничния лист.

Вашето право на обезщетения за майчинство и бащинство при преместване в рамките на Европа

Разпоредбите за координация обхващат обезщетения за майчинство и съответните им обезщетения за гледане на малко дете от бащата. Когато трябва да бъдат изпълнени определени условия за получаване на право на обезщетения, компетентната институция (т.е. институцията в държавата, в която сте осигурени) трябва да вземе предвид осигурителните периоди, периодите на пребиваване или на заетост, които сте завършили съгласно законодателството на друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария.

Като общо правило, паричните обезщетения (т.е. обезщетенията, предназначени да заменят преустановени доходи) винаги се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това къде пребивавате или сте отседнали. Обезщетенията в натура (т.е. медицински грижи, лекарства и болнично лечение) се предоставят съгласно законодателството на вашата държава по пребиваване, все едно сте осигурени там.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава V: Обезщетения за инвалидност

Кога имате право на обезщетения за инвалидност?

Пенсия за инвалидност

Осигурените лица имат право на пенсия за инвалидност, когато са изгубили напълно или частични работоспособността си за дълъг период от време или за постоянно.

Осигурените лица придобиват правото за пенсия за инвалидност в съответствие със следните изисквания за плащане на вноски:

-          деца на възраст до 20 години; няма изискване за осигурителен период;

-          деца на възраст до 25 години; изисква се осигурителен период от една година;

-          деца на възраст до 30 години; изисква се осигурителен период от 3 години;

-          над 30 годишна възраст: изисква се осигурителен период от 5 години;

-          лицата, които са с увреждания по рождение или които са станали инвалиди преди да започнат работа, получават право на пенсия за инвалидност след едногодишен период на осигуряване.

Пенсия за инвалидност се предоставя на лица с 50 и над 50 процента трайно намалена работоспособност. Правото на пенсия се придобива в момента на настъпване на инвалидността.

За лицата, които са слепи по рождение или са ослепели преди включване в пазара на труда, пенсията за инвалидност се изплаща от датата на подаване на заявлението. Пенсията се предоставя за целия период на инвалидност.

Помощи за инвалидност

Осигурените лица имат право на помощи за инвалидност поради общо заболяване, в случай че не са изпълнили изискването за осигурителен период, даващ им право на пенсия за инвалидност.

Какво е покритието?

Пенсия за инвалидност

Размерът на пенсията за общо заболяване при инвалидност се определя чрез умножаване на дохода, на базата на който се изчислява пенсията, с обща сума от 1,1 % за всяка година от осигурителния период. Освен това времето, което се отчита като осигурителен период, се умножава с коефициент, който зависи от степента на инвалидност, както следва:

-          степен на инвалидност над 90 %: 0,9;

-          степен на инвалидност между 71% и 90%: 0,7;

-          степен на инвалидност между 50% и 70,99%: 0,5.

Пенсионерите, които са изгубили над 90 процента от работоспособността си и които имат постоянна нужда от придружител, получават добавка към пенсията си в размер на 75 процента от социалната пенсия за старост. Добавките се начисляват към всяка пенсия, независимо от нейния вид. Добавките се изплащат на пенсионираното лице, а не на придружителя.

Социална пенсия за инвалидност

Право на социална пенсия за инвалидност имат лица, които са навършили 16 години и са с трайно намалена работоспособност/вид и степен на нетрудоспособност повече от 71 процента.

Размерът на социалната пенсия за инвалидност за лица с трайно намалена работоспособност за работа/вид и степен на неработоспособност над 90 процента е 120 процента. Лицата с трайно намалена работоспособност между 71 и 90 процента получават между 71 и 110 процента от социалната пенсия за старост.

Помощи за инвалидност

Размерът на помощите за инвалидност, изплащани поради общо заболяване, когато осигуреното лице няма изисквания осигурителен стаж, за да придобие право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, се изчислява чрез умножаване на дневния размер на помощите за временна неработоспособност по 60.

Подобно на пенсията за инвалидност по преценка на Регионалната експертна лекарска комисия (РЕЛК) или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), за периода на неработоспособност се изплаща добавка за придружител, в случай че лицето не навършва пенсионна възраст през текущата година. Ако в рамките на периода, определен от експертното решение, лицето навършва пенсионна възраст, добавката за придружител се изплаща пожизнено.

Изплащането на добавка за придружител се преустановява, когато не са налице основания за начисляването й, напр. смърт на пенсионера, промяна на групата на инвалидност и т.н.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за инвалидност?

Пенсия за инвалидност

Пенсията за инвалидност се отпуска след подаване на заявление до НОИ. Заявлението трябва да е придружено от експертно решение на РЕЛК (НЕЛК), определящо степента на неработоспособност.

Помощи за инвалидност

Когато осигуреното лице няма изисквания осигурителен стаж за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, се отпускат помощи за инвалидност на базата на заявление до териториалната дирекция на Националния осигурителен институт (НОИ). Заявлението трябва да бъде съпътствано от следните документи:

-          документи за периода на плащани вноски (заетостта) до датата на настъпване на инвалидността;

-          документи относно брутното възнаграждение, на базата на което са плащани осигуровки;

-          експертно решение на Регионалната експертна лекарска комисия (РЕЛК) или Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).

Вашето право на обезщетения за инвалидност при преместване в рамките на Европа

Компетентната институция на държавата, в която заявявате пенсия за инвалидност, ще вземе предвид осигурителните периоди или периодите на пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако това е необходимо за изчисляването на обезщетенията за инвалидност.

Обезщетения за инвалидност ще се изплащат независимо от това къде пребивавате или къде сте отседнали в Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария. Необходимите административни проверки и медицински прегледи обикновено ще се извършват от компетентната институция в държавата, в която пребивавате. При някои обстоятелства за такива прегледи е възможно да бъдете задължени да се върнете в държавата, която изплаща вашата пенсия, ако вашето здравословно състояние позволява това.

Всяка държава прилага своите национални критерии при определяне на степента на инвалидност. Поради това е възможно някои държави да считат дадено лице за такова със степен на инвалидност 70%, докато други въобще да не считат същото лице за инвалид съгласно своето законодателство. Това произтича от факта, че националните системи за социална сигурност не са хармонизирани, а единствено координирани от разпоредбите на ЕС.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост

Кога имате право на обезщетения за старост?

Държавна пенсия за старост може да се изиска, след като навършите предвидената от закона пенсионна възраст и след като сте натрупали определен брой години осигурителен стаж:

-          мъжете имат право на пенсия за старост на възраст при навършване на 63, ако имат 37 години осигурителен стаж;

-          жените имат право на пенсия за старост при навършване на 60 години, ако имат 34 години осигурителен стаж;

-          лицата, които не са натрупали достатъчно години осигурителен стаж, имат право на пенсия след навършване на 65 години, в случай че са налице 15 години осигурителен стаж.

От 31.12.2011 г. изискваният осигурителен стаж започва да се увеличава с по 4 месеца за календарна година до достигане на 40 години за мъжете и 37 години за жените. След 31.12.2020 г. пенсионната възраст ще започне да се увеличава с по 6 месеца на календарна година до достигане на 63 години за жените и 65 години за мъжете. Също след 31.12.2020 г. възрастта за лицата, които не са натрупали необходимия осигурителен стаж, ще започне да се увеличава с по 6 месеца на календарна година, до достигане на възраст от 67 години.

За работниците и служителите осигурителния стаж е времето, през което те са работили на пълен работен ден в съответствие с определеното от закона работно време, в случай че за получаваното възнаграждение са плащани или са дължими осигурителни вноски, които не могат да са в размер, по-малък от минималния осигурителен доход. Осигурителния период се изчислява в часове, дни, месеци и години. Осигурителният период за работниците и служителите на непълен работен ден се изчислява чрез разделяне на отработените часове на определените от закона работни часове.

Законодателството в областта на осигуряването предоставя възможността някои периоди да се признаят за осигурителен стаж, без да се налага плащане на вноски.

Осигурителният стаж без плащане на вноски включва периодите на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете, платен и неплатен отпуск поради временна неработоспособност, платен и неплатен отпуск поради бременност и раждане и неплатен отпуск до 30 работни дни на календарна година, както и за времето, през което лицето е получавало помощи за безработица.

Законодателството в областта на осигуряването предоставя възможност за купуване на осигурителен стаж при определени условия.

Социална пенсия за старост

Социална пенсия за старост може да се отпусне при навършване на 70 години на лица, чийто месечен доход за член от семейството е по-малък от гарантирания минимален доход (65 лв. за 2010 г.). Социалната пенсия за старост е специален вид пенсия, която няма връзка със заетостта. Право на такова обезщетение имат лицата, които нямат право на пенсия за старост, тъй като осигурителният им стаж е недостатъчен. Тази пенсия не се изплаща от осигурителните фондове, а от държавния бюджет. Социалната пенсия за старост е вид социална помощ, която е определена като изплащане на пенсия поради нейната регулярност (всеки месец) и управлението ѝ от Агенцията за социално подпомагане.

Какво е покритието?

Базата за изчисляване на държавната пенсия за старост се определя чрез умножаване на националния среден месечен осигурителен доход (за 12 календарни месеца преди отпускането на пенсията) с индивидуалния коефициент на осигуреното лице. Индивидуалният коефициент се определя на базата на средния месечен осигурителен доход на осигуреното лице.

Базата за изчисление се умножава с 1,1 % за всяка осигурителна година и пропорционален размер за всеки допълнителен осигурителен месец. Освен това базата за изчисление се умножава по 3 % за всяка осигурителна година за лицата, които са натрупали осигурителен стаж от 37 години за мъжете и 34 години за жените, но все още продължават да работят след достигане на пенсионна възраст и не получават пенсията си.

Размерът на пенсията за старост не може да е по-нисък от определена сума и не може да надвишава определен таван. Минималният размер пенсията за старост се определя от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и за 2011 г. възлиза на 136,08 лв. Максималният размер на пенсията (за всички пенсии) е определен като 35 % от максималния осигурителен доход за предходната година. За 2010 г. максималният осигурителен доход е 2000 лв., а за 2011 г. максималният размер на пенсията е 700 лв.

Пенсиите се коригират след 1 юли всяка година съгласно така нареченото „Швейцарско правило“ (50 % инфлация + 50 % нарастване на средния осигурителен доход за предходната година). Поради ограничения в бюджета пенсиите не са коригирани от 1 юли 2009 г.

Допълнителната схема за пенсия за старост се основава на сумата, натрупана по индивидуалната сметка на всяко лице.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за старост?

За да получи пенсия, осигуреното лице подава заявление до регионалната дирекция на Националния осигурителен институт (НОИ). Трябва да се приложат следните документи:

-          трудова книжка и/или осигурителна книжка и/или удостоверение за трудов стаж; или

-          брутното възнаграждение или дохода, на базата на който са плащани осигуровки за период от три последователни години от последните 15 години на осигурителния стаж до 1.11.1997 г., избрани от лицето, или доходите, на базата на които са плащани осигуровки за периода след тази дата до датата на пенсиониране на лицето.

Ако заявлението до НОИ се подаде до 6 месеца преди датата на преустановяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от тази дата. Ако заявлението е подадено шест месеца след датата на преустановяване на осигуряването, пенсията се отпуска от датата на подаване на заявлението.

Един месец след подаване на заявлението се отпуска минимална пенсия, а реалната пенсия се изчислява и отпуска на по-късен етап.

Социална пенсия за старост

Документи, които трябва да се подадат за отпускане на социална пенсия за старост:

-          заявление за отпускане на социална пенсия за старост, базирана на модел, одобрен от НОИ;

-          декларация за семейния статус и собствеността;

-          декларация за годишния доход на членовете на семейството за 12-те месеца, предшестващи заявлението.

За целите на определяне на годишния доход на членовете от семейството членовете на семейството включват съпрузи, съпруги и деца до 18-годишна възраст, в случай че не са семейни, както и деца с увреждания над тази възраст, и които не се получават други доходи и не са семейни.

Социалната пенсия за старост се отпуска пожизнено. Правото за получаване приключва със смъртта на правоимащото лице.

Вашето право на обезщетения за старост при преместване в рамките на Европа

Разпоредбите на ЕС за пенсии за старост засягат изключително държавни пенсионни схеми, а не фирмени, професионални или частни такива. Те гарантират, че:

-          Във всяка държава на ЕС (включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария), в която сте били осигурени, вашето осигурително досие се запазва, докато достигнете пенсионната възраст в тази държава.

-          Всяка държава на ЕС (включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария), в която сте били осигурени, ще трябва да ви изплаща пенсия за старост, когато достигнете пенсионната възраст. Размерът, който ще получите от всяка от държавите-членки, ще зависи от продължителността на вашето осигурително покритие във всяка държава.

-          Вашата пенсия ще се изплаща там, където пребивавате в ЕС (включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария). Трябва да подадете своето искане в институцията за пенсионно осигуряване на държавата от ЕС (или Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария), в която живеете, освен ако никога не сте работили там. Ако случаят е такъв, следва да кандидатствате в държавата, където последно сте работили.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава VII: Обезщетения за преживели лица

Кога имате право на обезщетения за преживяло лице?

Право на пенсия за преживели лица имат децата, преживелият съпруг и родителите на починалото осигурено лице.

Децата имат право на пенсия за преживели лица до достигане на 18-годишна възраст. След навършване на 18-годишна възраст, в случай че учат, децата на починалото осигурено лице имат правото да получават пенсия за преживели лица за периода на обучението до навършване на 26-годишна възраст. Преживелите деца на починалото осигурено лице, които са получили увреждане преди 18-годишна възраст, също имат право да получават пенсията за преживели лица до навършване на 26-годишна възраст.

Ако преживялото лице не може да работи, то има прави на наследствена пенсия 5 години преди навършване на 60 години и 6 месеца за мъжете и 5 години преди навършване на 55 години и 6 месеца за жените. След 31 декември 2000 г. тази възраст се увеличава с по 6 месеца всяка календарна година до достигане на 63 години за мъжете и 60 години за жените.

Пенсия за старост и инвалидност за преживели лица

В случай на смърт на осигуреното лице наследниците получават пенсия, еквивалентна на вида на персоналната пенсия (т.е. пенсия за общо заболяване, трудови злополуки или професионални болести), която починалото лице би получавало като инвалид, който е изгубил повече от 90 процента от работоспособността си.

В случай че починалото лице е придобило правото на пенсия, дължима поради натрупване на осигурителен стаж и навършена възраст, наследниците получават пенсия за преживяло лице, изчислена на базата на пенсията, дължима в резултат на натрупан осигурителен стаж и навършени години, в случай че това е по-изгодно за тях.

В случай на смърт на пенсионер, който е получавал пенсия за инвалидност поради общо заболяване или персонална пенсия, изчислена на базата на натрупан осигурителен стаж и навършена възраст, пенсията за преживели лица се изчислява като процент, посочен по-долу, в зависимост от вида на получаваната пенсия.

Помощ за преживяло лице

Пенсионираните лица, чиито съпруг е починал, имат право на добавка към пенсията, така наречената помощ за преживяло лице. Добавките за преживели лица се изплащат само в допълнение към друга отпусната пенсия: лицата, които все още нямат право на пенсия, нямат право на такава добавка.

Поради това преживялото лице трябва да отговаря на няколко условия, за да има право на добавка към пенсията:

-          преживялото лице трябва да получава персонална пенсия или пенсия за преживяло лице, независимо от нейния вид;

-          преживялото лице не трябва да е сключило брак след смъртта на съпруга си; изплащането на добавката се прекратява от датата на сключване на брак;

-          преживялото лице не трябва да получава пенсия за преживяло лице от починалото лице.

Тази помощ се изчислява като процент от пенсията на починалия съпруг и се изплаща с цел подпомагане на преживелия съпруг. Пенсионерът има право на добавка в размер на 20 процента от пенсията или пенсиите, получавани от починалия съпруг (ще достигне 40 % през 2015 г.). При изчисляване на тази добавка не се взимат предвид надбавките към пенсията, получавана от починалото лице. Ако починалото лице не е получавало пенсия, добавката се изчислява на базата на пенсията или сумата от пенсиите, които починалото лице би имало право да получава.

Какво е покритието?

Пенсията за преживели лица се определя като процент от дължимата персонална пенсия на починалото осигурено лице, както следва:

1. един наследник – 50 процента;

2. двама наследници — 75 процента;

3. трима и повече наследници — 100 процента.

В случай на смърт на двамата родители (или осиновители) децата имат право на пенсия за преживели лица, определена от сумата на пенсиите на починалите.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за преживели лица?

Пенсията за преживели лица се отпуска при подаване на заявление до РД * на Националния осигурителен институт (НОИ). Трябва да се приложат следните документи:

-          удостоверение за наследници;

-          удостоверение, доказващо че преживелият съпруг не е сключил брак;

-          документи, доказващи осигурителния стаж на починалото лице — трудова книжка, осигурителна книжка или удостоверение за осигурителен стаж, в случай че починалото лице не е било пенсионер.

Вашето право на обезщетения за преживели лица при преместване в рамките на Европа

Като цяло, правилата, които се прилагат за пенсии за преживели съпруги/съпрузи или сираци и помощи при смърт, са същите като тези, прилагащи се за пенсии за инвалидност и старост (вж. глави V и VI). А именно, пенсии за преживели лица и помощи при смърт следва да се изплащат без никакво намаление, промяна или преустановяване независимо от това къде в Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария пребивава преживелият съпруг или съпруга. Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава VIII: Обезщетения при трудови злополуки и професионални болести

Кога имате право на обезщетения?

Всички лица, работещи на трудови договори, договори за услуги, изборни длъжности, в кооперации или на договори за управление са задължително осигурени срещу трудови злополуки и професионални болести към фонд за трудови злополуки и професионални болести. Това включва инвалидност, смърт, временна неработоспособност и временна неработоспособност вследствие на трудови злополуки или професионални болести.

Размерът на социалноосигурителни вноски, плащани от работодателите, се определя като процент от месечния осигурителен доход на осигуреното лице.

Какво е покритието?

Независимо от продължителността на осигурителния стаж осигурените лица имат право на:

-          парични обезщетение в случай на спешни медицински прегледи, изследвания и лечения;

-          санаторно-курортно лечение;

-          парични обезщетения за временна инвалидност вследствие на трудова злополука или професионална болест;

-          парични обезщетения за превенция и рехабилитация;

-          пенсии за инвалидност вследствие на трудови злополуки или професионални болести;

-          парични обезщетения за технически средства, свързани с инвалидността.

Дневното парично обезщетение за временна инвалидност вследствие на трудова злополука или професионална болест се изчислява в размер на 90 процента от средното дневно брутно възнаграждение или дневния осигурителен доход за последните 12 месеца, на базата на които са плащани или са дължими осигуровки.

То се изплаща от деня на настъпване на събитието до възстановяването или до отпускане на пенсия за инвалидност. Ако временната инвалидност настъпи до 30 дни преди прекратяване на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за периода на неработоспособност, но не по-дълго от 30 календарни дни.

Как се осъществява достъпът до обезщетения?

За да се получи право на обезщетение, трябва да се получи право на отпуск за временна инвалидност чрез болничен лист. Болничният лист се издава в деня на установяване на инвалидността; отпускът може да започне от предишния, от същия или от деня, следващ прегледа. В болничния лист трябва да се посочва вида неработоспособност, необходимостта от и вида на лечението и продължителността на отпуска.

Болничният лист трябва да се представи на работодателя или последният трябва да бъде информиран относно него незабавно след издаването му, но не по-късно от два работни дни след това. Работодателят няма право на преценка дали да разреши такъв отпуск или не и трябва да изплати на осигуреното лице брутното средно дневно възнаграждение за първия работен ден на временната инвалидност.

Паричните обезщетения за втория и следващите дни от временната инвалидност се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт по посочена от осигуреното лице банкова сметка.

До края на 2011 г. първият, втория и третият ден на временната неработоспособност се изплащат от работодателя и са в размер на 70 % от средното брутно възнаграждение. От четвъртия ден нататък плащането на парични обезщетения се покрива от Националния осигурителен институт (НОИ) и е в размер на 80 % от средното брутно възнаграждение.

Вашето право на обезщетения за трудови злополуки и професионални болести при преместване в рамките на Европа

Разпоредбите на ЕС за обезщетения във връзка с трудови злополуки или професионални болести са много подобни на разпоредбите за обезщетения за болест (вж. раздели II и III). В рамките на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако пребивавате или сте отседнали в държава, различна от тази, в която сте осигурени за трудови злополуки, вие обикновено имате право да получавате здравни грижи там във връзка с трудова злополука или професионална болест; паричните обезщетения обикновено се изплащат от институцията, която ви осигурява, дори ако пребивавате или сте отседнали в друга държава.

Когато трябва да бъдат изпълнени определени условия за получаване на право на обезщетения във връзка с трудова злополука или професионална болест, институцията, в която сте осигурени, трябва да вземе предвид осигурителните периоди, периодите на пребиваване или на заетост, които сте завършили съгласно законодателството на други държави от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария. По този начин се гарантира, че хората няма да загубят своето осигурително покритие, когато сменят работодателя и се преместят в друга държава.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава IX: Семейни обезщетения

Кога имате право на семейни обезщетения?

Семейните помощи и някои от обезщетенията за майчинство се считат за семейни обезщетения по смисъла на европейските регламенти за координация.

Семейните помощи са парични обезщетения или обезщетения в натура, които имат за цел да осигурят финансова подкрепа при бременност, раждане или отглеждане на деца. Те са под формата на еднократни или месечни плащания.

Следните категории имат право на семейни помощи:

-          бременни жени — български граждани;

-          семейства на български граждани — за децата, които отглеждат в страната;

-          семейства, в които единият от родителите е български гражданин — за деца с българско гражданство, отглеждани в страната;

-          семейства на роднини или приемни семейства — за децата, отглеждани в тези семейства по силата на Закона за закрила на детето;

-          бременни жени — чужденки и семейства с чуждо гражданство, които пребивават постоянно и отглеждат децата си в страната, ако имат право на такива обезщетения по силата на друг закон или международна спогодба, по която България е страна.

За да имат право на семейни помощи, средният месечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца трябва да е по-нисък или равен на дохода, определен за тази цел в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година (350 лв. за 2011 г.). Проверка на доходите се извършва само за месечните помощи за деца до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20 години; целевата помощ за отглеждане на деца под 1-годишна възраст и целевата помощ за деца в първи клас.

Какво е покритието?

Семейните обезщетения включват:

-          еднократни помощи за бременност;

-          еднократни помощи за раждане;

-          еднократни помощи за отглеждане на близнаци на възраст под 1 година;

-          еднократни помощи за отглеждане на дете на възраст под 1 година за майки, които са студенти редовно обучение;

-          месечни помощи за деца до завършване на средно образование, но не и след навършване на 20 години;

-          месечни помощи за отглеждане на дете на възраст по 1 година;

-          целеви помощи за деца в първи клас;

-          целеви помощи за безплатен железопътен или автобусен превоз в рамките на страната за многодетни майки;

-          месечни помощи за деца с трайна инвалидност под 18-годишна възраст и до завършване на средно образование, но не и след навършване на 20-годишна възраст.

Как се осъществява достъпът до семейни обезщетения?

Семейните помощи за деца се изплащат от Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) на основание на подадено заявление, чиято форма е одобрена от Министъра на труда и социалната политика. Заявлението трябва да се подаде от майката или друг законен представител на детето.

Заявленията за еднократна помощ за раждане трябва да включват следните документи:

-          оригинален акт за раждане на детето, за което се иска помощ;

-          копия от актовете за раждане на всички деца, родени от майката.

Правото се придобива от датата на раждане на детето, освен ако то не е дадено за отглеждане в специализирани детски институции. Обезщетението може да бъде изискано в рамките на три години от края на месеца, през който е родено детето.

Заявленията за семейни помощи за деца под 18-годишна възраст трябва да включват:

-          удостоверение за брутния месечен доход на семейството за шест календарни месеца, предшестващи месеца на подаване на заявлението (за служители с трудови правоотношения или държавни служители). то трябва да указва доходите от пенсии, обезщетения и стипендии.

-          официално удостоверение от училището, в което детето е записано, доказващо, че детето е ученик и посещава редовно занятията.

Заявленията за месечни помощи за деца на възраст под 1 година трябва да включват:

-          удостоверение за брутния месечен доход на семейството за 6 календарни месеца преди месеца на подаване на заявлението;

-          копие от акта за раждане на детето.

Вашето право на семейни обезщетения при преместване в рамките на Европа

Характеристиките и размерите на семейните обезщетения се различават значително между отделните държави.

Поради това за вас е важно да знаете коя държава е отговорна за предоставянето на тези обезщетения и какви са условията за получаването им. Можете да намерите общите принципи за определяне на компетентното законодателство на адрес http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=849&langId=bg.

Държавата, която е отговорна за изплащане на семейни обезщетения, трябва да вземе предвид осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава от Европейския съюз, включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако това е необходимо за удовлетворяване на условията за предоставяне на право на обезщетение.

Ако дадено семейство има право на обезщетения съгласно законодателството на повече от една държава, то по принцип ще получи най-високия размер на обезщетенията, предвиден съгласно законодателството на една от тези държави. С други думи, семейството се разглежда все едно всички засегнати лица пребивават или са осигурени в държавата с най-благоприятното законодателство.

Семейни обезщетения не могат да се изплащат два пъти за един и същ период и за един и същ член на семейството. Има правила за предимство, които уреждат преустановяването на обезщетения от една държава до размера на тези, изплащани от държавата, която е основно компетентна за плащането.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава X: Безработица

Кога имате право на обезщетения за безработица?

Всяко лице, за което работодателят плаща осигурителни вноски за безработица, е осигурено срещу риска от безработица. Служителите са длъжни да плащат осигуровки от датата на сключване на трудовия договор или договора за управление.

Лицата, които са плащали осигуровки към Фонд „Безработица“ в продължение на най-малко 9 месеца през 15-те месеца, предшестващи преустановяването на осигуряването, имат право на обезщетения за безработица, при условие че:

-          са регистрирани като безработни в Агенцията по заетостта;

-          не са получили осигурителен стаж и пенсия за старост или професионална пенсия за ранно пенсиониране;

-          не са в трудови правоотношения.

Какво е покритието?

Осигурените лица имат право на:

-          информация за свободни работни места;

-          помощ за намиране на подходяща работа;

-          обезщетения и помощи за безработица.

Обезщетенията за безработица се изплащат от 4 до 12 месеца в зависимост от общата продължителност на осигурителния стаж на лицето, както следва:

-          за осигурителен стаж до 3 години обезщетения се изплащат за период от 4 месеца; -

-          от 3 до 5 години, обезщетения се плащат за период от 6 месеца;

-          от 5 до 10 години, обезщетения се плащат за период от 8 месеца;

-          от 10 до 15 години, обезщетения се плащат за период от 9 месеца;

-          от 15 до 20 години, обезщетения се плащат за период от 11 месеца;

-          над 25 години, обезщетения се плащат за период от 12 месеца.

Размерът на дневното обезщетение за безработица възлиза на 60 процента от средното възнаграждение или средния осигурителен доход, на базата на който са внасяни или се дължат осигуровки за безработица за 18-те месеца, предшестващи месеца на прекратяване на осигуряването. То не може да е по-ниско от определения минимален размер. Минималният размер на дневното обезщетение за безработица се определя от Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване. След 1 януари 2011 г. минималният размер на дневното обезщетение за безработица е 7,2 лв.

Безработните лица, които са останали без работа по собствено желание, с тяхно съгласие или поради непристойно поведение, получават минималния размер на обезщетението за безработица за период от 4 месеца.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за безработица?

Обезщетението за безработица се предоставя след подаване на заявление до регионалната дирекция на Националния осигурителен институт (НОИ). Заявлението трябва да бъде подадено лично въз основа на постоянния или настоящия адрес.

Обезщетението за безработица се изплаща от датата на преустановяване на осигуряването, в случай че заявлението се подаде в рамките на 3 месеца след тази дата. Ако заявлението се подаде след тази дата без уважителни причини за това, обезщетението се изплаща за определения период, намален с периода на закъснението.

Паричните обезщетения за безработица се изплащат от Националния осигурителен институт по посочена от лицето банкова сметка.

Вашето право на обезщетения за безработица при преместване в рамките на Европа

Обикновено държавата-членка, в която сте наети на работа, е отговорна за предоставянето на обезщетения за безработица. Прилагат се специални разпоредби за погранични работници и други презгранични работници, които са пребивавали в държава-членка, различна от тази, в която работят.

Осигурителните периоди или периодите на заетост, завършени в други държави на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, могат да се използват за изпълняване на условията за вноски.

Ако желаете да търсите работа в друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, можете при определени условия да пренесете тези обезщетения за ограничен период от време.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава XI: Минимални средства

Кога имате право на обезщетения във връзка с минимални средства?

Паричните социални помощи и социалните помощи в натура допълват или осигуряват доход, гарантиращ минималните нужди за преживяване или удовлетворяват непредвидени нужди на лица и семейства. Социалните обезщетения се предоставят на лицата, които са изчерпали всички останали възможности за самостоятелна издръжка или за издръжка от страна на роднините си.

Лицата или семействата, чиито доходи за предходния месец са по-ниски от предварително определени диференциран минимален доход, имат право на месечно обезщетение.

Какво е покритието?

Министерският съвет определя месечния размер на гарантирания минимален доход (ГМД), който служи за база за определяне на размера на социалното подпомагане. За 2011 г. ГМД възлиза на 65 лв.

Лицата и семействата с ниски доходи имат право на месечни социални помощи, целеви социални обезщетения за покриване на конкретни нужди, свързани с пътувания, заболявания, медицинско лечение в чужбина, жилище у т.н. или еднократно социално обезщетение за покриване на извънредни нужди.

Освен това лицата и семействата, чийто доход е под определен праг, могат да получат помощи за отопление за период от 5 последователни месеца (ноември—март). Размерът на месечните помощи за отопление се определят от министъра на труда и социалната политика.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за минимални средства?

Социалните обезщетения се отпускат срещу подаване на заявление от страна на нуждаещото се лице или негов законен представител. Помощите се отпускат след оценка на следните аспекти:

-          доход на лицето или семейството;

-          статут на собствеността на лицето;

-          семейно положение на лицето;

-          здравен статут на лицето;

-          работни и/или образователни ангажименти;

-          възраст.

Социалните обезщетения са освободени от данъци и такси.

Безработните лица в активна възраст, които получават месечни помощи и не са включени в програми за заетост, са задължени да полагат общественополезен труд за период от 14 дни, по 4 часа на ден, на базата на програми, организирани от общинската администрация за предоставяне на социални услуги, екологични програми, развитие и почистване на селищата и други програми, свързани с обществени дейности.

Вашето право на обезщетения за минимални средства при преместване в рамките на Европа

Като общо правило, паричните обезщетения за болест (т.е. обезщетенията, предназначени по принцип да заменят доходи, които са преустановени поради болест) винаги се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това къде пребивавате или сте отседнали. Тези обезщетения са изброени в Приложение II в края на настоящия наръчник.

Правилата на ЕС за координация се прилагат единствено за социална сигурност, не за социални помощи.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава XII: Дългосрочни грижи

Кога имате право на дългосрочни грижи?

Дългосрочни грижи са необходими, когато дадено лице заболее или страда от инвалидност, което го прави неспособно да извършва дейностите от ежедневието и съществува вероятност тази инвалидност да трае продължителен период. При възрастни хора това обикновено е в резултат на нарастваща деликатност, дължаща се на остаряване или на хронични състояние в следствие на акутно заболяване като удар или падане, или остър артрит. Дългосрочни грижи може да са необходими също ако лицето има умствено увреждане. Най-честата форма на увреждане за възрастните хора е болестта на Алцхаймер.

В България дългосрочните грижи попадат в сектора на социалното подпомагане. Секторът за социална сигурност, базирайки се на принципа на внасяне на осигуровки за редица социални рискове, към момента не предоставя социална закрила за дългосрочни грижи.

Какво е покритието?

Дългосрочни грижи се осигуряват по една от следните държавни програми:

-          добавки към пенсията за придружител се предоставят на пенсионери, загубили над 90 процента от трудоспособността си, нуждаещи се от постоянен придружител. те получават добавка към пенсията в размер на 75 процента от социалната пенсия за старост.

-          чрез националната програма „Помощник на инвалид“ се предоставят грижи в домашна среда на лицата с увреждания или на лица с тежки заболявания. Програмата има за цел да предостави работа на безработни лица като лични или социални помощници. Личните помощниците помагат на семействата, в които има лице с увреждания, което се нуждае от постоянна грижа. социалните помощници помагат на лица с увреждания, лица с тежки заболявания, болни или самотни лица за техните ежедневни дейности, като организират тяхното свободно време и извършват дейности за социалната им интеграция.

-          програмата за „социален помощник“ или „домашен помощник“ финансира проекти на общините и неправителствените организации, които са кандидатствали за извършване на такива дейности.

-          специализираните институции за социални услуги към Агенцията за социално подпомагане предоставят социални услуги в специализирани домове, където хората са отделени от домашната среда. това включва домове за деца, за възрастни с увреждани, социални учебно-професионални заведения, домове за възрастни и домове за временно настаняване.

Личният помощник се грижи за възрастни или деца с тежки увреждания, които се нуждаят от грижи през целия ден. Възможните бенефициенти са:

-          лицата, нуждаещи се от постоянна грижа, с 90 или повече от 90 процента постоянна инвалидност, които имат право на външна помощ;

-          деца с 50 или повече от 50 процента намалена възможност за социална адаптация, които имат право на външна помощ;

-          лица или деца, освободени от специализираните институции за лица с увреждания.

Социалните помощници могат да работят почасово и услугите могат да се използват за случаи на средна сериозност, в случай че обгрижваното лице трябва да се извежда с цел социализиране, да се води на рехабилитация или до работното място, ако извършва икономически дейности. Възможните бенефициенти са:

-          лица с 90 или повече от 90 процента постоянна инвалидност, за които е определена външна помощ;

-          деца с 50 или повече от 50 процента намалена възможност за социална адаптация, които имат право на външна помощ;

-          лица с тежки заболявания и самотни лица, които не могат да се грижат за себе си;

-          лица/деца, освободени от специализираните институции за лица с увреждания.

Лицата, които имат право да ползват услугите и на личен, и на социален помощник, трябва да изберат едната от двете възможности.

Домашният помощник няма специална квалификация и извършва рутинни задачи.

Как се осъществява достъпът до дългосрочни грижи?

Добавка за външна помощ

Правото на добавка за външна помощ се оценява от Регионалната експертна лекарска комисия (РЕЛК) или Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). Те издават решение, определящо, че лицето не е в състояние да се грижи за себе си и се нуждае от помощ от друго лице. При подаване на заявление за пенсионна добавка за външна помощ трябва да се приложат следните документи:

-          формуляр-заявление;

-          решението на РЕЛК, съдържащо всички необходими данни относно медицинското състояние на пенсионера, степента на загуба на работоспособност и данни относно периода, за който имат право на добавка;

-          решението на медицинската комисия към регионалната дирекция на Националния осигурителен институт (НОИ).

Социални услуги, предоставяни на местно равнище

Лицата, които искат да се възползват от социални услуги, трябва да подадат писмено заявление съответно до:

-          директора на Дирекция „Социално подпомагане“ — за социални услуги, определени от държавата;

-          кмета на общината — за социални услуги, предоставяни от общината;

-          ръководния орган — ако доставчикът на услугата е физическо лице, регистрирано по дружественото право, или юридическо лице.

Вашето право на дългосрочни грижи при преместване в рамките на Европа

Обезщетенията за дългосрочни грижи също попадат в обхвата на правилата на ЕС за координация на социалната сигурност, по същия начин като обезщетенията за болест. Паричните обезщетения за дългосрочни грижи се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това в коя държава пребивавате или сте отседнали.

Обезщетенията за дългосрочни грижи в натура (които включват здравни грижи, медицински интервенции, лекарства и болнично лечение) се предоставят съгласно законодателството на държавата, в която пребивавате или сте отседнали, все едно сте осигурени в тази държава.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Приложение I: Полезни адреси и интернет страници

Подробна таблица относно разпоредбите за социална сигурност в България и останалите държави-членки можете да намерите на интернет страницата на MISSOC:

За въпроси относно социалната сигурност, касаещи повече от една държава на ЕС, можете да търсите връзка с институция в справочната служба на институциите, поддържана от Европейската комисия и достъпна на адрес: http://ec.europa.eu/social-security-directory

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ

Бул. „Княз Дондуков“ 52

1000 София, България

Телефон: (+359 2) 9859 3037

Електронна поща: infocenter@nra.bg

www.nra.bg

НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

1303 София

Бул. „Александър Стамболийски“ 62-64

Тел.: (+359 2) 926 10 10

Електронна поща: noi@nssi.bg

www.noi.bg

НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА

1407 София

Ул. „Кричим“ 1

Информация за граждани: Тел.: (+359) (0) 800 14 800 — национална телефонна линия

www.nhif.bg

МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

София 1051

Ул. „Триадица“ 2

Тел.: (+359 2) 8119 443; факс: (+359 2) 988 44 05; 986 13 18

Електронна поща: mlsp@mlsp.government.bg

www.mlsp.government.bg

КОМИСИЯ ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР

1303 София

Ул. „Шар Планина“ 33

Тел. централа: (+359 2) 94 04 999

Пресцентър: (+359 2) 94 04 582; факс: (+359 2) 829 43 24

Електронна поща: bg_fsc@fsc.bg

www.fsc.bg

Приложение II: Специални парични обезщетения, независещи от вноски

Някои обезщетения за социална сигурност, наричани специални парични обезщетения, независещи от вноски, се предоставят изключително в държавата, в която пребивава съответното лице. Поради това не е възможно тези парични обезщетения да се „пренасят“ при преместване в друга държава в Европа, дори ако все още сте осигурени по българското законодателство.

Специалните обезщетения, независещи от вноски, за България са:

-          Социалната пенсия за старост (член 89 от Кодекса за социално осигуряване).

-          Еднократната помощ при бременност (Член 5а от Закона за семейните помощи за деца)

-          Издръжка, плащана от държавата съгласно член 92 от Семейния кодекс.
Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 302 other followers