Здравно осигуряване в България

Съдържание

  1. Общи положения в здравеопазването
  2. Кой е задължително осигурен за здраве в здравната каса
  3. Какво предлага задължителното здравно осигуряване
  4. Такси, които осигурените лица заплащат при ползване на здравни услуги
  5. Задължителни вноски за здравно осигуряване
  6. Здравно осигуряване при пребиваване в чужбина
  7. Авансово плащане на здравни вноски
  8. Обхват на медицинската помощ при задължителното здравно осигуряване
  9. Проверка на личния здравноосигурителен статус
  10. Издаване на документи, необходими за упражняване на здравноосигурителни права съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност
  11. Административни наказания, загуба и възстановяване на права

 

1. Общи положения в здравеопазването

Здравеопазването е част от системата за национална сигурност във всяка една страна. Как се реализира тази система на практика, много си зависи от конкретната държава.

Основните начини за финансиране на една здравна система са 2:

- Чрез данъци – теоретично се смята, че при този вариант толкова важния отрасъл би бил твърде зависим от волята на управляващите, в следствие на което здравната система би била изложена на корупционни практики при определени обстоятелства.

- Чрез здравни осигуровки (данъци със специално предназначение) – това се смята за най-добрия начин за финансиране на здравеопазването, тъй като осигуровките са данъци със специално предназначение (а бедните милионери осигуровка не ги лови) и няма как управляващите да злоупотребят със средствата. Те могат да се харчат само за съответното направление (здраве, пенсии, майчинство, безработица и т.н.).

Не че има в действителност някаква разлика дали „плоския данък“ общ доход (ДОД) ще е 18%, а няма да се плаща здравна осигуровка (и 8% от общия данък ще се харчат за здравеопазване), или ще има „плосък данък“ 10% и здравна осигуровка 8%. А, има, как да няма. Ако в действителност имаше плоски данъци в България, тогава нямаше да има социално подпомагане за бедни милионери. Какво щяха да правят те тогава? За тях е направена цялата тази схема с „плоския данък“.

Но освен социалното подпомагане на бедните милионери, отделното събиране (за статистиката) на здравната осигуровка от ДОД създава у бранша „здравна система“ лъжовна сигурност, че 8% от доходите на хората ще постъпят за харчене от здравеопазването. Всъщност тези 8% се изземват от населението, защото парламентът така е решил. Утре може да реши здравната осигуровка да си се върне на 6% както си беше преди няколко години.

Може би някой ще си спомни защо беше увеличена здравната осигуровка от 6% на 8%. Преди няколко години лобисти се опитаха да прокарат въвеждането на финансови пирамиди по примера на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ и в здравната система. Тези 2% допълнително облагане на населението трябваше да отидат във виртуални „лични сметки“ и да се управляват от „частни фирми“. Точно по схемата с ДЗПО. За щастие поне тази катастрофа не се състоя, но някак си данък здраве си остана на 8%, вместо да се върне на 6%, както е бил преди лобистите да се опитат да съсипят окончателно и здравната система. Пак ще се пробват, нали умишлено се полагат всички възможни средства, за да се компрометира здравната каса и да се дадат парите на „чуждестранни инвеститори“, които няма да допускат никакви злоупотреби, защото те ще управляват много хубаво. Ще са частни, и в техен интерес ще е да не отпускат никакви пари за здравеопазване. Също така здравна осигуровка от 8% със сигурност няма да им стига, нали и за тях трябва да има печалба? Значи когато лобистите се пробват отново да въведат финансови пирамиди и в здравеопазването, населението може да очаква ново повишение на данък здраве, като много хубаво ще му се предложи повечето пари, които се изземват принудително, да отиват в „лична сметка“, която няма да се харчи солидарно за други хора (нали на населението му се внушава, че солидарността към други хора е нещо лошо). Хайде по-добре солидарността да не е към хора, а към „частните фирми“, които принудително задължително да прибират за управление данък здраве. Друг възможен сценарий е данък здраве да не се увеличава в началото на повече от 8%, но част от вноската да отива в принудителни задължителни „частни здравни фондове“. Това е номерът с грамажа на хляба – гледаш цената на хляба си стои една и съща, но при по-внимателно вглеждане грамажа намален. Така че когато лобистите отново предложат част от данък здраве да се дава на „частни фирми“, а не на лошата здравна каса, то задължително ще означава, че грамажа (рисковете, за които здравната каса плаща – например вместо 2 пломби на зъб годишно, ще се полага 1, или при лечение значително по-скъпо ще му бъде доплащането на здравно осигурения и т.н.) ще бъде намален.

Отделно от това, внушението, че задължителен „частен здравен фонд“ би бил по-ефективен от здравната каса и, че трябва да се разруши държавния монопол при здравеопазването, е отново проява на най-нагъл лобизъм.

Чисто математически при равни други условия, нещата стоят така:

Здравна каса = разходи за здравеопазване + разходи за издръжка на здравната каса

Частен здравен фонд = разходи за здравеопазване + разходи за издръжка на частния здравен фонд + печалба на собствениците на този здравен фонд

Ама те „частниците“ знаят как да оптимизират дейността, че да не излиза по-скъпо. И от къде точно ще режат? От печалбата на собствениците на схемата, или от разходите за лечение на болните?

А може би трябва да се спомене и че един принудителен задължителен „частен здравен фонд“ ще се стреми към постигане на частен монопол върху здравната система. Тоест ще трябват допълнително разходи за медийна пропаганда, за подкупи и т.н. Иначе схемата няма да работи.

И внимание, написаното по-горе важи за основната идея на лобистите – и здравеопазването да се приватизира. При допълнителното доброволно осигуряване в частен фонд вече нещата не стоят така. Там човекът отива и сам си вкарва парите – тоест доброволния частен фонд действително трябва да предлага най-добра допълнителна услуга, на най-добра цена. Действително тогава може да има конкуренция между фирмите и те действително могат да се наричат частни. Но те и сега си съществуват и който иска може да ги ползва и да се осигурява допълнително.

Идеята на лобистите обаче е не да се подобри здравеопазването, а да се накара населението да плаща данък здраве на „частни фирми“. Държавният монопол върху системата за национална сигурност – клон здравеопазване, да се превърне в частен монопол. Но това е публична тайна, не казвайте на никой.

2. Кой е задължително осигурен за здраве в здравната каса

1. Всички български граждани, които не са граждани и на друга държава са задължително осигурени в здравната каса.

2. българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.

3. чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.

4. лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище.

5. чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации в България.

6. лицата, извън посочените в т. 1 – 5, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.

Не са задължително осигурени в здравната каса лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка на Европейския съюз.

Задължението за осигуряване възниква:

- за всички български граждани – от датата на раждането.

- за чуждите граждани – от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване.

- за бежанците – от датата на откриването на производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище.

- за чуждестранните студенти и докторанти – от датата на записването в съответното висше училище или научна организация

- за всички останали случаи – от датата на възникване на основанието за осигуряване.

3. Какво предлага задължителното здравно осигуряване

Задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса.

Правото на избор е валидно за цялата територия на страната и не може да бъде ограничавано по географски и/или административни основания. (чл. 4, ал. 2 от ЗЗО)

Условията и редът за упражняване правото на достъп и свободен избор на осигурените лица до медицинска помощ се уреждат с наредба и в националните рамкови договори.

Задължителното здравно осигуряване предоставя основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на здравната каса.

Който има финансови възможности, може да отиде при някой частен здравен фонд и доброволно да сключи договор, с който да има защита за финансовото обезпечаване на определени здравни услуги и стоки срещу заплащане на здравноосигурителни премии.

Задължително осигурените имат право:

да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК (здравната каса);

да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК (районната здравна каса);

на спешна помощ там, където попаднат;

- да получават информация от РЗОК за договорите, сключени от нея с изпълнителите на медицинска помощ;

- да участват в управлението на НЗОК чрез свои представители;

- да подават жалби пред директора на съответната РЗОК при нарушения на закона и на договорите;

да получат документ, необходим за упражняване на здравноосигурителните им права в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност;

- да получат частично или напълно стойността на направените разходи за медицинска помощ в чужбина само когато са получили предварително разрешение за това от НЗОК – разрешението се дава само за видовете медицинска помощ, която не се извършва в страната.

4. Такси, които осигурените лица заплащат при ползване на здравни услуги

По принцип всички са задължително осигурени здравно, но с оглед на това всеки да не почне да изисква здравни грижи и без да има нужда от тях, е сложена минимална такса, която все пак да е бариера срещу свръхконсумацията на здравни услуги.

Задължително осигурените в здравната каса заплащат на лекаря, лекаря по дентална медицина или на лечебното заведение суми, както следва:

- за всяко посещение при лекаря или лекаря по дентална медицина – по 1 на сто от минималната работна заплата, установена за страната (2,70 лева, а от 1 май 2012 г. – 2,90 лева)

- за всеки ден болнично лечение – по 2 на сто от минималната работна заплата, установена за страната (5,40 лева, а от 1 май 2012 г. – 5,80 лева), но не повече от 10 дни годишно

Лекарят, лекарят по дентална медицина или лечебното заведение издават на лицата документ за заплатените суми. Взимайте си документа, защото е възможно в противен случай да се върши някакво данъчно нарушение от страна на лекарите или заведението.

От заплащането на посочените по-горе такси са освободени:

- лицата със заболявания, определени по списък към Националния рамков договор

малолетни (до 14 годишна възраст)

непълнолетни (до 18 годишна възраст), които не работят

- пострадали при или по повод отбраната на страната

- ветерани от войните

- военноинвалиди

- задържаните под стража лица

- задържаните на основание чл. 63 от Закона за Министерството на вътрешните работи

- задържани на основание чл. 125, ал. 1 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност или лишени от свобода

- социално слаби, получаващи помощи по Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане

- лица, настанени в домове по чл. 36, ал. 3, т. 1 от същия правилник

- медицински специалисти

Ако някой търси пенсионерите в списъка с освободените – няма ги, като основен потребител на здравни услуги те са длъжни да заплащат посочените по-горе такси.

5. Задължителни вноски за здравно осигуряване

Вноската за здравно осигуряване е 8% съгласно закона за здравното осигуряване.

Задължително осигурените за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, са задължително и здравно осигурени, а това са:

- работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на морските лица;

- държавните служители;

- съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;

- военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност, както и лицата по чл. 69, ал. 5;

- членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията; членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, не се осигуряват за безработица;

- лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор;

- изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите;

- лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;

- специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето.

Работниците и служителите, наети на работа при един работодател за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец или наети на работа при повече работодатели – при всеки от тях за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт, за трудова злополука и професионална болест, и задължително са здравно осигурени.

За работещите по трудов договор вноската за здравно осигуряване (данък здраве) от 8%, се поделя между работодателя и служителя в съотношение 4,8% към 3,2%. При държавните служители вноската е за сметка на държавата.

За лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица (210 лева през 2012 г., или вноската е 16,80 лева месечно), определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице – когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя – когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася.

Върху поне минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (420 лева) се осигуряват:

- регистрираните като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;

- упражняващите трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества;

- регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители.

Морските лица се осигуряват за своя сметка върху поне минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (420 лева). Вноските се удържат и внасят от работодателя им.

За работещите без трудово правоотношение (по граждански договор):

- ако  са осигурени по трудов договор, вноските се правят върху осигурителния доход и се поделят между работодател и служител в съотношение 4,8% към 3,2%.

- ако не са осигурени по трудов договор, здравни осигуровки се правят ако осигурителния доход от всички договори през месеца е не по-нисък от минималната работна заплата (270 лева, а от 1 май 2012 г. 290 лева), в противен случай лицето е длъжно да се осигурява за своя сметка върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (210 лева, или вноската е 16,80 лева месечно).

За пенсионерите вноските за здравно осигуряване са за сметка на републиканския бюджет.

За лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда, осигуровката се внася върху минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят едновременно с изплащането на месечното възнаграждение. Осигурителните вноски за лицата, които се осигуряват за своя сметка, са в същия размер и се внасят до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, върху минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. За възнаграждението през първите 3 дни от временната неработоспособност, вноските се правят върху среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение, като се поделят между работодател и служител в съотношение 4,8% към 3,2%.

Получаващите доходи на различни основания (трудови и граждански договори) вноските се дължат върху сбора от осигурителния им доход.

За служителите на Българската православна църква и други признати по нормативно-установен ред вероизповедания, които не получават възнаграждения за извършвана дейност, вноски се правят върху минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (420 лева) и са за сметка на централното ръководство на съответното вероизповедание.

За получаващите обезщетение за безработица вноските се правят върху размерът на изплатеното обезщетение и са за сметка на републиканския бюджет.

За сметка на държавния бюджет се осигуряват:

- ветераните от войните и военноинвалидите;

- инвалидите, пострадали при или по повод на отбраната на страната, по време на наборна военна служба, при природни бедствия и аварии;

- пострадалите при изпълнение на служебния си дълг служители на Министерството на вътрешните работи и държавните служители.

За сметка на държавния бюджет върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (420 лева) от 2013 г., са осигурени:

- лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно – до завършване на средно образование;

- студентите – редовно обучение във висши училища до навършване на 26-годишна възраст, и докторантите на редовно обучение по държавна поръчка;

- чуждестранните студенти – редовно обучение, до навършване на 26-годишна възраст и докторантите на редовно обучение, приети във висши училища и научни организации в България;

- гражданите, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по реда на Закона за социално подпомагане, ако не са осигурени на друго основание, както и настанените в специализирани институции за социални услуги и приетите за обслужване в социални учебно-професионални центрове и центрове за временно настаняване, центрове за настаняване от семеен тип, преходни жилища, защитени жилища, наблюдавани жилища и кризисни центрове;

- задържаните под стража или лишените от свобода;

- лицата в производство за предоставяне на статут на бежанец или право на убежище;

- родителите, осиновителите или съпрузите, които полагат грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ;

- лицата, получаващи обезщетения по чл. 230 и 231 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България – за периода на получаване на обезщетението.

Всички останали, които не са здравно осигурени на някое от изброените по-горе основания, са длъжни да:

внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица (210 лева, или вноска от 16,80 лева на месец), определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация;

подават декларация в срок до края на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите.

Размера на дължимата здравноосигурителна вноска се съобщава на лицата чрез средствата за масово осведомяване или от длъжностно лице при подаване на декларацията. Когато не е подадена декларация или вноските не са внесени в срок, може да бъде издаден акт за установяване на задължението от органите по приходите без извършване на ревизия. Актът може да се обжалва по реда на чл. 107, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в 14 дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция на НАП.

Максималния осигурителен доход, върху който се дължат здравни вноски е 2000 лева месечно.

6. Здравно осигуряване при пребиваване в чужбина

Българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите. Здравноосигурителните права им права след завръщането им в страната, се възстановяват след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е здравно осигурявано. Здравноосигурителните права на лицата след завръщането им в страната могат да се възстановят и след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица (420 лева, или 12 вноски по 33,60 лева = общо 403,20 лева). Сумите се внасят в териториалните дирекции на НАП. До възстановяване на осигурителните права, лицата заплащат стойността на оказаната им в страната медицинска помощ на изпълнителите.

7. Авансово плащане на здравни вноски

Изброените по-долу лица могат да заплатят здравноосигурителните вноски авансово за избран от тях период:

-          регистрираните като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;

-          упражняващите трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества;

-          регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители;

-          всички, които не са здравно осигурени на някакво основание.

Вноските се плащат по банков път или с пощенски запис.

8. Обхват на медицинската помощ при задължителното здравно осигуряване

Здравната каса плаща за оказването на следните видове медицинска помощ:

-          медицински и дентални дейности за предпазване от заболявания;

-          медицински и дентални дейности за ранно откриване на заболявания;

-          извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване;

-          долекуване, продължително лечение и медицинска рехабилитация;

-          неотложна медицинска помощ;

-          медицински грижи при бременност, раждане и майчинство;

-          медицински грижи по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето;

-          аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване;

-          дентална помощ;

-          медицински грижи при лечение в дома;

-          предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната;

-          предписване и отпускане на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели;

-          медицинска експертиза на трудоспособността;

-          транспортни услуги по медицински показания.

Медицинската помощ извън изброената по-горе и договореното в Националния рамков договор не се заплаща от НЗОК.

Министърът на здравеопазването определя с наредба списък на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично. Списъка се актуализира веднъж годишно.

Условията и редът за заплащане на лекарствени продукти от позитивния лекарствен списък (чл. 262, ал. 5, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина), на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, се определят с наредба, издадена от министъра на здравеопазването, по предложение на надзорния съвет на НЗОК.

За денталните дейности, включени в основния пакет безплатни услуги финансирани от здравната каса, се допуска заплащане и/или доплащане от задължително здравноосигурените лица.

Качеството на оказваната медицинска помощ, заплащана от НЗОК, трябва да отговаря на националните медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика. Правилата за добра медицинска практика съдържат изисквания за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ.

Националната здравноосигурителна каса е длъжна да информира системно осигурените относно мерките за опазване и укрепване на здравето им.

При ползване на медицинската помощ осигурените лица са длъжни да представят документ за самоличност, а изпълнителите на медицинска и дентална помощ да извършат проверка на здравноосигурителния статус на лицата съгласно данни на Националната агенция за приходите.

Здравно неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения.

9. Проверка на личния здравноосигурителен статус

Всяко лице може да провери здравноосигурителния си статус на сайта на НАП:

https://inetdec.nra.bg/pls/pub/login.anonymous?caller=selectService:6,2,rep.HealthStatus.home

 

10. Издаване на документи, необходими за упражняване на здравноосигурителни права съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност

Националната здравноосигурителна каса издава документи, необходими съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност за упражняване на здравноосигурителните права на лицата, в 30-дневен срок от датата на подаване на искане от заинтересованите лица.

Искането се подава от заинтересованите лица чрез РЗОК.

Министърът на здравеопазването по предложение на управителя на НЗОК с наредба определя реда за издаване на удостоверителните документи.

Управителят на НЗОК или упълномощено от него длъжностно лице издава европейска здравноосигурителна карта със срок на валидност една година. Ако заявителят е непълнолетен, срокът на валидност на европейската здравноосигурителна карта е до навършване на пълнолетие, но не по-малко от една година и не повече от 5 години. Когато заявителят е лице, което получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, срокът на валидност на европейската здравноосигурителна карта е 10 години, а ако лицето получава пенсия за инвалидност – за срока на отпуснатата пенсия, но не повече от 10 години.

Издадена европейска здравноосигурителна карта се обявява от управителя на НЗОК или от упълномощено от него длъжностно лице за невалидна, когато:

1. здравноосигуреното лице заяви, че картата е изгубена, открадната или унищожена;

2. здравноосигуреното лице е починало;

3. лицето е загубило правото НЗОК да заплати за оказаната му медицинска помощ ако има неплатени здравни вноски за 3 от последните 36 месеца, освен ако до датата на обявяването на картата за невалидна възстанови здравноосигурителните си права, както и в случаите когато лицето пребивава в чужбина за повече от 183 дни в календарната година и не са се осигурявали.

Европейската здравноосигурителна карта е препоръчителна за здравноосигурените при временното им пребиваване в държава – членка на Европейския съюз, държавите от Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария.

11. Административни наказания, загуба и възстановяване на права

Длъжностно лице на работодател или работодател, който не предостави информация, дължима по закона за здравното осигуряване, или дава невярна информация за осигурителните си отношения с НЗОК, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. за физическите лица, с имуществена санкция от 500 до 1000 лв. за едноличните търговци и с имуществена санкция от 2000 до 4000 лв. за юридическите лица. За повторно и за всяко следващо нарушение глобата е 2000 лв. за физическите лица, а имуществената санкция е 2000 лв. за едноличните търговци и 8000 лв. за юридическите лица. Ако нарушението е извършено от осигурено лице, глобата е от 300 до 500 лв., а за повторно и всяко следващо нарушение – 150 лв.

Длъжностно лице на работодател или работодател, който не заплаща вноските за осигуряване на лица, за които е длъжен да плати, се наказва с глоба в размер от 2000 до 4000 лв. за физическите лица или имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 4000 да 8000 лв. За повторно нарушение глобата е от 4000 до 8000 лв., а имуществената санкция е от 10 000 до 15 000 лв.

Самоосигуряващо се лице, което не плаща дължимите осигурителни вноски за срок, по-дълъг от три месеца, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а за повторно нарушение – с глоба от 1000 до 3000 лв.

Лице, което не изпълни задължението си за подаване на декларация в срок края на месеца следващ месеца, от който не е здравноосигурен на никакво основание, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а за повторно нарушение – с глоба от 1000 до 3000 лв.

Налагането на наказание не изключва задължението за заплащане на дължимите вноски заедно със законната лихва (20% + основния лихвен процент на БНБ) за периода. 

Нарушенията се установяват с актове на контролните органи на Националната агенция за приходите. Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или оправомощено от него длъжностно лице.

Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления по този закон се извършва съгласно Закона за административните нарушения и наказания. Сумите от наложените глоби се внасят в приход на НЗОК, а ако глобата е на служител от НЗОК или РЗОК – в приход на републиканския бюджет. В приход на републиканския бюджет се внасят и глобите и имуществените санкции, наложени на здравноосигурителни дружества за нарушения по глава трета на закона. До 25 на сто от събраните суми от глоби, санкции, възстановените средства от изпълнители за медицинската помощ и дължимите към тях лихви могат да се разходват за стимулиране на служителите в НЗОК.

Здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от 3 дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. Здравноосигурителните права на лицата се възстановяват от датата на заплащане на всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 36 месеца. Сумите, платени за оказана медицинска помощ, не се възстановяват. Тези правила не важат за лицата пребиваващи извън страната за повече от 183 дни в календарната година и предварително подали заявление до НАП.

Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от здравноосигурителни права.

За неявяване на профилактични прегледи, регламентирани в Националния рамков договор, осигуреният губи осигурителни права за срок един месец.

Средствата, платени от здравната каса за лечение на заболявания, предизвикани от умишлено увреждане на собственото здраве, на здравето на други лица при умишлено престъпление, както и за увреждане на здравето на трети лица, извършено в състояние на алкохолно опиянение или употреба на наркотични или упойващи вещества, се възстановяват на НЗОК от причинителя заедно със законната лихва и разходите по възстановяването. За дължимата сума РЗОК може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.

За останалите видове наказания отнасящи се до изпълнителите на медицинска помощ, здравни заведения и др., който се интересува може да разгледа Глава пета от Закона за здравното осигуряване.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

About these ads

13 коментара to “Здравно осигуряване в България”

  1. Alexandra Says:

    Здравейте! Съвсем не се занимавам с тази материя, но заради мой близък ми се наложи да се поразровя.. Лошото е,че колкото повече прави това човек, толкова по-неясно става (на който етап съм), докато прекали… и евентуално получи „просветление“ :)
    За това много моля да дадете Вашето становище във връзка със следната хипотеза, ще ми бъде много интересно: пенсионерите, както е еднозначно посочено в закон биват здравноосигурявани за сметка на държ.бюджет. Т.е. както сочите по-горе в статията си, те са осигурени по право.
    От друга страна, в случай, че пенсионер упражнява дейност, от която се предполага, че получава доход /в моя случай като ЕТ/, според ВАС и указанията на НАП, същият следва да продължи да заплаща здравноосиг.вноски според дохода… Но и не съвсем според дохода, в смисъл, че независимо дали има доход или не, той е „длъжен“ да внася мин.размер -8% от 420лв–> 33,60лв! Разбира се, тук възниква въпроса защо не е спряна дейността на ЕТ пред НАП, след като НЯМА доход, но това го оставям настрана,.. да кажем – именно, защото е пенсионер.. ;)
    Същевременно при справка се установява, че лицето е с непрекъснати здравни права, а е от 3 години пенсионер и ЕТ. Не се ли получава двойно задължение за здравноосигуряване /един път за сметка на държ.бюджет и втори път – за сметка на „самоосигуряващия се“ пенсионер – ЕТ. За мен правната уредба, по начина по който бива прилагана, е лишена от адекватна правна логика! Би било приемливо такъв пенсионер да довнася здравноосиг. вноска, в случай, че е декларирал доход над минималния /по см. на чл.40, ал. 1, т.1, б. Г/ ЗЗО, про това само за горницата. Лично мнение!
    Според цитираната разпоредба имаме директно препращане към чл. 4, ал. 3, т.1,2 и 4 от КСО. Както е известно, от кръга на лицата по чл.4, ал. 3 от КСО изрично са изключени пенсионерите в хипотезата на задължителност на осигуряването. Т.е. могат да се осигуряват, но само доброволно /ал.6 от чл.4 на КСО/.
    Мотивите на НАП в указанията и отговорите, които дават на въпроси на граждани – съжалявам, не желая да обиждам никого, но за мен са събрани от кол и въже.. А именно: че двата закона уреждали различни общ.отношения, че ЗЗО бил специален по отношение на КСО и в ЗЗО липсвало изричен текст, аналогичен на цитираната ал. 6 от чл. 4 на КСО. Попаднах на Решение 8725/20.06.2011 по адм. дело 14429/2010 на VІ отд. на ВАС, което най-общо преповтаря изложеното, като мотиви… Но за мен са абсолютно неубедителни, по следните съображения: 1) да, ЗЗО е специален по отношение на КСО, но препращането е директно, а сред лицата по чл.4, ал. 3, т.1,2, 4 НЕ са включени пенсионерите, дори такива реализиращи доходи от някаква дейност! 2) очевидно се получава двойно плащане, за едно и също нещо – което е една от най-противните хипотези в правото въобще! 3) липсва разпоредба, според която пенсионерите, упражняващи дейност, от която получават доход, НЕ са здравносигурени за сметка на държавата..
    И това е така, защото – както посочих – препращането е директно, а там не може да става въпрос за „самоосигуряващи се пенсионери“. От друга страна, липсата на аналогична на въпросната ал. 6 разпоредба, не е никакъв довод, защото тя урежда възможността за доброволно осигуряване, а не задължителност, за каквото си говорим тук!
    По аналогия, изобличаваща абсурдността на хипотезата, нека си представим лице, от която и да е останалите групи лица, осигурени по право и получаващи доход от гражданско правоотношение /пр. наем, гражд.договор/ да е задължен да плаща здр.осигуровки?
    Убедена съм,че ако се напрегна, мога да изведа солидни съображения и за противоконституционност на безусловното задължение за пенсионер – упражняващ дейност като търговец, да плаща здр. осигуровки. Подчертавам „безусловното“.
    Много ви моля за коментар, тъй като сглобявам това становище въз основа на едва няколко часа „запознаване“ с материята, и допускам, че е възможно да разсъждавам грешно/да пропускам нещо важно.. Благодаря предварително!

    • Alexander Todorov Network Says:

      Здравейте, каквото и да си приказват депутати и други лобисти, осигуровките са данъци, но с целево предназначение. По някаква неадекватна причина конституционен съд и други съдилища решават, че за пенсионерите трябва да има различно третиране когато се осигуряват за пенсии и то е направо невероятно – значи ако се работи по трудов договор, задължително трябва да се осигуряват, ама ако бил граждански договора или се самоосигуряват, имали право да избират. Колкото повече изключения се правят, толкова повече вратички се отварят и това води до злоупотреби от страна на просветените и в ущърб на държавния бюджет в крайна сметка.
      И така се получават непрекъснато казуси, защото по лично мнение конституционния съд е некомпетентен, а да не се стигне и по-далеч и да се търси във всяко решение корупция и злонамереност.
      Иначе България е една от малкото държави, където пенсиите не подлежат на облагане с данъци и осигуровки (като данъци със специално предназначение). Няма причина работещите пенсионери да се ползват от каквито и да е други привилегии или отстъпки от облагане спрямо останалите работещи или поне в другите държави няма такава причина. Но това си е друга тема.
      Конкретно по казуса:
      1. закона за здравното осигуряване и КСО нямат почти нищо общо, въпреки, че имат множество препратки помежду си
      2. още от раждането си всеки български гражданин е задължително здравно осигурен. Тази здравна осигуровка е по-страшна от данъка върху дохода, защото се дължи и когато лицето няма доходи. За децата се плаща от държавата, за пенсионерите също
      3. за момента нищо не може да се направи докато законодателството е такова, и така ако пенсионер получава доходи от трудов договор, задължително се осигурява за всички рискове. Ако работи по граждански договор или се самоосигурява, задължително е само здравното осигуряване, а за пенсия се осигурява ако иска (все осигуровки са, но некомпетентните съдии ги третират по различен начин по необясними причини).
      4. лицата, които не са здравно осигурени на друго основание (трудов, граждански договор или се самоосигуряват) и получават доход от рентиерство, задължително трябва да се облагат със здравни осигуровки
      5. има съвсем основателна причина да се допуска, че лице, което се е регистрирало в НАП, че започва дейност като свободна професия или се самоосигурява през фирма, е имало доходи през периода, а са били укрити. Разбира се по всяко време самоосигуряващото се лице може да отиде в НАП и да декларира, че спира дейност, така и всички задължения за самоосигуряване (в конкретния случай за пенсионер) отпадат

  2. Zoq Says:

    Здравейте,г-н Тодоров:)
    Моля за Вашият коментар и съвет по следния казус:
    Преди една година излязох в отпуск за бременност и раждане,започна изплащането на обезщетението от Нои. Скоро след това работодателят ми (ЕТ) почина ,след мое запитване в Нои ми бе обяснено,че щом вече е започнал отпускът,плащанията ще си вървят-така и стана,всеки месец до 1 годинка на детето си получавах обезщетението. Сега ми се наложи да ползвам медицинска помощ и шоуто започна. Нямам здравни осигуровки за този период. Оказа се,че Инспекцията по труда автоматично ми е прекратила тр.договор от деня на смъртта на работодателя ми. ЕТ е в процес на заличаване,вс.ведомости били предадени в НОИ,т.е наследниците не ми дължат здр.осигуровки. Реших сама да ги платя,но служителката ми каза,че не мога аз да ги плащам,щом съм в майчинство-не се водя безработна, който ми плащал майчинството,той трябвало да е ,да съм вземела документ от Нои. В Нои съответно твърдят,че те със здравни осигуровки не се занимават. Вече не знам към кого да се обърна и кой е прав в случая.

    • Alexander Todorov Network Says:

      Здравейте, със здравните осигуровки се занимава здравната каса. Може би там ще дадат решение на казуса. 0800 14 800 е безплатния им телефон за консултации

      • Zoq Says:

        Благодаря за включването.
        Аз си ги платих. Отгоре на всичко се оказа,че тази година не ми се зачита за трудов стаж. Мила родино!

  3. Лазар Георгиев Иванчев Says:

    От всичко прочетено по-горе разбрах, че ако има как да плащат здравни вноски и неродените и умрелите. Само тогава чиновниците ще бъдат доволни. Хуманно ли е да преследваш безработен за вноски или пенсионер след 67 г. възраст, който не по негова вина е бил безработен 8 г. преди пенсионирането и получил пенсия с 2 г. закъснение, поради липса на“точки“ и да бъде лишен от здравна помощ, какъвто е моят случай. Но как ще има бонуси, нали?!

  4. Как да получа най-голямо обезщетение за майчинство ! « ACTIVE CONSULT Ltd. – Accounting & Tax Says:

    […] разходи = 15 485.40 лева. Към тях трябва да се прибави и задължителното здравно осигуряване, което на самоосигуряващото се лице би му струвало 4,8% […]

  5. Как да получа най-голямо обезщетение за майчинство | Alexander Todorov Network Says:

    […] разходи = 15 485.40 лева. Към тях трябва да се прибави и задължителното здравно осигуряване, което на самоосигуряващото се лице би му струвало 4,8% […]

  6. Съдържание на блога « Alexander Todorov Network Says:

    [...] фондове” Пенсионна възраст 65 = 45% по-висока пенсия Здравно осигуряване в България Подготвят Чехия за разграбване 911 – Къде [...]

  7. TLukova Says:

    Имам такъв въпрос, баща ми две години преди пенсиониране не е бил здравно осигурен. От 2 години е пенсионер има ли начин да си възстанови правата без да плаща?

    • Alexander Todorov Network Says:

      Здравейте, пенсионерите са здравно осигурени по право. За тази 1 година преди пенсионирането обаче вероятно ще трябва да се направят осигурителните вноски, или да се изчака 1 година преди да се ползват някакви здравни услуги, за да се натрупат 3 години в осигуряване като пенсионер. Най-добре да се направи една безплатна консултация със здравната каса – 0800 14 800, за да се изясни дали се добиват правата за здравни услуги при пенсиониране, или трябва да се гледат 3-те години назад и за пенсионерите. Ако се съди обаче по отговора на един от най-задаваните въпроси:
      Кога гражданинът е здравноосигурен?
      „Достъпът до безплатна медицинска помощ е гарантиран за лице, заплатило здравните си вноски през последните 3 години – до месеца, когато желае да получи медицинска помощ. Неплатените суми за предишни периоди остават дължими.“
      то най-вероятно ще трябва да се заплатят здравните осигуровки за 1-та година, в която човека не е бил пенсионер или осигурен на друго основание

  8. Съдия Says:

    Грешка – не войници а болници

  9. Съдия Says:

    Системата на здравната каса, е направено и измислено за да може частните болници да бъдат като държавно здравеопазване – и да имат постоянни приходи, а не милиардите да отиват само в държавни войници и аптеки. Това не е ли по-голяма корупция от чисто данъчното държавно.


Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 292 other followers

%d bloggers like this: