Нов Кодекс за социално осигуряване – по модела на осигурителния принос

КОДЕКС ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ

В сила от 01.01.2014 г.

Предмет

Чл. 1. Този кодекс урежда обществените отношения, свързани с осигуряването при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, инвалидност, майчинство, безработица и/или професионална квалификация, старост и смърт.

Част първа.
ДЪРЖАВНО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Принципи на осигуряването

Чл. 2. Държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на:

1. задължителност и всеобщност на осигуряването;

2. солидарност на осигурените лица;

3. равнопоставеност на осигурените лица;

4. социален диалог при управлението на осигурителната система;

Обхват на осигуряването

Чл. 3. (1) Държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения, помощи и пенсии при:

1. временна неработоспособност;

2. временна намалена работоспособност;

3. инвалидност;

4. майчинство;

5. безработица;

6. старост;

7. смърт.

(2) Лицата, които подлежат на държавно обществено осигуряване, се осигуряват във:

1. фонд „Общо заболяване и майчинство“;

2. фонд „Пенсии“;

3. фонд „Трудова злополука и професионална болест“;

4. фонд „Безработица“.

(3) За осигурените лица се внасят осигурителни вноски в размерите, определени за фондовете „Общо заболяване и майчинство“, „Пенсии“, „Трудова злополука и професионална болест“ и „Безработица“.

Осигурени лица

Чл. 4. (1) Задължително осигурени за случаите по този кодекс са:

1. работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране.

2. държавните служители;

3. представителите на съдебната власт;

4. представителите на вътрешната и външната сигурност в страната;

5. членовете на кооперации, получаващи възнаграждение в кооперацията по трудово правоотношение;

6. изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, синдиците и ликвидаторите;

7. лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности;

8. специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение;

9. лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, след намаляването на възнаграждението с разходите за дейността;

10. морските лица

11. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;

12. едноличните търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества;

13. регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители.

(2) Осигурителните вноски на лицата по ал. 1, т. 1-8, са за сметка на осигурителя. Когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени, или не са начислени, осигурителните вноски се внасят от осигурителя до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.

(3) Редът за осигуряване на лицата по ал. 1, т. 9-13, се урежда от Министерския съвет по предложение на Националната осигурителна институция (НОИ).

(4) Ако лицата по ал. 1, т. 1-4 и т. 10, не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа, за този период се внасят осигурителните вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.

(5) Ако лицата по ал. 4 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването им на работа; за този период се внасят осигурителни вноски по правилата на ал. 4.

(6) Ако уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това, и не е бил привлечен като обвиняем, или е бил оправдан, или наказателното производство е било прекратено или наложеното наказание лишаване от свобода е признато по съответния ред за неоснователно наложено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на републиканския бюджет върху средния месечен осигурителен доход на лицето за последните 12 месеца преди месеца на задържането.

(7) Ако трудоустроеното лице не работи, тъй като не му е предоставена подходяща работа от осигурителя съобразно предписанието на здравните органи; за този период се внасят осигурителните вноски за сметка на осигурителя върху полагащото се обезщетение.

(8) Върху обезщетенията, които лицето е получавало за времето, през което е останало без работа по трудовото законодателство, законодателството за държавните служители и законодателството в областта на висшето образование; за този период се внасят осигурителни вноски, върху получаваното обезщетение.

(9) За сметка на държавния бюджет, върху минималната работна заплата в страната се внасят осигурителните вноски по този кодекс и други предвидени осигуровки със закон, за родител (осиновител) или съпруг(а), за периода, в който са полагали грижи за инвалиди с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 89 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия.

Чл. 5. (1) За всяка година се приема закон за бюджета на държавното обществено осигуряване.

(2) С този закон се определят:

  1. консолидирания бюджет за всички фондове от държавното обществено осигуряване;
  2. участието на държавата чрез трансфери във фондовете за обществено осигуряване;
  3. минималната месечна социална пенсия;
  4. минималния и максималния размер на обезщетенията по този кодекс;
  5. стойността в парично изражение на една точка осигурителен принос по чл. 10 за съответната година;
  6. други разпоредби определени със закон

Осигурители

Чл. 6. (1) Осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Държавата може да участва в осигуряването при всички случаи и чрез трансфери във фондовете за обществено осигуряване в размерите и по реда на закона по чл. 5.

(2) Самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Държавата може да участва в осигуряването на самоосигуряващите се лица чрез трансфери във фондовете за обществено осигуряване в размерите и по реда на закона по чл. 5.

(3) Регистрацията на осигурителите и самоосигуряващите се лица в НОИ се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни за задължените лица съгласно данъчно-осигурителното процесуално законодателство, на специализирания държавен орган по приходите.

(4) Осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в специализирания държавен орган по приходите данни за:

1. осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, вноските по други фондове съгласно наредбата по ал. 5 и облагаемия доход по законодателството за облагане на доходите на физическите лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване;

2. дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, вноските по други фондове съгласно наредбата по ал. 5 и данък по законодателството за облагане на доходите на физическите лица.

(5) Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят с наредба, издадена от ресорния министър по финансите. Данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите.

(6) Осигурителят е длъжен да издава безплатно документи за осигурителен принос и осигурителен доход:

1. при прекратяване на трудови или служебни правоотношения – в срок до 30 дни от прекратяване на правоотношението;

2. по искане на осигуряваното лице или негов представител – в 14-дневен срок от искането.

(7) Специализирания държавен орган по приходите предоставя на НОИ данните по ал. 4, т. 1, за приходите от осигурителни вноски, данните от уведомленията съгласно трудовото законодателство и данните за открити и закрити банкови сметки на осигурителите и самоосигуряващите се лица. Редът за предоставяне на информацията се определя с инструкция, издадена съвместно от НОИ и специализирания държавен орган по приходите.

(8) При прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, разплащателните ведомости се предават в съответното териториално поделение на НОИ, освен ако в закон не е определен друг ред за съхраняването им. Към разплащателните ведомости се прилагат и трудови договори (заповеди за назначаване), заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни, заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения. Когато прекратяването на дейността на осигурителя се извършва със съдебно решение за заличаване, удостоверението за предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на НОИ, е задължително условие за постановяване на решението.

(9) НОИ създава и поддържа информационна система за разплащателните ведомости, предадени по реда на ал. 8. Данните от информационната система се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите и паричните обезщетения.

(10) НОИ издава инструкция за условията и реда за приемане и съхраняване на документите по ал. 8.

(11) Специализирания държавен орган по приходите изготвя и представя в ресорното министерство по социалната политика и на ръководните органи на НОИ информация за размера на събраните социалноосигурителни вноски, тенденциите и предприетите мерки за тяхната събираемост на шестмесечие.

Осигурителни вноски и осигурителен доход

Чл. 7. (1) Размерите на осигурителните вноски се внасят във фондовете на държавното обществено осигуряване. Окончателния им размер се определя със закона по чл. 5 за съответната година, а базовите размери се определят с допълнителните разпоредби на този кодекс.

(2) Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Със закона по чл. 5 се определят:

1. минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица;

2. основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях.

(3) Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-9 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 2, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход върху получените месечни възнаграждения.

(4) Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-8 са за сметка на осигурителя.

(5) Възнаграждението за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 9, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на законодателството за облагане на доходите на физическите лица.

(6) Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 10-13 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход не по-малък от минималния месечен размер на дохода, определен със закона по чл. 5.

(7) Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 6 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по законодателството за облагане на доходите на физическите лица.

(8) Окончателните осигурителни вноски за лицата по ал. 6 се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за съответните фондове в срока за подаване на данъчната декларация.

(9) Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по данъчно-осигурителното процесуално законодателство в страната, облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по данъчно-осигурителното процесуално законодателство в страната, по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.

(10) За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи.

(11) Върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-8 в пари или в натура, се внасят съответните осигурителни вноски, които не влияят на приноса по чл. 10 на осигуреното лице.

(12) Елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, се определят с акт на Министерския съвет по предложение на НОИ.

(13) Справката по ал. 7 в годишната данъчна декларация по законодателството за облагане на доходите на физическите лица се утвърждава от ресорния министър по финансите и НОИ.

Ред за внасяне на осигурителните вноски

Чл. 8. (1) Осигурителните вноски се внасят до 10-то число на месеца следващ месеца, за който се дължат.

(2) Осигурителните вноски за лицата, които работят без трудово правоотношение, се внасят от осигурителя до 10-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.

(3) Работодателите, осигурителите, самоосигуряващите се лица и осигурителните каси внасят по съответната сметка на компетентната териториална дирекция на специализирания държавен орган по приходите чрез съответните банки, лицензиран пощенски оператор или поделенията им осигурителните вноски, като ползват единния идентификационен код.

(4) Осигурителите внасят осигурителните вноски за всеки месец поотделно. Дължимите осигурителни вноски за плащания при прекратяване на осигуряването или при отпуск извън редовното плащане на заплати или аванс се внасят заедно с първите следващи дължими осигурителни вноски.

(5) Банките отпускат суми за изплащане на трудови възнаграждения, включително за авансовото им изплащане, както и за парични обезщетения, и на други плащания от държавното обществено осигуряване само след представяне на платежно нареждане или друг удостоверителен документ за прехвърляне на осигурителните вноски и декларация от осигурителя, че са внесени всички дължими осигурителни вноски по този кодекс и осигуровките за здравно осигуряване към момента.

(6) Осигурителите, които нямат банкова сметка, внасят осигурителните вноски в брой в банките и в пощенските клонове и станции.

Осигурителни каси

Чл. 9. (1) Осигурителите и самоосигуряващите се лица могат да образуват осигурителни каси, които се регистрират в териториалната дирекция на специализирания държавен орган по приходите. Осигурителните каси провеждат осигуряването на своите членове. Осигурители, които са членове на осигурителните каси и имат наети на работа до 50 работници или служители, могат да провеждат тяхното осигуряване, както и осигуряването на лицата, работещи при тях без трудово правоотношение, чрез осигурителните каси.

(2) Осигурителните каси извършват осигуряването на лицата по ал. 1, като:

1. събират и превеждат в законоустановените срокове дължимите осигурителни вноски по този кодекс и вноските за здравно осигуряване по съответните сметки на специализирания държавен орган по приходите;

2. представят в съответното териториално поделение на НОИ необходимите документи за изплащане на паричните обезщетения и помощите от държавното обществено осигуряване;

3. оформят и съхраняват документите, свързани с осигуряването на членовете на касата.

(3) Начинът и редът за създаването и функционирането на осигурителните каси се уреждат с акт на Министерския съвет по предложение на НОИ, съгласувано със специализирания държавен орган по приходите.

Осигурителен принос

Чл. 10. (1) Осигурителният принос за всеки месец на всяко лице е равен на:

1. съотношението между работната заплата на лицето и средната работна заплата в страната за месеците до декември 1996 г. включително, като получения резултат се закръглява до втората цифра включително след десетичната запетая;

2. съотношението между осигурителния доход на лицето, за който са внесени осигурителните вноски дължими съгласно законодателството в страната и средния осигурителен доход в страната през съответния месец изчислен съгласно закона за всички останали месеци след месец декември 1996 г., като получения резултат се закръглява до втората цифра включително след десетичната запетая.

(2) Отделно от ал. 1, осигурителен принос придобиват по право майките – за всяко живо родено дете по 10 точки осигурителен принос, но за не повече от три деца.

(3) Извън случаите на предходните алинеи, осигурителен принос може и да се придобива в случаите на чл. 56, ал. 1, като срещу всяка точка осигурителен принос се внасят осигуровките, които се дължат от самоосигуряващите се лица, върху средния осигурителен доход в страната за месеца предхождащ месеца на внасянето.

(4) Лице, което се пенсионира по условията на чл. 56 или получава пенсия по чл. 62, но продължава да работи, за всеки месец, при който се осигурява върху средния осигурителен доход в страната, получава 0,25 точки осигурителен принос. След навършване на възрастта по параграф 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби, за всеки месец, в който се осигурява върху средния осигурителен доход, получава 1 точка осигурителен принос.

(5) Лице, на което към деня на навършване на пенсионна възраст не достигат минималния брой точки осигурителни принос по параграф 2 от допълнителните разпоредби, може да ги придобие като внесе размера на дължимите осигуровки за самоосигуряващите се лица, върху средния осигурителен доход в страната, за месеца предхождащ месеца на внасянето.

(6) В случай, че през календарна година бъде отчетена инфлация по-голяма или равна на 20 на сто, максималния осигурителен принос, който може да бъде придобит през всеки месец от същата тази календарна година е не повече от 10 точки.

(7) Работещите в бюджетни предприятия по смисъла на Закона за счетоводството, както и в дружества, в които държавата има петдесет на сто или повече дялово участие, не могат да придобиват повече от 10 точки осигурителен принос месечно, независимо от дохода, върху който се правят осигурителни вноски.

(8) Всички неуточнени в този кодекс въпроси, свързани с осигурителния принос, се уреждат с акт на Министерския съвет по предложение на НОИ.

Осигурителни права на осигурените лица

Чл. 11. (1) Осигурените лица имат право на:

1. парични обезщетения за:

а) временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на член от семейството под карантина, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето;

б) трудоустрояване при временно намалена работоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест;

в) трудоустрояване поради бременност и кърмене;

г) бременност и раждане;

д) отглеждане на малко дете;

2. парични помощи за:

а) инвалидност поради общо заболяване, когато няма основания за отпускане на пенсия;

б) профилактика и рехабилитация, ако за последните 36 месеца предхождащи месеца, през който се провежда профилактиката и рехабилитацията лицето е натрупало не по-малко от 18 точки осигурителен принос по чл. 10, като това изискване не се прилага за лица с увреждания, резултат от претърпяна трудова злополука или професионална болест;

в) помощно-технически средства, свързани с увреждането;

3. обезщетения за безработица;

4. пенсии за:

а) осигурителен принос и възраст;

б) инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;

в) инвалидност поради общо заболяване.

(2) При смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ в общ размер две минимални работни заплати и на наследствена пенсия.

(3) Паричната помощ за инвалидност поради общо заболяване, когато осигуреното лице няма необходимия осигурителен принос за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, е в размер на 60-дневното обезщетение за временна неработоспособност, определено съгласно чл. 14.

(4) Право на помощите по ал. 1 , т. 2, буква б) имат и лицата, получаващи лична пенсия за инвалидност, ако не са навършили възрастта за придобиване на пенсия за осигурителен принос и възраст, и не са осигурени.

(5) Условията за ползване и изплащане на парични помощи за профилактика и рехабилитация, както и процедурите за избор на юридически лица – изпълнители на тази дейност, се определят с наредба на надзорния съвет на НОИ.

Глава втора

ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

Раздел I.

Обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване

Право на обезщетение

Чл. 12. (1) Осигурените лица имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат натрупан не по-малко от 12 точки осигурителен принос. Изискването за осигурителния принос не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст.

(2) Осигурените лица имат право на парично обезщетение за трудова злополука или професионална болест, както и на обезщетение при трудоустрояване в тези случаи независимо от осигурителния принос.

(3) Паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от НОИ на осигурените лица по декларирана от тях лична банкова сметка. Ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите, издава разпореждане за отказ. Разпореждането се отменя, ако в давностния срок по чл. 102, ал. 4 лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ.

(4) Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите 3 работни ден от временната неработоспособност, среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, след приспадане на дължимия данък съгласно законодателството за данъците върху доходите на физическите лица. Върху обезщетението осигурителят дължи съответните осигурителни вноски, които се отразяват върху осигурителния принос на лицето.

(5) Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения и помощи се извършва въз основа на данните по чл. 6, ал. 4, т. 1 и данните, декларирани в подадените документи за изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Срокове за представяне на документи за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване

Чл. 13. Документите за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване се представят в съответното териториално поделение на НОИ в следните срокове:

1. от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец не по-късно от два работни дни след деня на изплащане на дължимите възнаграждения или част от тях, а когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени – не по-късно от два работни дни след последния ден на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът;

2. от самоосигуряващите се лица – не по-късно от 10 дни след внасянето на дължимите авансово осигурителни вноски за съответния месец.

Размер на обезщетението при временна неработоспособност и трудоустрояване

Чл. 14. (1) Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и трудоустрояване се изчислява по следната формула:

1. Броя точки осигурителен принос, които лицето е натрупало за последните 36 календарни месеци преди месеца, в който настъпва нетрудоспособността, се разделя на 48, като резултата се закръглява до втората цифра след десетичния знак.

2. Резултата от т. 1 се умножава по средния осигурителен доход в страната, в месеца предхождащ настъпването на неработоспособността.

3. Получения резултат от т. 2 се умножава по 3 на сто.

(2) Начинът на изчисляване на обезщетението се урежда с акт на Министерския съвет.

(3) Максималният дневен размер на обезщетенията за временна неработоспособност и трудоустрояване се определят ежегодно със закона по чл. 5.

Срок на изплащане на обезщетението

Чл. 15. (1) Паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

(2) Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за безработица, изплащано съгласно трудовото законодателство, законодателството за държавните служители и в областта на висшето образование. Изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия.

(3) Когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на осигуряването. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

Обезщетения поради карантина или отстраняване от работа

Чл. 16. Парично обезщетение за временна неработоспособност поради карантина или отстраняване от работа по предписание на здравните органи се изплаща съответно за:

1. времето, за което осигуреният е под карантина;

2. времето на отстраняване от работа, ако осигуреният не може да бъде трудоустроен на друга подходяща работа през това време, но за не повече от 90 календарни дни през една календарна година.

Обезщетения за санаторно-курортно лечение

Чл. 17. На неработоспособните лица, изпратени от здравните органи на санаторно-курортно лечение, парично обезщетение се изплаща за целия им престой, включително до три календарни дни за пътуване, в размерите, определени съответно за общо заболяване или за трудова злополука и професионална болест.

Обезщетение за гледане на болен член от семейството

Чл. 18. (1) Парично обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща и за:

1. гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болен член на семейството над 18-годишна възраст – на всеки осигурен до 10 календарни дни през една календарна година;

2. гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болно дете до 18-годишна възраст – до 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството; в този срок не се включва времето за гледане на дете по т. 3-5;

3. гледане на дете под карантина до 18-годишна възраст, болно от заразна болест – до изтичането на срока на карантината;

4. гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигурения – за времето, през което осигуреният е бил в заведението;

5. гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина – докато трае карантината.

(2) За един и същи осигурителен случай за едно и също време парично обезщетение по ал. 1 може да се изплаща само на един осигурен член на семейството.

(3) За гледане на хронично болен член на семейството парично обезщетение се изплаща само при изостряне на заболяването.

(4) За членове на семейството на осигуреното лице се считат неговите възходящи и низходящи по права линия, съпругът или съпругата.

(5) Паричното обезщетение по ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 се изплаща и за гледане на дете, настанено при близки, роднини или приемно семейство по реда на законодателството за закрила на детето.

Случаи, при които не се изплаща обезщетение

Чл. 19. (1) Парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които:

1. умишлено увреждат здравето си с цел да получават отпуск или обезщетение;

2. нарушават режима, определен от здравните органи – само за дните на нарушението;

3. са станали неработоспособни поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства;

4. са станали неработоспособни поради хулигански и други техни противообществени прояви, установени по съответния ред;

5. са станали неработоспособни поради неспазване от тях на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред.

(2) В случаите по ал. 1, т. 3 и 4 срокът, за който не се изплаща обезщетение, не може да бъде по-дълъг от 15 календарни дни, а в случая по т. 5 – не по-дълъг от 3 календарни дни.

(3) Парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.

Парично обезщетение при трудоустрояване

Чл. 20. (1) При трудоустрояване поради временно намалена работоспособност вследствие на общо заболяване, трудова злополука или професионална болест на осигурения се изплаща парично обезщетение, ако на новата работа се намали трудовото му възнаграждение.

(2) Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през 36-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигуреният се е осигурявал по-малко от 12 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното възнаграждение, определено по чл. 14, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването.

(3) Паричното обезщетение по ал. 1 и 2 се изплаща за времето на трудоустрояването, но за не повече от 6 месеца.

Раздел II.

Обезщетения за майчинство

Обезщетение при трудоустрояване поради бременност или кърмене или напреднал етап на лечение ин-витро

Чл. 21. (1) При трудоустрояване на друга работа поради бременност или кърмене на дете или напреднал етап на лечение ин-витро на осигурената жена се изплаща парично обезщетение, ако на новата работа се намали трудовото й възнаграждение.

(2) Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през 36-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигурената е работила по-малко от 36 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното възнаграждение, определено по чл. 14, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването.

(3) В случай, че на новата работа трудоустроената получава среднодневно брутно трудово възнаграждение, по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, или среднодневното възнаграждение, определено по чл. 14, е по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, дневното обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение преди трудоустрояването и минималната дневна работна заплата, установена за страната.

Право на обезщетение за бременност и раждане

Чл. 22. Осигурените лица имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат не по-малко от 12 точки натрупан осигурителен принос по чл. 10.

Срокове за представяне на документи за изплащане на обезщетение за бременност и раждане

Чл. 23. Документите за изплащане на обезщетение за бременност и раждане се представят в съответното териториално поделение на НОИ в сроковете по чл. 13.

Обезщетение при бременност и раждане

Чл. 24. (1) Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в допълнителните разпоредби.

(2) При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете обезщетението е в размера по ал. 1 за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето.

Срокове за изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане

Чл. 25. (1) Осигурената майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок в календарни дни определен с допълнителните разпоредби, от които 45 дни преди раждането.

(2) Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането.

(3) Когато детето е родено мъртво, почине или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка или за осиновяване, майката има право на парично обезщетение до изтичане на 42 дни от раждането. Ако работоспособността на майката вследствие на раждането не е възстановена след 42-ия ден, срокът на обезщетението се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност, но за не повече от 90 дни след раждането. До изтичането на срока по ал. 1 това обезщетение се заплаща като обезщетение за бременност и раждане.

(4) Когато детето е дадено за осиновяване, настанено е в детско заведение на пълна държавна издръжка или почине след 42-ия ден от раждането, обезщетението по ал. 1 се прекратява от следващия ден. В тези случаи, ако работоспособността на майката вследствие раждането не е възстановена, се прилага ал. 3, изречения второ и трето.

(5) Осигурената или осигуреният, които осиновяват дете, имат право на обезщетение по ал. 1 в размер на разликата от възрастта на детето в деня на предаването му за осиновяване до изтичането на срока на полагащото се обезщетение за раждане.

(6) Осигуреният баща има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 24, за срок до 15 календарни дни, през време на отпуска при раждане на дете съгласно трудовото законодателство, от датата на изписване на детето от лечебното заведение, ако отговаря на условията по чл. 22 и се намира в брак с майката или живее с нея в едно домакинство.

(7) Със съгласието на майката (осиновителката) осигуреният баща (осиновител) има право да получава паричното обезщетение при раждане на дете вместо нея, през време на съответната отпуска съгласно трудовото законодателство, в размера, опредеделен по реда на чл. 24, след навършване на 6-месечна възраст на детето, за остатъка до определения с допълнителните разпоредби в календарни дни срок за получаване на парично обезщетение при бременност и раждане.

Обезщетение при смърт или при заболяване на майката

Чл. 26. При смърт или тежко заболяване на майката (осиновителката), което я възпрепятства да гледа детето, на лицето, което ползва отпуска при смърт или тежко заболяване на родител съгласно трудовото законодателство, се изплаща паричното обезщетение по чл. 24 или чл. 30. Обезщетението се изплаща и на самоосигуряващите се лица, които са осигурени.

Обезщетение при бременност и раждане при прекратяване на осигуряването

Чл. 27. При прекратяване на осигуряването през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 25.

Право на обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст

Чл. 28. Осигурените лица имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, ако имат натрупани не по-малко от 18 точки осигурителен принос по чл. 5.

Срокове за представяне на документи за изплащане на обезщетение за отглежданена малко дете до 2-годишна възраст

Чл. 29. Документите за изплащане на обезщетение за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст се представят в съответното териториално поделение на НОИ в сроковете по чл. 13.

Обезщетение при отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст

Чл. 30. (1) След изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, на майката (осиновителката) се изплаща месечно парично обезщетение в размер определен със закона по чл. 5.

(2) Когато допълнителният платен отпуск за отглеждането на малко дете 2-годишна възраст вместо от майката (осиновителката) се ползва от бащата (осиновителя) или от лицето, което е поело отглеждането на детето, се изплаща месечно парично обезщетение в размер определен със закона по чл. 5. Това обезщетение се изплаща на настойника, когато той ползва отпуска при смърт на двамата родители на дете до 2-годишна възраст съгласно трудовото законодателство.

(3) Обезщетението по ал. 1 се изплаща и на лицата, които ползват отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, настанено от съда в семейство на роднини или близки, както и за отглеждане в приемно семейство съгласно законодателството за закрила на децата.

(4) Паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при смърт на детето, даване за осиновяване или при настаняване на детето в детско заведение, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.

Обезщетение при неизползване на допълнителния платен отпускза отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст

Чл. 31. (1) Майката (осиновителката), която е имала право на обезщетение по чл. 28, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 30, ако:

1. не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване;

2. самоосигуряващото се лице с право на обезщетение по чл. 30 започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява.

(2) Ако майката (осиновителката) е починала, лишена е от родителски права или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата (осиновителя), това обезщетение се изплаща на бащата (осиновителя), а ако той е починал – на настойника. Обезщетението се изплаща, ако лицето, поело отглеждането на детето, е осигурено.

(3) Обезщетението по ал. 1 и 2 не се изплаща, ако детето е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.

Раздел III.

ПАРИЧНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА БЕЗРАБОТИЦА

Право на парично обезщетение за безработица

Чл. 32. Право на парично обезщетение за безработица имат осигурените лица, които имат натрупан не по-малко от 12 точки осигурителен принос по чл. 10, за последните 36 месеца предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването и които:

1. имат регистрация като безработни в държавния орган по заетостта;

2. не получават обезщетение от фонд „Общо заболяване и майчинство“;

3. нямат отпусната пенсия по този кодекс.

(2) Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на НОИ.

(4) Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението по ал. 2 е подадено в 1-месечен срок от тази дата. Ако заявлението е подадено след този срок по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща за периода от датата на подаване на заявлението.

(5) Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 6, ал. 4, т. 1 и данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на паричните обезщетения, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

(6) Тридесет и шест месеца след изтичане на максималния срок, в който има право да получава обезщетение за безработица, лицето не може да получава отново обезщетение за безработица, независимо от натрупания осигурителен принос.

Размер на паричното обезщетение за безработица

Чл. 33. Дневното парично обезщетение за безработица се определя съгласно допълнителните разпоредби.

Срокове за изплащане на паричните обезщетения за безработица

Чл. 34. Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, в зависимост от натрупания осигурителен принос по чл. 10 на лицето, за период съгласно допълнителните разпоредби.

Спиране изплащането на паричните обезщетения за безработица

Чл. 35. (1) Изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира за периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност.

(2) Безработният е длъжен да декларира настъпването и отпадането на обстоятелствата по ал. 1 с декларация.

(3) Изплащането се възобновява от деня на отпадане на основанието за спиране за оставащия период.

Прекратяване изплащането на паричните обезщетения за безработица

Чл. 36. (1) Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при:

1. започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл. 4;

2. прекратяване на регистрацията от държавния орган по заетостта;

3. отпускане на пенсия за осигурителен принос и възраст или на професионална пенсия за ранно пенсиониране;

4. смърт на безработния.

(2) Държавния орган по заетостта е длъжен да уведомява ежемесечно НОИ за настъпването на обстоятелствата по ал. 1, т. 2.

(3) Лицето е длъжно да декларира пред съответното териториално поделение на НОИ за настъпването на обстоятелствата по ал. 1, т. 1, 2 и 3 в срок до 7 дни.

(5) Ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява дейност – основание за задължително осигуряване по чл. 4, която бъде преустановена след по-малко от 9 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период.

Възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица

Чл. 37. (1) Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение съгласно българското законодателство.

(2) В 7-дневен срок от изплащане на обезщетенията по ал. 1 осигурителят е длъжен да представи копия от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на НОИ.

(3) Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен принос и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране, и за периода, през който са получавали парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане.

(4) За възстановяване на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на НОИ, издава разпореждане, което подлежи на принудително изпълнение по реда на данъчно-осигурителното процесуално законодателство в страната.

(5) Лицата по ал. 1 нямат право на парично обезщетение за безработица до пълното възстановяване на дължимите суми.

Ред за отпускане, изплащане, изменяне, спиране и прекратяване на паричните обезщетения за безработица

Чл. 38. (1) Паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на НОИ.

(2) Длъжностното лице по ал. 1 издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване по реда на чл. 101, ал. 1 и подлежат на принудително изпълнение по реда на данъчно-осигурителното процесуално законодателство в страната.

(3) Паричните обезщетения за безработица се изплащат от НОИ на лицата по декларирана от тях лична банкова сметка.

Задължения за предоставяне на информация

Чл. 39. (1) Държавния орган по заетостта предоставя на НОИ ежемесечно информацията, необходима за отпускане, изплащане, спиране, прекратяване или изменяне на обезщетенията за безработица.

(2) НОИ предоставя ежемесечно информация на държавния орган по заетостта за изплащането, спирането и прекратяването на обезщетенията за безработица.

Право на парично обезщетение за дълготрайна безработица

Чл. 40. Право на парично обезщетение за дълготрайна безработица имат и лицата, които са регистрирани като безработни в държавния орган по заетостта и отговарят на следните условия:

1. след получаване на обезщетение за безработица са останали без работа за период не по-малък от 12 последователни месеца, предхождащи месеца на подаване на заявлението по ал. 3, редовно са поддържали регистрацията си като безработни в държавния орган по заетостта и през този период не са получавали парично обезщетение за безработица;

2. остават им не повече от 5 години до навършване на пенсионна възраст за осигурителен принос и възраст;

3. имат натрупани точки осигурителен принос по чл. 10 не по-малко от необходимите за пенсиониране за осигурителен принос и възраст по параграф 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби;

4. нямат отпусната пенсия;

5. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4.

(2) Паричното обезщетение за дълготрайна безработица е в минималния размер, определен със закона по чл. 5 за съответната година.

(3) Паричното обезщетение за дълготрайна безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на НОИ и се изплаща ежемесечно по реда на чл. 38, ал. 3 от датата на подаване на заявлението за период не по-късно от навършването на пенсионната възраст за осигурителен принос и възраст.

(4) Изплащането на паричното обезщетение за дълготрайна безработица се прекратява при условията на чл. 36, както и при отпускане на друг вид пенсия.

Раздел IV.

ОСИГУРЯВАНЕ ЗА ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА И ПРОФЕСИОНАЛНА БОЛЕСТ

Трудова злополука

Чл. 41. (1) Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

(2) Трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4 по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:

1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;

2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;

3. мястото за получаване на възнаграждение.

(3) Не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си.

Професионална болест

Чл. 42. (1) Професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет по предложение на ресорния министър по здравеопазването.

(2) За професионална болест може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило трайно намалена работоспособност или смърт на осигурения.

(3) Към професионалната болест се отнасят и нейното усложнение и късните й последици.

Деклариране на трудова злополука

Чл. 43. (1) Осигурителят е длъжен в срок от 7 дни да декларира пред териториалното поделение на НОИ всяка трудова злополука.

(2) Ако осигурителят не декларира злополуката, пострадалият или неговите наследници имат право в срок една година от злополуката да я декларират пред териториалното поделение на НОИ.

(3) Редът за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки се определя с акт на Министерския съвет.

Разследване на трудова злополука

Чл. 44. (1) Териториалното поделение на НОИ съвместно с органът упражняващ контрол по спазване на трудовото законодателство, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая разследват всяка смъртна трудова злополука, всяка злополука, причинила увреждане на повече от 3-ма работещи, както и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност.

(2) Териториалното поделение на НОИ може по своя преценка да разследва и други злополуки освен посочените в ал. 1.

(3) Разследването на трудова злополука трябва да установи:

1. причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука;

2. вида на уврежданията;

3. други сведения, които ще подпомогнат териториалното поделение на НОИ да се произнесе за характера на злополуката.

(4) При разследване на злополуката пострадалият има право да присъства или да посочи да присъстват:

1. работник или служител от същата професия, или

2. член на семейството или възходящ или низходящ сродник, или

3. представител на синдикалната организация, в която членува;

4. представител на работниците и служителите в комитетите и групите по условия на труд.

(5) Правата по ал. 4 имат наследниците на починалия при трудова злополука и лицата по т. 2, когато здравословното състояние на пострадалия не му позволява да посочи представител.

(6) Резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на противното. Екземпляр от протокола се връчва от териториалното поделение на НОИ на пострадалия или на неговите наследници и на осигурителя.

Досие

Чл. 45. (1) За всяка трудова злополука или професионална болест териториалното поделение на НОИ открива досие, което съдържа:

1. декларацията за трудова злополука или известието за професионална болест;

2. протокол от разследването на трудовата злополука, когато такова е извършено, или протокол за проучване на професионалната болест;

3. разпореждането за приемане или за неприемане на злополуката за трудова или експертното решение за потвърждаване или отхвърляне на професионалната болест и регистрационната карта за призната професионална болест;

4. копия от болничните листове (първичен и продължения) за злополуката или заболяването;

5. документи, свързани с медицински и други разходи;

6. други документи, свързани със злополуката или заболяването.

(2) Пострадалият и осигурителят имат право да се запознават със съдържанието на досието.

(3) Досиетата се съхраняват пет години след прекратяване на осигуряването в териториалното поделение на НОИ, след което се предават за съхраняване в Държавния архив.

Квалифициране на злополуката за трудова

Чл. 46. (1) Длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, въз основа на документите в досието в 7-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.

(2) При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността.

(3) Разпореждането се изпраща на осигурения и на осигурителя в 7-дневен срок от издаването.

(4) Разпореждането подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по реда на чл. 104.

Сигнализиране за професионална болест

Чл. 47. Практикуващите лекари и лекари по дентална медицина при съмнение за професионална болест изпращат известие и до териториалното поделение на НОИ.

Изготвяне на документи за професионална болест

Чл. 48. (1) За всяко известие по чл. 47 териториалното поделение на НОИ извършва проучвания, подготвя документи и ги представя на медицинските експертни органи.

(2) Осигурителят изготвя и представя необходимите документи по ал. 1 в териториалното поделение на НОИ в 30-дневен срок от поискването им.

(3) Органите на експертизата на работоспособността издават експертно решение за потвърждаване или отхвърляне на професионалната болест и попълват регистрационна карта за професионална болест.

Ред за съобщаване, регистриране и обжалване на професионални болести

Чл. 49. Редът за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести се определя с акт на Министерския съвет.

Размер на осигурителната вноска във фонд „Трудова злополука и професионална болест“

Чл. 50. Размерът на осигурителната вноска във фонд „Трудова злополука и професионална болест“, се определя в процент от месечния осигурителен доход на осигурените със закона по чл. 5.

Мероприятия за предотвратяване на трудовата злополука и професионалната болест

Чл. 51. Фонд „Трудова злополука и професионална болест“ финансира мероприятия за предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните болести и за подобряване условията на труд при условия и ред установени с акт на Министерския съвет.

Задължения на осигурителя

Чл. 52. Осигурителят е длъжен:

1. да уведомява в 30-дневен срок териториалното поделение на НОИ за:

а) изменения в технологията или характера на работа на предприятието;

б) ликвидация на предприятието;

2. да уведомява незабавно териториалното поделение на НОИ, органът упражняващ контрол по спазване на трудовото законодателство и други компетентни органи за всяка смъртна трудова злополука, за всяка злополука, причинила увреждане на повече от трима работещи, както и за всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност;

3. да изпраща в териториалното поделение на НОИ копия от болничните листове (първичен и продължения) за трудова злополука или професионална болест.

Задължения на осигуреното лице

Чл. 53. Осигуреното лице е длъжно:

1. да познава и да изпълнява изискванията на нормативните актове за безопасност на труда и опазване на здравето при работа, както и правилата за вътрешния трудов ред на предприятието;

2. да уведоми незабавно осигурителя или негов пълномощник за настъпила трудова злополука или за установена професионална болест, с изключение на случаите, когато това е невъзможно.

Размери на обезщетенията за трудова злополука и професионална болест

Чл. 54. Размерите на обезщетенията за трудова злополука и професионална болест се определят с акт на Министерски съвет, а минималния и максималния им размер се определят със закона по чл. 5.

Глава трета.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ

Раздел I.

Пенсии за осигурителен принос и възраст

Придобиване право на пенсия

Чл. 55. (1) Право на пенсия за осигурителен принос и възраст се придобива при навършване на възрастта по параграф 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби и натрупване на минималния брой точки осигурителен принос по параграф 2 от допълнителните разпоредби.

(2) В случай, че осигурителния принос на лицето е по-малък от необходимия, лицето може:

1. да натрупа необходимия брой точки осигурителен принос съгласно правилата на чл. 10, ал. 4 или

2. да се пенсионира при навършване на възрастта по параграф 1, ал. 2 от допълнителните разпоредби, ако е живяло в страната не по-малко от 183 дни в 40 отделни календарни години.

Ранно пенсиониране

Чл. 56. (1) Лице, което иска да се пенсионира преди навършването на възрастта по параграф 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби, може да го направи ако е натрупало минималния брой точки осигурителен принос по параграф 2, ал. 1 от допълнителните разпоредби и като внесе за всеки месец до навършване на възрастта по параграф 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби, по съответните фондове, сумата от:

  1. всички предвидени осигуровки в този кодекс и други закони за самоосигуряващите се лица, върху средния осигурителен доход в страната за месеца предхождащ подаването на молба за ранно пенсиониране, или върху по-висока база и
  2. допълнително четирикратния размер на вноската за фонд „Пенсии“ върху избраната по точка 1 база.

(2) Лицето по алинея първа трябва да внесе допълнително и четирикратния размер на вноската за фонд „Пенсии“ върху средния осигурителен доход в страната за месеца предхождащ месеца на предсрочното пенсиониране, за всяка точка осигурителен принос натрупана преди подаването на молбата за ранно пенсиониране.

(3) За всеки месец, в който са внесени осигуровките по ал. 1, т. 1, се получават съответния брой точки осигурителен принос.

Придобиване на право на пенсия от служителите по параграф 4 от допълнителните разпоредби

Чл. 57. Лицата, които са описани в параграф 4 от допълнителните разпоредби се пенсионират при условията на този параграф.

Размер на пенсията

Чл. 58. (1)Размерът на месечната пенсия се формира от сбора от:

  1. минималната месечна социална пенсия, която се определя със закона по чл. 5 и
  2. натрупаните от лицето точки осигурителен принос по чл. 10, умножени по сумата определена със закона по чл. 5 за съответната година за съответстваща на една точка осигурителен принос по чл. 10, като произведението се раздели на 12.

(2) При определяне на пенсия по международен договор, по който Република България е страна, се взема предвид осигурителния принос по чл. 10, придобит според българското законодателство.

Раздел II.

Пенсии за инвалидност

Право на пенсия

Чл. 59. Осигурените лица имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време.

Определяне на пенсията за инвалидност

Чл. 60. Пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.

Начална дата и срок на пенсията

Чл. 61. (1) Правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – от датата на заявлението по чл. 79.

(2) Пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността.

(3) Пенсиите за инвалидност на лицата, навършили възрастта по параграф 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби, се отпускат пожизнено.

Право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване

Чл. 62. (1) Осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен принос по чл. 10, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – до датата на заявлението по чл. 79, както следва:

1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа – независимо от натрупания осигурителен принос по чл. 10;

2. до 25-годишна възраст – 12 точки осигурителен принос по чл. 10;

3. до 30-годишна възраст – 36 точки осигурителен принос по чл. 10;

4. над 30-годишна възраст – 60 точки осигурителен принос по чл. 10;

(2) Инвалидите по рождение и инвалидите с придобита инвалидност до постъпване на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при натрупани 12 точки осигурителен принос по чл. 10.

(3) Пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен принос и възраст.

Размер на пенсията за инвалидност поради общо заболяване

Чл. 63. Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване е равен на произведението от:

  1. минималната месечна социална пенсия и
  2. коефициент съгласно допълнителните разпоредби, в зависимост от степента на увреждане.

Пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест

Чл. 64. Осигурените, загубили 50 или над 50 на сто работоспособността си поради трудова злополука или професионална болест, имат право на пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, независимо от натрупания до момента осигурителен принос.

Размер на пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест

Чл. 65. Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест се определя по начина за изчисляване на пенсията по чл. 63.

Раздел III.

Наследствени пенсии

Право на наследствена пенсия

Чл. 66. (1) Личните пенсии могат да преминават в наследствени, с изключение на пенсиите по чл. 72, 74, 75, 76 и 77.

(2) Право на наследствена пенсия имат децата на наследодателя и преживелият съпруг.

(3) Отказът от наследство не лишава наследниците по ал. 2 от право на наследствена пенсия.

(4) Получаването на наследствена пенсия не се счита за приемане на наследство.

Определяне на наследствената пенсия

Чл. 67. (1) Наследствената пенсия се определя в процент от полагащата се лична пенсия на осигуреното лице наследодател, както следва:

1. при един наследник – 25 на сто;

2. при двама наследници – 50 на сто;

3. при трима наследници – 75 на сто;

4. при четирима и повече наследници – 100 на сто.

(2) Наследствената пенсия се отпуска общо на всички лица, които имат право на тази пенсия, и се разпределя поравно между тях. Минималният размер на наследствената пенсия не може да бъде по-малък от социалната пенсия за старост.

Условия за отпускане и получаване на наследствена пенсия

Чл. 68. (1) Децата на починалото лице имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат – за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст.

(2) Преживелият съпруг има право на наследствена пенсия 5 години по-рано от възрастта по чл. 55 или преди тази възраст, ако е неработоспособен или се грижи за дете до 18 годишна възраст, а след навършването й ако учи – до навършването на 26 годишна възраст, или след това ако детето е инвалидизирано до 18-, съответно до 26-годишна възраст. Правото на получаване на наследствена пенсия се губи, ако преживелия съпруг сключи брак повторно.

Видове наследствени пенсии

Чл. 69. (1) При смърт на лице, което не е било пенсионер, на наследниците се отпуска месечна пенсия равна на сбора от:

  1. минималната месечна социална пенсия определена със закона по чл. 5; и
  2. натрупаните от лицето точки осигурителен принос по чл. 10, умножени по сумата определена със закона по чл. 5 за съответната година за съответстваща на една точка осигурителен принос по чл. 10, като произведението се раздели на 12.

(2) Когато наследодателя е придобил право на пенсия за осигурителен принос и възраст, на наследниците се отпуска наследствена пенсия, изчислена от полагащата се пенсия за осигурителен принос и възраст.

(3) При смърт на пенсионер, който е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване или трудова злополука или професионална болест, размерът на наследствената пенсия се определя от следващата му се лична пенсия за инвалидност.

(4) При смърт на пенсионер, който е получавал пенсия за военна инвалидност, размерът на пенсията на наследниците се определя от следващата се пенсия за военна инвалидност.

(5) Наследствената пенсия се отпуска в процентите по чл. 67, съобразно вида на получаваната пенсия.

Добавка към пенсиите на лица, навършили определена възраст

Чл. 70. Към пенсиите на лица, навършили определена възраст, може да се изплаща добавка, при условия и в размер, определени със закона по чл. 5.

Раздел IV.

Други пенсии, несвързани с трудова дейност

Пенсия за военна инвалидност

Чл. 71. (1) Право на пенсия за военна инвалидност имат лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или са пострадали през време или по повод на:

1. военна служба;

2. службата в запаса или в резерва.

(2) Право на пенсия за военна инвалидност имат и лицата, пострадали при оказване съдействие на въоръжените сили.

(3) Пострадали по смисъла на ал. 1 и 2 се считат и загиналите и безследно изчезналите.

Пенсия за гражданска инвалидност

Чл. 72. Право на пенсия за гражданска инвалидност имат лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или пострадали:

1. при изпълнение на граждански дълг;

2. случайно от органите на властта при изпълнение на служебни задачи на тези органи.

Размер на пенсиите за военна инвалидност и гражданска инвалидност

Чл. 73. Размерът на пенсиите за военна инвалидност и гражданска инвалидност се определят с допълнителните разпоредби.

Социална пенсия за старост

Чл. 74. (1) Право на социална пенсия имат лицата, навършили възрастта по параграф 1, ал. 4 от допълнителните разпоредби и нямащи право на пенсия за осигурителен принос и възраст, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца. Ако искането е направено след навършване на възрастта и след изтичане на 6-месечния срок по чл. 79, доходът на член от семейството се преценява към датата на заявлението.

(2) Размерът на социалната пенсия за старост се определя в закона по чл. 5.

Социална пенсия за инвалидност

Чл. 75. (1) Право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане не по-малко от 70 на сто.

(2) Размерът на социалната пенсия за инвалидност се определя с допълнителните разпоредби.

Пенсия за особени заслуги

Чл. 76. Пенсия за особени заслуги към държавата и нацията се отпуска от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.

Персонални пенсии

Чл. 77. Министерският съвет по определени от него условия и ред в изключителни случаи може да отпуска пенсии на лица, по отношение на които не са налице някои от изискванията на този кодекс.

Средства за изплащане на пенсиите, несвързани с трудова дейност

Чл. 78. Средствата за изплащане на пенсиите, несвързани с трудова дейност се изплащат от фонд „Пенсии несвързани с трудова дейност“.

Раздел V.

Общи правила за пенсиите

Дата на отпускане на пенсията

Чл. 79. (1) Пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за пенсиите за осигурителен принос и възраст – от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им.

(2) Пенсия за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до определения със закон орган издаващ медицински експертизи за работоспособността, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на НОИ в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на определения със закон орган издаващ медицински експертизи за работоспособността.

Спиране на пенсията

Чл. 80. (1) Пенсията се спира:

1. по искане на лицето;

2. когато пенсионерът не се яви за преосвидетелстване от органите на експертизата на работоспособността, след като е служебно повикан;

3. когато пенсионерът не е получавал пенсията си повече от 6 месеца;

4. когато не се следва изплащането й на основание чл. 86.

(2) Длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, може да издаде разпореждане за спиране на пенсията, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 81, ал. 1. Разпореждането се издава в 14-дневен срок от представяне на доказателствата. Ако се установи, че няма основание за прекратяване на пенсията, тя се възстановява от датата на спирането.

Прекратяване на пенсията

Чл. 81. (1) Пенсията се прекратява, когато:

1. пенсионерът почине;

2. детето навърши възрастта, до която може да получава наследствена пенсия, или е осиновено;

3. преживелият съпруг, който получава наследствена пенсия, встъпи в брак или изтече периода, в който може да я получава;

4. отпадне основанието за получаването й.

(2) В случаите на ал. 1 пенсията се прекратява от края на месеца, през който е възникнало основанието за прекратяването.

Възобновяване и възстановяване на пенсията

Чл. 82. (1) Спряната пенсия се възобновява, а прекратената се възстановява по писмено заявление на пенсионера, когато отпадне основанието за спирането или прекратяването й.

(2) Пенсията се възобновява или се възстановява от деня на отпадане на основанието за спирането или прекратяването й – ако заявлението е подадено в 3-годишен срок от тази дата, или от подаването му – когато срокът е пропуснат.

(3) Спряната на основание чл. 80, ал. 1, т. 2 пенсия се възобновява от датата на спирането й, ако се установи, че пенсионерът не се е явил за преосвидетелстване поради уважителни причини.

Ред за отпускане и изменение на пенсията

Чл. 83. (1) Пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от:

1. длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на НОИ;

2. длъжностното лице в НОИ, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори за лица с постоянен адрес в чужбина.

(2) Длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване на неправилно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията се събират от пенсията на пенсионера. В случай, че пенсията е прекратена, сумите се събират по реда на данъчно-осигурителното процесуално законодателство. Разпорежданията се обжалват по реда на чл. 104. Ако върху пенсията има наложени запори по реда на данъчно-осигурителното процесуално законодателство и Гражданския процесуален кодекс, вземанията се събират в поредност – задължения за издръжка, неправилно изплатени суми за пенсии, други публични вземания и частни вземания.

(3) Явните фактически грешки в разпорежданията по ал. 1 и 2 се поправят от органа, който ги е постановил. Поправката има действие от деня на отпускането, изменянето, осъвременяването, спирането, възобновяването, прекратяването или възстановяването на пенсията.

Изменяне или отменяне на разпореждането

Чл. 84. (1) Разпореждането по чл. 83 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато:

1. пенсионерът представи нови доказателства за придобит осигурителен принос, гражданско състояние и др.;

2. пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание;

3. инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или в резултат на извършено от него умишлено престъпление;

4. смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление;

5. пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й;

6. пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер.

(2) В случаите по ал. 1 разпореждането се изменя или се отменя:

1. по т. 1 – от датата на представяне на доказателствата;

2. по т. 2 – 6 – от датата на отпускането или промяната на пенсията, а при неправилен отказ – от датата по чл. 79.

Преизчисляване на пенсиите

Чл. 85. Отпуснатите пенсии се преизчисляват от 1 януари всяка година, със закона по чл. 5.

Получаване на повече от една пенсия

Чл. 86. (1) Не могат да се получават едновременно следните пенсии:

1. лична или наследствена пенсия за осигурителен принос и възраст с лична или наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване;

2. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване;

3. социална пенсия за старост, персонална пенсия и пенсия за особени заслуги с друг вид пенсия.

(2) Когато лицето има право на повече от една лична пенсия за инвалидност за различни страдания, се определя най-голямата по размер.

(3) При право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите. Когато една от пенсиите е социална пенсия за инвалидност, тя се изплаща в размер 25 на сто.

(4) Военноинвалидите при навършване на възрастта по чл. 68 получават пълния размер на определените им две пенсии – пенсия за военна инвалидност и пенсия за осигурителен принос и възраст.

(5) При отпускане на наследствена пенсия на наследници на военноинвалид, който е получавал или е имал право на двете пенсии по ал. 4 в пълен размер, за основа се взема пълният размер на двете пенсии.

(6) Родителите не могат да получават едновременно лична и наследствена пенсия, с изключение на случаите по ал. 7.

(7) Родителите на лицата, починали по време на наборна военна служба, получават в пълен размер личната си пенсия и пенсията, отпусната по чл. 82, ал. 4.

Добавка за чужда помощ

Чл. 87. Пенсионерите с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 89,99 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, получават към определената им пенсия добавка в размер 75 на сто от социалната пенсия за старост.

Давност

Чл. 88. (1) Правото на пенсия не се погасява по давност.

(2) Вземането за пенсия се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася.

Подзаконова уредба

Чл. 89. Прилагането на тази глава и изплащането на пенсиите се уреждат с акт на Министерския съвет.

Глава четвърта.
ФИНАНСОВО УСТРОЙСТВО

Осигурителни фондове

Чл. 90. (1) Средствата на държавното обществено осигуряване се обособяват във:

1. фонд „Пенсии“;

2. фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“;

3. фонд „Трудова злополука и професионална болест“;

4. фонд „Общо заболяване и майчинство“;

5. фонд „Безработица“.

Бюджет на фондовете

Чл. 91. (1) Народното събрание приема закона по чл. 5, който включва консолидиран бюджет на държавното обществено осигуряване, бюджетите на фондовете по чл. 90 и бюджета на НОИ и действа за срок една календарна година.

(2) Законопроектът за бюджета бюджета по чл. 5 се изготвя от НОИ и се представя в Министерския съвет за съгласуване заедно с проекта на Закона за държавния бюджет. Ресорното министерство по финансите след приемането на макроикономическата рамка на държавния бюджет предоставя на НОИ необходимите показатели за съставяне на проекта на бюджета по чл. 5.

(3) Законопроектът по ал. 2 се съставя по пълна бюджетна класификация за държавния бюджет.

(4) В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се предвижда общ резерв на фондовете по чл. 90, образуван чрез отчисления по норматив, определен в закона за бюджета, въз основа на осигурително-технически план. В резерва се внасят и приходите от главници по актовете за начет.

(5) Законопроектът за бюджета по чл. 5 се разглежда от Народното събрание едновременно със законопроекта за държавния бюджет.

(6) В случай, че бюджетът на държавното обществено осигуряване не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните приходи се събират и осигурителните разходи се извършват съобразно действащите нормативни актове, а за издръжка на органите на НОИ се разходва месечно до една дванадесета част от разходите, предвидени в бюджета за предходната година.

Бюджет на НОИ

Чл. 92. (1) Бюджетът на НОИ е част от консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване и се разработва по параграфи на бюджетната класификация.

(2) Средствата в бюджета на НОИ се формират от:

1. процент от приходите от осигурителните вноски за фондовете „Пенсии“, „Общо заболяване и майчинство“, „Трудова злополука и професионална болест“, „Безработица“ и „Пенсии, несвързани с трудова дейност“;

2. приходи от установените с разпореждания и ревизионни актове за начет вземания и лихвите върху тях;

3. приходи от глоби, имуществени санкции и наказателни лихви;

4. процент от приходите във фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ за административното, техническото, счетоводното, правното и информационното обслужване на фонда което се извършва от НОИ;

5. приходи от продажба на формуляри – утвърдени образци и др. от НОИ;

6. приходи от такси за заверка на преписи на документи, издавани от НОИ;

7. приходи от такси за издаване на удостоверения;

8. приходи и доходи от собственост и неданъчни приходи;

9. сумите, постъпващи по съставени от контролните органи на НОИ ревизионни актове за начет;

10. заеми;

11. субсидии (трансфери) от републиканския бюджет;

(3) Разходите и трансферите по бюджета на НОИ се определят за:

1. издръжка на дейността по държавното обществено осигуряване и съгласно закононодателството за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя;

2. капиталови разходи за придобиване на дълготрайни материални активи и основен ремонт, свързани с цялостната дейност на НОИ;

3. погасяване на задължения по заеми;

(4) Процентите по ал. 2, т. 1 и 4 се определят със закона по чл. 5.

(5) Разходите по ал. 3 се утвърждават от надзорния съвет на НОИ по предложение на управителя.

(6) Приходите по ал. 2, т. 2 – 9 постъпват като собствени приходи в бюджета на НОИ.

(7) Средствата по ал. 2, т. 2 – 8 и 15 на сто от тези по ал. 2, т. 9 се начисляват и разходват само за повишаване квалификацията и материалното стимулиране на служителите при условия и ред, определени от управителя на Националния осигурителен институт.

(8) Правилата за набиране и разходване на средствата във фондовете за държавно обществено осигуряване, както и тяхното отчитане, се определят с допълнителните разпоредби.

Глава пета
УПРАВЛЕНИЕ

Функции на ресорното министерство по социалната политика

Чл. 93. Ресорното министерство по социалната политика разработва, координира и провежда държавната политика по държавното обществено осигуряване.

Национална осигурителна институция

Чл. 94. (1) Държавното обществено осигуряване се управлява от национална осигурителна институция (НОИ), определена с допълнителните разпоредби. Този орган отчита своята дейност пред Народното събрание.

(2) Органът по ал. 1 е юридическо лице със седалище София и създава свои териториални поделения.

(3) Всички неуредени с този кодекс въпроси за организацията по ал. 1 се уреждат със закон.

Глава шеста.

КОНТРОЛ

Контролни органи

Чл. 95. Контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ, се осъществява от контролните органи на НОИ.

Права на контролните органи

Чл. 96. (1) Контролните органи на НОИ при изпълнение на служебните си задължения имат право:

1. да проверят всички физически и юридически лица за дейността, възложена на НОИ; за извършване на проверките те имат право на свободен достъп до работните помещения и обекти;

2. да предприемат мерки за привличане към отговорност лицата, виновни за нарушаване на нормативните актове по държавното обществено осигуряване и на разпоредбите за дейността, възложена на НОИ;

3. да дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на НОИ;

4. да изискват от едноличните търговци и юридическите лица и техните поделения при проверки и ревизии да декларират банковите си сметки в страната, както и да предоставят документи, свързани с търговската им дейност;

5. да извършват насрещни проверки и да назначават вещи лица.

(2) Контролните органи на НОИ могат да извършват контролно-ревизионна дейност съвместно със специализирания държавен орган по приходите по план, предварително съгласуван между НОИ и специализирания държавен орган по приходите.

(3) Физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на НОИ исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, както и да оказват съдействие при изпълнението на служебните им задължения.

(4) Контролните органи на НОИ задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на държавното обществено осигуряване.

(5) НОИ и ръководителите на неговите поделения могат да издават задължителни предписания за спиране изпълнението на разпореждания и действия на осигурители и длъжностни лица, които са в нарушение на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на НОИ.

(6) НОИ възлага ревизия в 14-дневен срок от получаването на решението на държавния орган за външен одит на бюджета и други публични средства за търсене на отговорност, с приложени към него материали от одита или одитния доклад, при наличие на данни за вреди и за нарушения при изпълнението на бюджети и извънбюджетни сметки и фондове или при управлението на имущество.

(7) Контролните органи на НОИ имат право да изискват и изземват от физическите и юридическите лица оригиналните документи на прекратени осигурители без правоприемник, въз основа на които се установява осигурителен принос.

(8) Органите на ресорното министерство по вътрешните работи оказват съдействие на контролните органи на НОИ при изпълнение на правомощията по ал. 7.

Сигнална функция на контролните органи на НОИ

Чл. 97. Когато контролните органи на НОИ установят, че са създадени документи с невярно съдържание във връзка с извършени осигурителни плащания, те са длъжни да уведомят органите на прокуратурата.

Забрана за други дейности

Чл. 98. (1) Служителите на контролните органи на НОИ не могат да полагат допълнителен труд, свързан със служебните им задължения, по трудово или по гражданско правоотношение с друг работодател. Те не могат да извършват дейност, свързана със служебните им задължения, и като еднолични търговци, съдружници в търговски и други дружества, кооперации и други организации.

(2) Служителите на НОИ са длъжни да пазят в тайна и да не използват за други цели, освен за прякото изпълнение на задълженията им на съответната длъжност, всички факти и обстоятелства относно осигурените лица и осигурителите, станали им известни във връзка с изпълнение на служебните им задължения, включително и след прекратяване на договора им. Тези факти и обстоятелства могат да бъдат предоставени на орган на съдебната власт или на друг държавен орган при условия и по ред, определени от управителя на Националния осигурителен институт в съответствие с действащите нормативни актове.

Ревизионни актове за начет

Чл. 99. (1) Контролните органи на НОИ съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание;

(2) По съставените актове за начет отговорните лица могат да направят възражения в 7-дневен срок от връчването им. Контролният орган се произнася по възражението с мотивирано заключение.

(3) За събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на НОИ, издава разпореждания. Разпорежданията подлежат на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването им.

(4) Разпорежданията, актовете за начет и задължителните предписания се връчват лично срещу подпис на отговорните лица или по пощата с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса по търговска регистрация, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на документа, подлежащ на връчване, на определено за целта място в териториалното поделение на НОИ, Интернет страницата на НОИ или в общината или кметството. В този случай разпорежданията, актовете за начет и задължителните предписания се смятат за връчени след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението.

(5) Сумите по влезлите в сила разпореждания, които не са изплатени доброволно, се събират чрез:

1. запор в банките по сметките на длъжниците и на свързани с тях лица за вземания на държавното обществено осигуряване;

2. изпълнение върху движимите или недвижимите вещи на длъжниците и вземанията им към трети лица;

3. изпълнение върху суми, възстановени от специализирания държавен орган по приходите по запорирана сметка на длъжника;

(6) Запор по сметките на длъжниците на държавното обществено осигуряване се извършва чрез изпращане на запорно съобщение от ръководителя на териториалното поделение на НОИ до банките, които превеждат незабавно дължимите суми по сметка на държавното обществено осигуряване. Запорът, наложен по сметката на длъжника в банката, има действие по отношение на всичките й клонове. Запорът се счита наложен от часа на съответната дата, когато е получено запорното съобщение в банката. В случай, че по сметката на длъжника няма достатъчно средства, банката уведомява в 7-дневен срок териториалното поделение на НОИ за причините, поради които не е изпълнен запорът.

(7) Който изплати на длъжника вземания, върху които е наложен запор по този кодекс, отговаря солидарно с него за изплатените суми, до размера на задължението, заедно с лихвата по чл. 100 след плащането. Когато изплащането е извършено от юридическо лице или неперсонифицирано дружество, заедно с него отговаря солидарно управителят или членовете на управителния орган, или управляващ съдружник, които са допуснали изплащането. Органите по ал. 3 издават разпореждания за събиране на сумите, като могат да наложат и обезпечителни мерки.

(8) Органът, наложил запора с разпореждане на банката, може да разреши определена част от постъпилите или постъпващите по сметка на длъжника суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му при положение, че длъжникът предостави друго обезпечение.

(9) Вземанията на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи се погасяват в следната последователност: главница, лихви и разноски. Забранява се цесията на вземанията на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи.

(10) Събирането на вземанията чрез изпълнение върху движимите или недвижимите вещи на длъжника и вземанията към трети лица се извършва по реда данъчно-осигурителното процесуално законодателство в страната. Искането до публичния изпълнител се прави от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

Лихви по вземания за невнесени осигурителни вноски

Чл. 100. (1) Вземанията за невнесени осигурителни вноски по този кодекс и други закони и за неправилно извършени осигурителни разходи се събират с лихва в размер на основния лихвен процент на Българската национална банка за периода плюс 20 пункта.

Възстановяване на неоснователно получени суми

Чл. 101. (1) Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 100.

(2) Добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица с изключение на случаите по чл. 15, ал. 2, чл. 37 и при прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е Република България, в които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение.

(3) За възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на НОИ, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му.

(4) Дължимите суми по влезлите в сила разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на данъчно-осигурителното процесуално законодателство в страната, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на НОИ, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.

(5) В случаите, когато има изплатени суми за пенсии след прекратяването им поради смърт на пенсионера, те се събират от лицето, което ги е получило, или солидарно от наследниците. За събиране на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на НОИ, издава разпореждане.

Давност

Чл. 102. (1) Вземанията на НОИ за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността.

(2) Давността се прекъсва:

1. с влизането в сила на разпореждането за установяване на вземането;

2. с предприемане на действия по принудително изпълнение.

(3) От прекъсването на давността започва да тече нова давност.

(4) Дължимите от държавното обществено осигуряване вземания могат да се поискат най-късно в срок три години считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. Длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на НОИ, издава разпореждане по искането за възстановяване на суми. Разпореждането подлежи на обжалване по реда на чл. 104.

Разсрочване на задължения

Чл. 103. По искане на длъжника към държавното обществено осигуряване за вземанията, установявани и събирани от НОИ, може да се разреши разсрочване на плащането на дължимите суми съгласно одобрен погасителен план.

(2) Разсрочването се допуска, когато се установи, че наличните парични средства на длъжника не са достатъчни за погасяване на задълженията му към фондовете на държавното обществено осигуряване, но след преценка на дейността му може да се направи обосновано предположение, че затрудненията са временни и при разсрочване на задълженията длъжникът ще може да се издължи и да заплаща текущите задължения към фондовете на държавното обществено осигуряване и другите публични задължения.

(3) За периода на разсрочването длъжникът дължи лихвата по чл. 100.

(4) Разсрочване не се разрешава по отношение на търговец, за когото има решение за прекратяване с ликвидация или за когото е открито производство по несъстоятелност, както и след като бъде определен начинът на продажба чрез публична продан съгласно данъчно-осигурителното процесуално законодателство в страната.

(5) Към искането по ал. 1 се прилагат:

1. доказателства за финансово-икономическото състояние на длъжника и перспективна програма за развитие – за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него;

2. декларация и за всички други публични задължения, включително лихвите по тях, както и за всички задължения към частни кредитори и лихвите по тях;

3. погасителен план за разсрочване на задълженията;

4. отчет за приходите и разходите на длъжника за предходната отчетна финансова година;

5. баланс за предходната отчетна финансова година и за последния отчетен период;

6. справка за задълженията на осигурителя към датата на искането за разсрочване, която включва:

а) задължения към фондовете по държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване;

б) задължения към персонала;

в) други публични задължения;

г) други задължения;

7. други документи по преценка на разсрочващия орган.

(6) Решението за разсрочване се издава съгласно допълнителните разпоредби.

(7) За периода на разсрочването спира да тече давността за вземанията на държавното обществено осигуряване.

(8) Отказът за разсрочване не подлежи на обжалване.

Глава седма

СПОРОВЕ

Жалби

Чл. 104. (1) В допълнителните разпоредби се определят реда и условията свързани със споровете, жалбите и обжалванията.

Освобождаване от държавна такса

Чл. 105. (1) За делата по тази глава осигурените лица и пенсионерите не внасят държавна такса.

(2) При уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част.

Част втора

ДОПЪЛНИТЕЛНО СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Осъществяване на допълнителното социално осигуряване

Чл. 106. Допълнителното социално осигуряване се осъществява чрез участие във фондове регламентирани със закона по чл. 108.

Регулиране и контрол

Чл. 107. (1) Държавата осъществява ефективно регулиране и контрол върху дейността на дружествата и фондовете за допълнително социално осигуряване с цел защита на интересите на осигурените лица и пенсионерите.

(2) Надзорът върху дейността на дружествата и фондовете за допълнително социално осигуряване се осъществява от специален орган, определен с допълнителните разпоредби.

Регламентиране на дейността

Чл. 108. Дейността надружествата и фондовете за допълнително социално осигуряване се регламентират със закон, който отговаря на условията на този кодекс.

Принципи

Чл. 109. Допълнителното социално осигуряване се осъществява въз основа на принципите на:

1. юридическа самостоятелност на осигурителното дружество и фондовете към него;

2. прозрачност на дейността;

3. разрешителен режим и държавно регулиране;

4. задължителна периодична отчетност и разкриване на информация;

5. лоялна конкуренция между пенсионно-осигурителните дружества;

6. представляване интересите на осигурените лица.

Персоналност на осигуряването

Чл. 110. (1) Допълнителното социално осигуряване е персонално.

(2) За лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4 специализирания държавен орган по приходите и пенсионноосигурителните дружества водят данните в отделни регистратури, съгласно законодателството за защита на класифицираната информация.

(3) Данните за лицата по ал. 2 се предоставят по ред, определен от специализирания държавен орган по приходите и държавния орган по сигурността на информацията.

Индивидуална партида

Чл. 111. (1) Вноските за допълнително социално осигуряване и средствата, прехвърлени от друг фонд за допълнително социално осигуряване, се записват и натрупват по индивидуалната партида на всяко осигурено лице към датата на постъпването им по сметката на фонда.

(2) Индивидуалната партида се води в националната валута. Вноските за допълнително социално осигуряване и средствата, прехвърлени от друг фонд, се отчитат в националната валута.

(3) Натрупаните средства в индивидуалната партида на осигурените лица не подлежат на принудително изпълнение.

Отговорност на дружествата за допълнително социално осигуряване

Чл. 112. Дружествата за допълнително социално осигуряване отговарят имуществено пред осигурените лица съгласно закона по чл. 108.

Глава втора.

ДАНЪЧНИ ОБЛЕКЧЕНИЯ

Приспадане на личните вноски от облагаемия доход

Чл. 113. Личните осигурителни вноски за допълнително социално осигуряване от физическите лица се приспадат от дохода им преди данъчното облагане по начин, ред и в размери, определени със законодателството за облагане на доходите на физическите лица.

Вноски за разход

Чл. 114. Вноските на работодателите за допълнително социално осигуряване се признават за разход за дейността в размери съгласно законодателството за корпоративното подоходно облагане.

Глава трета

РЕЗЕРВИ НА ДРУЖЕСТВАТА ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ

Гаранции за изпълнение на задълженията

Чл. 115. Дружество, което управлява фонд за допълнително социално осигуряване, гарантира с активите си изпълнението на задълженията към осигурените във фонда лица.

Резерви на дружеството за допълнително социално осигуряване

Чл. 116. (1) Дружеството за допълнително социално осигуряване задължително създава общи резерви по реда на търговското законодателство и допълнителен резерв по ред и условия, определени с наредба на органа по чл. 107, ал. 2.

Минимална доходност

Чл. 117. (1) Дружествата за допълнително социално осигуряване са задължени да постигат минимална доходност при управлението на активите на фондовете за допълнително социално осигуряване.

(2) Минималната доходност се определя от органа по чл. 107, ал. 2 към края на всяко тримесечие, като тя не може да бъде по-малка от средномесечния размер на инфлацията за съответния период.

(3) Минималната доходност се обявява от органа по чл. 107, ал. 2 до края на всеки месец, следващ отчетното тримесечие.

(4) Когато постигнатата доходност от фонд за допълнително социално осигуряване е по-ниска от минималната, дружеството, управляващо фонда, е длъжно в 10-дневен срок от обявяването й да покрие разликата до минималната от създадени за целта резерви.

(5) Когато постигнатата доходност от фонд за допълнително социално осигуряване е с над 10 на сто по-висока от средната постигната доходност за съответния вид фонд, средствата от доходността над този процент се заделят за резерв от съответния фонд.

(6) Дружество за допълнително социално осигуряване формира със собствени средства резерв за управлявания от него фонд за допълнително социално осигуряване в размер не по-малък от 10 на сто от активите на съответния фонд.

(7) Ако постигнатата доходност на фонд за допълнително социално осигуряване е под гарантирания минимум, разликата се покрива от резерва във фонда. Когато средствата от резерва във фонда не са достатъчни, дружеството управлявощо фонда покрива недостига със средствата от резерва по ал. 6.

(8) Средствата на резервите по ал. 5 и 6 се инвестират при спазване разпоредбите на закона по чл. 108.

(9) Отчисленията за създаване на резерва по ал. 6 се признават за разход на дружеството и не се облагат с данък по реда на законодателството за корпоративното подоходно облагане.

(10) Начинът и редът за определяне на минималната доходност, за покриване на разликата до минималната доходност и за формиране и използване на резервите по ал. 5 и 6 се уреждат с наредба на органа по чл. 107, ал. 2.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. (1) Пенсионната възраст за осигурителен принос и възраст е 63 години.  След 31 декември 2020 г. пенсионната възраст се увеличава с 6 месеца от началото на всяка година, до достигане на пенсионна възраст от 65 години.

(2) Пенсионната възраст за осигурителен принос и възраст е 65 години за лицата, които не отговарят на условията на параграф 2, ал. 1, но отговарят на условията на параграф 2, ал. 2. След 31 декември 2020 г. пенсионната възраст по тази алинея се увеличава с 6 месеца от началото на всяка година, до достигане на пенсионна възраст 67 години.

(3) Работещите при първа и втора категория труд имат право да се пенсионират 1 месец по-рано от възрастта по ал. 1 или ал. 2, за всеки 5 месеца трудов стаж на пълно работно време при първа категория труд и за всеки 8 месеца трудов стаж на пълно работно време при втора категория труд, но не преди навършване на 60 годишна възраст.

(4) Пенсионната възраст за лицата по параграф 4 е 60 години.

(5) Пенсионната възраст за социална пенсия за старост е 70 години.

§ 2. (1) Минималният брой точки осигурителен принос за получаване на пенсия за осигурителен принос и възраст е равен на 75 на сто от средния брой точки осигурителен принос на лицата, въз основа на които са отпуснати пенсии за осигурителен принос и възраст към 30.09 на предходната година. Точния му размер се определя със закона по чл. 5 за всяка година.

(2) Когато лицето има поне 50 на сто от средния брой точки осигурителен принос на всички пенсионери, въз основа на които са отпуснати пенсии за осигурителен принос и възраст към 30.09 на предходната година, може да се пенсионира при навършване на възрастта по параграф 1, ал. 2. Точната стойност на необходимия минимален брой точки осигурителен принос по тази алинея се определя в закона по чл. 5 за всяка година.

§ 3. (1) Базовите размери на осигурителните вноски по чл. 7, ал. 1 са както следва:

  1. 12,5 на сто за фонд „Пенсии“;
  2. 3,5 на сто за фонд „Общо заболяване и майчинство“;
  3. едно на сто за фонд „Безработица“;
  4. 0,5 на сто за фонд „Трудова злополука и професионална болест“.

(2) Размера на всички видове осигуровки по ал. 1, както и за здравно осигуряване, за работещите при втора категория труд се умножава по коефициент 1,3, а за работещите при първа категория труд по коефициент 1,5.

§ 4. (1) За целите на този кодекс, служители по този параграф и осигуряващи се при условията на първа категория труд са:

  1. военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
  2. държавните служители – по Закона за Министерството на вътрешните работи;
  3. държавните служители – по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража;
  4. държавните служители от Държавна агенция „Национална сигурност“;
  5. следователите по Закона за съдебната власт.

(2) Военнослужещите придобиват право на пенсия при уволнение, ако са навършили възрастта по параграф 1, ал. 3, и имат не по-малко от 25 години трудов стаж като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(3) Държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младши следователите при уволнение придобиват право на пенсия, ако са навършили възрастта по параграф 1, ал. 3, и имат 25 години трудов стаж като държавни служители по посочените закони или като следователи и младши следователи.

(4) Държавните служители от Държавна агенция „Национална сигурност“ придобиват право на пенсия при уволнение, ако са навършили възрастта по параграф 1, ал. 3, и имат 25 години трудов стаж като служители по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, на военна служба или по законите по ал. 3.

(5) Лицата по ал. 2, 3 и 4, които имат 15 години трудов стаж на длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав, придобиват право на пенсия при уволнение, ако са навършили възрастта по параграф 1, ал. 3.

(6) Служителите в Главна дирекция „Гражданска защита“ на Министерството на вътрешните работи, изпълняващи някоя от дейностите по чл. 52д, ал. 2, т. 1, букви „в“, „г“, „д“ и „е“ от Закона за Министерството на вътрешните работи, при прекратяване на правоотношението придобиват право на пенсия, ако са навършили възрастта по параграф 1, ал. 3, и имат 25 години трудов стаж в системата на гражданска защита, или ако имат 15 години трудов стаж на длъжност „водолаз“.

§ 5. (1) Коефициентите за целите на чл. 63 са както следва:

  1. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 89,99 на сто – 1,6;
  2. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 70 до 89,99 на сто – 1,5;
  3. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 69,99 на сто – 1,2;

(2) Размерът на пенсията за военна инвалидност се определя в процент от минималната месечна социална пенсия определена със закона по чл. 5, по следната таблица:

Трайно намалена работоспособност над 89,99 на сто 70-89,99 на сто 50-70,99 на сто
Редници и сержанти 150 на сто 140 на сто 115 на сто
Офицери 160 на сто 150 на сто 120 на сто

(3) Размерът на пенсиите за гражданска инвалидност се определя в процент от минималната месечна социална пенсия, както следва:

1. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 89,99 на сто – 150 на сто;

2. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 70 до 89,99 на сто – 140 на сто;

3. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 69,99 на сто – 115 на сто.

(4) Размерът на социалната пенсия за старост е равен на минималната месечна социална пенсия определена за съответната година със закона по чл. 5.

(5) Размерът на социалната пенсия за инвалидност за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 89,99 на сто е 160 на сто, а за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 70 до 89,99 на сто – 150 на сто от минималната месечна социална пенсия определена за съответната година със закона по чл. 5.

§ 6. (1) Осигурената майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането.

(2) Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя по следната формула:

1. Броя точки осигурителен принос, които лицето е натрупало за последните 36 календарни месеци преди месеца, в който се прекратява осигуряването, се разделя на 48, като резултата се закръглява до втората цифра след десетичния знак.

2. Резултата от т. 1 се умножава по средния осигурителен доход в страната, в месеца предхождащ настъпването на временната неработоспособност поради бременност и раждане.

3. Получения резултат от т. 2 се умножава по 3 на сто.

(3) Минималното дневно парично обезщетение при бременност и раждане се определя със закона по чл. 5.

(4) Максималното дневно парично обезщетение при бременност и раждане не може да е по-голямо от 10 на сто от средния осигурителен доход в страната за месеца предхождащ месеца, в който се прекратява осигуряването.

§ 7. (1) Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, в зависимост от натрупания осигурителен принос по чл. 10 на лицето за последните 36 месеца преди прекратяването на осигуряването, както следва:

Натрупани точки осигурителен принос Период за изплащане на обезщетението
от 12 до 17,99 точки 4 месеца
от 18 до 23,99 точки 5 месеца
от 24 до 27,99 точки 6 месеца
от 28 до 31,99 точки 7 месеца
от 32 до 35,99 точки 8 месеца
от 36 до 39,99 точки 9 месеца
от 40 до 43,99 точки 10 месеца
от 44 до 47,99 точки 11 месеца
за 48 и повече точки 12 месеца

(2) Дневното парично обезщетение за безработица се определя по следната формула:

1. Броя точки осигурителен принос, които лицето е натрупало за последните 36 календарни месеци преди месеца, в който се прекратява осигуряването, се разделя на 48, като резултата се закръглява до втората цифра след десетичния знак.

2. Резултата от т. 1 се умножава по средния осигурителен доход в страната за месеца предхождащ месеца на прекратяване на осигуряването.

3. Получения резултат от т. 2 се умножава по 2 на сто.

(3) Минималното дневно парично обезщетение за безработица се определя със закона по чл. 5.

(4) Максималното дневно парично обезщетение за безработица не може да е по-голямо от 6 на сто от средния осигурителен доход в страната за месеца предхождащ месеца, в който се прекратява осигуряването.

(5) Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

(6) Не може да се получава обезщетение за безработица преди изтичане на 3 години от предходното упражняване на това право.

(7) Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият по реда на ал. 2-4 дневен размер се умножи по броя на дните в месеца, за който се отнася.

(8) За влезлите в сила международни договори, по които Република България е страна, могат да се определят и други размери на паричните обезщетения, които се уреждат с акт на Министерски съвет.

§ 8. (1) Общия бюджет на фонд „Пенсии“ се състои от бюджет за пенсии и резерви.

(2) Бюджета за пенсии за съответната година, не може да бъде по-малък от произведението от:

  1. броя на лицата, въз основа на които са отпуснатите пенсии за осигурителен принос и възраст към 30.09 на предходната година и
  2. 600 на сто от средномесечния осигурителен доход в страната за последните 36 месеца до 30.09 на предходната година.

(3) В закона по чл. 5 се определят резерви към бюджета за пенсии, които включват всякакви допълнителни разходи, които се очаква да направи фонд „Пенсии“, както и разходите свързани с пенсионното осигуряване.

(4) Неизползваните резерви могат да се прехвърлят към резервите за следващата година или със средствата или част от тях да се раздават добавки към пенсиите в края на календарната година, като всяка добавка трябва да бъде в равен размер за всяка пенсия.

§ 9. (1) Методиката за определяне на съответстващата на всяка точка осигурителен принос по чл. 10 сума в парично изражение за всяка година, е следната:

  1. От бюджета за пенсии по параграф 8, ал. 2 се вади сумата необходима за осигуряване на размера на минималната месечна социална пенсия за всяка отпусната пенсия за осигурителен принос и възраст към 30.09 на предходната година.
  2. Събира се сборът от осигурителния принос на всички пенсионери и лица, въз основа на които е отпусната пенсия за осигурителен принос и възраст, към 30.09 на предходната година.
  3. Полученият резултат от т. 1 се разделя на общия брой точки осигурителен принос по т. 2 като крайния резултат е стойността, която съответства в парично изражение на 1 точка осигурителен принос за следващата бюджетна година. В закона по чл. 5 се обявява тази стойност за всяка година.

§ 10. (1) Средствата по фонд „Пенсии“ се набират от:

1. осигурителни вноски от осигурители, осигурени и самоосигуряващи се лица;

2. осигурителни вноски и приходи, предвидени в други закони;

3. трансфери от републиканския бюджет;

4. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;

5. лихви и дивиденти;

6. дарения и завещания.

7. други източници.

(2)Средствата по фонд „Пенсии“ се разходват и трансферират за:

1. изплащане на пенсии за осигурителен принос и възраст;

2. други разходи, свързани с пенсионното осигуряване.

(3) Средствата по фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ се набират от:

1. трансфери от републиканския бюджет;

2. лихви и дивиденти;

3. дарения и завещания.

(4) Средствата по фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ се разходват за изплащане на:

1. наследствени пенсии и добавките към тях;

2. пенсии за инвалидност поради общо заболяване;

3. пенсии за военна инвалидност;

4. пенсии за гражданска инвалидност;

5. социални пенсии за старост;

6. социални пенсии за инвалидност;

7. пенсии за особени заслуги;

8. персонални пенсии;

9. добавки към пенсиите на ветераните от войните;

10. добавки към пенсиите по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица;

11. индексации и компенсации към пенсиите и добавките по т. 1 – 9;

12. помощи за профилактика и рехабилитация;

13. добавки към пенсиите за лица, навършили определена възраст, определена със закона по чл. 5.

(5) Приходите по фонд „Трудова злополука и професионална болест“ се набират от:

1. осигурителни вноски;

2. приходи, предвидени в други закони, за осигуряване за трудови злополуки и професионална болест;

3. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;

4. лихви и дивиденти;

5. дарения и завещания;

6. други източници.

(6)Средствата по фонд „Трудова злополука и професионална болест“ се разходват за:

1. изплащане на парични обезщетения, пенсии и помощи;

2. осъвременяване, индексиране и компенсиране на паричните обезщетения, пенсии и помощи;

3. мероприятия за предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните болести;

4. диагностика на професионалните болести;

5. помощно-технически средства, свързани с увреждането;

6. други разходи, свързани с осигуряването за трудова злополука и професионална болест.

(7) Приходите по фонд „Общо заболяване и майчинство“ се набират от:

1. осигурителни вноски;

2. трансфери от републиканския бюджет;

3. приходи, предвидени с други закони;

4. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;

5. лихви и дивиденти;

6. дарения и завещания;

7. други източници.

(8) Средствата по фонд „Общо заболяване и майчинство“ се разходват за:

1. изплащане на парични обезщетения и помощи;

2. осъвременяване, индексиране и компенсиране на паричните обезщетения и помощи;

3. финансиране на дейности за намаляване на общите заболявания;

4. осигуряване с помощно-технически средства;

5. средства по програмата „В подкрепа на майчинството“;

6. други разходи, свързани с осигуряването за общо заболяване и майчинство.

(9) Приходите за фонд „Безработица“ се набират от:

1. осигурителни вноски;

2. трансфери от републиканския бюджет;

3. лихви и дивиденти;

4. дарения и завещания;

5. целеви суми от държавния бюджет за обезщетения по чл. 230 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

6. други източници.

(10) Средствата от фонд „Безработица“ се разходват и трансферират за изплащане на обезщетения за безработица, обезщетения по чл. 230 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(11) При временен недостиг на средства във фондовете за покриване на неотложни осигурителни плащания, могат да се ползват краткосрочни безлихвени заеми от републиканския бюджет с разрешение на министъра на финансите по предложение на управителя на НОИ, както и заеми от фондове със социално предназначение до размера на техните резерви с разрешение на министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика по предложение на Надзорния съвет на НОИ.

(12) Временно свободните средства по фондовете на държавното обществено осигуряване могат да се влагат по депозитни сметки в Българската народна банка или за придобиване, на първичния пазар или чрез Министерството на финансите, на държавни ценни книжа, емитирани от българското правителство.

(13) Банките, обслужващи сметките на НОИ, се определят от Министерството на финансите и Българската народна банка. От определените от Българската народна банка и Министерството на финансите банки Надзорният съвет на НОИ избира банките, които имат право да обслужват сметките на НОИ. Редът и начинът на обслужване на сметките на НОИ се определят от Министерството на финансите и Българската народна банка.

(14) Изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване се осъществява от НОИ. Първостепенен разпоредител с бюджета на държавното обществено осигуряване е управителят на НОИ. Второстепенни разпоредители с бюджета на държавното обществено осигуряване в териториалните поделения на НОИ са техните ръководители.

(15) Годишният отчет за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване се изготвя от НОИ и се внася от неговия управител в Народното събрание за приемане едновременно с отчета за изпълнението на държавния бюджет. Решението на Народното събрание за приемане отчета за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване се обнародва в „Държавен вестник“.

§ 11. (1) Разпорежданията по чл. 83, ал. 1 за пенсиите за инвалидност и за добавката за чужда помощ се издават въз основа на решение на медицинска комисия към териториалното поделение на НОИ. Медицинската комисия се състои от председател и двама членове, които се определят от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

(2) Решенията на медицинската комисия се издават в 14-дневен срок от получаване от регионалните картотеки на медицинските експертизи на експертните решения с определена 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност след разглеждане на медицинската документация, удостоверяваща настоящото здравно състояние на лицето, решенията на ТЕЛК и НЕЛК за определяне размера на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, датата на инвалидизиране и срок на инвалидността.

(3) В случай че медицинската комисия реши, че експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК са неправилно издадени, председателят й подава жалба срещу решенията на органите на медицинската експертиза в 14-дневен срок от деня на получаването им в съответното териториално поделение на НОИ. Жалбата срещу решенията на ТЕЛК се подава пред НЕЛК, а срещу решенията на НЕЛК – пред Административния съд – София, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Ако решението на ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост.

(5) След влизането в сила на решението по ал. 4 пенсията се определя в действителен размер от датата на придобиване на правото, съответно от датата, от която е възобновена или възстановена, ако на лицето е определен процент трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто.

(6) Към пенсията по ал. 4 не се изплащат добавки по този кодекс и други нормативни актове.

(7) Пенсията по ал. 4 не може да се получава заедно с друга пенсия.

§ 12. Изключение от разпоредбите на чл. 4, ал. 1 т. 7 са служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията.

§ 13. За командированите лица в държави членки на Европейския съюз, в други държави страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария се дължат осигурителни вноски върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава и в България.

§ 14. (1) При всяко теглене на пари за трудови възнаграждения, включително и за авансови плащания, в банките се депозират платежните документи и декларации за дължими осигурителни вноски в приход на държавното обществено осигуряване и за здравно осигуряване.

(2) На банките, които са разрешили теглене на пари за трудови възнаграждения, включително и за авансови плащания и парични обезщетения, без да е представена декларация по чл. 7, ал. 8, се налага имуществена санкция в размер на сумата на невнесените осигурителни вноски, независимо от административнонаказателната отговорност на виновните длъжностни лица.

(3) Имуществените санкции по ал. 2 за банките, разрешили теглене на пари за трудови възнаграждения, включително за авансови плащания, се налагат от териториалния директор на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите или от определен от него орган по приходите по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(4) Имуществените санкции по ал. 2 за банките, разрешили теглене на пари за изплащане на парични обезщетения, се налагат от териториалния директор на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите или от определен от него орган по приходите по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 15. пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ се подават жалби срещу:

1. неправилно определяне или изплащане на парични обезщетения по глава втора или помощи, откази за издаване на удостоверения за осигурителен принос от органите на НОИ, откази за издаване на удостоверения за ползване на парична помощ за профилактика и рехабилитация и откази за заверяване на осигурителен принос в осигурителни книжки;

2. разпореждания:

а) за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях;

б) за отказ или неправилно определяне, изменяне, спиране и прекратяване на обезщетенията за безработица;

в) за събиране на сумите по ревизионните актове за начет;

г) за признаване или непризнаване на злополуката за трудова;

д) за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване.

е) за отказ за изплащане на парични обезщетения по глава четвърта или помощи;

ж) по чл. 114, ал. 1.

(2) Разпорежданията по т. 2, букви „б“ – „ж“ могат да се обжалват в 14-дневен срок, а разпорежданията за пенсии – в тримесечен срок от получаването им.

(3) Ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение може да отмени разпорежданията и да реши жалбите или исканията по същество. То се съобщава на заинтересованите страни в 7-дневен срок от постановяването му.

(4) Разпорежданията за пенсии, отпуснати по международни договори за лица с постоянен адрес в чужбина, могат да се обжалват пред управителя на Националния осигурителен институт в тримесечен срок от получаването им. Решението се изготвя в срока и по реда на ал. 3.

(5) Решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) Обжалването на разпорежданията по ал. 1, т. 2 не спира изпълнението им.

(7) Изпълнението на разпорежданията по ал. 1, т. 2, буква „в“ се спира по искане на задълженото лице, ако предостави обезпечение в размер на главницата и лихвите.

(8) Искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с жалбата, като се прилагат доказателства за направеното обезпечение.

(9) За срока на спирането се дължи законната лихва върху главницата.

(10) Решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд. Жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда. Съдът разглежда делата по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(11) Обжалването пред съда на решенията на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издадени за разпорежданията по ал. 1, т. 2, не спира изпълнението им. Изпълнението може да бъде спряно от административния съд при условията по чл. 117а, ал. 2 и 4 за решенията, издадени за разпорежданията по ал. 1, т. 2, буква „в“. Искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с подаване на жалбата и съдът се произнася в 7-дневен срок. Отказът на съда да се спре изпълнението не подлежи на обжалване.

(12) Решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

§ 16. (1) Решенията за разсрочване по чл. 103, ал. 6 се издават от:

1. ръководителя на териториалното поделение на НОИ – за задължения до 10 000 лв. за срок до една година, а за задължения на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители за срок до две години;

2. управителя на НОИ – за задължения от 10 000 до 100 000 лв. за срок до 3 години, а за задължения на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители за срок до 5 години;

3. Надзорния съвет на НОИ – за задължения над 100 000 лв. за срок до 3 години, а за задължения на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители за срок до 5 години.

(2) С разрешението се определят крайният срок, погасителните вноски и други условия, в това число последиците от неспазването им.

(3) Отказът за разсрочване или отсрочване на задължения на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители подлежи на обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс.

§ 17. По смисъла на този кодекс:

  1. „Актюерски еквивалент на пенсионните права за старост“ е настоящата стойност на всички бъдещи пенсионни плащания, които би получило осигуреното лице след пенсионирането си и съответстващи на придобития от него осигурителен стаж.
  2. „Българската национална банка“ е Българска народна банка.
  3. „Данъчно-осигурителното процесуално законодателство в страната“ е Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
  4. „Държава членка“ е държава – членка на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство.
  5. „Държавения орган за външен одит на бюджета и други публични средства” е Сметната палата.
  6. „Държавния орган по заетостта“ е Агенцията по заетостта.
  7. „Държавния орган по сигурността на информацията” е Държавната комисия по сигурността на информацията.
  8. „Законодателството за данък върху добавената стойност” е Законът за данък върху добавената стойност
  9. „Законодателството за държавните служители“ е Законът за държавния служител.
  10. „Законодателството за закрила на децата“ е Законът за закрила на детето.
  11. „Законодателството за защита на класифицираната информация” е Законът за защита на класифицираната информация.
  12. „Законодателството в областта на висшето образование“ е Законът за висшето образование.
  13. „Законодателството за облагане на доходите на физическите лица“ е Законът за данъците върху доходите на физическите лица.
  14. „Законодателството за корпоративното подоходно облагане“ е Закона за корпоративното подоходно облагане
  15. „Законодателството за закрила на детето“ е Закон за закрила на детето.
  16. „Законодателството уреждащо наследството“ е Закона за наследството.
  17. „Законодателството за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица“ е Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
  18. Консолидираният бюджет на държавното обществено осигуряване включва бюджетите на фонд „Пенсии“, фонд „Общо заболяване и майчинство“, фонд „Трудова злополука и професионална болест“, фонд „Безработица“, фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ и бюджета на НОИ.
  19. „Морско лице“ е физическо лице, което заема длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава – членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване.
  20. „Национална осигурителна институция“ в Република България е Националния осигурителен институт, наричан в кодекса съкратено „НОИ“.
  21. „Националната валута” е лев.
  22. „Нетно възнаграждение“ е възнаграждението, получено след намаляване на изплатеното или начисленото възнаграждение с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с данъците по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Когато възнагражденията не са начислени, до начисляването при определяне на паричните обезщетения за нетно възнаграждение се взема предвид минималният осигурителен доход по чл. 7, ал. 2, т. 2 или минималната месечна работна заплата за страната, ако няма определен минимален осигурителен доход.
  23. „Определения със закон орган издаващ медицински експертизи за работоспособността” е ТЕЛК (НЕЛК).
  24. „Орган на Общностите“ е всеки орган, за който се прилагат Правилникът за длъжностните лица на Европейските общности и Условията за работа на другите служители в Общностите.
  25. „Органът упражняващ контрол по спазване на трудовото законодателство“ е Инспекцията по труда.
  26. Органът по чл. 107, ал. 2 е Комисията за финансов надзор.
  27. „Осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно продължава и през периодите:

- на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;

- на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане;

- на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;

- през което лицето е получавало обезщетение за безработица;

Самоосигуряващите се лица и морските лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски;

28.  „Пенсионна схема на Общностите“ е пенсионната схема, уредена с Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и с Условията за работа на другите служители в Общностите.
29.  „Предприятие“ е всяко място, където се полага наемен труд.
30.  „Представителите на вътрешната и външната сигурност в страната“ са военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност, както и служителите в Главна дирекция „Гражданска защита“ на Министерството на вътрешните работи, изпълняващи някоя от дейностите по чл. 52д, ал. 2, т. 1, букви „в“, „г“, „д“ и „е“ от Закона за Министерството на вътрешните работи.
31.  „Представителите на съдебната власт“ са съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;
32.  „Регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители“ са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.
33.  „Ресорния министър по здравеопазването“ е Министъра на здравеопазването.
34.  „Ресорното министерство по вътрешните работи“ е Министерството на вътрешните работи.
35.   „Ресорното министерство по социалната политика“ е Министерството на труда и социалната политика.
36.  „Ресорното министерство по финансите“ и „ресорния министър по финансите“ са съответно Министерство на финансите и Министъра на финансите.
37.  „Специализиран държавен орган по приходите“ е Национална агенция за приходите.
38.  „Статистически (актюерски) методи“ са съвкупност от статистически методи и правила, които се прилагат за определяне на очаквания приход от бъдещи вноски и инвестиции, както и за определяне на дължимите суми за изплащане на бъдещите пенсии от пенсионноосигурителното дружество.
39.  „Трудовото законодателство“ е Кодекса на труда.
40.  „Търговското законодателство“ е Търговския закон.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 18. Отменя се Кодексът за социално осигуряване – Обн. ДВ. бр.110 от 17 Декември 1999г., изм. ДВ. бр.55 от 7 Юли 2000г., изм. ДВ. бр.64 от 4 Август 2000г., изм. ДВ. бр.1 от 2 Януари 2001г., доп. ДВ. бр.35 от 10 Април 2001г., изм. ДВ. бр.41 от 24 Април 2001г., изм. ДВ. бр.1 от 4 Януари 2002г., изм. ДВ. бр.10 от 29 Януари 2002г., изм. ДВ. бр.45 от 30 Април 2002г., изм. ДВ. бр.74 от 30 Юли 2002г., доп. ДВ. бр.112 от 29 Ноември 2002г., изм. ДВ. бр.119 от 27 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.120 от 29 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.8 от 28 Януари 2003г., доп. ДВ. бр.42 от 9 Май 2003г., изм. ДВ. бр.67 от 29 Юли 2003г., доп. ДВ. бр.95 от 28 Октомври 2003г., изм. ДВ. бр.112 от 23 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.114 от 30 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2004г., изм. ДВ. бр.21 от 16 Март 2004г., доп. ДВ. бр.38 от 11 Май 2004г., изм. ДВ. бр.52 от 18 Юни 2004г., изм. ДВ. бр.53 от 22 Юни 2004г., изм. ДВ. бр.69 от 6 Август 2004г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.112 от 23 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.115 от 30 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.38 от 3 Май 2005г., изм. ДВ. бр.39 от 10 Май 2005г., изм. ДВ. бр.76 от 20 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.102 от 20 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.104 от 27 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.17 от 24 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.56 от 11 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.57 от 14 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 21 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.68 от 22 Август 2006г., попр. ДВ. бр.76 от 15 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.95 от 24 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.77 от 25 Септември 2007г., изм. ДВ. бр.97 от 23 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.100 от 30 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.33 от 28 Март 2008г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.67 от 29 Юли 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.89 от 14 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр.102 от 28 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.109 от 23 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.25 от 3 Април 2009г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.99 от 15 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.16 от 26 Февруари 2010г., изм. ДВ. бр.19 от 9 Март 2010г., изм. ДВ. бр.43 от 8 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.49 от 29 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.58 от 30 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.59 от 31 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.88 от 9 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.100 от 21 Декември 2010г., с изключение на разпоредбите на глава трета на отменения Кодекс за социално осигуряване, ако не противоречат на настоящия кодекс и до влизането в сила на закона по чл. 94, ал. 3, и разпоредбите на част втора и трета от отменения Кодекс за социално осигуряване, ако не противоречат на настоящия кодекс и до влизането в сила на закон за допълнителното социално осигуряване.

§ 19. (1) Осигурявано по българското законодателство лице, което постъпи на работа като служител на Общностите, има право да прехвърли в пенсионната схема на Общностите заедно или поотделно по свой избор:

1. актюерския еквивалент на пенсионните права за старост от фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване;

2. средствата по своята индивидуална партида в универсален пенсионен фонд и/или в професионален пенсионен фонд, и/или във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми.

(2) Кръгът на лицата, които имат право на прехвърляне, както и предпоставките и сроковете за неговото упражняване се уреждат с Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и с Условията за работа на другите служители на Общностите, установени с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г.

(3) Прехвърляне на средствата по ал. 1, т. 1 се извършва, ако не е отпусната пенсия от държавното обществено осигуряване, свързана с трудова дейност.

(4) Прехвърляне на средствата по ал. 1, т. 2 се извършва, ако не е отпусната пенсия от съответния фонд за допълнително пенсионно осигуряване и не е сключен договор за еднократно или разсрочено изплащане на средствата по индивидуалната партида.

(5) За прехвърляне на средства в пенсионната схема на Общностите не се прилагат ограниченията за прехвърляне по чл. 133, ал. 1 и 2, и от отменения с преходните и заключителни разпоредби Кодекс за социално осигуряване – чл. 236, ал. 3 и чл. 247, ал. 4.

(6) Разходите за банковия превод са за сметка на НОИ или на пенсионноосигурителното дружество, от което се извършва прехвърлянето.

§ 20. (1) Осигурителният принос, за който е прехвърлен актюерски еквивалент по чл. 343а, ал. 1, т. 1 от отменения Кодекс за социално осигуряване, не може да се ползва за определяне на правото и размера на пенсия за осигурителен принос и възраст.

(2) С прехвърлянето на средствата по чл. 343а, ал. 1, т. 2 от отменения Кодекс за социално осигуряване, по сметката на органа на Общностите се погасява правото на пенсия от съответния фонд за допълнително пенсионно осигуряване, а индивидуалната партида във фонда се закрива.

(3) В случай че лицето е прехвърлило своите пенсионни права от държавното обществено осигуряване и е запазило правата си във фонд за допълнително пенсионно осигуряване, то:

1. придобива право на пенсия от универсален пенсионен фонд при пенсиониране от пенсионната схема на Общностите или при навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен принос и възраст по параграф 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби или при условията на чл. 129, ал. 2;

2. придобива право на пенсия от фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при навършване на 60-годишна възраст или до 5 години преди навършването й;

3. може да изтегли средствата си от професионален пенсионен фонд при пенсиониране от пенсионната схема на Общностите или от универсален пенсионен фонд.

§ 21. (1) Лице, чието правоотношение с орган на Общностите, по което е било осигурявано в пенсионната схема на Общностите, е прекратено, има право по свой избор да прехвърли средствата, представляващи придобитите от него в тази схема пенсионни права:

1. във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване или

2. във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, който изплаща пожизнени пенсии, или

3. на застраховател, който има право да извършва дейност по раздел I, т. 1, буква „б“ – „Застраховка за пенсия или рента“, от приложение № 1 към Кодекса за застраховането.

(2) Кръгът на лицата, които имат право на прехвърляне, както и предпоставките и сроковете за неговото упражняване се уреждат с Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и с Условията за работа на другите служители на Общностите.

(3) Прехвърляне на средствата по ал. 1, т. 1 се извършва, когато лицето започне да упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по този кодекс.

§ 22. (1) Когато лицето направи избор по чл. 343в, ал. 1, т. 1 от отменения Кодекс за социално осигуряване, Националният осигурителен институт разпределя средствата, получени от пенсионната схема на Общностите, както следва:

1. в случаите, когато са прехвърлени средства в пенсионната схема на Общностите по реда на чл. 343а от отменения Кодекс за социално осигуряване, те постъпват, олихвени към датата на трансфера, обратно във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване и в съответните видове фондове за допълнително пенсионно осигуряване, от които са били преведени;

2. за всички лица – по фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване; прехвърлят се средства, изчислени на базата на възнагражденията, върху които лицето е осигурявано през целия период на служба в Общностите, и размера на вноската към момента на прехвърлянето;

(2) Размерът на сумата над средствата по ал. 1, т. 1 и 2 се прехвърля в избран от лицето фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.

§ 23. Лице, прехвърлило само във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване средствата, представляващи неговите пенсионни права от пенсионната схема на Общностите:

1. няма право да ги изтегли преди придобиване право на пенсия по т. 3;

2. няма право на еднократно или разсрочено изплащане на средствата по чл. 248, ал. 2 от отменения Кодекс за социално осигуряване;

3. придобива право на пенсия от този фонд при навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен принос и възраст по параграф 1, ал. 1 на допълнителните разпоредби;

4. има право да получава само пожизнена пенсия от този фонд.

§ 24. Министерският съвет определя с наредба:

1. реда за прехвърляне на пенсионни права от и към пенсионната схема на Общностите;

2. начина за изчисляване на актюерския еквивалент по чл. 343а, ал. 1, т. 1 от отменения Кодекс за социално осигуряване;

3. начина за олихвяване по чл. 343г, ал. 1, т. 1 от отменения Кодекс за социално осигуряване.

§ 25. Размерът на пенсиите за осигурителен принос и възраст, за лицата, които са се пенсионирали за осигурителен стаж и възраст по отменения кодекс за социално осигуряване, запазва размера си, до годината в която размерът на пенсията за осигурителен принос и възраст, която биха получавали съгласно този кодекс стане по-висока. От 1 януари на следващата година размера на тези пенсии се преизчислява съобразно настоящия кодекс.

§ 26. Получилите право на обезщетение по отменения Кодекс за социално осигуряване получават обезщетението си съгласно отменения кодекс.

§ 27. Средствата по фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ се разходват и за изплащане на пенсии, за които не се дължат осигурителни вноски, по отменените с отменения Кодекс за социално осигуряване, Закон за пенсиите и Закон за общественото осигуряване, както и за индексациите, компенсациите и добавките към тях.

§ 28. Събраните средства по индивидуалните партиди в универсални и професионални пенсионни фондове по отменения Кодекс за социално осигуряване се прехвърлят от пенсионно осигурителните дружества във фонд „Пенсии“ по ред и условия с акт на Министерски съвет.

§ 29. До 10% от печалбата на работодателите, които предлагат условия на труд от първа и втора категория и която внесат като осигурителни вноски в допълнителен пенсионен фонд по закона по чл. 108, се признават за разход и не подлежат на облагане с данък доход по Закона за корпоративното подоходно облагане.

§ 30. (1)Родителите на лицата, починали по време на наборна военна служба, имат право на наследствена пенсия, независимо от възрастта им.

(2) При смърт на военнослужещ на наборна военна служба на наследниците му се отпуска пенсия, като за база се взема размерът по параграф 6, ал. 2 от допълнителните разпоредби от равен на следващата се пенсия за военна инвалидност при трайно намалена работоспособност над 90 на сто.

§ 31. Препращанията в закони към текстовете на отменения Кодекс за социално осигуряване важат като препращания към съответните по съдържание текстове от настоящия кодекс. Препращанията от текстовете на отменения Кодекс за социално осигуряване към други закони важат като препращания от настоящия кодекс по отношение на съответстващите текстове.

§ 32. До 31 декември 2020 г. включително учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст при учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените и 3 години по-рано от възрастта по параграф 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби.

(2) На лицата по ал. 1 се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд в размер, определен по реда на чл. 58 и намален с 0,2 на сто за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта му по параграф 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби.

(3) На учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на параграф 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби, се изплащат пенсии за осигурителен принос и възраст от фонд „Пенсии“ и добавка от учителския пенсионен фонд в размер 0,2 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след навършване на възрастта по ал. 1.

(4) На учителите, които имат учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените и се пенсионират след навършване на възрастта по параграф 1, ал. 1 на допълнителните разпоредби, се изплаща пенсия в пълен размер от Учителския пенсионен фонд до изпълнение на условията за придобиване право на пенсия по параграф 1, ал. 1 на допълнителните разпоредби, но не по-късно от навършване на 65-годишна възраст. След изпълнение на условията по параграф 1, ал. 1 на допълнителните разпоредби или навършване на 65-годишна възраст пенсията се изплаща за сметка на фонд „Пенсии“.

(5) Осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

§ 33. Параграф 16, ал. 6-9 и ал. 11 от допълнителните разпоредби се прилагат и по висящи спорове пред ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт и пред съдилищата. Искането за спиране на изпълнението от задължените лица може да се направи в 14-дневен срок от влизане в сила на измененията в кодекса, приети на 23 април 2002 г.

§ 34. (1) В срок до 30 септември 2012 г. Комисията за финансов надзор приема доклад за прилагането на чл. 246, ал. 3 на отменения Кодекс за социално осигуряване, който съдържа заключения относно отчитането на пола като актюерски фактор при изчисляването на пожизнените пенсии, като се вземат предвид най-новите актюерски данни и статистическа информация, както и докладът на Европейската комисия за прилагането на чл. 5 от Директива 2004/113/ЕО на Съвета относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги.

(2) Докладът по ал. 1 се предоставя на министъра на труда и социалната политика за целите на уведомяването на Европейската комисия.

§ 35. (1) Лицата, осигуряващи членове на семейството си по този закон, предоставят данни за тях в декларации по утвърден от Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса образец.

(2) В случаите, когато лицата заплащат авансово вноски по този закон, те попълват декларация за периода на авансово плащане по утвърден от Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса образец.

(3) Чужденците, които пребивават краткосрочно в Република България, както и лица с двойно българско и чуждо гражданство, които не се осигуряват по реда на този закон, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна.“

––––––––-

1. Кодексът по-горе е пренаписан в полза на хората и по нов модел пенсионна система. За всичко, което не ги касае пряко е предвидено преместването му в отделни актове.
2. Всички осигурени лица ще се осигуряват задължително и за майчинство. Може би някой ще попита къде е справедливостта например един самоосигуряващ се задължително да се осигурява за майчинство. Много е просто – сред принципите на кодекса е солидарността. Днес може самоосигуряващият се да не планира деца, може и никога да не планира да има деца, обаче за нормалното развитие на обществото нормално е да има следващо поколение. Следователно дори и някой да няма намерение никога да се ползва от определена придобивка, той трябва да даде своя солидарен принос към осигурителната система. Може някой да попита защо и така наречените възнаграждения по граждански договори ще се облагат за всички рискове без безработица и трудова злополука, даже и да са за 5 лева. Отговора и на този въпрос е солидарност и равнопоставеност. Съвсем спокойно би могло да има хора, които да живеят цял живот от граждански договори и като самоосигуряващи се лица. Ако те не бъдат поставени при равни условия да се осигуряват задължително за всички рискове (без безработица и трудова злополука) остават в облагодетелствано положение. Задължително ще се осигуряват за всички рискове и пенсионерите, които продължат да работят след пенсионирането си. Този им допълнителен принос ще се отрази чрез подобряване на личния принос към системата, а и следователно ще получават по-голяма пенсия.
3. С новия кодекс се затварят вратичките за източване на общественото осигуряване, няма преференции за никой, като разбира се за работещите при по-тежки условия на труд са предвидени допълнителни разпоредби. Така с по-добре захранвани фондове ще може да се провежда по-добра социална политика. Сега от много социалност, подпомагане на този и онзи е настанал хаос, от който малцина са печелившите.
4. Преминава се към нов модел за отчитане – точкова система на осигурителния принос. Една точка осигурителен принос означава, че лицето се е осигурявало през един месец върху средния осигурителен доход през съответния месец. Само по този начин реално може да се изчислява кой какво прави през своята кариера и на тази база да получава социални придобивки, когато има нужда.
5. Майките получават 10 точки осигурителен принос за всяко живо родено дете, но за не повече от 3 деца.
6. За работещите при втора категория труд, размера на осигурителните вноски за съответния месец се увеличава с коефициент 1,3, за работещите при първа категория труд с коефициент 1,5, в следствие на което съответните лица ще имат право на по-ранно пенсиониране, без да ощетяват всички останали.
7. Изброените по-долу, които в кодекса са под кодовото название „параграф четири“ са приравнени към първа категория труд, при плащането на осигуровките и преференциите за ранно пенсиониране:
– военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
– държавните служители – по Закона за Министерството на вътрешните работи;
– държавните служители – по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража;
– държавните служители от Държавна агенция „Национална сигурност“
– следователите по Закона за съдебната власт.
8. Размера на трансферите от републиканския бюджет за фонд „Пенсии“ ще се определят със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, а не както е сега с 12% фиксирани от КСО и след това дофинансиране. Държавата така или иначе ще има задължения по този кодекс, които трябва да плати. Със закона за държавното обществено осигуряване ще се определя точната сметка за съответната година.
9. В кодекса са написани базовите проценти за вноските по осигурителните фондове, като със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване могат да се добавят и допълнително вноски, в зависимост от прогнозите за следващата година. При всички положения вноските по съответните фондове не трябва да падат под определените базови в кодекса, като идеята е, че като един истински кодекс, този ще се променя изключително рядко.
10. (1) Базовите размери на осигурителните вноски са както следва:
– 12,5 на сто за фонд „Пенсии“;
– 3,5 на сто за фонд „Общо заболяване и майчинство“;
– едно на сто за фонд „Безработица“;
– 0,5 на сто за фонд „Трудова злополука и професионална болест“.

- Вноските за работещите при втора категория труд са 1,3 пъти по-високи, а за първа категория труд 1,5 пъти по-високи.

- 0 на сто за вноските за допълнително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд и в професионален фонд – частното социално осигуряване може да е само доброволно.
11. Осигуровките ще са изцяло за сметка на работодателя, като в замяна за период от 2 години няма да бъдат индексирани минималните осигурителни прагове, и с отпадането на задължителната осигуровка в частен пенсионен фонд, осигурителното бреме намалява.
12. Няма таван на осигурителния доход. Тъй като принципите на данъчното облагане (а осигуровките са вид данък със специално предназначение) са всеки да плаща според възможностите си, принципа се нарушава, ако на определена категория лица доходите им се облагат с осигуровки само до определено ниво. Фактически колкото по-големи доходи има лицето, толкова по-малко осигуровки плаща. Солидарният принцип е грубо погазен в момента и затова в новия пенсионен и осигурителен модел е недопустимо да има таван на осигурителния доход.
13. Осигурителните вноски се внасят до 10-то число на месеца следващ месеца, за който се дължат, с изключение на осигуровките по гражданските договори, които се внасят до 10-то число на месеца следващ месеца, в който е изплатено възнаграждението. Осигурителите трябва да са изплатили всички дължими осигуровки към момента, за да могат да изплащат трудови възнаграждения и други плащания, което се декларира пред банките. Сегашната уредба създава неудобства и на практика принуждава всички да нарушават закона. Нека да си е ясно, че всички осигуровки се плащат до 10-я ден на следващия месец.
14. Понятието „осигурителен стаж“ се заличава, защото на практика няма никакво значение в новия пенсионен и осигурителен модел, който се основава на осигурителния принос.
15. Основна измерителна единица е Осигурителния принос на лицето, който е равен на съотношението между осигурителния доход, върху който са платени осигурителни вноски и средния осигурителен доход в страната за съответния месец. Сборът от приноса на лицето за всеки месец е равен на общия му осигурителен принос.
16. Осигурителен принос може да се купува, когато не е достатъчен за пенсиониране при навършване на пенсионната възраст, като срещу всяка точка осигурителен принос се дължат осигуровките по кодекса и по други закони, върху средния осигурителен доход в страната за месеца предхождащ месеца на внасянето, а след приспадането им от осигурителния доход се дължат определените със закон данъци върху доходите на физическите лица върху останалия осигурителен доход.
17. Регламентирането на дейността на НОИ и дружествата за допълнително социално осигуряване се прави с отделни закони, като в кодекса са описани само най-основните права и задължения. Всичко излишно, което не интересува хората да си бъде в отделен закон. Закона за НОИ реално ще бъде глава 3 от отменения КСО. Закона за дружествата за допълнително социално осигуряване реално е част втора от КСО, но с фундаментално нови правила.
18. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест – в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за периода от 36 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността.
19. Максималният дневен размер на обезщетението за временна неработоспособност и трудоустрояване се определят ежегодно със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
20. Паричното обезщетение за дълготрайна безработица се отпуска не по-късно от навършването на пенсионната възраст за осигурителен принос и възраст, като лицата трябва да са натрупали необходимите точки осигурителен принос за пенсиониране и да са навършили възраст не по-малка от 5 години преди пенсионната възраст. Така се помага на възрастните хора, които не могат да си намерят работа на стари години, но през кариерата са направили минималния принос към системата, нужен за пенсиониране, да получават помощ до пенсионирането си или до получаване на друго обезщетение или пенсия. Справедливо ли е? Да, защото така или иначе тези хора са си изработили минимума спрямо всички останали пенсионери в системата и вместо малко преди пенсионна възраст да умират от глад системата ще се погрижи за тях, макар и скромно.
21. Фонд „Трудова злополука и професионална болест“ финансира мероприятия за предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните болести и за подобряване условията на труд при условие и ред установени с акт на Министерския съвет. Промяната е, че от кодекса е заличена излишната информация, която не означава на практика нищо. Министерския съвет издава акт, за да регламентира тези мероприятия, които се финансират от фонда.
22. Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, в зависимост от натрупания осигурителен принос за последните 36 месеца преди прекратяването на осигуряването (1 точка осигурителен принос означава лицето да се е осигурявало 1 месец върху средния осигурителен доход в страната) по чл. 10 на лицето, както следва:
Натрупани точки осигурителен принос Период за изплащане на обезщетението
от 12 до 17,99 точки 4 месеца
от 18 до 23,99 точки 5 месеца
от 24 до 27,99 точки 6 месеца
от 28 до 31,99 точки 7 месеца
от 32 до 35,99 точки 8 месеца
от 36 до 39,99 точки 9 месеца
от 40 до 43,99 точки 10 месеца
от 44 до 47,99 точки 11 месеца
над 48 точки 12 месеца
Формулата за изчисляване на обезщетението е по модела на осигурителния принос.
23. Осигурената майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Формулата за размера на обезщетението за майчинство е съобразена с модела на осигурителния принос.
24. Пенсиите за осигурителен принос и възраст нямат таван.
25. Всяка година на 1 януари отпуснатите пенсии се преизчисляват със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
26. Пенсиите за инвалидност и наследствените пенсии ще се плащат от фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

About these ads

19 коментара to “Нов Кодекс за социално осигуряване – по модела на осигурителния принос”

  1. lyly ivanova Says:

    Здр.Моля да ми обясните как ще бъде изчислен осиг.принос на лице което иска да закупи не достигащ стаж-при положение че работи в чужбина.Има ли ограничение за закупуване на т.нар. осиг.принос.Не е ли възможно при липсващ по-голям осиг.принос още от сега в годините в които е не е работено да се заплати върху средният осиг.доход на страната. Пишете за затваряне на вратички а в същото време няма таван на пенсиите???

    • Alexander Todorov Network Says:

      Здравейте, според проекта всеки ще може да си купи осигурителен принос като 1 точка ще струва дължимите осигурителни вноски за всички рискове върху средния осигурителен доход в страната. Няма да има ограничения за закупуването на принос. По модела на осигурителния принос това, че няма да има таван на пенсиите няма да е проблем, защото няма да е възможно да се придобият по-големи права, отколкото е платено. Така който има много осигурителен принос, ще е платил напълно равностойна сума. Средния човек ще е платил точно толкова, колкото ще е дал на системата, тези над средното може би малко повече. Във всеки случай може и да няма таван на пенсиите на отделния човек, но има предварително определена крайна сума за бюджет за пенсии. Бюджета първо предоставя минимума за оцеляване на всеки пенсионер, а останалата част се разпределя на всеки според приноса.
      За момента модела на осигурителния принос е само проект, който би бил спасението когато настоящата система (модел на осигурителния стаж + принудителни частни пенсионни фондове) стане явно, че е пълна катастрофа

  2. Amy Says:

    Bihte li izchislili moyta pensi sreshtu zaplashtane? Imam chuvstvoto che ima greshka.
    Tel. 0988-98-66-76- Amy.

    • Alexander Todorov Network Says:

      Здравейте, тук има калкулатор, с който всеки може да си изчисли пенсията безплатно: http://alexanderbtodorov.wordpress.com/2011/04/01/pensions-calc/

  3. nadeto6vlad Says:

    Kak da go smenim tozi model,kato vsqko pravitelstvo gleda samo da prisvoqva za sebe si i da ne dava na horata?!

  4. ELIAVETA YANEVA Says:

    да го сменим този порочен модел , но се съмнявам че ще стане

  5. Съдържание на блога « Alexander Todorov Network Says:

    [...] За частен остров в Ада – малките лобисти Нов Кодекс за социално осигуряване – по модела на осиг… Пенсионна система – модел на осигурителния принос [...]

  6. Пенсионни реформи – година поредна 2012 « Alexander Todorov Network Says:

    [...] (виж модела на осигурителния принос и проект на нов кодекс за социално осигуряване по модела на осигур…), тогава вече няма да има нужда от таван на пенсиите и [...]

  7. 4 за 5, или “Как да получаваме по-голяма от заслуженото пенсия, напълно законно” « Alexander Todorov Network Says:

    [...] сменим модела на осигурителния стаж с приемането на нов кодекс за социално осигуряване по модела на осигурителния [...]

  8. Как е възможно да работя повече, а да получавам по-ниска пенсия « Alexander Todorov Network Says:

    [...] „кодекс за социално осигуряване“ и да приемем нов по модела на осигурителния принос Rate this: Share this:FacebookLinkedInTwitterStumbleUponDiggEmailLike this:LikeBe the first [...]

  9. Sashka Georgieva Says:

    Съгласна съм с всичко написано по-горе!!!!

  10. Sashka Georgieva Says:

    Съгласна съм с описаното по-горе!!!

  11. От къде идват дупките в бюджета на НОИ и как да се затворят « Alexander Todorov Network Says:

    [...] несвързани с трудова дейност“, както е заложено по модела на осигурителния принос. След това инвалидността по документи няма да е [...]

  12. Замразяване на минималния осигурителен доход и други реформи « Alexander Todorov Network Says:

    [...] система по модела на осигурителния принос с изцяло нов кодекс за социално осигуряване, без лобисти в него и без възможност някой да получава [...]

  13. Как да получим най-голяма пенсия « Alexander Todorov Network Says:

    [...] Хайде да съборим Кодекса за „социално осигуряване&#8… [...]

    • ТАТЯНА КРЪСТЕВА Says:

      ПРЕДЛОЖЕНИЕТО Е ДОБРО НО НЕ УРЕЖДА ВЪПРОСА КАКВО ЩЕ СТАНЕ С ПЕНСИОННИТЕ ФОНДОВЕ НА ХОРАТА КОИТО СИ ОТИДАТ ОТ ТОЗИ СВЯТ ПРЕДИ ДА СА СЕ ПЕНСИОНИРАЛИ И НЯМАТ НЕПЪЛНОЛЕТНИ БЛИЗКИ ИЛИ СЪПРУЗИ КОИТО ДА ПОЛЗВАТ НАСЛЕДСТВЕНА ПЕНСИЯ .

      • Alexander Todorov Network Says:

        На практика в задължителните данък ДЗПО фондове има средно на човек по 1000 лева, които биха давали пожизнена пенсия от порядъка на 5 лева месечно. Наследствена пенсия ще могат да получават най-уязвимите групи – съпруга(за период до 10 години) и децата, докато учат, както и родителите. Това е солидарността на модела, и във всички развити страни такава е практиката, като дори по този кодекс наследствените пенсии са прекалено щедри (като възможности и процент) ако ги съпоставим с останалите страни. Вече ако лицето няма нито съпруга, нито деца, нито родители, тогава приноса му отива за солидарност, но и по принцип имуществото на който няма никакви наследници отива в полза на общината или държавата.

  14. Как да трупаме осигурителен стаж най-евтино « Alexander Todorov Network Says:

    [...] Целта на всичко това е час по-скоро този порочен модел осигурителна система да се хуманизира, да се отстранят лобистите, и да се затворят вратичките. Дотогава, ако всички мамят по равно, реално всички ще бъдат еднакво измамени. А би било по-добре никой да не бъде измамен, нали така? [...]

  15. Големите лобисти в “Кодекса за социално осигуряване” « Alexander Todorov Network Says:

    [...] [...]


Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 301 other followers

%d bloggers like this: